Шрӣмад Бха̄гаватам 3.6.30

Както се утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (4.13), четирите подразделения на човешкото общество са се появили заедно с частите на тялото на вселенската форма: устата, ръцете, кръста и краката. Бра̄хман̣ите са устата, кш̣атриите – ръцете, вайшите – кръстът, а шӯдрите – краката. Всеки заема определено място в тялото на гигантската виш̣ва-рӯпа на Върховния. Като има предвид това, човек не трябва да се отнася пренебрежително към никоя каста, защото те всички са свързани с някоя част от тялото на Бога. Когато става дума за собственото ни тяло, ние се отнасяме по еднакъв начин към всичките му части и не отдаваме предпочитания на една или друга от тях – на ръцете или краката. Всяка част на тялото има своето значение и е важна. И все пак устата е най-важната от всички части на тялото. Ако човек се лиши от крайниците си, може да продължи да живее, но ако остане без уста, е обречен на гибел. Затова тази най-важна част от тялото на Бога е мястото, в което пребивават бра̄хман̣ите, изучаващи ведическата мъдрост. Човек, който изпитва по-голямо влечение към светските занимания, отколкото към ведическата мъдрост, не може да бъде бра̄хман̣а дори ако се е родил в брамински род или има баща бра̄хман̣а. Човек не може да се зове бра̄хман̣а само по силата на факта, че баща му е бра̄хман̣а. Основното изискване към един бра̄хман̣а е да има склонност да изучава ведическата мъдрост. Ведите се намират в устата на Бога и затова всеки, който има склонност към тях, също е свързан с устата на Бога и е бра̄хман̣а. Склонността към ведическата мъдрост не е привилегия само на определена каста или съсловие. Всеки човек, независимо в какво семейство и в каква част на света се е родил, може да притежава такава склонност, а това е напълно достатъчно, за да бъде считан той за истински бра̄хман̣а.

Истинският бра̄хман̣а по право изпълнява ролята на наставник и духовен учител. Ако човек не притежава ведическо знание, той не може да стане духовен учител. Съвършеното знание на Ведите се свежда до познаването на Бога, Божествената Личност; това знание е веда̄нта, върхът и целта на цялото ведическо знание. Човек, който е постигнал безличностния Брахман, но не знае нищо за Върховната Божествена Личност, може да стане бра̄хман̣а, но не и духовен учител. В Падма Пура̄н̣а се казва:

Имперсоналистът може да бъде добър бра̄хман̣а, но не и духовен учител, докато не стане ваиш̣н̣ава, предан на Божествената Личност. Бог Чайтаня, велик познавач на ведическата мъдрост, живял в съвременната епоха, е казал:

Няма значение дали човек е бра̄хман̣а, шӯдра или сання̄сӣ – ако познава до съвършенство науката за Кр̣ш̣н̣а, той е достоен да стане духовен учител (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя, 8.128). Основното качество, което трябва да притежава духовният учител, е не да бъде съвършен бра̄хман̣а, а да познава науката за Кр̣ш̣н̣а.

Бра̄хман̣а е този, който познава ведическата мъдрост. Но само оня бра̄хман̣а, който е чист ваиш̣н̣ава и знае всички тънкости на науката за Кр̣ш̣н̣а, може да стане духовен учител.