Шрӣмад Бха̄гаватам 3.6.17
Деванагари
कर्णावस्य विनिर्भिन्नौ धिष्ण्यं स्वं विविशुर्दिश: ।
श्रोत्रेणांशेन शब्दस्य सिद्धिं येन प्रपद्यते ॥ १७ ॥
श्रोत्रेणांशेन शब्दस्य सिद्धिं येन प्रपद्यते ॥ १७ ॥
Стих
карн̣а̄в ася винирбхиннау
дхиш̣н̣ям̇ свам̇ вивишур дишах̣
шротрен̣а̄м̇шена шабдася
сиддхим̇ йена прападяте
дхиш̣н̣ям̇ свам̇ вивишур дишах̣
шротрен̣а̄м̇шена шабдася
сиддхим̇ йена прападяте
Дума по дума
карн̣ау — ушите; ася — на гигантската форма; винирбхиннау — обособени по този начин; дхиш̣н̣ям — управляващото божество; свам — свои; вивишух̣ — влезе; дишах̣ — на посоките; шротрен̣а ам̇шена — с функцията слух; шабдася — на звука; сиддхим — съвършенство; йена — чрез което; прападяте — се възприема.
Превод
Когато се появиха ушите на гигантската форма, в тях влязоха слухът като функция и божествата, които управляват посоките. Така всички живи същества придобиха способността да чуват и да използват звука.
Пояснение
Ухото е най-важният орган в тялото на живото същество. Звукът е най-важният източник на информация за отдалечени или непознати нам обекти. Под формата на звук, в ушите ни влиза съвършеното знание, което прави живота ни съвършен. Ведическият процес на познанието се основава изцяло на слуховото възприятие, затова звукът е най-важният от всички източници на знание.