Шрӣмад бха̄гаватам 3.6.40
Текст
ва̄чаш ча манаса̄ саха
ахам̇ ча̄ня име дева̄с
тасмаи бхагавате намах̣
Дума по дума
ятах̣ – от когото; апра̄пя – неспособни да измерят; нявартанта – спират да се опитват; ва̄чах̣ – слова; ча – също; манаса̄ – с ума; саха – със; ахам ча – също и егото; анйе – други; име – всички тези; дева̄х̣ – полубогове; тасмаи – на него; бхагавате – на Божествената Личност; намах̣ – отдаваме почитания.
Превод
Словото, умът и егото и управляващите ги божества безуспешно се опитваха да узнаят Върховната Божествена Личност. Затова ако имаме поне малко здрав разум, ние просто трябва да се склоним пред Бога с дълбока почит и благоговение.
Пояснение
Тези, които постоянно правят жабешки опити да измерят Върховния, могат да възразят: ако Абсолютът остава непознаваем дори за полубоговете, които управляват речта, ума и егото, т.е. за Ведите, Брахма̄, Рудра и всички останали полубогове, оглавявани от Бр̣хаспати, тогава защо преданите проявяват толкова голям интерес към този непознаваем обект? В отговор можем да кажем, че трансценденталният екстаз, на който се наслаждават преданите, когато описват забавленията на Бога, е напълно непознат за неотдадените и за умозрителните философи. Човек, който не изпитва трансцендентално щастие, с течение на времето сам изоставя теоретизирането и безпочвените заключения, защото разбира, че те нямат отношение към реалността и не му носят никакво удовлетворение. Преданите поне знаят, че Абсолютната Истина е Върховната Божествена Личност Виш̣н̣у, както утвърждават ведическите химни: ом̇ тад виш̣н̣ох̣ парамам̇ падам̇ сада̄ пашянти сӯраях̣. Бхагавад-гӣта̄ (15.15) също потвърждава този факт: ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣. В резултат от овладяването на ведическото знание човек трябва да стигне до познание за Бог Кр̣ш̣н̣а, а не до философстване върху смисъла на думата ахам, аз. В Бхагавад-гӣта̄ (18.55) се казва, че преданото служене е единственият метод, с който може да бъде разбрана Върховната Истина: бхактя ма̄м абхиджа̄на̄ти я̄ва̄н яш ча̄сми таттватах̣. Единствено с помощта на преданото служене човек може да узнае, че Божествената Личност е окончателната истина, а Брахман и Парама̄тма̄ са само частични аспекти на Бога. Великият мъдрец Маитрея потвърждава това с настоящата строфа. Изпълнен с дълбока преданост, той отдава смирените си почитания (намах̣) на Върховната Божествена Личност (бхагавате). Ако иска да узнае най-висшия аспект на Бога, който стои над Брахман и Парама̄тма̄, човек трябва да следва примера на великите предани и мъдреци, такива като Маитрея и Видура, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и Шукадева Госва̄мӣ, и да се посвети на трансцендентално предано служене на Бога.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към шеста глава от Трета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Сътворяването на вселенската форма“.