ТЕКСТ 40
Text 40
Текст
Text
ва̄чаш ча манаса̄ саха
ахам̇ ча̄ня име дева̄с
тасмаи бхагавате намах̣
vācaś ca manasā saha
ahaṁ cānya ime devās
tasmai bhagavate namaḥ
Дума по дума
Synonyms
ятах̣ – от когото; апра̄пя – неспособни да измерят; нявартанта – спират да се опитват; ва̄чах̣ – слова; ча – също; манаса̄ – с ума; саха – със; ахам ча – също и егото; анйе – други; име – всички тези; дева̄х̣ – полубогове; тасмаи – на него; бхагавате – на Божествената Личност; намах̣ – отдаваме почитания.
yataḥ — from whom; aprāpya — being unable to measure; nyavartanta — cease to try; vācaḥ — words; ca — also; manasā — with the mind; saha — with; aham ca — also the ego; anye — other; ime — all these; devāḥ — demigods; tasmai — unto Him; bhagavate — unto the Personality of Godhead; namaḥ — offer obeisances.
Превод
Translation
Словото, умът и егото и управляващите ги божества безуспешно се опитваха да узнаят Върховната Божествена Личност. Затова ако имаме поне малко здрав разум, ние просто трябва да се склоним пред Бога с дълбока почит и благоговение.
Words, mind and ego, with their respective controlling demigods, have failed to achieve success in knowing the Supreme Personality of Godhead. Therefore, we simply have to offer our respectful obeisances unto Him as a matter of sanity.
Пояснение
Purport
Тези, които постоянно правят жабешки опити да измерят Върховния, могат да възразят: ако Абсолютът остава непознаваем дори за полубоговете, които управляват речта, ума и егото, т.е. за Ведите, Брахма̄, Рудра и всички останали полубогове, оглавявани от Бр̣хаспати, тогава защо преданите проявяват толкова голям интерес към този непознаваем обект? В отговор можем да кажем, че трансценденталният екстаз, на който се наслаждават преданите, когато описват забавленията на Бога, е напълно непознат за неотдадените и за умозрителните философи. Човек, който не изпитва трансцендентално щастие, с течение на времето сам изоставя теоретизирането и безпочвените заключения, защото разбира, че те нямат отношение към реалността и не му носят никакво удовлетворение. Преданите поне знаят, че Абсолютната Истина е Върховната Божествена Личност Виш̣н̣у, както утвърждават ведическите химни: ом̇ тад виш̣н̣ох̣ парамам̇ падам̇ сада̄ пашянти сӯраях̣. Бхагавад-гӣта̄ (15.15) също потвърждава този факт: ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣. В резултат от овладяването на ведическото знание човек трябва да стигне до познание за Бог Кр̣ш̣н̣а, а не до философстване върху смисъла на думата ахам, аз. В Бхагавад-гӣта̄ (18.55) се казва, че преданото служене е единственият метод, с който може да бъде разбрана Върховната Истина: бхактя ма̄м абхиджа̄на̄ти я̄ва̄н яш ча̄сми таттватах̣. Единствено с помощта на преданото служене човек може да узнае, че Божествената Личност е окончателната истина, а Брахман и Парама̄тма̄ са само частични аспекти на Бога. Великият мъдрец Маитрея потвърждава това с настоящата строфа. Изпълнен с дълбока преданост, той отдава смирените си почитания (намах̣) на Върховната Божествена Личност (бхагавате). Ако иска да узнае най-висшия аспект на Бога, който стои над Брахман и Парама̄тма̄, човек трябва да следва примера на великите предани и мъдреци, такива като Маитрея и Видура, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и Шукадева Госва̄мӣ, и да се посвети на трансцендентално предано служене на Бога.
The froggish calculator may raise the objection that if the Absolute is unknowable even by the controlling deities of speech, mind and ego, namely the Vedas, Brahmā, Rudra and all the demigods headed by Bṛhaspati, then why should the devotees be so interested in this unknown object? The answer is that the transcendental ecstasy enjoyed by the devotees in delineating the pastimes of the Lord is certainly unknown to nondevotees and mental speculators. Unless one relishes transcendental joy, naturally one will come back from his speculations and concocted conclusions because he will see them as neither factual nor enjoyable. The devotees can at least know that the Absolute Truth is the Supreme Personality of Godhead, Viṣṇu, as the Vedic hymns confirm: oṁ tad viṣṇoḥ paramaṁ padaṁ sadā paśyanti sūrayaḥ. Bhagavad-gītā (15.15) also confirms this fact: vedaiś ca sarvair aham eva vedyaḥ. By culture of Vedic knowledge one must know Lord Kṛṣṇa and should not falsely speculate on the word aham, or “I.” The only method for understanding the Supreme Truth is devotional service, as stated in Bhagavad-gītā (18.55): bhaktyā mām abhijānāti yāvān yaś cāsmi tattvataḥ. Only by devotional service can one know that the ultimate truth is the Personality of Godhead and that Brahman and Paramātmā are only His partial features. This is confirmed in this verse by the great sage Maitreya. With devotion he offers his sincere surrender, namaḥ, to the Supreme Personality of Godhead, bhagavate. One has to follow in the footsteps of great sages and devotees like Maitreya and Vidura, Mahārāja Parīkṣit and Śukadeva Gosvāmī, and engage in the transcendental devotional service of the Lord if one would know His ultimate feature, which is above Brahman and Paramātmā.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към шеста глава от Трета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Сътворяването на вселенската форма“.
Thus end the Bhaktivedanta purports of the Third Canto, Sixth Chapter, of the Śrīmad-Bhāgavatam, entitled “Creation of the Universal Form.”