ТЕКСТ 40
VERSO 40
Текст
Texto
ва̄чаш ча манаса̄ саха
ахам̇ ча̄ня име дева̄с
тасмаи бхагавате намах̣
vācaś ca manasā saha
ahaṁ cānya ime devās
tasmai bhagavate namaḥ
Дума по дума
Sinônimos
ятах̣ – от когото; апра̄пя – неспособни да измерят; нявартанта – спират да се опитват; ва̄чах̣ – слова; ча – също; манаса̄ – с ума; саха – със; ахам ча – също и егото; анйе – други; име – всички тези; дева̄х̣ – полубогове; тасмаи – на него; бхагавате – на Божествената Личност; намах̣ – отдаваме почитания.
yataḥ — de quem; aprāpya — não conseguindo avaliar; nyavartanta — param de tentar; vācaḥ — palavras; ca — também; manasā — com a mente; saha — com; aham ca — também ο ego; anye — outro; ime — todos estes; devāḥ — semideuses; tasmai — a Ele; bhagavate — à Personalidade de Deus; namaḥ — oferecer reverências.
Превод
Tradução
Словото, умът и егото и управляващите ги божества безуспешно се опитваха да узнаят Върховната Божествена Личност. Затова ако имаме поне малко здрав разум, ние просто трябва да се склоним пред Бога с дълбока почит и благоговение.
As palavras, a mente e ο ego, com seus respectivos semideuses controladores, não têm conseguido lograr ο sucesso em conhecer a Suprema Personalidade de Deus. Por isso, temos simplesmente que Lhe oferecer nossas respeitosas reverências por uma questão de coerência.
Пояснение
Comentário
Тези, които постоянно правят жабешки опити да измерят Върховния, могат да възразят: ако Абсолютът остава непознаваем дори за полубоговете, които управляват речта, ума и егото, т.е. за Ведите, Брахма̄, Рудра и всички останали полубогове, оглавявани от Бр̣хаспати, тогава защо преданите проявяват толкова голям интерес към този непознаваем обект? В отговор можем да кажем, че трансценденталният екстаз, на който се наслаждават преданите, когато описват забавленията на Бога, е напълно непознат за неотдадените и за умозрителните философи. Човек, който не изпитва трансцендентално щастие, с течение на времето сам изоставя теоретизирането и безпочвените заключения, защото разбира, че те нямат отношение към реалността и не му носят никакво удовлетворение. Преданите поне знаят, че Абсолютната Истина е Върховната Божествена Личност Виш̣н̣у, както утвърждават ведическите химни: ом̇ тад виш̣н̣ох̣ парамам̇ падам̇ сада̄ пашянти сӯраях̣. Бхагавад-гӣта̄ (15.15) също потвърждава този факт: ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣. В резултат от овладяването на ведическото знание човек трябва да стигне до познание за Бог Кр̣ш̣н̣а, а не до философстване върху смисъла на думата ахам, аз. В Бхагавад-гӣта̄ (18.55) се казва, че преданото служене е единственият метод, с който може да бъде разбрана Върховната Истина: бхактя ма̄м абхиджа̄на̄ти я̄ва̄н яш ча̄сми таттватах̣. Единствено с помощта на преданото служене човек може да узнае, че Божествената Личност е окончателната истина, а Брахман и Парама̄тма̄ са само частични аспекти на Бога. Великият мъдрец Маитрея потвърждава това с настоящата строфа. Изпълнен с дълбока преданост, той отдава смирените си почитания (намах̣) на Върховната Божествена Личност (бхагавате). Ако иска да узнае най-висшия аспект на Бога, който стои над Брахман и Парама̄тма̄, човек трябва да следва примера на великите предани и мъдреци, такива като Маитрея и Видура, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и Шукадева Госва̄мӣ, и да се посвети на трансцендентално предано служене на Бога.
Ο calculador semelhante à rã pode levantar a objeção de que se ο Absoluto é incognoscível inclusive para as deidades controladoras da fala, da mente e do ego, a saber, os Vedas, Brahmā, Rudra e todos os semideuses encabeçados por Bṛhaspati, por que, então, os devotos estariam tão interessados nesse objeto desconhecido? A resposta é que ο êxtase transcendental desfrutado pelos devotos ao descreverem os passatempos do Senhor é, sem dúvida, desconhecido para os não-devotos e especuladores mentais. A menos que uma pessoa saboreie a alegria transcendental, naturalmente ela deixará de lado suas especulações e conclusões inventadas porque perceberá que elas não são nem reais, nem desfrutáveis. Os devotos podem pelo menos saber que a Verdade Absoluta é a Suprema Personalidade de Deus, Viṣṇu, como confirmam os hinos védicos: oṁ tad viṣṇoḥ paramaṁ padaṁ sadā paśyanti sūrayaḥ. A Bhagavad-gītā (15.15) também confirma este fato: vedaiś ca sarvair aham eva vedyaḥ. Através do cultivo do conhecimento védico, deve-se conhecer ο Senhor Κṛṣṇa, não se devendo especular falsamente sobre a palavra aham, ou “eu”. Ο único método para se entender a Verdade Suprema é o serviço devocional, como se declara na Bhagavad-gītā (18.55): bhaktyā mām abhijānāti yāvān yaś cāsmi tattvataḥ. É somente através do serviço devocional que se pode saber que a verdade última é a Personalidade de Deus e que Brahman e Paramātmā são apenas Seus aspectos parciais. O grande sábio Maitreya confirma isso neste verso. Com devoção, ele oferece sua entrega sincera, namaḥ, à Suprema Personalidade de Deus, bhagavate. Temos que seguir os passos de grandes sábios e devotos, como Maitreya e Vidura, Mahārāja Parīkṣit e Śukadeva Gosvāmī, e nos ocuparmos no transcendental serviço devocional ao Senhor, se queremos conhecer Seu aspecto último, que está acima de Brahman e Paramātmā.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към шеста глава от Трета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Сътворяването на вселенската форма“.
Neste ponto, encerram-se os Significados Bhaktivedanta do terceiro canto, sexto capítulo, do Śrīmad-Bhāgavatam, intitulado “A Criação da Forma Universal”.