Шрӣмад Бха̄гаватам 3.6.7
Деванагари
स वै विश्वसृजां गर्भो देवकर्मात्मशक्तिमान् ।
विबभाजात्मनात्मानमेकधा दशधा त्रिधा ॥ ७ ॥
विबभाजात्मनात्मानमेकधा दशधा त्रिधा ॥ ७ ॥
Стих
са ваи виш̣ва-ср̣джа̄м̇ гарбхо
дева-карма̄тма-шактима̄н
вибабха̄джа̄тмана̄тма̄нам
екадха̄ дашадха̄ тридха̄
дева-карма̄тма-шактима̄н
вибабха̄джа̄тмана̄тма̄нам
екадха̄ дашадха̄ тридха̄
Дума по дума
сах̣ — това; ваи — несъмнено; виш̣ва-ср̣джа̄м — на гигантската форма вира̄т̣; гарбхах̣ — съвкупна енергия; дева — жизнена енергия; карма — жизнена дейност; а̄тма — душата; шактима̄н — изпълнен с енергии; вибабха̄джа — раздели; а̄тмана̄ — самия себе си; а̄тма̄нам — Той самият; екадха̄ — в едно; дашадха̄ — в десет; тридха̄ — и в три.
Превод
Съвкупната енергия махат-таттва, приела формата на гигантската вира̄т̣-рӯпа, раздели самата себе си на съзнанието на живите същества, жизнената дейност и самоотъждествяването, които пък на свой ред се разделиха съответно на едно, десет и три.
Пояснение
Съзнанието е основна характеристика на живото същество, т.е. на душата. Съществуването на душата се проявява под формата на съзнание, наречено гя̄на-шакти. Съзнанието на гигантската вира̄т̣-рӯпа е съвкупното съзнание и същото това съзнание се проявява и у отделните личности. Дейността на съзнанието се осъществява чрез жизнения въздух, който се разделя на десет потока. Те се наричат пра̄н̣а, апа̄на, уда̄на, вя̄на и сама̄на, а според друга една класификация се делят на на̄га, кӯрма, кр̣кара, девадатта и дханан̃джая. Материалната атмосфера замърсява съзнанието на душата, душата започва лъжливо да се отъждествява с тялото и така се слага начало на различните дейности. Това многообразие от дейности на живото същество е описано в Бхагавад-гӣта̄ (2.41) като баху-ша̄кха̄ хй ананта̄ш ча буддхайо 'вяваса̄йина̄м. Заблудената обусловена душа се занимава с най-различни дейности, защото съзнанието ѝ не е чисто. В чисто съзнание живото същество върши само един вид дейност. Съзнанието на индивидуалната душа става едно с върховното съзнание тогава, когато между тях се постигне пълна хармония.
Монистите смятат, че има само едно съзнание, докато са̄тватите (преданите) споделят мнението, че съзнанието безспорно е единно, но това единство се постига само когато индивидуалното съзнание влезе в пълна хармония с върховното съзнание. Индивидуалното съзнание трябва да се съгласува с върховното съзнание. Така е и според наставленията на Бога в Бхагавад-гӣта̄ (18.66): сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа. На индивидуалното съзнание (Арджуна) се препоръчва да действа в хармония с върховното съзнание, за да може да запази присъщата си чистота. Нелепо е да се опитваме да спрем дейностите на съзнанието. Но можем да ги пречистим, като ги хармонизираме с Върховния. В зависимост от степента на чистота съзнанието се дели на три вида, които се отличават с различна форма на самоотъждествяване: а̄дхя̄тмика – отъждествяване с тялото и ума, а̄дхибхаутика – отъждествяване с продуктите на материята и а̄дхидаивика – осъзнаване на себе си като слуга на Бога. От трите равнища на самоотъждествяване а̄дхидаивика бележи началото на чистото съзнание, приведено в хармония с волята на Бога.