Прибързаната бременност на Дити

Както вече стана дума, инкарнацията на Бога под формата на глиган се е появявала два пъти: в милениума на Сва̄ямбхува и в милениума на Ча̄кш̣уш̣а. И в двата милениума Богът дошъл в образа на глиган, но в милениума на Сва̄ямбхува извадил Земята от водните дълбини на вселената, а в милениума на Ча̄кш̣уш̣а убил Хиран̣я̄кш̣а, първия демон. В милениума на Сва̄ямбхува Богът дошъл бял на цвят, а в милениума на Ча̄кш̣уш̣а – червен. След като вече чул за едната инкарнация, сега Видура искал да чуе и за другата. И двете инкарнации на Бога като глиган, за които говорим тук, са една и съща Върховна Божествена Личност.

Само този, който е изпълнен с вяра и е любознателен, заслужава да слуша за трансценденталните забавления, свързани с появата на Върховната Божествена Личност и оттеглянето ѝ. Видура отговарял на тези изисквания и затова бил достоен да чуе трансценденталните повествования за дейностите на Бога.

Великият мъдрец Маитрея се обърнал към Видура с думите „о, воине“ не само защото Видура принадлежал към рода Куру, но и защото силно желаел да слуша за доблестните дейности на Бога в инкарнациите му Вара̄ха и Нр̣сим̇ха. Тъй като въпросите на Видура се отнасяли до Бога, те били достойни за един предан. Преданият не изпитва никакво влечение към разговорите на светски теми. Съществуват много произведения, които описват най-различни светски войни и сражения, но той не чувства никаква склонност да ги слуша. Повествованията за войните, в които е участвал лично Богът, разказват не за триумфа на смъртта, а за битката срещу оковите на ма̄я̄, които принуждават всяко същество да се върти безкрайно в колелото на повтарящите се раждания и смърти. Иначе казано, този, който изпитва удоволствие да слуша епосите за сраженията, водени от Бога, се освобождава от оковите на раждането и смъртта. Ограничените хора се отнасят с подозрение към участието на Кр̣ш̣н̣а в битката при Курукш̣етра, без да знаят, че именно това осигурило освобождение на всички, които се сражавали на бойното поле. Бхӣш̣мадева казва, че всички, които присъствали на битката при Курукш̣етра, след смъртта си постигнали своята истинска духовна същност. Следователно слушането на разказите за бойните подвизи на Бога по нищо не се различава от другите форми на предано служене.

Когато се разделял с тялото си, Маха̄ра̄джа Дхрува, синът на цар Утта̄напа̄да, бил посрещнат от Сунанда и други личности, които го въвели в царството на Бога. Той напуснал този свят в много ранна възраст, още като младеж, въпреки че вече бил наследил трона на баща си и имал няколко деца. И тъй като му било съдено да напусне света, смъртта го очаквала. Но нейното присъствие ни най-малко не разтревожило Дхрува Маха̄ра̄джа, напротив – още докато се намирал в материалното си тяло, той се качил в духовния въздушен кораб и отлетял право на планетата на Виш̣н̣у. Всичко това се случило благодарение на факта, че някога Дхрува общувал с великия мъдрец На̄рада, който му разказал за забавленията на Бога.

Огънят се смята за език на Виш̣н̣у, Божествената Личност. С него Той приема зърното и пречистеното масло, предлагани в жертвоприношенията. Това е принципът, лежащ в основата на всички жертвоприношения. А самият Бог Виш̣н̣у е господарят на жертвоприношенията. С други думи, когато удовлетворяваме Бог Виш̣н̣у, удовлетворяваме и всички полубогове и други живи същества.

Впила поглед в съпруга си, който бил потънал в транс, красивата Дити заговорила с висок глас направо, без да прави опити да съблазнява мъдреца с движения или мимика. Тя открито признала, че присъствието му кара цялото ѝ тяло да се измъчва от неудържим копнеж, както побеснелият слон тресе бананово дърво. Не било никак обичайно Дити да безпокои съпруга си, докато той е в състояние на транс, но сега тя просто не можела да овладее силната си страст. Желанието ѝ приличало на побеснял слон. Затова нейният съпруг преди всичко трябвало да я защити, като изпълни това нейно желание.

В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че половите отношения за зачеване на деца са благочестиви. Но този, който се стреми към полово общуване с единствената мисъл да доставя наслаждение на сетивата си, е неблагочестив. Молбата на Дити за полова близост не се дължала толкова на мъчителна страст, колкото на желанието ѝ да има синове. Тъй като нямала синове, тя си мислела, че е по-бедна от останалите съпруги на Кашяпа. Затова той бил длъжен да я удовлетвори като своя законна съпруга.

Р̣ш̣абхадева съветвал, че човек не бива да става баща или майка, ако не е сигурен, че може да спаси от плена на раждането и смъртта децата, които зачева. Човешкият живот е единственият шанс да се измъкнем от материалния свят, изпълнен със страданията на раждането, смъртта, старостта и болестите. На всеки човек трябва да бъде дадена възможност да се възползва от преимуществата на човешката форма на съществуване, затова един баща като Кашяпа е длъжен да зачева добри деца, които да получат освобождение.

От тази строфа разбираме, че бащата разрешавал на дъщерите си сами и свободно да си изберат съпруг, ала не в процес на свободно общуване с мъже. Той питал всяка от тях поотделно кого си е избрала за съпруг, след като е слушала за делата и достойнствата на много герои. Окончателният избор зависел от решението на бащата.

Обикновено момичетата се срамували да изкажат желанието си пред своя баща, затова той научавал копнежите им от някой друг, най-често от баба им, с която те споделяли своите тайни. След като узнал желанието на дъщерите си, тринайсет от тях цар Дакш̣а поверил на Кашяпа. Всички сестри на Дити, сега съпруги на Кашяпа, вече били майки и имали деца. И след като Дити също била вярна съпруга, не по-малко вярна от другите, нима било справедливо тя да остане без рожба?

Дити добре знаела, че нейният съпруг може да отхвърли молбата ѝ, тъй като ситуацията била напълно неподходяща, затова се оправдала с това, че в критични моменти, когато човек е изпаднал в беда, никой не се съобразява с времето и обстоятелствата.

Когато мъж или жена са обладани от похот, това значи, че се замърсяват с грях. Кашяпа бил зает с духовни дейности, но не бил достатъчно устойчив, за да може да откаже на съпругата си, която се измъчвала от страст. Ако беше духовно силен колкото Видура, той би могъл да я отпрати със силни и категорични думи. Маитрея се обръща към Видура с името „герой“, защото никой не може да се владее по-добре и да е по-устойчив от предания на Бога. По всичко личи, че вътре в себе си Кашяпа вече бил допуснал мисълта да се наслаждава със съпругата си. И понеже не бил с достатъчно силен характер, той едва-едва се опитал да я разубеди и успокои.

Трите съвършенства по пътя към освобождението са религията, икономическото благополучие и сетивното наслаждение. За обусловените души съпругата е извор на освобождение, защото служи на съпруга си така, че в крайна сметка той да постигне освобождение. В основата на обусловеното материално съществуване стои стремежът към сетивно наслаждение, затова ако човек има късмета да се ожени за добра съпруга, тя може да му окаже неоценима помощ във всяко отношение. Човек, който има грижи и неприятности в обусловеното си съществуване, се обвързва с материята все повече и става още по-подвластен на замърсяванията ѝ. Вярната съпруга помага на мъжа си, като изпълнява всичките му материални желания, за да може той да се чувства добре и да се занимава спокойно с духовни дейности, които ще го изведат до съвършенството в живота. А ако съпругът напредва в духовното си развитие, съпругата му също споделя духовните му постижения. По този начин и двамата постигат духовно съвършенство. Ето защо е толкова важно и момичетата, и момчетата да се учат да изпълняват духовните си задължения, така че когато дойде време да създадат семейство, да могат да извлекат полза от съвместния си живот. Момчетата трябва да бъдат възпитавани в брахмачаря, а момичетата – във вярност и благочестие. Една вярна жена и един духовно подготвен брахмача̄рӣ са добра двойка, която е в състояние да изпълни мисията на човешкия живот.

Обществото се състои от четири подразделения, които имат за задача да си сътрудничат, така че с обединени усилия да постигнат освобождение от материалното съществуване. Духовният напредък и на четирите групи в обществото – на брахмача̄рӣте (тези, които водят целомъдрен живот в ученичество), на гр̣хастхите (семейните, които имат дом и съпруга), на ва̄напрастхите (тези, които са се оттеглили от светския живот) и на сання̄сӣте (тези, които са приели обет за отречение от света) – зависи от семейните, затова сътрудничеството между тях и останалите три обществени подразделения играе много съществена роля за правилното функциониране на обществената система, изградена от четири съсловия и четири духовни степени. Тази ведическа обществена система се нарича варн̣а̄шрама, но на по-популярен език е известна като „кастова система“. Хората, които имат дом и съпруга, поемат голямата отговорност да осигуряват съществуването на другите обществени групи – брахмача̄рӣте, ва̄напрастхите и сання̄сӣте. С изключение на семейните (гр̣хастхите), всички останали членове на обществото са изцяло заети с дейности за духовен напредък и нямат възможност да отделят време, за да си изкарват прехраната. Затова те събират подаяния от гр̣хастхите, по този начин си осигуряват колкото да преживяват и така могат да посветят цялото си време на духовни дейности. А гр̣хастхите, благодарение на това че помагат на другите три обществени групи да създават духовни ценности, също осъществяват духовен напредък. Така в крайна сметка всички членове на обществото по естествен начин напредват в духовно отношение и лесно прекосяват океана на невежеството.

Ведите определят жената като по-добрата половина от тялото на мъжа, защото тя поема отговорност за изпълнението на половината от задълженията на своя съпруг. Всеки семеен човек е длъжен да извършва пет вида жертвоприношения, наречени пан̃ча-ягя, за да се освободи от последиците на греховете, които неизбежно допуска в хода на дейностите си. Когато мъжът деградира толкова, че по качества заприлича на котките и кучетата, той забравя духовните си задължения и започва да гледа на своята съпруга като на средство за сетивно наслаждение. Когато човек възприема по този начин жена си, основното, което е от значение за него, е физическата ѝ красота. И щом тя престане да му носи сетивно наслаждение, настъпва разрив или се стига до развод. Но когато чрез съвместното си съжителство мъжът и жената се стремят към духовен напредък, физическата красота и „любовта“ с нейните приливи и отливи нямат значение. В материалния свят няма истинска любов. Женитбата всъщност е дълг, който двамата съпрузи с общи усилия трябва да изпълняват, като следват указанията на авторитетните писания в името на духовното съвършенство. И така, бракът играе изключително важна роля, защото помага на хората да избегнат съществуванието, което водят котките и кучетата – създания, които ни най-малко не са създадени за постигане на духовно себепознание.

От четирите начина на живот в човешкото общество – ученичество (брахмачаря), семеен живот (гр̣хастха), оттегляне от светския живот (ва̄напрастха) и отшелничество (сання̄са) – положението на тези, които са семейни, е най-сигурно и защитено. Сетивата са като разбойници в крепостта на тялото. Съпругата обаче е военачалник на крепостта и когато сетивата разбойници започнат да нападат тялото, тя го защитава от гибел. Половият инстинкт е заложен у всички, но човекът, който има твърда и непоколебима съпруга, е защитен от отчаяните атаки на сетивата разбойници. Мъжът, който има добра съпруга, никога не тръгва да покварява непорочни момичета и по този начин не разстройва обществото. Без вярна и предана съпруга мъжът се превръща в развратник и в истинско наказание за обществото – освен ако не е възпитан като брахмача̄рӣ, ва̄напрастха или сання̄сӣ. Ако един брахмача̄рӣ не е преминал през сурова и системна подготовка под ръководството на опитен духовен учител и не е бил покорен ученик, той със сигурност ще стане жертва на половия нагон, защото е брахмача̄рӣ само на думи. Историята познава много примери за подобни падения – падали са дори такива велики йогӣ като Вишва̄митра. Гр̣хастхите обаче са в защитена позиция, защото имат своята вярна съпруга. Половият живот е причината за материалното робство, затова той е разрешен единствено в гр̣хастха-а̄шрама. Гр̣хастхите поемат отговорността за създаването на първокласни брахмача̄рӣ, ва̄напрастхи и сання̄сӣ.

Когато един мъж толкова много възхвалява жена си, това означава, че или напълно си е загубил ума по нея, или че се шегува. Кашяпа искал да каже, че семейните мъже, които имат дом и съпруга, се наслаждават на райското блаженство на сетивните удоволствия и в същото време не са застрашени от опасността да пропаднат до ада. Мъжът, който е приел монашеско отречение от света, няма съпруга и силният полов импулс винаги може да го подтикне да потърси близост с някоя жена или с нечия чужда съпруга, а това със сигурност ще го откара в ада. С други думи, отшелникът, който е напуснал своя дом и съпругата си, е обречен да отиде в ада, ако отново пожелае полово наслаждение, било то съзнателно или несъзнателно. А семейните в това отношение са в безопасност. Ето защо мъжете не могат да се отплатят на съпругите си нито в този си живот, нито в следващия. Дори цял живот да биха се трудили да им се отплатят, пак няма да успеят. Не всички мъже са в състояние да оценят добрите качества на жените си, но дори и тези, които ги оценяват, пак не могат да се отплатят подобаващо. Когато обаче съпругът обсипва съпругата си с твърде много хвалебствия от такъв род, той със сигурност прави това с ирония.

Мъжът под чехъл може да не е в състояние да се отплати на съпругата си за това, което получава от нея, но що се отнася до зачеването на деца и задоволяването на нейните страстни желания, това не представлява трудност за нито един мъж, стига той да не е напълно импотентен. Тази задача е много лесна за всеки нормален съпруг. Въпреки че сам бил обзет от силно желание, Кашяпа все пак помолил съпругата си да почака няколко мига, за да не могат после другите да го упрекват. Той обяснил поведението си по следния начин.

В предишната строфа Кашяпа каза на съпругата си Дити да изчака малко, а сега я предупреждава, че ако не се съобразят с момента, ще бъдат наказани от призраците и злите духове, които бродят по това време заедно с господаря си Рудра.

Шива, който е известен и под името Рудра, е царят на призраците. Призрачните създания го обожават, а той постепенно ги насочва към пътя на себепознанието. Философите ма̄я̄ва̄дӣ в по-голямата си част са поклонници на Шива, а самият Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря е смятан за инкарнация на Шива, дошла да проповядва безбожие на ма̄я̄ва̄дӣте. Духовете и привиденията са лишени от физическо тяло заради тежките грехове, които са вършили. Един такъв грях е самоубийството. Самоубийството, било то материално или духовно, е последното средство, до което прибягват за утеха хората призраци. Материалното самоубийство води до загуба на физическото тяло, а духовното – до загуба на индивидуалната самоличност. Философите ма̄я̄ва̄дӣ искат да загубят индивидуалността си и да се слеят с брахмаджьоти, безличностното духовно битие. Шива е много милостив към призраците и затова се грижи те отново да получат физическо тяло, въпреки че са осъдени. Той ги поставя в утробите на жени, които не се съобразяват с времето и обстоятелствата, когато влизат в полови отношения. Кашяпа обяснил това на Дити, за да я накара да почака известно време.

Шива не е обикновено живо същество, но в същото време не е и Върховната Божествена Личност, т.е. не принадлежи към категорията на Виш̣н̣у. Той е много по-могъщ от всички останали живи същества, дори и от Брахма̄, но въпреки това не е равен на Виш̣н̣у. И все пак понеже е почти като Виш̣н̣у, Шива може да вижда миналото, настоящето и бъдещето. Едното му око е като слънцето, другото – като луната, а третото, което се намира между веждите му, е като огъня. От средното си око Шива може да изригва огън и с него е в състояние да унищожи всяко живо същество, дори могъщия Брахма̄. Въпреки че е повелител на материалния свят, той обаче не живее сред великолепие и разкош в богати палати и няма никаква материална собственост. Той най-често пребивава край огньовете, в които горят труповете на мъртъвците, и вместо с дреха, тялото му е покрито с пепелта, която вихърът разнася край тези места. Ала въпреки това Шива винаги е недосегаем за материалните замърсявания. Кашяпа го нарекъл свой по-малък брат, защото по-малката сестра на Дити била съпруга на Шива. Човек се отнася към съпруга на сестра си като към свой брат. По силата на тази роднинска връзка Шива бил като по-малък брат на Кашяпа. Кашяпа предупредил жена си, че времето е крайно неподходящо за интимни връзки, защото Шива щял да бъде свидетел на близостта им. За да предотврати евентуалното възражение на Дити, че двамата ще се наслаждават на полова близост насаме, скрити от чужди погледи, Кашяпа ѝ напомнил, че Шива има три зорки очи, наречени слънце, луна и огън, от които нищо не може да убегне, както нищо не може да бъде скрито от Виш̣н̣у. Полицията следи всички действия на престъпника и въпреки че понякога не го арестува веднага, тъй като изчаква удобен момент, това не означава, че той няма да бъде заловен и наказан. Шива щял да забележи техния полов акт, извършен в непозволено време, и Дити щяла да получи заслужено наказание, като роди за дете някой призрак или невярващ имперсоналист. Кашяпа предугаждал това и затова предупредил жена си Дити.

Кашяпа казал на съпругата си да не си мисли, че щом Шива ѝ е роднина, значи може да си позволи да го оскърби. Той я предупредил, че Шива не е враг на никого, но също така и не се обвързва с никого. Той е един от тримата повелители на хода на вселенските дела и затова се отнася еднакво към всички. Неговото величие е несравнимо, защото той е велик предан на Върховната Божествена Личност. Казва се, че Шива е най-великият от всички предани на Божествената Личност. Затова другите предани приемат остатъците от храната му като маха̄-праса̄д – велика духовна храна. Храната, която е предложена на Бог Кр̣ш̣н̣а, се нарича праса̄д, но когато от нея яде първо някой велик предан като Шива, тя става маха̄-праса̄д. Шива е толкова велик, че е напълно равнодушен към материалното благополучие, заветна мечта на всички останали. Па̄рватӣ, която е олицетворение на могъщата материална природа, е изцяло подчинена на Шива, защото му е съпруга, но той не се възползва от нея дори за да си построи жилище. Той предпочита да живее без покрив над главата, а великата му жена безропотно споделя с него тези тежки условия на живот. Обикновено хората обожават богиня Дурга̄, съпругата на Шива, за да постигнат материално благополучие, докато Шива приема нейното служене без никакви материални желания. Той просто учи великата си съпруга, че от всички видове обожание най-висше е обожаването на Виш̣н̣у, а по-висше дори от него е да се обожава велик предан на Бога и всичко, което по някакъв начин е свързано с Бог Виш̣н̣у.

Нецивилизованият живот на Шива и пъкленият му външен вид не са отблъскващи, защото Шива учи искрените предани как да се освободят от привързаността си към материалното наслаждение. Той се нарича Маха̄дева, най-великият сред полубоговете, и в материалния свят никой не може да се сравнява с него или да го превъзхожда. Той е почти равен на Бог Виш̣н̣у. Въпреки че постоянно общува с Ма̄я̄ (Дурга̄), Шива е отвъд обсега на действие на трите гун̣и на материалната природа. И въпреки че е господар на пъклените създания в гун̣ата на невежеството, общуването с тях не му влияе по никакъв начин.

Шива никога не се облича в скъпи дрехи, не се кичи с гирлянди и накити и не си маже тялото с благовонни масла. Но хората, привързани към тялото си, което е само външна украса и един ден неизбежно ще се превърне в храна за кучетата, постоянно са погълнати от грижи за това тяло, сякаш то е истинската им същност. Те не могат да разберат Шива, но въпреки това се обръщат към него с молби за материални блага. Има два вида поклонници на Шива. Едните са груби материалисти и се стремят да получат от него единствено придобивки за тялото си, а другите искат да станат равни на него. Вторите са предимно имперсоналисти и повтарят мантрата шиво 'хам („Аз съм Шива“, т.е. „След освобождението ще стана равен на Шива“). С други думи, преданите на Шива обикновено са кармӣ и гя̄нӣ и не разбират истинската цел на неговия живот. Понякога тези самозвани поклонници подражават на Шива, като приемат отровни опиати. Веднъж Шива погълнал цял океан от отрова и оттогава шията му е синя. Мнимите Шиви се опитват да го следват, като приемат отровни опиати, но по този начин само се погубват. Истинската цел на Шива е да служи на Бог Кр̣ш̣н̣а, който е Душата на всички души. Всички скъпи вещи – красиви дрехи, гирлянди, украшения и благовонни масла – Шива иска да бъдат давани единствено на Кр̣ш̣н̣а, защото Кр̣ш̣н̣а е истинският наслаждаващ се. Шива отказва да приема подобни скъпи предмети, защото те са предназначени само за Кр̣ш̣н̣а. Глупавите хора обаче не знаят коя е причината за поведението на Шива и затова или му се присмиват, или напразно се опитват да му подражават.

Шива е съпруг на Дурга̄ и господар на материалната енергия. Дурга̄ е олицетворение на материалната енергия, а Шива, нейният съпруг, е господарят на тази енергия. Освен това той е инкарнация на гун̣ата на невежеството и едно от трите божества, представящи Върховния Бог. Като представител на Бога, Шива е равностоен на Върховната Божествена Личност. Той е много велика душа и отказът му от всички материални наслаждения е съвършен пример за отреченост от материалния свят. Затова човек трябва да следва примера на Шива и да не бъде привързан към материята, а не да се опитва да имитира необикновените му деяния, такива като поглъщането на отрова.

Разликата между омъжената жена и проститутката на улицата е, че първата води ограничен полов живот, защото се подчинява на правилата на писанията, докато втората не знае никакви ограничения и се подчинява единствено на неудържимия си полов нагон. Въпреки че бил много напреднал в духовно отношение, Кашяпа, великият мъдрец, станал жертва на разпътната си съпруга. Такова е непреодолимото могъщество на материалната енергия.

От разговора между Кашяпа и съпругата му става ясно, че Кашяпа бил поклонник на Шива. Ала макар да знаел, че Шива няма да остане доволен от такава греховна постъпка, той бил принуден да я извърши заради силното желание на съпругата си и се поклонил на съдбата. Той знаел, че детето, заченато в това неподходящо време, със сигурност няма да бъде добро, но не можел да се противопостави, защото се чувствал задължен на съпругата си. В една подобна ситуация обаче, когато една проститутка се опитала да съблазни Т̣ха̄кура Харида̄са през нощта, Т̣ха̄кура Харида̄са устоял на изкушението благодарение на съвършеното си Кр̣ш̣н̣а съзнание. В това се състои разликата между осъзнатите за Кр̣ш̣н̣а хора и останалите. Кашяпа Муни бил мъдър, познавал многобройните правила на регулирания живот и бил много напреднал в духовно отношение, но пак не успял да се защити от пристъпа на половото желание. За разлика от него, Т̣ха̄кура Харида̄са не бил роден в браминско семейство, нито самият той бил бра̄хман̣а, но успял да устои на съблазънта, защото бил в съзнание за Кр̣ш̣н̣а. Той повтарял святото име на Бога по триста хиляди пъти на ден.

Както човек се къпе след всяко ходене по голяма нужда, така трябва да се изкъпе и след полов акт, особено ако той е бил извършен в непозволено време. Кашяпа Муни медитирал върху безличностното брахмаджьоти, като повтарял тихо мантрата Га̄ятрӣ. Когато човек повтаря някоя ведическа мантра така, че само той да я чува, това мантруване се нарича джапа. А когато мантрите се пеят високо, мантруването се нарича кӣртан. Ведическият химн Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе може да се повтаря и тихо, и силно. Затова той се нарича маха̄-мантра – велик химн.

По всичко личи, че Кашяпа Муни бил имперсоналист. Като сравним неговия характер с този на Т̣ха̄кура Харида̄са, за когото споменахме по-горе, виждаме, че персоналистите умеят да контролират сетивата си по-добре от имперсоналистите. Бхагавад-гӣта̄ обяснява това като парам̇ др̣ш̣т̣ва̄ нивартате, т.е. когато се е издигнал до по-високо равнище, човек престава да приема по-низшите неща. Къпането и мантруването на Га̄ятрӣ пречистват човека. Маха̄-мантрата обаче е толкова могъща, че когато я повтаря – независимо дали тихо или силно и при какви обстоятелства, – човек е напълно защитен от всички съблазни на материалното съществуване.

Човек свежда глава, когато се срамува от някоя своя постъпка. След греховната полова близост със съпруга си Дити най-накрая се опомнила. Подобен род полово общуване по нищо не се различава от блудството. С други думи, интимните отношения между съпрузите са блудство, ако влизат в противоречие с наставленията на писанията.

Дити съзнавала грешката си и силно желаела Шива да ѝ прости. Шива е прочут с две имена: Рудра и А̄шутош̣а. Той много лесно се гневи, но и лесно се умилостивява. Дити знаела, че заради поривистия си характер той може да прекъсне бременността ѝ, предизвикана по непозволен начин. Но понеже Шива е известен и като А̄шутош̣а, тя помолила своя съпруг бра̄хман̣а, велик предан на Шива, да ѝ помогне да го умилостиви. С други думи, Шива можел да се разгневи на Дити, задето принудила съпруга си да наруши правилата, но не би отказал да изпълни молбата на нейния съпруг. Затова Дити искала да помоли за прошка чрез съпруга си. За да умилостиви Шива, тя започнала да му се моли.

Дити се молела за милостта на Шива по много умен начин. Тя казвала: „Той може да ме накара да плача, но ако поиска, може и да спре сълзите ми, защото е А̄шутош̣а. Той е толкова велик, че ако пожелае, може в един миг да унищожи плода ми, но ако реши да покаже милостта си, може и да изпълни моето желание и да съхрани детето в утробата ми. Той желае доброто на всички и за него не е трудно да ми прости, въпреки че сега е готов да ме накаже, задето предизвиках великия му гняв. Той има човешки образ, но всъщност е повелител на всички хора“.

Шива е съпруг на Сатӣ, една от сестрите на Дити. Дити се молела за милостта на сестра си, защото Сатӣ можела да се застъпи за нея пред съпруга си. Освен това Шива е божеството, на което се кланят всички жени, затова той по природа е снизходителен към тях, предизвикващите състрадание даже у дивите ловци. Тъй като Шива общува с жени, той познава много добре несъвършенствата на природата им, затова би могло да не обърне сериозно внимание на грешката на Дити, неизбежен резултат от слабостта ѝ. Всяка неомъжена девойка е поклонничка на Шива. Дити си спомнила как в детството си обожавала Шива и се помолила за милостта му.

За да има в обществото добро поколение, са необходими две условия: мъжът стриктно да следва религиозните принципи, както и правилата на свещените писания, а жената да му е вярна. В Бхагавад-гӣта̄ (7.11) се казва, че когато са подчинени на регулиращите принципи, половите връзки са форма на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Преди да встъпят в полов контакт, мъжът и жената трябва да се съобразят със състоянието на ума си, с конкретното време и с авторитета на полубоговете, а освен това жената трябва да се вслушва в съветите на съпруга си. Според ведическите традиции половият живот трябва да се води в определено време от денонощието, което се смята за благоприятно и се нарича време за гарбха̄дха̄на. Дити пренебрегнала всички принципи, които писанията препоръчват в интерес на духовния напредък, затова Кашяпа ѝ казал, че въпреки нейното силно желание за добро поколение, децата ѝ няма да бъдат синове, достойни за един бра̄хман̣а. С това недвусмислено се утвърждава, че синовете на бра̄хман̣ите невинаги са бра̄хман̣и. Личности като Ра̄ван̣а и Хиран̣якашипу се родили в брамински семейства, но никой не ги признавал за бра̄хман̣и, защото, когато ги създавали, бащите им не следвали регулиращите принципи. Такива деца се наричат демони, или ра̄кш̣аси. В миналите епохи се срещали едва неколцина ра̄кш̣аси, защото хората много рядко пренебрегвали правилата и ограниченията на писанията, но в епохата на Кали в половите отношения не се спазват никакви принципи. Тогава как можем да очакваме да се раждат добри деца? Обществото не може да очаква нищо добро от деца, родени в разрез с религиозните принципи, и все пак с помощта на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, ако повтарят святото име на Бога, дори те могат да станат достойни хора. Това е уникалният дар на Бог Чайтаня за човечеството.

Надменните синове се раждат от прокълнати майки. В Бхагавад-гӣта̄ (1.40) се казва: „Когато умишлено се престъпват принципите на религиозния живот, жените се замърсяват и като резултат се ражда лошо потомство“. Това важи с особена сила за момчетата – ако майката не е добра, и синовете ѝ няма да бъдат добри. Мъдрият Кашяпа можел да предскаже каква ще е природата на синовете, които ще се родят от прокълнатата утроба на Дити – прокълната, защото Дити била обладана от толкова неудържимо сексуално желание, че престъпила всички закони и наставления на писанията. А в общество, в което такива жени преобладават, човек не може да очаква, че подрастващото поколение ще е добро.

Когато се убиват невинни живи създания, когато се измъчват жени, когато се предизвиква гневът на великите души, отдали се на дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, тогава тържествуват демоничните дейности. В демоничното общество за удоволствие на езика се убиват беззащитни животни, а половата разпуснатост превръща жените в обект на изтезание. А където има жени и месо, там трябва да има алкохол и разврат. И когато тези неща се разпространят до такава степен, че станат обществена норма, по милостта на Бога можем да очакваме коренна промяна в съдбините на това общество, която ще бъде осъществена от самия него или от негов упълномощен представител.

Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (4.8), Богът идва в този свят под формата на инкарнация, за да спаси преданите и да унищожи злодеите. Господарят на вселената и на всичко съществуващо щял да се появи, за да убие синовете на Дити заради оскърбленията им срещу преданите на Бога. Богът има много пълномощници, такива като Индра, Чандра, Варун̣а и богиня Дурга̄ (Ка̄лӣ), които могат да накажат и най-страшните злодеи в света. Примерът с планините, които Индра разбива с мълниите си, е много уместен. Смята се, че планината притежава най-могъщото тяло във вселената, и въпреки това, ако такава е волята на Върховния Бог, тя лесно може да бъде унищожена. Не е необходимо Върховната Божествена Личност лично да идва, за да убие някое могъщо същество. Богът идва единствено заради своите предани. Всички са подложени на страданията, предизвиквани от материалната природа, но тъй като деянията на злодеите, които убиват невинни хора и животни и измъчват жените, са зло за всички и причиняват болка на преданите на Бога, Богът лично идва в този свят. Той идва единствено за да облекчи страданията на искрените си предани. Когато Богът убива някой злодей, това е проява на милостта му и към това създание, въпреки че на пръв поглед Той взема страната на предания. Тъй като Богът е абсолютен, между убийството на злодеите, извършено от него, и закрилянето на преданите няма никаква разлика.

Когато чула от съпруга си, че великите души ще се изпълват с гняв заради деянията на синовете ѝ, Дити истински се разтревожила. Тя си помислила, че гневът на бра̄хман̣ите може да погуби синовете ѝ. Когато бра̄хман̣ите се разгневят на някого, Богът не се появява, защото техният гняв и сам по себе си е достатъчен, за да накаже злодея. Но Той идва винаги, когато преданият му страда. Когато злодеите причиняват болка на предания или го преследват, той не моли Бога да дойде, за да го спаси, и никога не го безпокои с молби за закрила. Обратното, Богът сам гори от желание да защитава предания си. Дити знаела добре, че ако Той убие синовете ѝ, това пак ще бъде проява на милост от негова страна и затова казала, че дискът и ръцете на Бога са олицетворение на милостта. Ако някой бъде убит от диска на Бога, той има щастието да види ръцете му, а това е напълно достатъчно, за да получи освобождение. Такава щастлива съдба не постигат дори великите мъдреци.

Типичен пример за прокълнато животно е кучето. То никога не проявява състрадание към себеподобните си.

В основата на йога – процеса, с който пречистваме същинската си индивидуалност – стои контролът над сетивата. Човек, който не владее сетивата си, не може да се освободи от ненавистта и злобата. Когато води обусловено съществуване, живото същество изпитва завист към другите, но когато е постигнало освобождение, тази завист изчезва. Прахла̄да Маха̄ра̄джа бил измъчван от баща си по какви ли не начини, но когато баща му загинал, Прахла̄да молил Върховната Божествена Личност за неговото освобождение. Той не поискал никакви благословии, въпреки че имал такава възможност. Единственото, за което помолил, било освобождението на безбожния му баща. Той никога не изрекъл проклятие срещу никого от тези, които го измъчвали по заповед на баща му.

В образа си на Свръхдуша Върховната Божествена Личност се намира навсякъде и може да заповядва на всеки. Бъдещият внук на Дити, за когото било предсказано, че ще стане велик предан, щял да бъде обичан от всички, дори от враговете на баща си, защото навсякъде щял да вижда единствено Върховната Божествена Личност. Чистият предан вижда присъствието на своя обожаван Бог във всичко. А Богът отвръща на предаността му, като кара всички живи същества, у които пребивава като Свръхдуша, да го обичат. Той се намира в сърцата на всички и оттам им внушава да бъдат добри с неговия предан. Известни са много примери, които показват как дори най-кръвожадни животни са се отнасяли дружелюбно към чистите предани на Бога.

В трансценденталното си развитие преданото служене минава през три етапа, обозначавани с термините стха̄йи-бха̄ва, анубха̄ва и маха̄бха̄ва. Постоянната и съвършена любов към Бога се нарича стха̄йи-бха̄ва, а когато се изявява под формата на определен тип трансцендентални отношения, любовта се нарича анубха̄ва. Стадият маха̄бха̄ва може да се наблюдава единствено у личностните форми на енергията на удоволствието на Бога. Внукът на Дити, Прахла̄да Маха̄ра̄джа, постоянно щял да медитира върху Бога и да възславя дейностите му. Той постоянно щял да бъде потопен в медитация и затова след като напуснел материалното си тяло, лесно щял да се върне в духовния свят. Още по-прост метод за такава медитация е човек да повтаря и слуша святото име на Бога. Този метод е специално препоръчан за епохата, в която живеем днес, епохата на Кали.

Съвършеният предан на Бога, Прахла̄да Маха̄ра̄джа, бил надарен с всички добри качества, които човек може да притежава. Въпреки че бил император на света, той не си позволявал никакъв разгул. Още от детството си Прахла̄да бил извор на всички добри качества. В тази строфа не са изброени всичките му достойнства, само накратко е казано, че той бил надарен с всички добродетели. Това е признакът, по който се разпознава чистият предан. Най-важна черта на чистия предан е това, че той не е лампат̣а (разгулен) и че винаги се стреми да облекчи страданията на човечеството. Най-тежкото страдание за живото същество е да забрави Кр̣ш̣н̣а. Затова чистият предан се опитва да пробуди у всекиго съзнанието за Кр̣ш̣н̣а, което е универсалният лек срещу всички страдания.

Тук се предрича, че внукът на Дити, Прахла̄да Маха̄ра̄джа, щял да вижда Божествената Личност не само вътре в себе си с помощта на медитацията, но и пред себе си, очи в очи. Такова чисто зрение може да притежава само човек, който е много напреднал в Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото Богът не може да бъде видян с материални очи. Върховната Божествена Личност има многообразни и вечни Виш̣н̣у-форми: Кр̣ш̣н̣а, Баладева, Сан̇карш̣ан̣а, Анируддха, Прадюмна, Ва̄судева, На̄ра̄ян̣а, Ра̄ма, Нр̣сим̇ха, Вара̄ха и Ва̄мана, които преданият на Бога познава добре. Чистият предан се привързва към някоя от вечните форми на Бога и Богът с радост се явява пред него в тази форма. Преданият не се впуска в своеволни фантазии за формата на Бога, нито пък мисли, че Богът е безличностен или че приема такава форма, в каквато искат да го видят неотдадените. Тъй като няма понятие за формата на Бога, неотдаденият не може да си представи нито една от споменатите по-горе форми. Но когато преданият вижда Бога, той го вижда в пленителна форма, украсена с блестящи накити, заедно с вечно красивата богиня на щастието, която е негова постоянна спътница.

Дити много се натъжила, когато научила, че заради ненавременната ѝ бременност синовете ѝ ще бъдат демони, които ще се бият с Бога. Но щом чула, че внукът ѝ ще стане велик предан и че двамата ѝ сина ще бъдат убити лично от Бога, тя останала много удовлетворена. Като съпруга на велик мъдрец и дъщеря на велик Праджа̄пати (Дакш̣а), тя знаела, че да бъдеш убит от Божествената Личност, е голямо щастие. Тъй като Богът е абсолютен, насилието и ненасилието, които Той показва, са на абсолютно равнище; между тях няма никаква разлика и те нямат нищо общо с насилието и ненасилието, познати ни от материалния свят. Демонът, убит от Бога, постига същия резултат, какъвто и човекът, завоювал освобождение след много, много животи на отречения и аскетизъм. В тази строфа внимание заслужава думата бхр̣ш̣ам, която посочва, че радостта на Дити надминала всичките ѝ очаквания.