Шрӣмад Бха̄гаватам 3.14.5
Деванагари
मैत्रेय उवाच
साधु वीर त्वया पृष्टमवतारकथां हरे: ।
यत्त्वं पृच्छसि मर्त्यानां मृत्युपाशविशातनीम् ॥ ५ ॥
साधु वीर त्वया पृष्टमवतारकथां हरे: ।
यत्त्वं पृच्छसि मर्त्यानां मृत्युपाशविशातनीम् ॥ ५ ॥
Стих
маитрея ува̄ча
са̄дху вӣра твая̄ пр̣ш̣т̣ам
авата̄ра-катха̄м̇ харех̣
ят твам̇ пр̣ччхаси мартя̄на̄м̇
мр̣тю-па̄ша-виша̄танӣм
са̄дху вӣра твая̄ пр̣ш̣т̣ам
авата̄ра-катха̄м̇ харех̣
ят твам̇ пр̣ччхаси мартя̄на̄м̇
мр̣тю-па̄ша-виша̄танӣм
Дума по дума
маитреях̣ ува̄ча — Маитрея каза; са̄дху — предан; вӣра — о, воине; твая̄ — от теб; пр̣ш̣т̣ам — попитан; авата̄ра-катха̄м — повествования за инкарнацията на Бога; харех̣ — на Божествената Личност; ят — това, което; твам — ти; пр̣ччхаси — ме питаш; мартя̄на̄м — на онези, които са обречени на смърт; мр̣тю-па̄ша — веригата на раждането и смъртта; виша̄танӣм — източник на освобождение.
Превод
Великият мъдрец Маитрея каза: О, воине, въпросът ти е подобаващ за всеки предан, защото се отнася до инкарнацията на Божествената Личност. Само Богът може да освободи от веригата на раждането и смъртта всички създания, в противен случай те са обречени на гибел.
Пояснение
Великият мъдрец Маитрея се обърнал към Видура с думите „о, воине“ не само защото Видура принадлежал към рода Куру, но и защото силно желаел да слуша за доблестните дейности на Бога в инкарнациите му Вара̄ха и Нр̣сим̇ха. Тъй като въпросите на Видура се отнасяли до Бога, те били достойни за един предан. Преданият не изпитва никакво влечение към разговорите на светски теми. Съществуват много произведения, които описват най-различни светски войни и сражения, но той не чувства никаква склонност да ги слуша. Повествованията за войните, в които е участвал лично Богът, разказват не за триумфа на смъртта, а за битката срещу оковите на ма̄я̄, които принуждават всяко същество да се върти безкрайно в колелото на повтарящите се раждания и смърти. Иначе казано, този, който изпитва удоволствие да слуша епосите за сраженията, водени от Бога, се освобождава от оковите на раждането и смъртта. Ограничените хора се отнасят с подозрение към участието на Кр̣ш̣н̣а в битката при Курукш̣етра, без да знаят, че именно това осигурило освобождение на всички, които се сражавали на бойното поле. Бхӣш̣мадева казва, че всички, които присъствали на битката при Курукш̣етра, след смъртта си постигнали своята истинска духовна същност. Следователно слушането на разказите за бойните подвизи на Бога по нищо не се различава от другите форми на предано служене.