Шрӣмад Бха̄гаватам 3.14.16

इति तां वीर मारीच: कृपणां बहुभाषिणीम् ।
प्रत्याहानुनयन् वाचा प्रवृद्धानङ्गकश्मलाम् ॥ १६ ॥
ити та̄м̇ вӣра ма̄рӣчах̣
кр̣пан̣а̄м̇ баху-бха̄ш̣ин̣ӣм
пратя̄ха̄нунаян ва̄ча̄
правр̣ддха̄нан̇га-кашмала̄м

Дума по дума

ититака; та̄мна нея; вӣрао, герою; ма̄рӣчах̣синът на Марӣчи (Кашяпа); кр̣пан̣а̄мна нещастната; баху-бха̄ш̣ин̣ӣмтвърде словоохотлива; пратя̄хаотвърна; анунаянкато успокои; ва̄ча̄с думи; правр̣ддхапревъзбудена; анан̇гапохот; кашмала̄мзамърсена.

Превод

О, герою (Видура), синът на Марӣчи успокои с подходящи слова Дити, която се измъчваше от замърсилата я похот и в нещастието си бе станала твърде словоохотлива.

Пояснение

Когато мъж или жена са обладани от похот, това значи, че се замърсяват с грях. Кашяпа бил зает с духовни дейности, но не бил достатъчно устойчив, за да може да откаже на съпругата си, която се измъчвала от страст. Ако беше духовно силен колкото Видура, той би могъл да я отпрати със силни и категорични думи. Маитрея се обръща към Видура с името „герой“, защото никой не може да се владее по-добре и да е по-устойчив от предания на Бога. По всичко личи, че вътре в себе си Кашяпа вече бил допуснал мисълта да се наслаждава със съпругата си. И понеже не бил с достатъчно силен характер, той едва-едва се опитал да я разубеди и успокои.