Шрӣмад Бха̄гаватам 3.14.19

Ведите определят жената като по-добрата половина от тялото на мъжа, защото тя поема отговорност за изпълнението на половината от задълженията на своя съпруг. Всеки семеен човек е длъжен да извършва пет вида жертвоприношения, наречени пан̃ча-ягя, за да се освободи от последиците на греховете, които неизбежно допуска в хода на дейностите си. Когато мъжът деградира толкова, че по качества заприлича на котките и кучетата, той забравя духовните си задължения и започва да гледа на своята съпруга като на средство за сетивно наслаждение. Когато човек възприема по този начин жена си, основното, което е от значение за него, е физическата ѝ красота. И щом тя престане да му носи сетивно наслаждение, настъпва разрив или се стига до развод. Но когато чрез съвместното си съжителство мъжът и жената се стремят към духовен напредък, физическата красота и „любовта“ с нейните приливи и отливи нямат значение. В материалния свят няма истинска любов. Женитбата всъщност е дълг, който двамата съпрузи с общи усилия трябва да изпълняват, като следват указанията на авторитетните писания в името на духовното съвършенство. И така, бракът играе изключително важна роля, защото помага на хората да избегнат съществуванието, което водят котките и кучетата – създания, които ни най-малко не са създадени за постигане на духовно себепознание.