Шрӣмад Бха̄гаватам 3.14.50

अन्तर्बहिश्चामलमब्जनेत्रं
स्वपूरुषेच्छानुगृहीतरूपम् ।
पौत्रस्तव श्रीललनाललामं
द्रष्टा स्फुरत्कुण्डलमण्डिताननम् ॥ ५० ॥
антар бахиш ча̄малам абджа-нетрам̇
сва-пӯруш̣еччха̄нугр̣хӣта-рӯпам
паутрас тава шрӣ-лалана̄-лала̄мам̇
драш̣т̣а̄ спхурат-кун̣д̣ала-ман̣д̣ита̄нанам

Дума по дума

антах̣вътре; бахих̣вън; часъщо; амаламбезупречен; абджа-нетрамлотосови очи; сва-пӯруш̣асвоя предан; иччха̄-анугр̣хӣта-рӯпамприемайки форма според желанието; паутрах̣внук; таватвой; шрӣ-лалана̄красивата богиня на щастието; лала̄мамукрасен; драш̣т̣а̄ще вижда; спхурат-кун̣д̣алас великолепни обици; ман̣д̣итаукрасено; а̄нанамлице.

Превод

авсякъде – вътре в себе си и пред себе си – внукът ти ще вижда Върховната Божествена Личност, чиято съпруга е красивата богиня на щастието. Богът приема тази форма, в която преданият желае да го види, и лицето му винаги е украсено с великолепни обици.

Пояснение

Тук се предрича, че внукът на Дити, Прахла̄да Маха̄ра̄джа, щял да вижда Божествената Личност не само вътре в себе си с помощта на медитацията, но и пред себе си, очи в очи. Такова чисто зрение може да притежава само човек, който е много напреднал в Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото Богът не може да бъде видян с материални очи. Върховната Божествена Личност има многообразни и вечни Виш̣н̣у-форми: Кр̣ш̣н̣а, Баладева, Сан̇карш̣ан̣а, Анируддха, Прадюмна, Ва̄судева, На̄ра̄ян̣а, Ра̄ма, Нр̣сим̇ха, Вара̄ха и Ва̄мана, които преданият на Бога познава добре. Чистият предан се привързва към някоя от вечните форми на Бога и Богът с радост се явява пред него в тази форма. Преданият не се впуска в своеволни фантазии за формата на Бога, нито пък мисли, че Богът е безличностен или че приема такава форма, в каквато искат да го видят неотдадените. Тъй като няма понятие за формата на Бога, неотдаденият не може да си представи нито една от споменатите по-горе форми. Но когато преданият вижда Бога, той го вижда в пленителна форма, украсена с блестящи накити, заедно с вечно красивата богиня на щастието, която е негова постоянна спътница.