Историята на цар Вена

В тази строфа е много важна думата кш̣ема-даршинах̣ – така са наречени тези, които постоянно се грижат за всеобщото благо. Бхр̣гу Муни и другите велики мъдреци мислели за духовното развитие на хората из цялата вселена. Нещо повече, те съветвали царете на всяка планета да превърнат духовното съвършенство в основен принцип на управлението. Царете винаги се съветвали с великите мъдреци и управлявали държавата в съгласие с техните наставления. След напускането на цар Ан̇га нямало кой да изпълнява волята на мъдреците. Оставени на произвол, гражданите станали толкова непокорни, че заприличали на животни. Както постановява Бхагавад-гӣта̄ (4.13), човешкото общество трябва да бъде разделено на четири класи в съответствие с качествата на хората и вида на заниманията им. Във всяко общество трябва да има интелектуалци, управници, производители и работници. При съвременната демокрация тази научна система на обществено устройство е изкривена до неузнаваемост и чрез всеобщо гласуване на ръководни постове биват избирани шӯдри, прости работници. Тъй като не знаят нищо за крайната цел на живота, тези хора оформят законодателството според собствените си схващания и затова всички страдат.

Когато правителството е слабо, започват да безчинстват крадци и измамници, но когато има силна държавна власт, всички престъпници се изпокриват. Разбира се, Вена не бил способен цар, но понеже неговата жестокост била всеизвестна, в страната веднага спрели всички престъпления и грабежи.

В тази строфа особено внимание заслужава думата аш̣т̣а-вибхӯтибхих̣ – „с осемте достояния“. В древността царете трябвало да притежават тези достояния, постигани чрез занимания с мистична йога. Затова царете се наричали ра̄джарш̣и – не само царе, но и велики мъдреци. Благодарение на мистичните си способности един ра̄джарш̣и можел да стане по-малък и от най-малкото, по-голям и от най-голямото и можел да получи всичко, което пожелае. Той можел да създаде цяло царство, да накара всички да му се подчиняват и да управлява целия свят. Това са някои от способностите на царете мистици. Цар Вена обаче никога не се бил занимавал с йога и въпреки това станал непоносимо горд с царския си сан. Понеже по природа бил груб и невъздържан, той започнал да злоупотребява с властта си и да оскърбява великите мъдреци.

Това, което цар Вена направил преди много, много години, днес се следва от атеистичните правителства по целия свят. Положението е стигнало дотам, че всеки момент някои правителства може да забранят със закон религиозните обреди и ритуали. Тази ситуация се влошава все повече и накрая нито един благочестив човек няма да е в състояние да живее на тази планета. Затова здравомислещите хора трябва да се занимават с Кр̣ш̣н̣а съзнание много сериозно, така че в края на живота си да се върнат вкъщи, при Бога, и повече да не изпитват тежките страдания на материалния свят.

Великите мъдреци поставили Вена на престола, защото били загрижени за общественото благополучие. Но когато видели, че цар Вена е безотговорен, зъл и жесток, те отново се замислили за добруването на народа. Мъдреците, святите личности и преданите никога не са безразлични към съдбата на хората. Кармӣте обикновено са заети да изкарват пари, за да си осигурят сетивни наслади, гя̄нӣте са безучастни към обществените проблеми, защото са изцяло погълнати от мисли как да постигнат освобождение, но истинските предани и святите личности винаги са загрижени както за материалното, така и за духовното благополучие на хората. Затова великите мъдреци започнали да се съвещават как да разрешат опасното положение, което цар Вена създал.

В Бхагавад-гӣта̄ (18.5) се казва, че дори който е приел живот в отречение, трябва да продължи да извършва жертвоприношения, да се подлага на мъчения и лишения и да раздава пожертвования. Брахмача̄рӣте трябва да извършват жертвоприношения, гр̣хастхите – да раздават пожертвования, а онези, които са дали обет за отречение (ва̄напрастхите и сання̄сӣте), трябва да се подлагат на лишения и мъчения. Така всеки може да се издигне до духовно равнище. Когато мъдреците и святите личности видели, че цар Вена е забранил тези дейности, те се разтревожили за духовния напредък на хората. Святите личности проповядват съзнание за Бога, или Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото се стремят да спасят човечеството от деградация и животинско съществуване. За да могат хората да изпълняват както трябва религиозните ритуали, а крадците и престъпниците да бъдат държани в подчинение, трябва да има силна държавна власт. Само тогава хората ще могат да развиват у себе си духовно съзнание и да осъществят висшето предназначение на човешкия живот.

Святите хора обикновено стоят настрана от политическия живот и светската суета. Мъдреците подкрепили цар Вена само защото се надявали, че той ще защити народа си от крадци и престъпници, но след като се възкачил на престола, царят започнал да тормози святите хора. Главната грижа на святите личности е да извършват жертвоприношения и да се подлагат на доброволни лишения и мъчения, за да се усъвършенстват духовно, но Вена, вместо да им се отблагодари за проявената милост, се превърнал в техен най-лош враг, като им забранил да изпълняват всекидневните си задължения. Змията, която бива хранена с мляко и банани, непрекъснато увеличава отровата си и само чака удобен случай, за да ухапе своя благодетел.

Святите мъдреци избрали Вена за цар, но той се оказал истински тиранин, затова те започнали да се опасяват, че отговорността за неговите злодеяния ще легне и върху техния гръб. Законът на кармата наказва не само престъпника, но и всички, които общуват с него. Като поставили Вена на царския трон, с това мъдреците неизбежно станали негови съучастници. Накрая царят отишъл толкова далече в престъпните си дела, че святите мъдреци започнали сериозно да се тревожат за последиците от греховете му. Но преди да предприемат каквото и да било срещу него, те решили да се опитат да го вразумят и да го поправят, така че той да престане да върши злини.

Святите хора не се занимават с политика, но винаги мислят за благото на обикновените хора, затова понякога са принудени да се намесват в хода на политическите събития, за да поправят злините, сторени от самозабравилото се правителство или от царската особа. В Кали юга обаче святите личности не са толкова могъщи, колкото в миналото. В отминалите епохи тяхната духовна сила била такава, че можели да изпепелят всеки грешник. Днес под влиянието на епохата на Кали мъдреците са загубили предишното си могъщество. Бра̄хман̣ите вече не умеят да извършват дори жертвоприношенията, в които животните, принесени в жертва, получават нов живот. Затова вместо да участват активно в политическия живот, в наши дни святите личности трябва да повтарят маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Просто като повтарят тази маха̄-мантра, по милостта на Бог Чайтаня хората могат да се сдобият с всички блага, без да им се налага да се занимават с политика.

Във ведическата цивилизация монархът винаги се съветва с мъдреците и святите личности. Като следва съветите им, той укрепява властта и могъществото си и осигурява на своите поданици щастие, мир и благополучие. Великите царе се отнасяли много отговорно към наставленията на святите личности. Те винаги се вслушвали в думите на великите мъдреци, такива като Пара̄шара, Вя̄садева, На̄рада, Девала и Асита. Иначе казано, преди да вземат важно решение, царете трябвало да се съобразят с мнението на святите личности. За съжаление в съвременната епоха, в Кали юга, държавниците не следват наставленията на мъдреците и затова нито те самите, нито гражданите знаят какво е истинско щастие. Те имат кратък живот и са лишени от добро здраве и от духовна сила. Затова ако хората искат да са щастливи и да живеят охолно, в тази епоха на демокрация не бива да избират на ръководни постове мошеници и глупаци, които се отнасят пренебрежително към святите личности.

В тази строфа святите мъдреци казват, че царят, и изобщо държавният глава, трябва да служи за пример на своите поданици, като води образцов религиозен живот. Както е казано в Бхагавад-гӣта̄, религия означава да обожаваш Върховната Божествена Личност. Тук не става дума за показна религиозност, а за необходимостта човек да бъде изцяло зает в предано служене с реч, ум, тяло и интелект. По този начин не само царят, главата на държавното управление, но и обикновените хора ще се освободят от замърсяващото влияние на гун̣ите на материалната природа и постепенно ще се издигнат до царството на Бога, което е истинският им дом. Наставленията на мъдреците в тези строфи набелязват основните принципи на правилното държавно управление, което може да направи царя щастлив не само в този му живот, но и в следващия.

В отминалите времена из целия свят господствала монархията. Постепенно обаче монархичният строй започнал да деградира, като все повече и повече се отклонявал от религиозните идеали и се насочвал към безбожния живот на сетивно наслаждение. В резултат на това почти навсякъде монархичната форма на управление била отхвърлена. Но и демокрацията, сменила монархията, сама по себе си няма да разреши проблемите на обществото, ако държавниците не спазват религиозните принципи, следвайки примера на великите мъдреци и светци.

В тази строфа ясно са посочени задълженията на благочестивия цар. Неговият пръв и най-важен дълг е да защитава населението от крадци и престъпници, както и от министри, не по-добри от пладнешки разбойници. По-рано министрите не били избирани, а били назначавани от царя. Затова ако царят не бил много благочестив или достатъчно строг, министрите му се превръщали в истински разбойници, които безпощадно ограбвали беззащитните граждани. Дълг на царя е да не позволява в държавното управление, както и в обществените институции да проникват крадци и измамници. Той няма право да събира данъци от народа, ако не е в състояние да го защити от такива злодеи. С други думи, царят или правителството могат да облагат хората с данъци само ако са в състояние да ги защитят от престъпници и крадци.

В Дванадесета Песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (12.1.42) се говори, че в бъдеще крадците и негодниците ще започнат да заемат високи държавни постове. Праджа̄с те бхакш̣айиш̣янти млеччха̄ ра̄джаня-рӯпин̣ах̣ – „Тези самодоволни млеччхи (хора по-низши и от шӯдри), представящи се за царе, ще угнетяват своите поданици, а поданиците на свой ред ще тънат в грехове и пороци, така постепенно ще привикнат към злото и действайки противно на човешкия разум, съвсем ще заприличат на своите управници“. С други думи, в Кали юга – епохата на демокрацията – населението на цялата планета ще деградира до равнището на шӯдри. Както е казано в писанията (калау шӯдра-самбхавах̣), в тази епоха всички хора ще станат шӯдри. Шӯдрите са четвъртата обществена класа и единственото, на което са способни, е да работят за трите по-висши класи. Те са най-нископоставени и не се отличават с голяма интелигентност. И тъй като в днешната епоха на демокрация всички са деградирали, те избират за лидери и държавници хора от същата категория. Но правителство, съставено изцяло от шӯдри, не е в състояние да функционира добре. Единствено кш̣атриите, представителите на втората обществена класа, под ръководството на святите личности (бра̄хман̣ите), които са най-интелигентните личности в обществото, могат да управляват държавата правилно. В предишните епохи – Сатя юга, Трета̄ юга и Два̄пара юга, – когато хората не били толкова деградирали, държавният глава никога не бивал избиран. Царят притежавал изключителна власт и можел веднага да осъди на смърт или да свали от длъжност всеки министър, който бъдел уличен в кражба или измама. Дълг на монарха било да наказва не само престъпниците, но незабавно да екзекутира и онези министри, които се замесвали в злоупотреби. Благодарение на бдителността и строгостта на царя държавата била управлявана безупречно и хората били щастливи, че имат такъв владетел. В заключение можем да подчертаем още веднъж, че ако царят не е в състояние да защити населението от крадци и престъпници, той няма право да го облага с данъци, които после да използва за удовлетворяване на собствените си сетива. Но ако безупречно закриля народа си, той има правото да събира данъци и да се ползва от тях. Такъв цар ще живее щастливо и спокойно до края на дните си, а след смъртта си ще се издигне до райското царство или дори до Вайкун̣т̣ха, където ще бъде истински щастлив.

В тази строфа са очертани задълженията на държавния глава и на отделния гражданин. Дейностите и на държавния глава, и на гражданите трябва да са организирани така, че в крайна сметка всеки да служи на Върховната Божествена Личност. Царят е смятан за представител на Върховната Божествена Личност, затова негов дълг е да следи за реда в царството и да поддържа научното социално устройство, разделящо обществото на четири варн̣и и четири а̄шрама. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а се казва, че общество, в което хората са невежи и което не е разделено на четири варн̣и (бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра) и четири а̄шрама (брахмачаря, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са), не е достойно да се нарича човешко и членовете му не могат да постигнат крайната цел на човешкото съществуване. Правителството е длъжно с всички средства да поддържа разделението на обществото на варн̣и и а̄шрами. В тази строфа е казано: бхагава̄н ягя-пӯруш̣ах̣ – Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, е ягя-пӯруш̣а. А Бхагавад-гӣта̄ (5.29) поддържа: бхокта̄рам̇ ягя-тапаса̄м. Кр̣ш̣н̣а е крайната цел на всички жертвоприношения. Той е и този, който се наслаждава на техните плодове, затова е наречен ягя-пӯруш̣а. Думата ягя-пӯруш̣а обозначава Бог Виш̣н̣у или Бог Кр̣ш̣н̣а, както и всички останали форми на Божествената Личност, принадлежащи към категорията на виш̣н̣у-таттва. В съвършено организираното общество хората, разделени на варн̣и и а̄шрами, чрез изпълнението на отредените им задължения обожават Бог Виш̣н̣у. В такова общество всеки гражданин служи на Бога, като му предлага плодовете от своя труд. Това е съвършенството на живота. В Бхагавад-гӣта̄ (18.46) е казано:

„Като обожава вездесъщия Бог, който е източникът на всички същества, и като изпълнява своите предписани задължения, човек може да постигне съвършенството“.

И така, бра̄хман̣ите, кш̣атриите, шӯдрите и вайшите трябва да изпълняват задълженията си в съответствие с предписанията на ша̄стрите и по такъв начин всеки от тях ще може да удовлетвори Върховната Божествена Личност, Виш̣н̣у. А царят или държавният глава трябва да следи дали всички поданици изпълняват специфичните си задължения. С други думи, правителството не бива да пренебрегва дълга си, като провъзгласява държавата за светска и не се интересува дали хората следват принципите на варн̣а̄шрама дхарма. В наши дни тези, които управляват държавата, не изпитват никаква почит към принципите на варн̣а̄шрама дхарма; те са напълно доволни от светската власт. Но при такова управление никой не може да бъде щастлив. Хората са длъжни да следват принципите на варн̣а̄шрама дхарма, а царят е отговорен за това, дали те следват тези принципи правилно.

И наистина, дълг на правителството е да полага грижи Върховната Божествена Личност да бъде доволна от дейностите на хората и на самите управници. Не може да има истинско щастие в страна, в която управляващите и обикновените граждани не знаят нищо за Бхагава̄н, Върховната Божествена Личност, първичната причина на космическото творение, и за бхӯта-бха̄вана, или вишва̄тма̄, Свръхдушата на всички души. Оттук следва, че нито гражданите, нито държавниците могат да бъдат щастливи, ако не отдават предано служене. В днешно време нито един монарх и правителство не се интересува дали хората отдават предано служене на Върховната Божествена Личност. Тяхното внимание е съсредоточено върху развитието на индустрията за сетивно наслаждение, в резултат на което те все по-здраво се заплитат в мрежите на неумолимите природни закони. Човек трябва да се освободи от плена на трите гун̣и на материалната природа и единственият начин да постигне това, е да се отдаде на Върховната Божествена Личност. Това е съветът на Бхагавад-гӣта̄. За съжаление в наши дни нито правителствата, нито обикновените хора знаят нещо по този въпрос. Тяхната единствена грижа е сетивното наслаждение и материалното щастие в този живот. Думата ниджа-ша̄сане („в съответствие с дълга си на управник“) означава, че както управниците, така и гражданите като цяло са длъжни да следват принципите на варн̣а̄шрама дхарма. Едва тогава те ще могат да се радват на истинско щастие и благоденствие, и то не само в този си живот, но и в следващия.

В тази строфа е изложена самата същина на ведическата култура: всички живи същества на тази и на другите планети във вселената трябва да удовлетворяват Върховната Божествена Личност, като изпълняват своите задължения. Когато Богът е доволен, живите същества веднага получават всичко, което им е необходимо. Във Ведите също е казано: еко бахӯна̄м̇ йо видадха̄ти ка̄ма̄н (Кат̣ха Упаниш̣ад, 2.2.13). От Ведите научаваме, че Върховният Бог снабдява всяко живо същество с всичко необходимо. И наистина, като наблюдаваме живота на низшите създания – птиците и животните – откриваме, че те не се занимават с бизнес и не упражняват професия, но въпреки това не умират от глад. Те живеят според законите на природата и получават всичко необходимо, за да задоволяват основните си жизнени потребности от хранене, сън, размножаване и защита.

Хората обаче са създали изкуствена цивилизация, която ги кара да забравят връзката си с Върховната Божествена Личност. Съвременното общество ни подтиква да забравим дори милостта и величието на Върховната Божествена Личност. По тази причина съвременният цивилизован човек винаги е неудовлетворен и нещастен. Хората не знаят, че висшата цел на живота е да се обърнат към Бог Виш̣н̣у и да му служат. Те са приели материалистичния начин на живот за смисъл на съществуването и са станали пленници на материалните дейности. Лидерите на обществото подтикват обикновените хора по този път и тъй като хората не познават законите на Бога, те вървят подир слепите си водачи, които ги водят право към ада. За да може да се промени това положение, хората трябва да бъдат възпитани в Кр̣ш̣н̣а съзнание и да действат според принципите на варн̣а̄шрама. Държавата също трябва да се грижи всеки да служи на Върховната Божествена Личност. Това е основният дълг на правителството. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание бе създадено, за да убеди хората да приемат най-съвършения метод за духовно себепознание, чрез който могат да удовлетворят Върховната Божествена Личност и да разрешат всичките си проблеми.

Цар Вена бил толкова глупав, че от глупост дори дръзнал да обвини святите мъдреци в неопитност, сравнявайки ги с малки деца. С други думи, той ги обвинявал, че знанието им не е съвършено. На това основание той си позволил да отхвърли съветите им и дори се осмелил да сравни мъдреците с жена, която пренебрегвайки грижовния си съпруг, отива да задоволи любовните желания на друг мъж, който не се грижи за нея. Смисълът на това сравнение е съвсем очевиден. Кш̣атриите са длъжни да осигуряват на бра̄хман̣ите всички условия за изпълнението на различните религиозни обреди, а царят е длъжен да осигурява на бра̄хман̣ите пълна издръжка. И ако бра̄хман̣ите обожават полубоговете, а не царя, значи те са пропаднали като разпътни жени.

Има много демони, които, обзети от гордост, мислят себе си за Върховния Бог и се провъзгласяват за господари на Слънцето, на Луната и на останалите планети. Цар Вена също имал демоничен характер и се обявявал за Върховната Божествена Личност. В Кали юга, съвременната епоха, подобни демони са в изобилие, но всички те са проклети от великите мъдреци и святите личности.

В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а нееднократно утвърждава, че няма истина по-висша от него. Опитвайки се да подражава на Върховната Божествена Личност, цар Вена, заслепен от гордост и високомерие, обявявал себе си за Върховния Бог. Такова поведение е типично за демоните.

Демоните нямат вяра в нищо, което е казано от авторитети, защото не признават никакъв авторитет. Те установяват свои собствени религиозни принципи и не желаят да се подчиняват не само на велики личности като Вя̄са и На̄рада, но дори и на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Когато човек отхвърля всички авторитети, той започва да върши грехове и завинаги се лишава от възможност да постигне щастие. Цар Вена бил толкова надменен и дързък, че се осмелил да се държи непочтително дори със святите личности и точно това станало причина за гибелта му.

Въпреки че святите личности са много милостиви към всички видове живи същества, те не страдат, когато умира змия или скорпион. На мъдреците не им подобава да лишават някого от живот, ала в същото време те имат правото да унищожават демоните, защото демоните по нищо не се различават от змиите и скорпионите. Затова сега всички святи личности единодушно решили да убият цар Вена, който представлявал истинска заплаха за човечеството. По това можем да съдим каква огромна власт над царя имали святите мъдреци. Ако царят или правителството поемели по пътя на греха и порока, мъдреците били длъжни да отстранят от власт безчестните управници и да поставят на тяхно място достойни хора, които стриктно следват наставленията и повелите на святите личности.

Човек за нищо на света не бива да търпи богохулства и обиди срещу Бог Виш̣н̣у или срещу преданите му. Обикновено преданите са смирени и кротки. Те не обичат да влизат в разпри с никого и не мразят никого. Но чистият предан избухва в истинска ярост, когато чуе, че някой оскърбява Бог Виш̣н̣у или предан на Виш̣н̣у. Това е негов пръв дълг. Въпреки че по природа всеки предан е деликатен и добродушен, той допуска непростим грях, ако стои безучастен, когато пред него хулят Бога или предан на Бога.

Когато обществото като цяло или човек сам за себе си стане безбожник и започне да оспорва властта на Върховната Божествена Личност, той е обречен на гибел. Цивилизация, която не оценява милостта на Върховния, обрича себе си на беди и страдания.

Когато в страната царят смут и хаос, животът и собствеността на хората са изложени на опасност, защото престъпници надигат глава. В такива смутни времена владетелят или правителството са на практика мъртви. След смъртта на цар Вена страната била сполетяна от всевъзможни нещастия и святите личности започнали истински да се тревожат за безопасността на мирните граждани. Това още веднъж показва, че макар да се държат настрана от политиката, мъдреците винаги са загрижени за съдбата на народа. Те странят от светското общество, ала от състрадание не престават да мислят какво е нужно да се направи, за да могат хората спокойно да изпълняват религиозните ритуали и да следват принципите на варн̣а̄шрама дхарма. И в дадения случай мъдреците се безпокоели за същите тези неща. В Кали юга навсякъде цари хаос. Затова святите личности трябва да повтарят мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, както е препоръчано в ша̄стрите:

В името и на материалното, и на духовното благополучие всеки човек трябва да повтаря с преданост мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а.

Крадците и разбойниците се възползват от всяка политическа нестабилност, за да започнат да ограбват народа. Само силната държавна власт може да държи в подчинение престъпния свят.

Великите светци и мъдреци убили цар Вена, защото били принудени от извънредните обстоятелства. Но те нямали намерение да се месят в делата на правителството, за да сложат край на престъпността, която заляла страната след смъртта на цар Вена. Не е работа на бра̄хман̣ите и святите личности да убиват, макар че в случай на нужда те могат да прибегнат и до това крайно средство. Със силата на своите мантри мъдреците били в състояние да унищожат всички престъпници и злодеи, ала отсъдили, че това е задължение на царете кш̣атрии. Ето защо, макар и с неохота, те се въздържали от действия.

Повечето от бра̄хман̣ите – представителите на най-висшата класа в човешкото общество – са предани на Бога. Обикновено те не се интересуват от събитията в материалния свят, защото са изцяло погълнати от духовните си занимания. Но въпреки това, когато човешкото общество е сполетяно от голяма беда, бра̄хман̣ите не могат да останат равнодушни. Ако не предприемат нищо, за да изведат обществото от кризата, те загубват цялото си духовно знание. Повечето мъдреци се оттеглят в Хималаите, за да се посветят на самоусъвършенстване. Прахла̄да Маха̄ра̄джа обаче не желаел освобождение лично за себе си. Той искал да спаси най-напред всички паднали души в този свят и чак тогава самия себе си.

Има два вида бра̄хман̣и – бра̄хман̣и пан̣д̣ити и бра̄хман̣и ваиш̣н̣ави. Бра̄хман̣ите, които са постигнали духовно съвършенство, се наричат ваиш̣н̣ави. Разбира се, всеки истински бра̄хман̣а притежава дълбоки познания, но когато тези знания най-после го доведат до осъзнаване на Върховната Божествена Личност, тогава той се нарича бра̄хман̣а-ваиш̣н̣ава. Човек не може да бъде съвършен бра̄хман̣а, докато не стане ваиш̣н̣ава.

Святите мъдреци внимателно премислили и заключили, че макар цар Вена да бил голям грешник, той принадлежал към род, водещ началото си от Дхрува Маха̄ра̄джа и следователно семето на рода било покровителствано от Кешава, Върховната Божествена Личност. Затова те решили да предприемат необходимите мерки, за да възстановят реда и законността в страната, където поради липсата на владетел царял хаос и смут.

Чистотата и добродетелите, които се предават в рода по наследство, се наричат амогха-вӣря. Наследствената благочестивост, особено в родовете на два пъти родените – бра̄хман̣и, кш̣атрии и вайши – трябва да бъде грижливо съхранявана с помощта на пречистващи обреди, първият от които е обредът гарбха̄дха̄на-сам̇ска̄ра, извършван преди зачатието. Ако хората, и особено бра̄хман̣ите, спрат да извършват пречистващи обреди, потомците им загубват чистотата си и с течение на времето започват да вършат греховни дейности. Маха̄ра̄джа Ан̇га бил много чист, защото в рода на Дхрува Маха̄ра̄джа от поколения се извършвали всички пречистващи обреди. Ала в резултат на общуването си със Сунӣтха̄, която била дъщеря на олицетворената смърт, цар Ан̇га се замърсил и от оскверненото му семе се родил Вена. Това било истинско нещастие за рода на Дхрува Маха̄ра̄джа. След като обсъдили положението, всички светци и мъдреци единодушно решили, че трябва да пристъпят към действие. Какво направили те, ще научим от следващите строфи.

Това, че от тялото на цар Вена в резултат на определено въздействие се родило ново създание, доказва, че душата е индивидуално същество, което се различава от тялото и не зависи от него. От тялото на мъртвия цар великите мъдреци били в състояние да създадат нов човек, но не и да съживят самия цар Вена. Той отдавна бил напуснал това тяло и най-вероятно вече бил приел друго. Неговото мъртво тяло представлявало интерес за мъдреците само защото било създадено от семето на потомък на Маха̄ра̄джа Дхрува и съдържало в себе си всички компоненти, необходими за създаването на друго тяло. Така в резултат на определени въздействия, от бедрата на мъртвия цар Вена възникнало ново тяло. Мъртвото тяло на царя не се било разложило благодарение на билките и мантрите, с които Сунӣтха̄ го обработила. По такъв начин всички компоненти от жизненоважно значение също се запазили. Всъщност няма нищо свръхестествено във факта, че от тялото на цар Вена се родило живо създание на име Ба̄хука. Просто човек трябва да знае как да направи това. Например от семето, изхвърлено от едно тяло, се образува друго тяло, а когато в него се подслони душата, се появяват признаците на живота. Не бива да мислим, че е невъзможно от трупа на цар Вена да е възникнало друго тяло. Всичко, което се случило, било резултат от опита и умението на мъдреците.

В ша̄стрите е казано, че главата символизира бра̄хман̣ите, ръцете символизират кш̣атриите, коремът – вайшите, а краката, като се започне от бедрата – шӯдрите. Понякога шӯдрите са наричани кр̣ш̣н̣а, т.е. черни. Бра̄хман̣ите са известни като шукла, или бели, а кш̣атриите и вайшите са смес от черно и бяло. Когато обаче някой е изключително бял, цветът на кожата му се дължи на бяла проказа. И така, белият или златистият цвят на кожата е характерен за висшите касти, а с черна кожа се отличават шӯдрите.

На наиш̣а̄дите им е забранено да живеят в градовете, защото са твърде порочни. Тяхната греховна природа е намерила израз в уродливата им външност, както и в непочтените им дела. Ала не бива да забравяме, че по милостта на чистия предан дори тези грешници (известни още като кира̄ти) могат да се разделят с греховното си минало и да станат велики ваиш̣н̣ави. Трансценденталното любовно служене за Бога дава възможност и на най-големия грешник да се върне вкъщи, при Бога. Той трябва просто да се пречисти от замърсяванията си, като следва процеса на преданото служене. По този начин всички могат да се върнат обратно вкъщи, при Бога. Самият Бог утвърждава това в Бхагавад-гӣта̄ (9.32):

„О, сине на Пр̣тха̄, тези, които приемат подслон при мене, дори да са нископоставени по рождение – жени, вайши (търговци) и шӯдри (работници), – могат да достигнат най-висшата обител“.