Деванагари
Стих
Дума по дума
Превод
Пояснение
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Историята на цар Вена
Деванагари
मैत्रेय उवाच
भृग्वादयस्ते मुनयो लोकानां क्षेमदर्शिन: ।
गोप्तर्यसति वै नृणां पश्यन्त: पशुसाम्यताम् ॥ १ ॥
भृग्वादयस्ते मुनयो लोकानां क्षेमदर्शिन: ।
गोप्तर्यसति वै नृणां पश्यन्त: पशुसाम्यताम् ॥ १ ॥
Стих
маитрея ува̄ча
бхр̣гв-а̄даяс те мунайо
лока̄на̄м̇ кш̣ема-даршинах̣
гоптарй асати ваи нР̣̄н̣а̄м̇
пашянтах̣ пашу-са̄мята̄м
бхр̣гв-а̄даяс те мунайо
лока̄на̄м̇ кш̣ема-даршинах̣
гоптарй асати ваи нР̣̄н̣а̄м̇
пашянтах̣ пашу-са̄мята̄м
Дума по дума
маитреях̣ ува̄ча — великият мъдрец Маитрея продължи; бхр̣гу-а̄даях̣ — начело с Бхр̣гу; те — всички те; мунаях̣ — великите мъдреци; лока̄на̄м — на хората; кш̣ема-даршинах̣ — които винаги се грижат за добруването; гоптари — царят; асати — отсъстващ; ваи — наистина; нР̣̄н̣а̄м — на всички граждани; пашянтах̣ — разбраха; пашу-са̄мята̄м — животинско съществуване.
Превод
О, доблестни Видура – продължи Маитрея, – великите мъдреци начело с Бхр̣гу винаги мислят за добруването на хората. Когато видяха, че в отсъствието на цар Ан̇га няма кой да защитава интересите на народа, те разбраха, че без владетел хората ще станат непокорни и ще спрат да следват религиозните принципи.
Пояснение
В тази строфа е много важна думата кш̣ема-даршинах̣ – така са наречени тези, които постоянно се грижат за всеобщото благо. Бхр̣гу Муни и другите велики мъдреци мислели за духовното развитие на хората из цялата вселена. Нещо повече, те съветвали царете на всяка планета да превърнат духовното съвършенство в основен принцип на управлението. Царете винаги се съветвали с великите мъдреци и управлявали държавата в съгласие с техните наставления. След напускането на цар Ан̇га нямало кой да изпълнява волята на мъдреците. Оставени на произвол, гражданите станали толкова непокорни, че заприличали на животни. Както постановява Бхагавад-гӣта̄ (4.13), човешкото общество трябва да бъде разделено на четири класи в съответствие с качествата на хората и вида на заниманията им. Във всяко общество трябва да има интелектуалци, управници, производители и работници. При съвременната демокрация тази научна система на обществено устройство е изкривена до неузнаваемост и чрез всеобщо гласуване на ръководни постове биват избирани шӯдри, прости работници. Тъй като не знаят нищо за крайната цел на живота, тези хора оформят законодателството според собствените си схващания и затова всички страдат.
Деванагари
वीरमातरमाहूय सुनीथां ब्रह्मवादिन: ।
प्रकृत्यसम्मतं वेनमभ्यषिञ्चन् पतिं भुव: ॥ २ ॥
प्रकृत्यसम्मतं वेनमभ्यषिञ्चन् पतिं भुव: ॥ २ ॥
Стих
вӣра-ма̄тарам а̄хӯя
сунӣтха̄м̇ брахма-ва̄динах̣
пракр̣тй-асамматам̇ венам
абхяш̣ин̃чан патим̇ бхувах̣
сунӣтха̄м̇ брахма-ва̄динах̣
пракр̣тй-асамматам̇ венам
абхяш̣ин̃чан патим̇ бхувах̣
Дума по дума
Превод
Тогава мъдреците повикаха Сунӣтха̄, царицата майка, и с нейно разрешение поставиха на престола Вена, поверявайки в ръцете му управлението на целия свят. Всички министри обаче осъдиха това решение.
Деванагари
श्रुत्वा नृपासनगतं वेनमत्युग्रशासनम् ।
निलिल्युर्दस्यव: सद्य: सर्पत्रस्ता इवाखव: ॥ ३ ॥
निलिल्युर्दस्यव: सद्य: सर्पत्रस्ता इवाखव: ॥ ३ ॥
Стих
шрутва̄ нр̣па̄сана-гатам̇
венам атюгра-ша̄санам
нилилюр дасявах̣ садях̣
сарпа-траста̄ ива̄кхавах̣
венам атюгра-ша̄санам
нилилюр дасявах̣ садях̣
сарпа-траста̄ ива̄кхавах̣
Дума по дума
Превод
Вена беше станал пословичен със своята жестокост и безсърдечие, затова щом се разнесе вестта, че е възкачен на престола, от страх крадците и злодеите в царството се пръснаха и се изпокриха подобно на плъхове, които бягат от змии.
Пояснение
Когато правителството е слабо, започват да безчинстват крадци и измамници, но когато има силна държавна власт, всички престъпници се изпокриват. Разбира се, Вена не бил способен цар, но понеже неговата жестокост била всеизвестна, в страната веднага спрели всички престъпления и грабежи.
Деванагари
स आरूढनृपस्थान उन्नद्धोऽष्टविभूतिभि: ।
अवमेने महाभागान् स्तब्ध: सम्भावित: स्वत: ॥ ४ ॥
अवमेने महाभागान् स्तब्ध: सम्भावित: स्वत: ॥ ४ ॥
Стих
са а̄рӯд̣ха-нр̣па-стха̄на
уннаддхо 'ш̣т̣а-вибхӯтибхих̣
авамене маха̄-бха̄га̄н
стабдхах̣ самбха̄витах̣ сватах̣
уннаддхо 'ш̣т̣а-вибхӯтибхих̣
авамене маха̄-бха̄га̄н
стабдхах̣ самбха̄витах̣ сватах̣
Дума по дума
сах̣ — цар Вена; а̄рӯд̣ха — възкачи се; нр̣па-стха̄нах̣ — на царския престол; уннаддхах̣ — много горд; аш̣т̣а — осем; вибхӯтибхих̣ — достояния; авамене — започна да оскърбява; маха̄-бха̄га̄н — велики личности; стабдхах̣ — непочтителен; самбха̄витах̣ — смятайки за велик; сватах̣ — себе си.
Превод
Когато зае престола, той се сдоби с осемте достояния, получи изключителна власт и заради всичко това силно се възгордя. Лъжливото му самомнение го караше да си мисли, че в целия свят няма равен на него, и той започна да оскърбява святите личности.
Пояснение
В тази строфа особено внимание заслужава думата аш̣т̣а-вибхӯтибхих̣ – „с осемте достояния“. В древността царете трябвало да притежават тези достояния, постигани чрез занимания с мистична йога. Затова царете се наричали ра̄джарш̣и – не само царе, но и велики мъдреци. Благодарение на мистичните си способности един ра̄джарш̣и можел да стане по-малък и от най-малкото, по-голям и от най-голямото и можел да получи всичко, което пожелае. Той можел да създаде цяло царство, да накара всички да му се подчиняват и да управлява целия свят. Това са някои от способностите на царете мистици. Цар Вена обаче никога не се бил занимавал с йога и въпреки това станал непоносимо горд с царския си сан. Понеже по природа бил груб и невъздържан, той започнал да злоупотребява с властта си и да оскърбява великите мъдреци.
Деванагари
एवं मदान्ध उत्सिक्तो निरङ्कुश इव द्विप: ।
पर्यटन् रथमास्थाय कम्पयन्निव रोदसी ॥ ५ ॥
पर्यटन् रथमास्थाय कम्पयन्निव रोदसी ॥ ५ ॥
Стих
евам̇ мада̄ндха утсикто
ниран̇куша ива двипах̣
парят̣ан ратхам а̄стха̄я
кампаянн ива родасӣ
ниран̇куша ива двипах̣
парят̣ан ратхам а̄стха̄я
кампаянн ива родасӣ
Дума по дума
Превод
Веднъж, напълно заслепен от властта си, цар Вена се качи на една колесница и като побеснял слон започна да обикаля из царството си. Където се появеше, небето и земята се разтреперваха.
Деванагари
न यष्टव्यं न दातव्यं न होतव्यं द्विजा: क्वचित् ।
इति न्यवारयद्धर्मं भेरीघोषेण सर्वश: ॥ ६ ॥
इति न्यवारयद्धर्मं भेरीघोषेण सर्वश: ॥ ६ ॥
Стих
на яш̣т̣авям̇ на да̄тавям̇
на хотавям̇ двиджа̄х̣ квачит
ити нява̄раяд дхармам̇
бхерӣ-гхош̣ен̣а сарвашах̣
на хотавям̇ двиджа̄х̣ квачит
ити нява̄раяд дхармам̇
бхерӣ-гхош̣ен̣а сарвашах̣
Дума по дума
на — не; яш̣т̣авям — могат да се извършват жертвоприношения; на — не; да̄тавям — могат да се раздават подаяния; на — не; хотавям — може да се предлага пречистено масло; двиджа̄х̣ — о, два пъти родени; квачит — когато и да е; ити — така; нява̄раят — спря; дхармам — изпълнение на религиозните ритуали; бхерӣ — на литаври; гхош̣ен̣а — със звука; сарвашах̣ — навсякъде.
Превод
От сега нататък на два пъти родените (бра̄хман̣ите) бе забранено да извършват каквито и да е жертвоприношения, да раздават пожертвования и да предлагат в огъня пречистено масло. Оглушавайки цялата страна с литаврите си, цар Вена практически сложи край на всички религиозни обреди.
Пояснение
Това, което цар Вена направил преди много, много години, днес се следва от атеистичните правителства по целия свят. Положението е стигнало дотам, че всеки момент някои правителства може да забранят със закон религиозните обреди и ритуали. Тази ситуация се влошава все повече и накрая нито един благочестив човек няма да е в състояние да живее на тази планета. Затова здравомислещите хора трябва да се занимават с Кр̣ш̣н̣а съзнание много сериозно, така че в края на живота си да се върнат вкъщи, при Бога, и повече да не изпитват тежките страдания на материалния свят.
Деванагари
वेनस्यावेक्ष्य मुनयो दुर्वृत्तस्य विचेष्टितम् ।
विमृश्य लोकव्यसनं कृपयोचु: स्म सत्रिण: ॥ ७ ॥
विमृश्य लोकव्यसनं कृपयोचु: स्म सत्रिण: ॥ ७ ॥
Стих
венася̄векш̣я мунайо
дурвр̣ттася вичеш̣т̣итам
вимр̣шя лока-вясанам̇
кр̣пайочух̣ сма сатрин̣ах̣
дурвр̣ттася вичеш̣т̣итам
вимр̣шя лока-вясанам̇
кр̣пайочух̣ сма сатрин̣ах̣
Дума по дума
венася — на цар Вена; а̄векш̣я — като наблюдаваха; мунаях̣ — всички велики мъдреци; дурвр̣ттася — на големия злодей; вичеш̣т̣итам — дейности; вимр̣шя — вземайки предвид; лока-вясанам — опасност за човечеството; кр̣пая̄ — от състрадание; ӯчух̣ — съветваха се; сма — в миналото; сатрин̣ах̣ — извършителите на жертвоприношения.
Превод
Тогава великите мъдреци се събраха и като обсъдиха жестокостите на безсърдечния Вена, решиха, че над човечеството е надвиснала голяма опасност и светът е изправен пред катастрофа. Така, от състрадание към човешкия род, те започнаха да се съветват, още повече че именно те извършваха жертвоприношенията.
Пояснение
Великите мъдреци поставили Вена на престола, защото били загрижени за общественото благополучие. Но когато видели, че цар Вена е безотговорен, зъл и жесток, те отново се замислили за добруването на народа. Мъдреците, святите личности и преданите никога не са безразлични към съдбата на хората. Кармӣте обикновено са заети да изкарват пари, за да си осигурят сетивни наслади, гя̄нӣте са безучастни към обществените проблеми, защото са изцяло погълнати от мисли как да постигнат освобождение, но истинските предани и святите личности винаги са загрижени както за материалното, така и за духовното благополучие на хората. Затова великите мъдреци започнали да се съвещават как да разрешат опасното положение, което цар Вена създал.
Деванагари
अहो उभयत: प्राप्तं लोकस्य व्यसनं महत् ।
दारुण्युभयतो दीप्ते इव तस्करपालयो: ॥ ८ ॥
दारुण्युभयतो दीप्ते इव तस्करपालयो: ॥ ८ ॥
Стих
ахо убхаятах̣ пра̄птам̇
локася вясанам̇ махат
да̄рун̣й убхаято дӣпте
ива таскара-па̄лайох̣
локася вясанам̇ махат
да̄рун̣й убхаято дӣпте
ива таскара-па̄лайох̣
Дума по дума
Превод
След като се посъветваха помежду си, мъдреците стигнаха до извода, че хората са застрашени от две страни – те бяха като мравки, намиращи се в дърво, което гори и от двата края. Народът бе в тежко положение както заради крадци и злосторници, така и заради безотговорния цар.
Деванагари
अराजकभयादेष कृतो राजातदर्हण: ।
ततोऽप्यासीद्भयं त्वद्य कथं स्यात्स्वस्ति देहिनाम् ॥ ९ ॥
ततोऽप्यासीद्भयं त्वद्य कथं स्यात्स्वस्ति देहिनाम् ॥ ९ ॥
Стих
ара̄джака-бхая̄д еш̣а
кр̣то ра̄джа̄тад-архан̣ах̣
тато 'пй а̄сӣд бхаям̇ тв адя
катхам̇ ся̄т свасти дехина̄м
кр̣то ра̄джа̄тад-архан̣ах̣
тато 'пй а̄сӣд бхаям̇ тв адя
катхам̇ ся̄т свасти дехина̄м
Дума по дума
ара̄джака — в отсъствие на цар; бхая̄т — от страх; еш̣ах̣ — този Вена; кр̣тах̣ — бе направен; ра̄джа̄ — цар; а-тат-архан̣ах̣ — въпреки че не заслужаваше; татах̣ — от него; апи — също; а̄сӣт — имаше; бхаям — опасност; ту — тогава; адя — сега; катхам — как; ся̄т — може да има; свасти — щастие; дехина̄м — за обикновените хора.
Превод
Размишлявайки как да спасят държавата от анархията, мъдреците изтъкнаха, че са поставили Вена за цар само заради политическата криза в страната, макар той да не притежавал нуждите качества. Но уви, самият цар се превърнал в източник на нещастие за народа. Как хората могат да бъдат щастливи в такова положение?
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ (18.5) се казва, че дори който е приел живот в отречение, трябва да продължи да извършва жертвоприношения, да се подлага на мъчения и лишения и да раздава пожертвования. Брахмача̄рӣте трябва да извършват жертвоприношения, гр̣хастхите – да раздават пожертвования, а онези, които са дали обет за отречение (ва̄напрастхите и сання̄сӣте), трябва да се подлагат на лишения и мъчения. Така всеки може да се издигне до духовно равнище. Когато мъдреците и святите личности видели, че цар Вена е забранил тези дейности, те се разтревожили за духовния напредък на хората. Святите личности проповядват съзнание за Бога, или Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото се стремят да спасят човечеството от деградация и животинско съществуване. За да могат хората да изпълняват както трябва религиозните ритуали, а крадците и престъпниците да бъдат държани в подчинение, трябва да има силна държавна власт. Само тогава хората ще могат да развиват у себе си духовно съзнание и да осъществят висшето предназначение на човешкия живот.
Деванагари
अहेरिव पय:पोष: पोषकस्याप्यनर्थभृत् ।
वेन: प्रकृत्यैव खल: सुनीथागर्भसम्भव: ॥ १० ॥
वेन: प्रकृत्यैव खल: सुनीथागर्भसम्भव: ॥ १० ॥
Стих
ахер ива паях̣-пош̣ах̣
пош̣акася̄пй анартха-бхр̣т
венах̣ пракр̣тяива кхалах̣
сунӣтха̄-гарбха-самбхавах̣
пош̣акася̄пй анартха-бхр̣т
венах̣ пракр̣тяива кхалах̣
сунӣтха̄-гарбха-самбхавах̣
Дума по дума
ахех̣ — на змия; ива — като; паях̣ — с мляко; пош̣ах̣ — поддържането; пош̣акася — поддържащият; апи — дори; анартха — против интересите; бхр̣т — става; венах̣ — цар Вена; пракр̣тя̄ — по природа; ева — несъмнено; кхалах̣ — зъл; сунӣтха̄ — на Сунӣтха̄, майката на Вена; гарбха — от утробата; самбхавах̣ — роден.
Превод
Цар Вена е роден от утробата на Сунӣтха̄ – разсъждаваха мъдреците, – затова е толкова зъл по природа. Да поддържаш такъв цар, е все едно да храниш змия с мляко, защото тъкмо той е причината за всички сегашни беди.
Пояснение
Святите хора обикновено стоят настрана от политическия живот и светската суета. Мъдреците подкрепили цар Вена само защото се надявали, че той ще защити народа си от крадци и престъпници, но след като се възкачил на престола, царят започнал да тормози святите хора. Главната грижа на святите личности е да извършват жертвоприношения и да се подлагат на доброволни лишения и мъчения, за да се усъвършенстват духовно, но Вена, вместо да им се отблагодари за проявената милост, се превърнал в техен най-лош враг, като им забранил да изпълняват всекидневните си задължения. Змията, която бива хранена с мляко и банани, непрекъснато увеличава отровата си и само чака удобен случай, за да ухапе своя благодетел.
Деванагари
निरूपित: प्रजापाल: स जिघांसति वै प्रजा: ।
तथापि सान्त्वयेमामुं नास्मांस्तत्पातकं स्पृशेत् ॥ ११ ॥
तथापि सान्त्वयेमामुं नास्मांस्तत्पातकं स्पृशेत् ॥ ११ ॥
Стих
нирӯпитах̣ праджа̄-па̄лах̣
са джигха̄м̇сати ваи праджа̄х̣
татха̄пи са̄нтвайема̄мум̇
на̄сма̄м̇с тат-па̄такам̇ спр̣ш̣ет
са джигха̄м̇сати ваи праджа̄х̣
татха̄пи са̄нтвайема̄мум̇
на̄сма̄м̇с тат-па̄такам̇ спр̣ш̣ет
Дума по дума
нирӯпитах̣ — провъзгласен; праджа̄-па̄лах̣ — за цар; сах̣ — той; джигха̄м̇сати — желае да навреди; ваи — несъмнено; праджа̄х̣ — поданиците; татха̄ апи — въпреки това; са̄нтвайема — трябва да вразумим; амум — него; на — не; асма̄н — нас; тат — неговата; па̄такам — греховна последица; спр̣ш̣ет — да засегне.
Превод
Ние провъзгласихме Вена за цар, за да защитава своите поданици, но вместо това той се превърна във враг на народа си. Въпреки всичко обаче трябва да се опитаме да го вразумим, защото иначе ние също ще носим отговорност за злодеянията му.
Пояснение
Святите мъдреци избрали Вена за цар, но той се оказал истински тиранин, затова те започнали да се опасяват, че отговорността за неговите злодеяния ще легне и върху техния гръб. Законът на кармата наказва не само престъпника, но и всички, които общуват с него. Като поставили Вена на царския трон, с това мъдреците неизбежно станали негови съучастници. Накрая царят отишъл толкова далече в престъпните си дела, че святите мъдреци започнали сериозно да се тревожат за последиците от греховете му. Но преди да предприемат каквото и да било срещу него, те решили да се опитат да го вразумят и да го поправят, така че той да престане да върши злини.
Деванагари
तद्विद्वद्भिरसद्वृत्तो वेनोऽस्माभि: कृतो नृप: ।
सान्त्वितो यदि नो वाचं न ग्रहीष्यत्यधर्मकृत् ।
लोकधिक्कारसन्दग्धं दहिष्याम: स्वतेजसा ॥ १२ ॥
सान्त्वितो यदि नो वाचं न ग्रहीष्यत्यधर्मकृत् ।
लोकधिक्कारसन्दग्धं दहिष्याम: स्वतेजसा ॥ १२ ॥
Стих
тад-видвадбхир асад-вр̣тто
вено 'сма̄бхих̣ кр̣то нр̣пах̣
са̄нтвито яди но ва̄чам̇
на грахӣш̣ятй адхарма-кр̣т
лока-дхикка̄ра-сандагдхам̇
дахиш̣я̄мах̣ сва-теджаса̄
вено 'сма̄бхих̣ кр̣то нр̣пах̣
са̄нтвито яди но ва̄чам̇
на грахӣш̣ятй адхарма-кр̣т
лока-дхикка̄ра-сандагдхам̇
дахиш̣я̄мах̣ сва-теджаса̄
Дума по дума
тат — лошата му природа; видвадбхих̣ — познаваме; асат-вр̣ттах̣ — порочен; венах̣ — Вена; асма̄бхих̣ — от нас; кр̣тах̣ — бе направен; нр̣пах̣ — цар; са̄нтвитах̣ — (въпреки) увещанията; яди — ако; нах̣ — нашите; ва̄чам — слова; на — не; грахӣш̣яти — приеме; адхарма-кр̣т — най-злият; лока-дхик-ка̄ра — проклет от народа; сандагдхам — изгорен; дахиш̣я̄мах̣ — ще изпепелим; сва-теджаса̄ — с могъществото си.
Превод
Разбира се, ние много добре знаехме за лошата му природа – продължиха да разсъждават святите мъдреци, – но въпреки това го поставихме на царския трон. Ако не успеем да го накараме да се вслуша в съветите ни, целият народ ще го прокълне и ние също ще се присъединим към проклятието. Имаме достатъчно сила, за да изпепелим този злодей.
Пояснение
Святите хора не се занимават с политика, но винаги мислят за благото на обикновените хора, затова понякога са принудени да се намесват в хода на политическите събития, за да поправят злините, сторени от самозабравилото се правителство или от царската особа. В Кали юга обаче святите личности не са толкова могъщи, колкото в миналото. В отминалите епохи тяхната духовна сила била такава, че можели да изпепелят всеки грешник. Днес под влиянието на епохата на Кали мъдреците са загубили предишното си могъщество. Бра̄хман̣ите вече не умеят да извършват дори жертвоприношенията, в които животните, принесени в жертва, получават нов живот. Затова вместо да участват активно в политическия живот, в наши дни святите личности трябва да повтарят маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Просто като повтарят тази маха̄-мантра, по милостта на Бог Чайтаня хората могат да се сдобият с всички блага, без да им се налага да се занимават с политика.
Деванагари
एवमध्यवसायैनं मुनयो गूढमन्यव: ।
उपव्रज्याब्रुवन् वेनं सान्त्वयित्वा च सामभि: ॥ १३ ॥
उपव्रज्याब्रुवन् वेनं सान्त्वयित्वा च सामभि: ॥ १३ ॥
Стих
евам адхяваса̄яинам̇
мунайо гӯд̣ха-манявах̣
упавраджя̄бруван венам̇
са̄нтвайитва̄ ча са̄мабхих̣
мунайо гӯд̣ха-манявах̣
упавраджя̄бруван венам̇
са̄нтвайитва̄ ча са̄мабхих̣
Дума по дума
евам — така; адхяваса̄я — взели решение; енам — него; мунаях̣ — великите мъдреци; гӯд̣ха-манявах̣ — скривайки гнева си; упавраджя — отидоха; абруван — казаха; венам — на цар Вена; са̄нтвайитва̄ — умиротворявайки; ча — също; са̄мабхих̣ — с любезни слова.
Превод
С това решение великите мъдреци отидоха при цар Вена. Понеже искаха да го усмирят, те сдържаха гнева си и се обърнаха към него с такива любезни слова.
Деванагари
मुनय ऊचु:
नृपवर्य निबोधैतद्यत्ते विज्ञापयाम भो: ।
आयु:श्रीबलकीर्तीनां तव तात विवर्धनम् ॥ १४ ॥
नृपवर्य निबोधैतद्यत्ते विज्ञापयाम भो: ।
आयु:श्रीबलकीर्तीनां तव तात विवर्धनम् ॥ १४ ॥
Стих
муная ӯчух̣
нр̣па-варя нибодхаитад
ят те вигя̄пая̄ма бхох̣
а̄юх̣-шрӣ-бала-кӣртӣна̄м̇
тава та̄та вивардханам
нр̣па-варя нибодхаитад
ят те вигя̄пая̄ма бхох̣
а̄юх̣-шрӣ-бала-кӣртӣна̄м̇
тава та̄та вивардханам
Дума по дума
мунаях̣ ӯчух̣ — великите мъдреци казаха; нр̣па-варя — о, най-достойни сред царете; нибодха — молим те, опитай се да разбереш; етат — това; ят — което; те — на тебе; вигя̄пая̄ма — ще кажем; бхох̣ — о, царю; а̄юх̣ — продължителност на живота; шрӣ — богатство; бала — сила; кӣртӣна̄м — добра слава; тава — твои; та̄та — скъпи сине; вивардханам — ще нараснат.
Превод
Скъпи царю – казаха великите мъдреци, – дошли сме да ти дадем добър съвет. Молим те, чуй това, което ще кажем. Ако ни послушаш, ще имаш дълъг живот, богатството и силата ти ще се увеличат, а ти самият ще си спечелиш добра слава.
Пояснение
Във ведическата цивилизация монархът винаги се съветва с мъдреците и святите личности. Като следва съветите им, той укрепява властта и могъществото си и осигурява на своите поданици щастие, мир и благополучие. Великите царе се отнасяли много отговорно към наставленията на святите личности. Те винаги се вслушвали в думите на великите мъдреци, такива като Пара̄шара, Вя̄садева, На̄рада, Девала и Асита. Иначе казано, преди да вземат важно решение, царете трябвало да се съобразят с мнението на святите личности. За съжаление в съвременната епоха, в Кали юга, държавниците не следват наставленията на мъдреците и затова нито те самите, нито гражданите знаят какво е истинско щастие. Те имат кратък живот и са лишени от добро здраве и от духовна сила. Затова ако хората искат да са щастливи и да живеят охолно, в тази епоха на демокрация не бива да избират на ръководни постове мошеници и глупаци, които се отнасят пренебрежително към святите личности.
Деванагари
धर्म आचरित: पुंसां वाङ्मन:कायबुद्धिभि: ।
लोकान् विशोकान् वतरत्यथानन्त्यमसङ्गिनाम् ॥ १५ ॥
लोकान् विशोकान् वतरत्यथानन्त्यमसङ्गिनाम् ॥ १५ ॥
Стих
дхарма а̄чаритах̣ пум̇са̄м̇
ва̄н̇-манах̣-ка̄я-буддхибхих̣
лока̄н вишока̄н витаратй
атха̄нантям асан̇гина̄м
ва̄н̇-манах̣-ка̄я-буддхибхих̣
лока̄н вишока̄н витаратй
атха̄нантям асан̇гина̄м
Дума по дума
дхармах̣ — религиозни принципи; а̄чаритах̣ — следвайки; пум̇са̄м — на хората; ва̄к — с реч; манах̣ — ум; ка̄я — тяло; буддхибхих̣ — и интелигентност; лока̄н — планетите; вишока̄н — без страдания; витарати — даряват; атха — безусловно; а̄нантям — безкрайно щастие, освобождение; асан̇гина̄м — на тези, които са се освободили от влиянието на материалната природа.
Превод
Хората, които живеят в съответствие с регулиращите принципи и подчиняват на тях своята реч и дейностите на ума, тялото и интелигентността си, се издигат до райското царство, където няма страдания. Освободени от всички материални влияния, те постигат безкрайно щастие.
Пояснение
В тази строфа святите мъдреци казват, че царят, и изобщо държавният глава, трябва да служи за пример на своите поданици, като води образцов религиозен живот. Както е казано в Бхагавад-гӣта̄, религия означава да обожаваш Върховната Божествена Личност. Тук не става дума за показна религиозност, а за необходимостта човек да бъде изцяло зает в предано служене с реч, ум, тяло и интелект. По този начин не само царят, главата на държавното управление, но и обикновените хора ще се освободят от замърсяващото влияние на гун̣ите на материалната природа и постепенно ще се издигнат до царството на Бога, което е истинският им дом. Наставленията на мъдреците в тези строфи набелязват основните принципи на правилното държавно управление, което може да направи царя щастлив не само в този му живот, но и в следващия.
Деванагари
स ते मा विनशेद्वीर प्रजानां क्षेमलक्षण: ।
यस्मिन् विनष्टे नृपतिरैश्वर्यादवरोहति ॥ १६ ॥
यस्मिन् विनष्टे नृपतिरैश्वर्यादवरोहति ॥ १६ ॥
Стих
са те ма̄ винашед вӣра
праджа̄на̄м̇ кш̣ема-лакш̣ан̣ах̣
ясмин винаш̣т̣е нр̣патир
аишваря̄д аварохати
праджа̄на̄м̇ кш̣ема-лакш̣ан̣ах̣
ясмин винаш̣т̣е нр̣патир
аишваря̄д аварохати
Дума по дума
Превод
Мъдреците продължиха: Затова, о, юначни царю, не бива да ставаш причина за духовната деградация на обикновените хора. Ако с дейностите си препятстваш духовното развитие на своя народ, много скоро ще загубиш богатството и властта си.
Пояснение
В отминалите времена из целия свят господствала монархията. Постепенно обаче монархичният строй започнал да деградира, като все повече и повече се отклонявал от религиозните идеали и се насочвал към безбожния живот на сетивно наслаждение. В резултат на това почти навсякъде монархичната форма на управление била отхвърлена. Но и демокрацията, сменила монархията, сама по себе си няма да разреши проблемите на обществото, ако държавниците не спазват религиозните принципи, следвайки примера на великите мъдреци и светци.
Деванагари
राजन्नसाध्वमात्येभ्यश्चोरादिभ्य: प्रजा नृप: ।
रक्षन्यथा बलिं गृह्णन्निह प्रेत्य च मोदते ॥ १७ ॥
रक्षन्यथा बलिं गृह्णन्निह प्रेत्य च मोदते ॥ १७ ॥
Стих
ра̄джанн аса̄дхв-ама̄тйебхяш
чора̄дибхях̣ праджа̄ нр̣пах̣
ракш̣ан ятха̄ балим̇ гр̣хн̣анн
иха претя ча модате
чора̄дибхях̣ праджа̄ нр̣пах̣
ракш̣ан ятха̄ балим̇ гр̣хн̣анн
иха претя ча модате
Дума по дума
Превод
Святите личности продължиха: Царят, който опазва своите поданици както от произвола на покварени министри, така и от набезите на крадци и престъпници, е благочестив и затова има право да събира данъци от народа си. Такъв благороден монарх е достоен да се наслаждава не само в този живот, но и в следващия.
Пояснение
В тази строфа ясно са посочени задълженията на благочестивия цар. Неговият пръв и най-важен дълг е да защитава населението от крадци и престъпници, както и от министри, не по-добри от пладнешки разбойници. По-рано министрите не били избирани, а били назначавани от царя. Затова ако царят не бил много благочестив или достатъчно строг, министрите му се превръщали в истински разбойници, които безпощадно ограбвали беззащитните граждани. Дълг на царя е да не позволява в държавното управление, както и в обществените институции да проникват крадци и измамници. Той няма право да събира данъци от народа, ако не е в състояние да го защити от такива злодеи. С други думи, царят или правителството могат да облагат хората с данъци само ако са в състояние да ги защитят от престъпници и крадци.
В Дванадесета Песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (12.1.42) се говори, че в бъдеще крадците и негодниците ще започнат да заемат високи държавни постове. Праджа̄с те бхакш̣айиш̣янти млеччха̄ ра̄джаня-рӯпин̣ах̣ – „Тези самодоволни млеччхи (хора по-низши и от шӯдри), представящи се за царе, ще угнетяват своите поданици, а поданиците на свой ред ще тънат в грехове и пороци, така постепенно ще привикнат към злото и действайки противно на човешкия разум, съвсем ще заприличат на своите управници“. С други думи, в Кали юга – епохата на демокрацията – населението на цялата планета ще деградира до равнището на шӯдри. Както е казано в писанията (калау шӯдра-самбхавах̣), в тази епоха всички хора ще станат шӯдри. Шӯдрите са четвъртата обществена класа и единственото, на което са способни, е да работят за трите по-висши класи. Те са най-нископоставени и не се отличават с голяма интелигентност. И тъй като в днешната епоха на демокрация всички са деградирали, те избират за лидери и държавници хора от същата категория. Но правителство, съставено изцяло от шӯдри, не е в състояние да функционира добре. Единствено кш̣атриите, представителите на втората обществена класа, под ръководството на святите личности (бра̄хман̣ите), които са най-интелигентните личности в обществото, могат да управляват държавата правилно. В предишните епохи – Сатя юга, Трета̄ юга и Два̄пара юга, – когато хората не били толкова деградирали, държавният глава никога не бивал избиран. Царят притежавал изключителна власт и можел веднага да осъди на смърт или да свали от длъжност всеки министър, който бъдел уличен в кражба или измама. Дълг на монарха било да наказва не само престъпниците, но незабавно да екзекутира и онези министри, които се замесвали в злоупотреби. Благодарение на бдителността и строгостта на царя държавата била управлявана безупречно и хората били щастливи, че имат такъв владетел. В заключение можем да подчертаем още веднъж, че ако царят не е в състояние да защити населението от крадци и престъпници, той няма право да го облага с данъци, които после да използва за удовлетворяване на собствените си сетива. Но ако безупречно закриля народа си, той има правото да събира данъци и да се ползва от тях. Такъв цар ще живее щастливо и спокойно до края на дните си, а след смъртта си ще се издигне до райското царство или дори до Вайкун̣т̣ха, където ще бъде истински щастлив.
Деванагари
यस्य राष्ट्रे पुरे चैव भगवान् यज्ञपूरुष: ।
इज्यते स्वेन धर्मेण जनैर्वर्णाश्रमान्वितै: ॥ १८ ॥
इज्यते स्वेन धर्मेण जनैर्वर्णाश्रमान्वितै: ॥ १८ ॥
Стих
яся ра̄ш̣т̣ре пуре чаива
бхагава̄н ягя-пӯруш̣ах̣
иджяте свена дхармен̣а
джанаир варн̣а̄шрама̄нвитаих̣
бхагава̄н ягя-пӯруш̣ах̣
иджяте свена дхармен̣а
джанаир варн̣а̄шрама̄нвитаих̣
Дума по дума
яся — в чиято; ра̄ш̣т̣ре — държава или царство; пуре — в градовете; ча — и; ева — безусловно; бхагава̄н — Върховната Божествена Личност; ягя-пӯруш̣ах̣ — която се наслаждава на всички жертвоприношения; иджяте — е обожавана; свена — чрез собствените им; дхармен̣а — задължения; джанаих̣ — от хората; варн̣а-а̄шрама — обществената система от осем подразделения; анвитаих̣ — които следват.
Превод
Благочестив е онзи цар, в чиято държава хората стриктно следват обществената система от осем подразделения (варн̣а̄шрама) и като изпълняват отредените им задължения, обожават Върховната Божествена Личност.
Пояснение
В тази строфа са очертани задълженията на държавния глава и на отделния гражданин. Дейностите и на държавния глава, и на гражданите трябва да са организирани така, че в крайна сметка всеки да служи на Върховната Божествена Личност. Царят е смятан за представител на Върховната Божествена Личност, затова негов дълг е да следи за реда в царството и да поддържа научното социално устройство, разделящо обществото на четири варн̣и и четири а̄шрама. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а се казва, че общество, в което хората са невежи и което не е разделено на четири варн̣и (бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра) и четири а̄шрама (брахмачаря, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са), не е достойно да се нарича човешко и членовете му не могат да постигнат крайната цел на човешкото съществуване. Правителството е длъжно с всички средства да поддържа разделението на обществото на варн̣и и а̄шрами. В тази строфа е казано: бхагава̄н ягя-пӯруш̣ах̣ – Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, е ягя-пӯруш̣а. А Бхагавад-гӣта̄ (5.29) поддържа: бхокта̄рам̇ ягя-тапаса̄м. Кр̣ш̣н̣а е крайната цел на всички жертвоприношения. Той е и този, който се наслаждава на техните плодове, затова е наречен ягя-пӯруш̣а. Думата ягя-пӯруш̣а обозначава Бог Виш̣н̣у или Бог Кр̣ш̣н̣а, както и всички останали форми на Божествената Личност, принадлежащи към категорията на виш̣н̣у-таттва. В съвършено организираното общество хората, разделени на варн̣и и а̄шрами, чрез изпълнението на отредените им задължения обожават Бог Виш̣н̣у. В такова общество всеки гражданин служи на Бога, като му предлага плодовете от своя труд. Това е съвършенството на живота. В Бхагавад-гӣта̄ (18.46) е казано:
ятах̣ правр̣ттир бхӯта̄на̄м̇
йена сарвам идам̇ татам
сва-карман̣а̄ там абхярчя
сиддхим̇ виндати ма̄навах̣
йена сарвам идам̇ татам
сва-карман̣а̄ там абхярчя
сиддхим̇ виндати ма̄навах̣
„Като обожава вездесъщия Бог, който е източникът на всички същества, и като изпълнява своите предписани задължения, човек може да постигне съвършенството“.
И така, бра̄хман̣ите, кш̣атриите, шӯдрите и вайшите трябва да изпълняват задълженията си в съответствие с предписанията на ша̄стрите и по такъв начин всеки от тях ще може да удовлетвори Върховната Божествена Личност, Виш̣н̣у. А царят или държавният глава трябва да следи дали всички поданици изпълняват специфичните си задължения. С други думи, правителството не бива да пренебрегва дълга си, като провъзгласява държавата за светска и не се интересува дали хората следват принципите на варн̣а̄шрама дхарма. В наши дни тези, които управляват държавата, не изпитват никаква почит към принципите на варн̣а̄шрама дхарма; те са напълно доволни от светската власт. Но при такова управление никой не може да бъде щастлив. Хората са длъжни да следват принципите на варн̣а̄шрама дхарма, а царят е отговорен за това, дали те следват тези принципи правилно.
Деванагари
तस्य राज्ञो महाभाग भगवान् भूतभावन: ।
परितुष्यति विश्वात्मा तिष्ठतो निजशासने ॥ १९ ॥
परितुष्यति विश्वात्मा तिष्ठतो निजशासने ॥ १९ ॥
Стих
тася ра̄гьо маха̄-бха̄га
бхагава̄н бхӯта-бха̄ванах̣
паритуш̣яти вишва̄тма̄
тиш̣т̣хато ниджа-ша̄сане
бхагава̄н бхӯта-бха̄ванах̣
паритуш̣яти вишва̄тма̄
тиш̣т̣хато ниджа-ша̄сане
Дума по дума
тася — от него; ра̄гях̣ — царят; маха̄-бха̄га — о, благородни; бхагава̄н — Богът, Върховната Личност; бхӯта-бха̄ванах̣ — който е изначалната причина на космическото проявление; паритуш̣яти — става доволен; вишва-а̄тма̄ — Свръхдушата на цялата вселена; тиш̣т̣хатах̣ — разположен; ниджа-ша̄сане — в положението си на управник.
Превод
О, благородни, ако царят се грижи поданиците му да обожават Върховната Божествена Личност, която е изначалната причина на космическото творение и Свръхдушата във всяко сърце, Богът ще бъде доволен от действията му.
Пояснение
И наистина, дълг на правителството е да полага грижи Върховната Божествена Личност да бъде доволна от дейностите на хората и на самите управници. Не може да има истинско щастие в страна, в която управляващите и обикновените граждани не знаят нищо за Бхагава̄н, Върховната Божествена Личност, първичната причина на космическото творение, и за бхӯта-бха̄вана, или вишва̄тма̄, Свръхдушата на всички души. Оттук следва, че нито гражданите, нито държавниците могат да бъдат щастливи, ако не отдават предано служене. В днешно време нито един монарх и правителство не се интересува дали хората отдават предано служене на Върховната Божествена Личност. Тяхното внимание е съсредоточено върху развитието на индустрията за сетивно наслаждение, в резултат на което те все по-здраво се заплитат в мрежите на неумолимите природни закони. Човек трябва да се освободи от плена на трите гун̣и на материалната природа и единственият начин да постигне това, е да се отдаде на Върховната Божествена Личност. Това е съветът на Бхагавад-гӣта̄. За съжаление в наши дни нито правителствата, нито обикновените хора знаят нещо по този въпрос. Тяхната единствена грижа е сетивното наслаждение и материалното щастие в този живот. Думата ниджа-ша̄сане („в съответствие с дълга си на управник“) означава, че както управниците, така и гражданите като цяло са длъжни да следват принципите на варн̣а̄шрама дхарма. Едва тогава те ще могат да се радват на истинско щастие и благоденствие, и то не само в този си живот, но и в следващия.
Деванагари
तस्मिंस्तुष्टे किमप्राप्यं जगतामीश्वरेश्वरे ।
लोका: सपाला ह्येतस्मै हरन्ति बलिमादृता: ॥ २० ॥
लोका: सपाला ह्येतस्मै हरन्ति बलिमादृता: ॥ २० ॥
Стих
тасмим̇с туш̣т̣е ким апра̄пям̇
джагата̄м ӣшварешваре
лока̄х̣ сапа̄ла̄ хй етасмаи
харанти балим а̄др̣та̄х̣
джагата̄м ӣшварешваре
лока̄х̣ сапа̄ла̄ хй етасмаи
харанти балим а̄др̣та̄х̣
Дума по дума
тасмин — когато Той; туш̣т̣е — е удовлетворен; ким — какво; апра̄пям — непостижимо; джагата̄м — на вселената; ӣшвара-ӣшваре — повелителят на повелителите; лока̄х̣ — обитателите на планетите; сапа̄ла̄х̣ — с управляващите ги полубогове; хи — затова; етасмаи — на него; харанти — предлагат; балим — дарове за обожание; а̄др̣та̄х̣ — с голямо удоволствие.
Превод
Дори великите полубогове, управители на процесите във вселената, обожават Върховната Божествена Личност. За този, който е удовлетворил Бога, няма нищо непостижимо. Затова всички полубогове, отговарящи за планетите във вселената, както и обитателите на тези планети с голямо удоволствие обожават Върховния Бог, като му предлагат всякакви дарове.
Пояснение
В тази строфа е изложена самата същина на ведическата култура: всички живи същества на тази и на другите планети във вселената трябва да удовлетворяват Върховната Божествена Личност, като изпълняват своите задължения. Когато Богът е доволен, живите същества веднага получават всичко, което им е необходимо. Във Ведите също е казано: еко бахӯна̄м̇ йо видадха̄ти ка̄ма̄н (Кат̣ха Упаниш̣ад, 2.2.13). От Ведите научаваме, че Върховният Бог снабдява всяко живо същество с всичко необходимо. И наистина, като наблюдаваме живота на низшите създания – птиците и животните – откриваме, че те не се занимават с бизнес и не упражняват професия, но въпреки това не умират от глад. Те живеят според законите на природата и получават всичко необходимо, за да задоволяват основните си жизнени потребности от хранене, сън, размножаване и защита.
Хората обаче са създали изкуствена цивилизация, която ги кара да забравят връзката си с Върховната Божествена Личност. Съвременното общество ни подтиква да забравим дори милостта и величието на Върховната Божествена Личност. По тази причина съвременният цивилизован човек винаги е неудовлетворен и нещастен. Хората не знаят, че висшата цел на живота е да се обърнат към Бог Виш̣н̣у и да му служат. Те са приели материалистичния начин на живот за смисъл на съществуването и са станали пленници на материалните дейности. Лидерите на обществото подтикват обикновените хора по този път и тъй като хората не познават законите на Бога, те вървят подир слепите си водачи, които ги водят право към ада. За да може да се промени това положение, хората трябва да бъдат възпитани в Кр̣ш̣н̣а съзнание и да действат според принципите на варн̣а̄шрама. Държавата също трябва да се грижи всеки да служи на Върховната Божествена Личност. Това е основният дълг на правителството. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание бе създадено, за да убеди хората да приемат най-съвършения метод за духовно себепознание, чрез който могат да удовлетворят Върховната Божествена Личност и да разрешат всичките си проблеми.
Деванагари
तं सर्वलोकामरयज्ञसङ्ग्रहं
त्रयीमयं द्रव्यमयं तपोमयम् ।
यज्ञैर्विचित्रैर्यजतो भवाय ते
राजन् स्वदेशाननुरोद्धुमर्हसि ॥ २१ ॥
त्रयीमयं द्रव्यमयं तपोमयम् ।
यज्ञैर्विचित्रैर्यजतो भवाय ते
राजन् स्वदेशाननुरोद्धुमर्हसि ॥ २१ ॥
Стих
там̇ сарва-лока̄мара-ягя-сан̇грахам̇
трайӣмаям̇ дравямаям̇ тапомаям
ягяир вичитраир яджато бхава̄я те
ра̄джан сва-деш̣а̄н ануроддхум архаси
трайӣмаям̇ дравямаям̇ тапомаям
ягяир вичитраир яджато бхава̄я те
ра̄джан сва-деш̣а̄н ануроддхум архаси
Дума по дума
там — него; сарва-лока — на всички планети; амара — заедно с управляващите ги полубогове; ягя — жертвоприношения; сан̇грахам — който приема; трайӣ-маям — същината на трите Веди; дравя-маям — собственикът на всичко; тапах̣-маям — целта на всички лишения; ягяих̣ — с жертвоприношения; вичитраих̣ — различни; яджатах̣ — обожавайки; бхава̄я — за извисяване; те — твое; ра̄джан — о, царю; сва-деш̣а̄н — поданиците ти; ануроддхум — да насочваш; архаси — ти си длъжен.
Превод
Скъпи царю, Върховната Божествена Личност заедно с повелителите на многобройните планети във вселената се наслаждава на жертвоприношенията, които се извършват на всички тези планети. Върховният Бог е същината на трите Веди, собственикът на всичко и крайната цел на всички лишения. Затова твоите поданици трябва да извършват различни жертвоприношения, които ще ти осигурят напредък. Нещо повече, ти трябва по всякакъв начин да ги насърчаваш да извършват такива жертвоприношения.
Деванагари
यज्ञेन युष्मद्विषये द्विजातिभि-
र्वितायमानेन सुरा: कला हरे: ।
स्विष्टा: सुतुष्टा: प्रदिशन्ति वाञ्छितं
तद्धेलनं नार्हसि वीर चेष्टितुम् ॥ २२ ॥
र्वितायमानेन सुरा: कला हरे: ।
स्विष्टा: सुतुष्टा: प्रदिशन्ति वाञ्छितं
तद्धेलनं नार्हसि वीर चेष्टितुम् ॥ २२ ॥
Стих
ягйена юш̣мад-виш̣айе двиджа̄тибхир
вита̄яма̄нена сура̄х̣ кала̄ харех̣
свиш̣т̣а̄х̣ сутуш̣т̣а̄х̣ прадишанти ва̄н̃чхитам̇
тад-дхеланам̇ на̄рхаси вӣра чеш̣т̣итум
вита̄яма̄нена сура̄х̣ кала̄ харех̣
свиш̣т̣а̄х̣ сутуш̣т̣а̄х̣ прадишанти ва̄н̃чхитам̇
тад-дхеланам̇ на̄рхаси вӣра чеш̣т̣итум
Дума по дума
ягйена — чрез жертвоприношенията; юш̣мат — в твоето; виш̣айе — царство; двиджа̄тибхих̣ — от бра̄хман̣ите; вита̄яма̄нена — извършвани; сура̄х̣ — всички полубогове; кала̄х̣ — еманации; харех̣ — на Божествената Личност; су-иш̣т̣а̄х̣ — добре обожавани; су-туш̣т̣а̄х̣ — много доволни; прадишанти — ще дадат; ва̄н̃чхитам — желания резултат; тат-хеланам — неуважение към тях; на — не; архаси — ти си длъжен; вӣра — о, юначни царю; чеш̣т̣итум — да направиш.
Превод
Ако всички бра̄хман̣и в твоето царство извършват жертвоприношения, полубоговете, които са пълни еманации на Бога, ще бъдат много доволни и с готовност ще изпълняват желанията ти. Затова, о, юначни царю, никога недей да спираш жертвените обреди, защото това е обида срещу полубоговете.
Деванагари
वेन उवाच
बालिशा बत यूयं वा अधर्मे धर्ममानिन: ।
ये वृत्तिदं पतिं हित्वा जारं पतिमुपासते ॥ २३ ॥
बालिशा बत यूयं वा अधर्मे धर्ममानिन: ।
ये वृत्तिदं पतिं हित्वा जारं पतिमुपासते ॥ २३ ॥
Стих
вена ува̄ча
ба̄лиша̄ бата йӯям̇ ва̄
адхарме дхарма-ма̄нинах̣
йе вр̣ттидам̇ патим̇ хитва̄
джа̄рам̇ патим упа̄сате
ба̄лиша̄ бата йӯям̇ ва̄
адхарме дхарма-ма̄нинах̣
йе вр̣ттидам̇ патим̇ хитва̄
джа̄рам̇ патим упа̄сате
Дума по дума
венах̣ — цар Вена; ува̄ча — отговори; ба̄лиша̄х̣ — неопитни като деца; бата — о!; йӯям — всички вие; ва̄ — наистина; адхарме — в безбожието; дхарма-ма̄нинах̣ — смятайки за религия; йе — всички вие, които; вр̣ттидам — осигуряващ издръжка; патим — съпруг; хитва̄ — изоставяйки; джа̄рам — любовник; патим — съпруг; упа̄сате — почита.
Превод
О, излиза, че сте съвсем неопитни! – възкликна цар Вена. – С голямо съжаление забелязвам, че тънете в безбожие, но си въобразявате, че следвате религиозните принципи. По същия начин разпътната жена изоставя съпруга си, който я осигурява с всичко, и си намира любовник, когото да почита като съпруг.
Пояснение
Цар Вена бил толкова глупав, че от глупост дори дръзнал да обвини святите мъдреци в неопитност, сравнявайки ги с малки деца. С други думи, той ги обвинявал, че знанието им не е съвършено. На това основание той си позволил да отхвърли съветите им и дори се осмелил да сравни мъдреците с жена, която пренебрегвайки грижовния си съпруг, отива да задоволи любовните желания на друг мъж, който не се грижи за нея. Смисълът на това сравнение е съвсем очевиден. Кш̣атриите са длъжни да осигуряват на бра̄хман̣ите всички условия за изпълнението на различните религиозни обреди, а царят е длъжен да осигурява на бра̄хман̣ите пълна издръжка. И ако бра̄хман̣ите обожават полубоговете, а не царя, значи те са пропаднали като разпътни жени.
Деванагари
अवजानन्त्यमी मूढा नृपरूपिणमीश्वरम् ।
नानुविन्दन्ति ते भद्रमिह लोके परत्र च ॥ २४ ॥
नानुविन्दन्ति ते भद्रमिह लोके परत्र च ॥ २४ ॥
Стих
аваджа̄нантй амӣ мӯд̣ха̄
нр̣па-рӯпин̣ам ӣшварам
на̄нувинданти те бхадрам
иха локе паратра ча
нр̣па-рӯпин̣ам ӣшварам
на̄нувинданти те бхадрам
иха локе паратра ча
Дума по дума
Превод
Ако някой заради дълбоко невежество не обожава царя, който всъщност е самата Върховна Божествена Личност, той не намира щастие нито в този свят, нито в света след смъртта си.
Деванагари
को यज्ञपुरुषो नाम यत्र वो भक्तिरीदृशी ।
भर्तृस्नेहविदूराणां यथा जारे कुयोषिताम् ॥ २५ ॥
भर्तृस्नेहविदूराणां यथा जारे कुयोषिताम् ॥ २५ ॥
Стих
ко ягя-пуруш̣о на̄ма
ятра во бхактир ӣдр̣ш̣ӣ
бхартр̣-снеха-видӯра̄н̣а̄м̇
ятха̄ джа̄ре куйош̣ита̄м
ятра во бхактир ӣдр̣ш̣ӣ
бхартр̣-снеха-видӯра̄н̣а̄м̇
ятха̄ джа̄ре куйош̣ита̄м
Дума по дума
ках̣ — кой (е); ягя-пуруш̣ах̣ — наслаждаващият се на всички жертвоприношения; на̄ма — на име; ятра — на когото; вах̣ — вашето; бхактих̣ — предано служене; ӣдр̣ш̣ӣ — толкова голяма; бхартр̣ — към съпруга; снеха — любов; видӯра̄н̣а̄м — лишени от; ятха̄ — като; джа̄ре — на любовника; ку-йош̣ита̄м — на неверните жени.
Превод
Какви са тези полубогове, на които сте толкова предани? Привързаността ви към тях е като любовта на развратницата, която занемарява съпружеските си задължения и посвещава цялото си внимание на своя любовник.
Деванагари
विष्णुर्विरिञ्चो गिरिश इन्द्रो वायुर्यमो रवि: ।
पर्जन्यो धनद: सोम: क्षितिरग्निरपाम्पति: ॥ २६ ॥
एते चान्ये च विबुधा: प्रभवो वरशापयो: ।
देहे भवन्ति नृपते: सर्वदेवमयो नृप: ॥ २७ ॥
पर्जन्यो धनद: सोम: क्षितिरग्निरपाम्पति: ॥ २६ ॥
एते चान्ये च विबुधा: प्रभवो वरशापयो: ।
देहे भवन्ति नृपते: सर्वदेवमयो नृप: ॥ २७ ॥
Стих
виш̣н̣ур вирин̃чо гириша
индро ва̄юр ямо равих̣
парджаньо дханадах̣ сомах̣
кш̣итир агнир апа̄мпатих̣
индро ва̄юр ямо равих̣
парджаньо дханадах̣ сомах̣
кш̣итир агнир апа̄мпатих̣
ете ча̄нйе ча вибудха̄х̣
прабхаво вара-ша̄пайох̣
дехе бхаванти нр̣патех̣
сарва-девамайо нр̣пах̣
прабхаво вара-ша̄пайох̣
дехе бхаванти нр̣патех̣
сарва-девамайо нр̣пах̣
Дума по дума
виш̣н̣ух̣ — Бог Виш̣н̣у; вирин̃чах̣ — Брахма̄; гиришах̣ — Шива; индрах̣ — Индра; ва̄юх̣ — Ва̄ю, повелителят на въздуха; ямах̣ — Яма, повелителят на смъртта; равих̣ — полубогът на Слънцето; парджанях̣ — господарят на дъждовете; дхана-дах̣ — ковчежникът Кувера; сомах̣ — полубогът на Луната; кш̣итих̣ — божеството, управляващо Земята; агних̣ — полубогът на огъня; апа̄м-патих̣ — Варун̣а, повелителят на водите; ете — всички тези; ча — и; анйе — други; ча — също; вибудха̄х̣ — полубогове; прабхавах̣ — умеещи; вара-ша̄пайох̣ — да благославят и да проклинат; дехе — в тялото; бхаванти — се намират; нр̣патех̣ — на царя; сарва-девамаях̣ — съдържащ всички полубогове; нр̣пах̣ — царят.
Превод
Бог Виш̣н̣у, Брахма̄, Шива, Индра, повелителят на въздуха Ва̄ю, Яма – повелителят на смъртта, полубогът на Слънцето, господарят на дъждовете, ковчежникът Кувера, полубогът на Луната, богинята на Земята, Агни – полубогът на огъня, Варун̣а – повелителят на водите, и всички останали велики полубогове, които могат да благославят и да проклинат, са въплътени в тялото на царя. Затова царят се нарича обител на полубоговете, а те са само различни части от тялото му.
Пояснение
Има много демони, които, обзети от гордост, мислят себе си за Върховния Бог и се провъзгласяват за господари на Слънцето, на Луната и на останалите планети. Цар Вена също имал демоничен характер и се обявявал за Върховната Божествена Личност. В Кали юга, съвременната епоха, подобни демони са в изобилие, но всички те са проклети от великите мъдреци и святите личности.
Деванагари
तस्मान्मां कर्मभिर्विप्रा यजध्वं गतमत्सरा: ।
बलिं च मह्यं हरत मत्तोऽन्य: कोऽग्रभुक्पुमान् ॥ २८ ॥
बलिं च मह्यं हरत मत्तोऽन्य: कोऽग्रभुक्पुमान् ॥ २८ ॥
Стих
тасма̄н ма̄м̇ кармабхир випра̄
яджадхвам̇ гата-матсара̄х̣
балим̇ ча махям̇ харата
матто 'нях̣ ко 'гра-бхук пума̄н
яджадхвам̇ гата-матсара̄х̣
балим̇ ча махям̇ харата
матто 'нях̣ ко 'гра-бхук пума̄н
Дума по дума
тасма̄т — затова; ма̄м — мене; кармабхих̣ — с обредни церемонии; випра̄х̣ — о, бра̄хман̣и; яджадхвам — обожание; гата — без; матсара̄х̣ — ненавист; балим — жертвени дарове; ча — също; махям — на мене; харата — носете; маттах̣ — освен мене; анях̣ — друг; ках̣ — кой; агра-бхук — приемащият първите жертвени дарове; пума̄н — личност.
Превод
Затова, о, бра̄хман̣и – продължаваше цар Вена, – трябва да забравите ненавистта си към мене и да ме обожавате, като извършвате обредни церемонии и жертвоприношения в моя чест. Ако въобще имате някакъв разум, трябва да знаете, че няма личност по-висша от мене и затова само аз съм достоен да приемам пръв вашите жертвени дарове.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а нееднократно утвърждава, че няма истина по-висша от него. Опитвайки се да подражава на Върховната Божествена Личност, цар Вена, заслепен от гордост и високомерие, обявявал себе си за Върховния Бог. Такова поведение е типично за демоните.
Деванагари
मैत्रेय उवाच
इत्थं विपर्ययमति: पापीयानुत्पथं गत: ।
अनुनीयमानस्तद्याच्ञां न चक्रे भ्रष्टमङ्गल: ॥ २९ ॥
इत्थं विपर्ययमति: पापीयानुत्पथं गत: ।
अनुनीयमानस्तद्याच्ञां न चक्रे भ्रष्टमङ्गल: ॥ २९ ॥
Стих
маитрея ува̄ча
иттхам̇ випаряя-матих̣
па̄пӣя̄н утпатхам̇ гатах̣
анунӣяма̄нас тад-я̄чн̃а̄м̇
на чакре бхраш̣т̣а-ман̇галах̣
иттхам̇ випаряя-матих̣
па̄пӣя̄н утпатхам̇ гатах̣
анунӣяма̄нас тад-я̄чн̃а̄м̇
на чакре бхраш̣т̣а-ман̇галах̣
Дума по дума
маитреях̣ ува̄ча — Маитрея каза; иттхам — така; випаряя-матих̣ — който има покварен разум; па̄пӣя̄н — много грешен; утпатхам — от верния път; гатах̣ — отклонил се; анунӣяма̄нах̣ — към когото са се обърнали много почтително; тат-я̄чн̃а̄м — молбата на мъдреците; на — не; чакре — прие; бхраш̣т̣а — лишил се; ман̇галах̣ — от всичко добро.
Превод
Великият мъдрец Маитрея продължи: Така заради безпътния си и порочен живот царят напълно загуби разум. Той се отклони от правия път и се лиши от всяка възможност за добра участ и щастие. И тъй като не прие съвета на великите мъдреци, които се обърнаха към него почтително, той напълно заслужи своята гибел.
Пояснение
Демоните нямат вяра в нищо, което е казано от авторитети, защото не признават никакъв авторитет. Те установяват свои собствени религиозни принципи и не желаят да се подчиняват не само на велики личности като Вя̄са и На̄рада, но дори и на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Когато човек отхвърля всички авторитети, той започва да върши грехове и завинаги се лишава от възможност да постигне щастие. Цар Вена бил толкова надменен и дързък, че се осмелил да се държи непочтително дори със святите личности и точно това станало причина за гибелта му.
Деванагари
इति तेऽसत्कृतास्तेन द्विजा: पण्डितमानिना ।
भग्नायां भव्ययाच्ञायां तस्मै विदुर चुक्रुधु: ॥ ३० ॥
भग्नायां भव्ययाच्ञायां तस्मै विदुर चुक्रुधु: ॥ ३० ॥
Стих
ити те 'сат-кр̣та̄с тена
двиджа̄х̣ пан̣д̣ита-ма̄нина̄
бхагна̄я̄м̇ бхавя-я̄чн̃а̄я̄м̇
тасмаи видура чукрудхух̣
двиджа̄х̣ пан̣д̣ита-ма̄нина̄
бхагна̄я̄м̇ бхавя-я̄чн̃а̄я̄м̇
тасмаи видура чукрудхух̣
Дума по дума
ити — така; те — всички велики мъдреци; асат-кр̣та̄х̣ — оскърбени; тена — от царя; двиджа̄х̣ — бра̄хман̣ите; пан̣д̣ита-ма̄нина̄ — мислейки се за всезнаещ; бхагна̄я̄м — съкрушени; бхавя — благородна; я̄чн̃а̄я̄м — молбата им; тасмаи — към него; видура — о, Видура; чукрудхух̣ — много се разгневиха.
Превод
Бъди благословен, о Видура! Така глупавият цар, който се мислеше за всезнаещ, дълбоко оскърби мъдреците, отхвърляйки благочестивата им молба, и засегнати от дръзките му слова, те истински се разгневиха.
Деванагари
हन्यतां हन्यतामेष पाप: प्रकृतिदारुण: ।
जीवञ्जगदसावाशु कुरुते भस्मसाद् ध्रुवम् ॥ ३१ ॥
जीवञ्जगदसावाशु कुरुते भस्मसाद् ध्रुवम् ॥ ३१ ॥
Стих
ханята̄м̇ ханята̄м еш̣а
па̄пах̣ пракр̣ти-да̄рун̣ах̣
джӣван̃ джагад аса̄в а̄шу
куруте бхасмаса̄д дхрувам
па̄пах̣ пракр̣ти-да̄рун̣ах̣
джӣван̃ джагад аса̄в а̄шу
куруте бхасмаса̄д дхрувам
Дума по дума
Превод
Смърт! Смърт за него! – в един глас завикаха мъдреците. – Този е най-жестокият и порочният грешник в света. Ако бъде оставен сред живите, той скоро ще превърне в пепелище целия свят.
Пояснение
Въпреки че святите личности са много милостиви към всички видове живи същества, те не страдат, когато умира змия или скорпион. На мъдреците не им подобава да лишават някого от живот, ала в същото време те имат правото да унищожават демоните, защото демоните по нищо не се различават от змиите и скорпионите. Затова сега всички святи личности единодушно решили да убият цар Вена, който представлявал истинска заплаха за човечеството. По това можем да съдим каква огромна власт над царя имали святите мъдреци. Ако царят или правителството поемели по пътя на греха и порока, мъдреците били длъжни да отстранят от власт безчестните управници и да поставят на тяхно място достойни хора, които стриктно следват наставленията и повелите на святите личности.
Деванагари
नायमर्हत्यसद्वृत्तो नरदेववरासनम् ।
योऽधियज्ञपतिं विष्णुं विनिन्दत्यनपत्रप: ॥ ३२ ॥
योऽधियज्ञपतिं विष्णुं विनिन्दत्यनपत्रप: ॥ ३२ ॥
Стих
на̄ям архатй асад-вр̣тто
нарадева-вара̄санам
йо 'дхиягя-патим̇ виш̣н̣ум̇
вининдатй анапатрапах̣
нарадева-вара̄санам
йо 'дхиягя-патим̇ виш̣н̣ум̇
вининдатй анапатрапах̣
Дума по дума
на — не; аям — този човек; архати — заслужава; асат-вр̣ттах̣ — затънал в грехове; нара-дева — на царя, който е бог на земята; вара-а̄санам — царския трон; ях̣ — този, който; адхиягя-патим — господаря на всички жертвоприношения; виш̣н̣ум — Бог Виш̣н̣у; вининдати — оскърбява; анапатрапах̣ — безсрамен.
Превод
Този покварен и безочлив човек не заслужава да седи на царския трон – добавиха мъдреците. – В нечуваното си безсрамие той се осмели да оскърби дори Върховната Божествена Личност, Бог Виш̣н̣у!
Пояснение
Човек за нищо на света не бива да търпи богохулства и обиди срещу Бог Виш̣н̣у или срещу преданите му. Обикновено преданите са смирени и кротки. Те не обичат да влизат в разпри с никого и не мразят никого. Но чистият предан избухва в истинска ярост, когато чуе, че някой оскърбява Бог Виш̣н̣у или предан на Виш̣н̣у. Това е негов пръв дълг. Въпреки че по природа всеки предан е деликатен и добродушен, той допуска непростим грях, ако стои безучастен, когато пред него хулят Бога или предан на Бога.
Деванагари
को वैनं परिचक्षीत वेनमेकमृतेऽशुभम् ।
प्राप्त ईदृशमैश्वर्यं यदनुग्रहभाजन: ॥ ३३ ॥
प्राप्त ईदृशमैश्वर्यं यदनुग्रहभाजन: ॥ ३३ ॥
Стих
ко ваинам̇ паричакш̣ӣта
венам екам р̣те 'шубхам
пра̄пта ӣдр̣ш̣ам аишварям̇
яд-ануграха-бха̄джанах̣
венам екам р̣те 'шубхам
пра̄пта ӣдр̣ш̣ам аишварям̇
яд-ануграха-бха̄джанах̣
Дума по дума
Превод
Кой друг освен порочният цар Вена би се осмелил да оскърбява Бога, Върховната Личност, на когото дължи всичките си блага и богатства?
Пояснение
Когато обществото като цяло или човек сам за себе си стане безбожник и започне да оспорва властта на Върховната Божествена Личност, той е обречен на гибел. Цивилизация, която не оценява милостта на Върховния, обрича себе си на беди и страдания.
Деванагари
इत्थं व्यवसिता हन्तुमृषयो रूढमन्यव: ।
निजघ्नुर्हुङ्कृतैर्वेनं हतमच्युतनिन्दया ॥ ३४ ॥
निजघ्नुर्हुङ्कृतैर्वेनं हतमच्युतनिन्दया ॥ ३४ ॥
Стих
иттхам̇ вявасита̄ хантум
р̣ш̣айо рӯд̣ха-манявах̣
ниджагхнур хун̇кр̣таир венам̇
хатам ачюта-ниндая̄
р̣ш̣айо рӯд̣ха-манявах̣
ниджагхнур хун̇кр̣таир венам̇
хатам ачюта-ниндая̄
Дума по дума
иттхам — така; вявасита̄х̣ — решиха; хантум — да убият; р̣ш̣аях̣ — мъдреците; рӯд̣ха — дадоха воля; манявах̣ — на гнева си; ниджагхнух̣ — те убиха; хум-кр̣таих̣ — с гневни слова, или със звука хум; венам — цар Вена; хатам — мъртъв; ачюта — срещу Върховната Божествена Личност; ниндая̄ — заради хулите.
Превод
Така великите мъдреци най-накрая дадоха воля на своя дълго сдържан гняв и решиха незабавно да унищожат царя. Заради оскърбленията си срещу Върховната Божествена Личност той вече бе пътник за царството на смъртта. И така, без дори да се докосват до оръжие, само с гневните си слова мъдреците убиха цар Вена.
Деванагари
ऋषिभि: स्वाश्रमपदं गते पुत्रकलेवरम् ।
सुनीथा पालयामास विद्यायोगेन शोचती ॥ ३५ ॥
सुनीथा पालयामास विद्यायोगेन शोचती ॥ ३५ ॥
Стих
р̣ш̣ибхих̣ сва̄шрама-падам̇
гате путра-калеварам
сунӣтха̄ па̄лая̄м а̄са
видя̄-йогена шочатӣ
гате путра-калеварам
сунӣтха̄ па̄лая̄м а̄са
видя̄-йогена шочатӣ
Дума по дума
Превод
След това мъдреците се завърнаха по отшелническите си обители, а Сунӣтха̄, майката на цар Вена, остана да оплаква смъртта на сина си. С помощта на специални билки и мантри (мантра-йогена) тя реши да съхрани неговите останки.
Деванагари
एकदा मुनयस्ते तु सरस्वत्सलिलाप्लुता: ।
हुत्वाग्नीन् सत्कथाश्चक्रुरुपविष्टा: सरित्तटे ॥ ३६ ॥
हुत्वाग्नीन् सत्कथाश्चक्रुरुपविष्टा: सरित्तटे ॥ ३६ ॥
Стих
екада̄ мунаяс те ту
сарасват-салила̄плута̄х̣
хутва̄гнӣн сат-катха̄ш чакрур
упавиш̣т̣а̄х̣ сарит-тат̣е
сарасват-салила̄плута̄х̣
хутва̄гнӣн сат-катха̄ш чакрур
упавиш̣т̣а̄х̣ сарит-тат̣е
Дума по дума
екада̄ — веднъж; мунаях̣ — всички тези велики святи личности; те — те; ту — тогава; сарасват — на река Сарасватӣ; салила — във водата; а̄плута̄х̣ — се изкъпаха; хутва̄ — предложиха пречистено масло; агнӣн — в огньовете; сат-катха̄х̣ — беседи върху трансцендентални въпроси; чакрух̣ — започнаха да правят; упавиш̣т̣а̄х̣ — седейки; сарит-тат̣е — на брега на реката.
Превод
Веднъж същите тези мъдреци, след като се изкъпаха в река Сарасватӣ, започнаха да изпълняват всекидневните си задължения, предлагайки пречистено масло в жертвените огньове. След това те седнаха на брега на реката и заговориха за трансценденталната личност на Бога и за неговите забавления.
Деванагари
वीक्ष्योत्थितांस्तदोत्पातानाहुर्लोकभयङ्करान् ।
अप्यभद्रमनाथाया दस्युभ्यो न भवेद्भुव: ॥ ३७ ॥
अप्यभद्रमनाथाया दस्युभ्यो न भवेद्भुव: ॥ ३७ ॥
Стих
вӣкш̣ьоттхита̄м̇с тадотпа̄та̄н
а̄хур лока-бхаян̇кара̄н
апй абхадрам ана̄тха̄я̄
дасюбхьо на бхавед бхувах̣
а̄хур лока-бхаян̇кара̄н
апй абхадрам ана̄тха̄я̄
дасюбхьо на бхавед бхувах̣
Дума по дума
вӣкш̣я — като видяха; уттхита̄н — появили се; тада̄ — тогава; утпа̄та̄н — бедствия; а̄хух̣ — те заговориха; лока — сред хората; бхаям-кара̄н — предизвикващи паника; апи — дали; абхадрам — нещастие; ана̄тха̄я̄х̣ — без владетел; дасюбхях̣ — от крадци и разбойници; на — не; бхавет — може да се случи; бхувах̣ — на света.
Превод
По онова време страната бе сполитана от беди, които предизвикваха хаос и паника. Затова мъдреците подеха: Царят е мъртъв и земята остана без покровител. Нищо чудно крадци и разбойници да започнат да измъчват мирните хора.
Пояснение
Когато в страната царят смут и хаос, животът и собствеността на хората са изложени на опасност, защото престъпници надигат глава. В такива смутни времена владетелят или правителството са на практика мъртви. След смъртта на цар Вена страната била сполетяна от всевъзможни нещастия и святите личности започнали истински да се тревожат за безопасността на мирните граждани. Това още веднъж показва, че макар да се държат настрана от политиката, мъдреците винаги са загрижени за съдбата на народа. Те странят от светското общество, ала от състрадание не престават да мислят какво е нужно да се направи, за да могат хората спокойно да изпълняват религиозните ритуали и да следват принципите на варн̣а̄шрама дхарма. И в дадения случай мъдреците се безпокоели за същите тези неща. В Кали юга навсякъде цари хаос. Затова святите личности трябва да повтарят мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, както е препоръчано в ша̄стрите:
харер на̄ма харер на̄ма
харер на̄маива кевалам̇
калау на̄стй ева на̄стй ева
на̄стй ева гатир анятха̄
харер на̄маива кевалам̇
калау на̄стй ева на̄стй ева
на̄стй ева гатир анятха̄
В името и на материалното, и на духовното благополучие всеки човек трябва да повтаря с преданост мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а.
Деванагари
एवं मृशन्त ऋषयो धावतां सर्वतोदिशम् ।
पांसु: समुत्थितो भूरिश्चोराणामभिलुम्पताम् ॥ ३८ ॥
पांसु: समुत्थितो भूरिश्चोराणामभिलुम्पताम् ॥ ३८ ॥
Стих
евам̇ мр̣ш̣анта р̣ш̣айо
дха̄вата̄м̇ сарвато-дишам
па̄м̇сух̣ самуттхито бхӯриш
чора̄н̣а̄м абхилумпата̄м
дха̄вата̄м̇ сарвато-дишам
па̄м̇сух̣ самуттхито бхӯриш
чора̄н̣а̄м абхилумпата̄м
Дума по дума
евам — така; мр̣ш̣антах̣ — докато разговаряха; р̣ш̣аях̣ — великите святи мъдреци; дха̄вата̄м — препускащи; сарватах̣-дишам — от всички посоки; па̄м̇сух̣ — облаци прах; самуттхитах̣ — вдигнати; бхӯрих̣ — много; чора̄н̣а̄м — от крадци и разбойници; абхилумпата̄м — грабещи.
Превод
Както разговаряха помежду си, великите мъдреци изведнъж видяха, че от всички страни се надига пясъчна буря. Облаците прах бяха вдигнати от препускащи разбойници, които извършваха нападения и грабежи.
Пояснение
Крадците и разбойниците се възползват от всяка политическа нестабилност, за да започнат да ограбват народа. Само силната държавна власт може да държи в подчинение престъпния свят.
Деванагари
तदुपद्रवमाज्ञाय लोकस्य वसु लुम्पताम् ।
भर्तर्युपरते तस्मिन्नन्योन्यं च जिघांसताम् ॥ ३९ ॥
चोरप्रायं जनपदं हीनसत्त्वमराजकम् ।
लोकान्नावारयञ्छक्ता अपि तद्दोषदर्शिन: ॥ ४० ॥
भर्तर्युपरते तस्मिन्नन्योन्यं च जिघांसताम् ॥ ३९ ॥
चोरप्रायं जनपदं हीनसत्त्वमराजकम् ।
लोकान्नावारयञ्छक्ता अपि तद्दोषदर्शिन: ॥ ४० ॥
Стих
тад упадравам а̄гя̄я
локася васу лумпата̄м
бхартарй упарате тасминн
аньоням̇ ча джигха̄м̇сата̄м
локася васу лумпата̄м
бхартарй упарате тасминн
аньоням̇ ча джигха̄м̇сата̄м
чора-пра̄ям̇ джана-падам̇
хӣна-саттвам ара̄джакам
лока̄н на̄ва̄раян̃ чхакта̄
апи тад-дош̣а-даршинах̣
хӣна-саттвам ара̄джакам
лока̄н на̄ва̄раян̃ чхакта̄
апи тад-дош̣а-даршинах̣
Дума по дума
тат — в това време; упадравам — безредиците; а̄гя̄я — разбирайки; локася — на обикновените хора; васу — богатствата; лумпата̄м — от онези, които грабеха; бхартари — защитникът; упарате — мъртъв; тасмин — цар Вена; аньоням — един друг; ча — също; джигха̄м̇-сата̄м — желаейки да убият; чора-пра̄ям — пълна с крадци; джана-падам — държавата; хӣна — лишена; саттвам — от ред и законност; ара̄джакам — без цар; лока̄н — крадците и разбойниците; на — не; ава̄раян — обуздаха; шакта̄х̣ — можеха да направят така; апи — въпреки че; тат-дош̣а — грешката на това; даршинах̣ — обмисляха.
Превод
Щом видяха пясъчната буря, святите личности разбраха, че смъртта на цар Вена е довела страната до хаос. В отсъствието на владетел вече нямаше ред и законност и това развързваше ръцете на убийци, крадци и измамници, които ограбваха беззащитните хора. Мъдреците имаха достатъчно сила, за да обуздаят всички престъпници, както по-рано бяха унищожили цар Вена, но решиха, че ще е неправилно да постъпят така. Ето защо те не предприеха мерки срещу злодеянията.
Пояснение
Великите светци и мъдреци убили цар Вена, защото били принудени от извънредните обстоятелства. Но те нямали намерение да се месят в делата на правителството, за да сложат край на престъпността, която заляла страната след смъртта на цар Вена. Не е работа на бра̄хман̣ите и святите личности да убиват, макар че в случай на нужда те могат да прибегнат и до това крайно средство. Със силата на своите мантри мъдреците били в състояние да унищожат всички престъпници и злодеи, ала отсъдили, че това е задължение на царете кш̣атрии. Ето защо, макар и с неохота, те се въздържали от действия.
Деванагари
ब्राह्मण: समदृक् शान्तो दीनानां समुपेक्षक: ।
स्रवते ब्रह्म तस्यापि भिन्नभाण्डात्पयो यथा ॥ ४१ ॥
स्रवते ब्रह्म तस्यापि भिन्नभाण्डात्पयो यथा ॥ ४१ ॥
Стих
бра̄хман̣ах̣ сама-др̣к ша̄нто
дӣна̄на̄м̇ самупекш̣аках̣
сравате брахма тася̄пи
бхинна-бха̄н̣д̣а̄т пайо ятха̄
дӣна̄на̄м̇ самупекш̣аках̣
сравате брахма тася̄пи
бхинна-бха̄н̣д̣а̄т пайо ятха̄
Дума по дума
бра̄хман̣ах̣ — бра̄хман̣ът; сама-др̣к — безпристрастен; ша̄нтах̣ — умиротворен; дӣна̄на̄м — към клетите; самупекш̣аках̣ — отнасяйки се безучастно; сравате — намалява; брахма — духовната сила; тася — неговата; апи — несъмнено; бхинна-бха̄н̣д̣а̄т — от пукната делва; паях̣ — вода; ятха̄ — както.
Превод
Бра̄хман̣ите са спокойни и безпристрастни, защото се отнасят еднакво към всички – разсъждаваха великите мъдреци. – Това обаче не значи, че те имат право да гледат равнодушно нещастието на хората. Такова безразличие изчерпва духовното им могъщество, както водата неусетно изтича от пукнатата делва.
Пояснение
Повечето от бра̄хман̣ите – представителите на най-висшата класа в човешкото общество – са предани на Бога. Обикновено те не се интересуват от събитията в материалния свят, защото са изцяло погълнати от духовните си занимания. Но въпреки това, когато човешкото общество е сполетяно от голяма беда, бра̄хман̣ите не могат да останат равнодушни. Ако не предприемат нищо, за да изведат обществото от кризата, те загубват цялото си духовно знание. Повечето мъдреци се оттеглят в Хималаите, за да се посветят на самоусъвършенстване. Прахла̄да Маха̄ра̄джа обаче не желаел освобождение лично за себе си. Той искал да спаси най-напред всички паднали души в този свят и чак тогава самия себе си.
Има два вида бра̄хман̣и – бра̄хман̣и пан̣д̣ити и бра̄хман̣и ваиш̣н̣ави. Бра̄хман̣ите, които са постигнали духовно съвършенство, се наричат ваиш̣н̣ави. Разбира се, всеки истински бра̄хман̣а притежава дълбоки познания, но когато тези знания най-после го доведат до осъзнаване на Върховната Божествена Личност, тогава той се нарича бра̄хман̣а-ваиш̣н̣ава. Човек не може да бъде съвършен бра̄хман̣а, докато не стане ваиш̣н̣ава.
Святите мъдреци внимателно премислили и заключили, че макар цар Вена да бил голям грешник, той принадлежал към род, водещ началото си от Дхрува Маха̄ра̄джа и следователно семето на рода било покровителствано от Кешава, Върховната Божествена Личност. Затова те решили да предприемат необходимите мерки, за да възстановят реда и законността в страната, където поради липсата на владетел царял хаос и смут.
Деванагари
नाङ्गस्य वंशो राजर्षेरेष संस्थातुमर्हति ।
अमोघवीर्या हि नृपा वंशेऽस्मिन् केशवाश्रया: ॥ ४२ ॥
अमोघवीर्या हि नृपा वंशेऽस्मिन् केशवाश्रया: ॥ ४२ ॥
Стих
на̄н̇гася вам̇шо ра̄джарш̣ер
еш̣а сам̇стха̄тум архати
амогха-вӣря̄ хи нр̣па̄
вам̇ше 'смин кешава̄шрая̄х̣
еш̣а сам̇стха̄тум архати
амогха-вӣря̄ хи нр̣па̄
вам̇ше 'смин кешава̄шрая̄х̣
Дума по дума
на — не; ан̇гася — на цар Ан̇га; вам̇шах̣ — род; ра̄джа-р̣ш̣ех̣ — на святия цар; еш̣ах̣ — този; сам̇стха̄тум — да бъде прекъсван; архати — трябва; амогха — чисто, могъщо; вӣря̄х̣ — семето им; хи — защото; нр̣па̄х̣ — царе; вам̇ше — в рода; асмин — този; кешава — на Върховната Божествена Личност; а̄шрая̄х̣ — под покровителството.
Превод
Мъдреците решиха, че родът на святия цар Ан̇га не бива да се прекъсва, защото семето му бе много могъщо и потомците му по природа бяха предани на Върховната Божествена Личност.
Пояснение
Чистотата и добродетелите, които се предават в рода по наследство, се наричат амогха-вӣря. Наследствената благочестивост, особено в родовете на два пъти родените – бра̄хман̣и, кш̣атрии и вайши – трябва да бъде грижливо съхранявана с помощта на пречистващи обреди, първият от които е обредът гарбха̄дха̄на-сам̇ска̄ра, извършван преди зачатието. Ако хората, и особено бра̄хман̣ите, спрат да извършват пречистващи обреди, потомците им загубват чистотата си и с течение на времето започват да вършат греховни дейности. Маха̄ра̄джа Ан̇га бил много чист, защото в рода на Дхрува Маха̄ра̄джа от поколения се извършвали всички пречистващи обреди. Ала в резултат на общуването си със Сунӣтха̄, която била дъщеря на олицетворената смърт, цар Ан̇га се замърсил и от оскверненото му семе се родил Вена. Това било истинско нещастие за рода на Дхрува Маха̄ра̄джа. След като обсъдили положението, всички светци и мъдреци единодушно решили, че трябва да пристъпят към действие. Какво направили те, ще научим от следващите строфи.
Деванагари
विनिश्चित्यैवमृषयो विपन्नस्य महीपते: ।
ममन्थुरूरुं तरसा तत्रासीद्बाहुको नर: ॥ ४३ ॥
ममन्थुरूरुं तरसा तत्रासीद्बाहुको नर: ॥ ४३ ॥
Стих
винишчитяивам р̣ш̣айо
випаннася махӣпатех̣
мамантхур ӯрум̇ тараса̄
татра̄сӣд ба̄хуко нарах̣
випаннася махӣпатех̣
мамантхур ӯрум̇ тараса̄
татра̄сӣд ба̄хуко нарах̣
Дума по дума
Превод
След като взеха решение, с помощта на особени методи святите мъдреци започнаха с все сила да движат напред-назад бедрата на мъртвия цар Вена, докато от тях не се появи едно същество с размерите на джудже.
Пояснение
Това, че от тялото на цар Вена в резултат на определено въздействие се родило ново създание, доказва, че душата е индивидуално същество, което се различава от тялото и не зависи от него. От тялото на мъртвия цар великите мъдреци били в състояние да създадат нов човек, но не и да съживят самия цар Вена. Той отдавна бил напуснал това тяло и най-вероятно вече бил приел друго. Неговото мъртво тяло представлявало интерес за мъдреците само защото било създадено от семето на потомък на Маха̄ра̄джа Дхрува и съдържало в себе си всички компоненти, необходими за създаването на друго тяло. Така в резултат на определени въздействия, от бедрата на мъртвия цар Вена възникнало ново тяло. Мъртвото тяло на царя не се било разложило благодарение на билките и мантрите, с които Сунӣтха̄ го обработила. По такъв начин всички компоненти от жизненоважно значение също се запазили. Всъщност няма нищо свръхестествено във факта, че от тялото на цар Вена се родило живо създание на име Ба̄хука. Просто човек трябва да знае как да направи това. Например от семето, изхвърлено от едно тяло, се образува друго тяло, а когато в него се подслони душата, се появяват признаците на живота. Не бива да мислим, че е невъзможно от трупа на цар Вена да е възникнало друго тяло. Всичко, което се случило, било резултат от опита и умението на мъдреците.
Деванагари
काककृष्णोऽतिह्रस्वाङ्गो ह्रस्वबाहुर्महाहनु: ।
ह्रस्वपान्निम्ननासाग्रो रक्ताक्षस्ताम्रमूर्धज: ॥ ४४ ॥
ह्रस्वपान्निम्ननासाग्रो रक्ताक्षस्ताम्रमूर्धज: ॥ ४४ ॥
Стих
ка̄ка-кр̣ш̣н̣о 'тихрасва̄н̇го
храсва-ба̄хур маха̄-ханух̣
храсва-па̄н нимна-на̄са̄гро
ракта̄кш̣ас та̄мра-мӯрдхаджах̣
храсва-ба̄хур маха̄-ханух̣
храсва-па̄н нимна-на̄са̄гро
ракта̄кш̣ас та̄мра-мӯрдхаджах̣
Дума по дума
ка̄ка-кр̣ш̣н̣ах̣ — черен като гарван; ати-храсва — много малки; ан̇гах̣ — частите на тялото му; храсва — къси; ба̄хух̣ — ръце; маха̄ — големи; ханух̣ — челюсти; храсва — къси; па̄т — крака; нимна — сплескан; на̄са-аграх̣ — върхът на носа му; ракта — червеникави; акш̣ах̣ — очите му; та̄мра — рижа; мӯрдха-джах̣ — косата му.
Превод
Съществото, което се роди от бедрата на цар Вена, се наричаше Ба̄хука и беше черно като гарван. Тялото му бе много малко, ръцете и краката му – къси, но устата му беше огромна. То имаше сплескан нос, червеникави очи и рижа коса.
Деванагари
तं तु तेऽवनतं दीनं किं करोमीति वादिनम् ।
निषीदेत्यब्रुवंस्तात स निषादस्ततोऽभवत् ॥ ४५ ॥
निषीदेत्यब्रुवंस्तात स निषादस्ततोऽभवत् ॥ ४५ ॥
Стих
там̇ ту те 'ванатам̇ дӣнам̇
ким̇ каромӣти ва̄динам
ниш̣ӣдетй абрувам̇с та̄та
са ниш̣а̄дас тато 'бхават
ким̇ каромӣти ва̄динам
ниш̣ӣдетй абрувам̇с та̄та
са ниш̣а̄дас тато 'бхават
Дума по дума
там — на него; ту — тогава; те — мъдреците; аванатам — се поклони; дӣнам — кротък; ким — какво; кароми — да направя; ити — така; ва̄динам — питащ; ниш̣ӣда — просто седни; ити — така; абруван — отговориха; та̄та — скъпи Видура; сах̣ — той; ниш̣а̄дах̣ — на име Ниш̣а̄да; татах̣ — след това; абхават — стана.
Превод
Това създание бе толкова смирено и кротко, че веднага щом се роди, се поклони на мъдреците и ги попита: „Господари мои, какво да направя сега?“. Мъдреците отвърнаха: „Заповядай, седни (ниш̣ӣда)!“. Така се роди Ниш̣а̄да, прародителят на наиш̣а̄дите.
Пояснение
В ша̄стрите е казано, че главата символизира бра̄хман̣ите, ръцете символизират кш̣атриите, коремът – вайшите, а краката, като се започне от бедрата – шӯдрите. Понякога шӯдрите са наричани кр̣ш̣н̣а, т.е. черни. Бра̄хман̣ите са известни като шукла, или бели, а кш̣атриите и вайшите са смес от черно и бяло. Когато обаче някой е изключително бял, цветът на кожата му се дължи на бяла проказа. И така, белият или златистият цвят на кожата е характерен за висшите касти, а с черна кожа се отличават шӯдрите.
Деванагари
तस्य वंश्यास्तु नैषादा गिरिकाननगोचरा: ।
येनाहरज्जायमानो वेनकल्मषमुल्बणम् ॥ ४६ ॥
येनाहरज्जायमानो वेनकल्मषमुल्बणम् ॥ ४६ ॥
Стих
тася вам̇шя̄с ту наиш̣а̄да̄
гири-ка̄нана-гочара̄х̣
йена̄харадж джа̄яма̄но
вена-калмаш̣ам улбан̣ам
гири-ка̄нана-гочара̄х̣
йена̄харадж джа̄яма̄но
вена-калмаш̣ам улбан̣ам
Дума по дума
Превод
Щом се роди, Ниш̣а̄да веднага прие върху себе си последиците от всички греховни дела на цар Вена. По тази причина неговите потомци, наиш̣а̄дите, се занимават изключително с кражби, грабежи, лов и други подобни греховни деяния, заради което им е позволено да живеят само в горите и планините.
Пояснение
На наиш̣а̄дите им е забранено да живеят в градовете, защото са твърде порочни. Тяхната греховна природа е намерила израз в уродливата им външност, както и в непочтените им дела. Ала не бива да забравяме, че по милостта на чистия предан дори тези грешници (известни още като кира̄ти) могат да се разделят с греховното си минало и да станат велики ваиш̣н̣ави. Трансценденталното любовно служене за Бога дава възможност и на най-големия грешник да се върне вкъщи, при Бога. Той трябва просто да се пречисти от замърсяванията си, като следва процеса на преданото служене. По този начин всички могат да се върнат обратно вкъщи, при Бога. Самият Бог утвърждава това в Бхагавад-гӣта̄ (9.32):
ма̄м̇ хи па̄ртха вяпа̄шритя
йе 'пи сюх̣ па̄па-йонаях̣
стрийо ваишя̄с татха̄ шӯдра̄с
те 'пи я̄нти пара̄м̇ гатим
йе 'пи сюх̣ па̄па-йонаях̣
стрийо ваишя̄с татха̄ шӯдра̄с
те 'пи я̄нти пара̄м̇ гатим
„О, сине на Пр̣тха̄, тези, които приемат подслон при мене, дори да са нископоставени по рождение – жени, вайши (търговци) и шӯдри (работници), – могат да достигнат най-висшата обител“.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към четиринадесета глава от Четвърта Песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Историята на цар Вена“.