Шрӣмад бха̄гаватам 4.14.18
Текст
бхагава̄н ягя-пӯруш̣ах̣
иджяте свена дхармен̣а
джанаир варн̣а̄шрама̄нвитаих̣
Дума по дума
яся – в чиято; ра̄ш̣т̣ре – държава или царство; пуре – в градовете; ча – и; ева – безусловно; бхагава̄н – Върховната Божествена Личност; ягя-пӯруш̣ах̣ – която се наслаждава на всички жертвоприношения; иджяте – е обожавана; свена – чрез собствените им; дхармен̣а – задължения; джанаих̣ – от хората; варн̣а-а̄шрама – обществената система от осем подразделения; анвитаих̣ – които следват.
Превод
Благочестив е онзи цар, в чиято държава хората стриктно следват обществената система от осем подразделения (варн̣а̄шрама) и като изпълняват отредените им задължения, обожават Върховната Божествена Личност.
Пояснение
В тази строфа са очертани задълженията на държавния глава и на отделния гражданин. Дейностите и на държавния глава, и на гражданите трябва да са организирани така, че в крайна сметка всеки да служи на Върховната Божествена Личност. Царят е смятан за представител на Върховната Божествена Личност, затова негов дълг е да следи за реда в царството и да поддържа научното социално устройство, разделящо обществото на четири варн̣и и четири а̄шрама. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а се казва, че общество, в което хората са невежи и което не е разделено на четири варн̣и (бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра) и четири а̄шрама (брахмачаря, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са), не е достойно да се нарича човешко и членовете му не могат да постигнат крайната цел на човешкото съществуване. Правителството е длъжно с всички средства да поддържа разделението на обществото на варн̣и и а̄шрами. В тази строфа е казано: бхагава̄н ягя-пӯруш̣ах̣ – Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, е ягя-пӯруш̣а. А Бхагавад-гӣта̄ (5.29) поддържа: бхокта̄рам̇ ягя-тапаса̄м. Кр̣ш̣н̣а е крайната цел на всички жертвоприношения. Той е и този, който се наслаждава на техните плодове, затова е наречен ягя-пӯруш̣а. Думата ягя-пӯруш̣а обозначава Бог Виш̣н̣у или Бог Кр̣ш̣н̣а, както и всички останали форми на Божествената Личност, принадлежащи към категорията на виш̣н̣у-таттва. В съвършено организираното общество хората, разделени на варн̣и и а̄шрами, чрез изпълнението на отредените им задължения обожават Бог Виш̣н̣у. В такова общество всеки гражданин служи на Бога, като му предлага плодовете от своя труд. Това е съвършенството на живота. В Бхагавад-гӣта̄ (18.46) е казано:
йена сарвам идам̇ татам
сва-карман̣а̄ там абхярчя
сиддхим̇ виндати ма̄навах̣
„Като обожава вездесъщия Бог, който е източникът на всички същества, и като изпълнява своите предписани задължения, човек може да постигне съвършенството“.
И така, бра̄хман̣ите, кш̣атриите, шӯдрите и вайшите трябва да изпълняват задълженията си в съответствие с предписанията на ша̄стрите и по такъв начин всеки от тях ще може да удовлетвори Върховната Божествена Личност, Виш̣н̣у. А царят или държавният глава трябва да следи дали всички поданици изпълняват специфичните си задължения. С други думи, правителството не бива да пренебрегва дълга си, като провъзгласява държавата за светска и не се интересува дали хората следват принципите на варн̣а̄шрама дхарма. В наши дни тези, които управляват държавата, не изпитват никаква почит към принципите на варн̣а̄шрама дхарма; те са напълно доволни от светската власт. Но при такова управление никой не може да бъде щастлив. Хората са длъжни да следват принципите на варн̣а̄шрама дхарма, а царят е отговорен за това, дали те следват тези принципи правилно.