Шрӣмад Бха̄гаватам 4.14.19
Деванагари
तस्य राज्ञो महाभाग भगवान् भूतभावन: ।
परितुष्यति विश्वात्मा तिष्ठतो निजशासने ॥ १९ ॥
परितुष्यति विश्वात्मा तिष्ठतो निजशासने ॥ १९ ॥
Стих
тася ра̄гьо маха̄-бха̄га
бхагава̄н бхӯта-бха̄ванах̣
паритуш̣яти вишва̄тма̄
тиш̣т̣хато ниджа-ша̄сане
бхагава̄н бхӯта-бха̄ванах̣
паритуш̣яти вишва̄тма̄
тиш̣т̣хато ниджа-ша̄сане
Дума по дума
тася — от него; ра̄гях̣ — царят; маха̄-бха̄га — о, благородни; бхагава̄н — Богът, Върховната Личност; бхӯта-бха̄ванах̣ — който е изначалната причина на космическото проявление; паритуш̣яти — става доволен; вишва-а̄тма̄ — Свръхдушата на цялата вселена; тиш̣т̣хатах̣ — разположен; ниджа-ша̄сане — в положението си на управник.
Превод
О, благородни, ако царят се грижи поданиците му да обожават Върховната Божествена Личност, която е изначалната причина на космическото творение и Свръхдушата във всяко сърце, Богът ще бъде доволен от действията му.
Пояснение
И наистина, дълг на правителството е да полага грижи Върховната Божествена Личност да бъде доволна от дейностите на хората и на самите управници. Не може да има истинско щастие в страна, в която управляващите и обикновените граждани не знаят нищо за Бхагава̄н, Върховната Божествена Личност, първичната причина на космическото творение, и за бхӯта-бха̄вана, или вишва̄тма̄, Свръхдушата на всички души. Оттук следва, че нито гражданите, нито държавниците могат да бъдат щастливи, ако не отдават предано служене. В днешно време нито един монарх и правителство не се интересува дали хората отдават предано служене на Върховната Божествена Личност. Тяхното внимание е съсредоточено върху развитието на индустрията за сетивно наслаждение, в резултат на което те все по-здраво се заплитат в мрежите на неумолимите природни закони. Човек трябва да се освободи от плена на трите гун̣и на материалната природа и единственият начин да постигне това, е да се отдаде на Върховната Божествена Личност. Това е съветът на Бхагавад-гӣта̄. За съжаление в наши дни нито правителствата, нито обикновените хора знаят нещо по този въпрос. Тяхната единствена грижа е сетивното наслаждение и материалното щастие в този живот. Думата ниджа-ша̄сане („в съответствие с дълга си на управник“) означава, че както управниците, така и гражданите като цяло са длъжни да следват принципите на варн̣а̄шрама дхарма. Едва тогава те ще могат да се радват на истинско щастие и благоденствие, и то не само в този си живот, но и в следващия.