ТЕКСТ 18
Text 18
Текст
Text
бхагава̄н ягя-пӯруш̣ах̣
иджяте свена дхармен̣а
джанаир варн̣а̄шрама̄нвитаих̣
bhagavān yajña-pūruṣaḥ
ijyate svena dharmeṇa
janair varṇāśramānvitaiḥ
Дума по дума
Synonyms
яся – в чиято; ра̄ш̣т̣ре – държава или царство; пуре – в градовете; ча – и; ева – безусловно; бхагава̄н – Върховната Божествена Личност; ягя-пӯруш̣ах̣ – която се наслаждава на всички жертвоприношения; иджяте – е обожавана; свена – чрез собствените им; дхармен̣а – задължения; джанаих̣ – от хората; варн̣а-а̄шрама – обществената система от осем подразделения; анвитаих̣ – които следват.
yasya — whose; rāṣṭre — in the state or kingdom; pure — in the cities; ca — also; eva — certainly; bhagavān — the Supreme Personality of Godhead; yajña-pūruṣaḥ — who is the enjoyer of all sacrifices; ijyate — is worshiped; svena — their own; dharmeṇa — by occupation; janaiḥ — by the people; varṇa-āśrama — the system of eight social orders; anvitaiḥ — who follow.
Превод
Translation
Благочестив е онзи цар, в чиято държава хората стриктно следват обществената система от осем подразделения (варн̣а̄шрама) и като изпълняват отредените им задължения, обожават Върховната Божествена Личност.
The king is supposed to be pious in whose state and cities the general populace strictly observes the system of eight social orders of varṇa and āśrama, and where all citizens engage in worshiping the Supreme Personality of Godhead by their particular occupations.
Пояснение
Purport
В тази строфа са очертани задълженията на държавния глава и на отделния гражданин. Дейностите и на държавния глава, и на гражданите трябва да са организирани така, че в крайна сметка всеки да служи на Върховната Божествена Личност. Царят е смятан за представител на Върховната Божествена Личност, затова негов дълг е да следи за реда в царството и да поддържа научното социално устройство, разделящо обществото на четири варн̣и и четири а̄шрама. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а се казва, че общество, в което хората са невежи и което не е разделено на четири варн̣и (бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра) и четири а̄шрама (брахмачаря, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са), не е достойно да се нарича човешко и членовете му не могат да постигнат крайната цел на човешкото съществуване. Правителството е длъжно с всички средства да поддържа разделението на обществото на варн̣и и а̄шрами. В тази строфа е казано: бхагава̄н ягя-пӯруш̣ах̣ – Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, е ягя-пӯруш̣а. А Бхагавад-гӣта̄ (5.29) поддържа: бхокта̄рам̇ ягя-тапаса̄м. Кр̣ш̣н̣а е крайната цел на всички жертвоприношения. Той е и този, който се наслаждава на техните плодове, затова е наречен ягя-пӯруш̣а. Думата ягя-пӯруш̣а обозначава Бог Виш̣н̣у или Бог Кр̣ш̣н̣а, както и всички останали форми на Божествената Личност, принадлежащи към категорията на виш̣н̣у-таттва. В съвършено организираното общество хората, разделени на варн̣и и а̄шрами, чрез изпълнението на отредените им задължения обожават Бог Виш̣н̣у. В такова общество всеки гражданин служи на Бога, като му предлага плодовете от своя труд. Това е съвършенството на живота. В Бхагавад-гӣта̄ (18.46) е казано:
The state’s duty and the citizen’s duty are very nicely explained in this verse. The activities of the government head, or king, as well as the activities of the citizens, should be so directed that ultimately everyone engages in devotional service to the Supreme Personality of Godhead. The king, or government head, is supposed to be the representative of the Supreme Personality of Godhead and is therefore supposed to see that things go on nicely and that the citizens are situated in the scientific social order comprised of four varṇas and four āśramas. In the Viṣṇu Purāṇa it is stated that unless people are educated or situated in the scientific social order comprised of four varṇas (brāhmaṇa, kṣatriya, vaiśya and śūdra) and four āśramas (brahmacarya, gṛhastha, vānaprastha and sannyāsa), society can never be considered real human society, nor can it make any advancement towards the ultimate goal of human life. It is the duty of the government to see that things go on in terms of varṇa and āśrama. As stated herein, bhagavān yajña-pūruṣaḥ: the Supreme Personality of Godhead, Kṛṣṇa, is the yajña-pūruṣa. As stated in Bhagavad-gītā (5.29): bhoktāraṁ yajña-tapasām. Kṛṣṇa is the ultimate purpose of all sacrifice. He is also the enjoyer of all sacrifices; therefore He is known as yajña-pūruṣa. The word yajña-pūruṣa indicates Lord Viṣṇu or Lord Kṛṣṇa, or any Personality of Godhead in the category of viṣṇu-tattva. In perfect human society, people are situated in the orders of varṇa and āśrama and are engaged in worshiping Lord Viṣṇu by their respective activities. Every citizen engaged in an occupation renders service by the resultant actions of his activities. That is the perfection of life. As stated in Bhagavad-gītā (18.46):
йена сарвам идам̇ татам
сва-карман̣а̄ там абхярчя
сиддхим̇ виндати ма̄навах̣
yena sarvam idaṁ tatam
sva-karmaṇā tam abhyarcya
siddhiṁ vindati mānavaḥ
„Като обожава вездесъщия Бог, който е източникът на всички същества, и като изпълнява своите предписани задължения, човек може да постигне съвършенството“.
“By worship of the Lord, who is the source of all beings and who is all-pervading, man can, in the performance of his own duty, attain perfection.”
И така, бра̄хман̣ите, кш̣атриите, шӯдрите и вайшите трябва да изпълняват задълженията си в съответствие с предписанията на ша̄стрите и по такъв начин всеки от тях ще може да удовлетвори Върховната Божествена Личност, Виш̣н̣у. А царят или държавният глава трябва да следи дали всички поданици изпълняват специфичните си задължения. С други думи, правителството не бива да пренебрегва дълга си, като провъзгласява държавата за светска и не се интересува дали хората следват принципите на варн̣а̄шрама дхарма. В наши дни тези, които управляват държавата, не изпитват никаква почит към принципите на варн̣а̄шрама дхарма; те са напълно доволни от светската власт. Но при такова управление никой не може да бъде щастлив. Хората са длъжни да следват принципите на варн̣а̄шрама дхарма, а царят е отговорен за това, дали те следват тези принципи правилно.
Thus the brāhmaṇas, kṣatriyas, śūdras and vaiśyas must execute their prescribed duties as these duties are stated in the śāstras. In this way everyone can satisfy the Supreme Personality of Godhead, Viṣṇu. The king, or government head, has to see that the citizens are thus engaged. In other words, the state or the government must not deviate from its duty by declaring that the state is a secular one, which has no interest in whether or not the people advance in varṇāśrama-dharma. Today people engaged in government service and people who rule over the citizens have no respect for the varṇāśrama-dharma. They complacently feel that the state is secular. In such a government, no one can be happy. The people must follow the varṇāśrama-dharma, and the king must see that they are following it nicely.