Шрӣмад Бха̄гаватам 4.14.46

तस्य वंश्यास्तु नैषादा गिरिकाननगोचरा: ।
येनाहरज्जायमानो वेनकल्मषमुल्बणम् ॥ ४६ ॥
тася вам̇шя̄с ту наиш̣а̄да̄
гири-ка̄нана-гочара̄х̣
йена̄харадж джа̄яма̄но
вена-калмаш̣ам улбан̣ам

Дума по дума

тасянеговите (на Ниш̣а̄да); вам̇шя̄х̣потомци; тутогава; наиш̣а̄да̄х̣наречени наиш̣а̄ди; гири-ка̄нанапланините и горите; гочара̄х̣населяващи; йеназащото; ахараттой прие; джа̄яма̄нах̣роден; венана цар Вена; калмаш̣амвсички грехове; улбан̣аммного страшни.

Превод

Щом се роди, Ниш̣а̄да веднага прие върху себе си последиците от всички греховни дела на цар Вена. По тази причина неговите потомци, наиш̣а̄дите, се занимават изключително с кражби, грабежи, лов и други подобни греховни деяния, заради което им е позволено да живеят само в горите и планините.

Пояснение

На наиш̣а̄дите им е забранено да живеят в градовете, защото са твърде порочни. Тяхната греховна природа е намерила израз в уродливата им външност, както и в непочтените им дела. Ала не бива да забравяме, че по милостта на чистия предан дори тези грешници (известни още като кира̄ти) могат да се разделят с греховното си минало и да станат велики ваиш̣н̣ави. Трансценденталното любовно служене за Бога дава възможност и на най-големия грешник да се върне вкъщи, при Бога. Той трябва просто да се пречисти от замърсяванията си, като следва процеса на преданото служене. По този начин всички могат да се върнат обратно вкъщи, при Бога. Самият Бог утвърждава това в Бхагавад-гӣта̄ (9.32):
ма̄м̇ хи па̄ртха вяпа̄шритя
йе 'пи сюх̣ па̄па-йонаях̣
стрийо ваишя̄с татха̄ шӯдра̄с
те 'пи я̄нти пара̄м̇ гатим
„О, сине на Пр̣тха̄, тези, които приемат подслон при мене, дори да са нископоставени по рождение – жени, вайши (търговци) и шӯдри (работници), – могат да достигнат най-висшата обител“.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към четиринадесета глава от Четвърта Песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, нареченаИсторията на цар Вена“.