Шрӣмад Бха̄гаватам 4.14.7
Деванагари
वेनस्यावेक्ष्य मुनयो दुर्वृत्तस्य विचेष्टितम् ।
विमृश्य लोकव्यसनं कृपयोचु: स्म सत्रिण: ॥ ७ ॥
विमृश्य लोकव्यसनं कृपयोचु: स्म सत्रिण: ॥ ७ ॥
Стих
венася̄векш̣я мунайо
дурвр̣ттася вичеш̣т̣итам
вимр̣шя лока-вясанам̇
кр̣пайочух̣ сма сатрин̣ах̣
дурвр̣ттася вичеш̣т̣итам
вимр̣шя лока-вясанам̇
кр̣пайочух̣ сма сатрин̣ах̣
Дума по дума
венася — на цар Вена; а̄векш̣я — като наблюдаваха; мунаях̣ — всички велики мъдреци; дурвр̣ттася — на големия злодей; вичеш̣т̣итам — дейности; вимр̣шя — вземайки предвид; лока-вясанам — опасност за човечеството; кр̣пая̄ — от състрадание; ӯчух̣ — съветваха се; сма — в миналото; сатрин̣ах̣ — извършителите на жертвоприношения.
Превод
Тогава великите мъдреци се събраха и като обсъдиха жестокостите на безсърдечния Вена, решиха, че над човечеството е надвиснала голяма опасност и светът е изправен пред катастрофа. Така, от състрадание към човешкия род, те започнаха да се съветват, още повече че именно те извършваха жертвоприношенията.
Пояснение
Великите мъдреци поставили Вена на престола, защото били загрижени за общественото благополучие. Но когато видели, че цар Вена е безотговорен, зъл и жесток, те отново се замислили за добруването на народа. Мъдреците, святите личности и преданите никога не са безразлични към съдбата на хората. Кармӣте обикновено са заети да изкарват пари, за да си осигурят сетивни наслади, гя̄нӣте са безучастни към обществените проблеми, защото са изцяло погълнати от мисли как да постигнат освобождение, но истинските предани и святите личности винаги са загрижени както за материалното, така и за духовното благополучие на хората. Затова великите мъдреци започнали да се съвещават как да разрешат опасното положение, което цар Вена създал.