Шрӣмад Бха̄гаватам 4.14.15
Деванагари
धर्म आचरित: पुंसां वाङ्मन:कायबुद्धिभि: ।
लोकान् विशोकान् वतरत्यथानन्त्यमसङ्गिनाम् ॥ १५ ॥
लोकान् विशोकान् वतरत्यथानन्त्यमसङ्गिनाम् ॥ १५ ॥
Стих
дхарма а̄чаритах̣ пум̇са̄м̇
ва̄н̇-манах̣-ка̄я-буддхибхих̣
лока̄н вишока̄н витаратй
атха̄нантям асан̇гина̄м
ва̄н̇-манах̣-ка̄я-буддхибхих̣
лока̄н вишока̄н витаратй
атха̄нантям асан̇гина̄м
Дума по дума
дхармах̣ — религиозни принципи; а̄чаритах̣ — следвайки; пум̇са̄м — на хората; ва̄к — с реч; манах̣ — ум; ка̄я — тяло; буддхибхих̣ — и интелигентност; лока̄н — планетите; вишока̄н — без страдания; витарати — даряват; атха — безусловно; а̄нантям — безкрайно щастие, освобождение; асан̇гина̄м — на тези, които са се освободили от влиянието на материалната природа.
Превод
Хората, които живеят в съответствие с регулиращите принципи и подчиняват на тях своята реч и дейностите на ума, тялото и интелигентността си, се издигат до райското царство, където няма страдания. Освободени от всички материални влияния, те постигат безкрайно щастие.
Пояснение
В тази строфа святите мъдреци казват, че царят, и изобщо държавният глава, трябва да служи за пример на своите поданици, като води образцов религиозен живот. Както е казано в Бхагавад-гӣта̄, религия означава да обожаваш Върховната Божествена Личност. Тук не става дума за показна религиозност, а за необходимостта човек да бъде изцяло зает в предано служене с реч, ум, тяло и интелект. По този начин не само царят, главата на държавното управление, но и обикновените хора ще се освободят от замърсяващото влияние на гун̣ите на материалната природа и постепенно ще се издигнат до царството на Бога, което е истинският им дом. Наставленията на мъдреците в тези строфи набелязват основните принципи на правилното държавно управление, което може да направи царя щастлив не само в този му живот, но и в следващия.