Шрӣмад Бха̄гаватам 4.14.1
Деванагари
मैत्रेय उवाच
भृग्वादयस्ते मुनयो लोकानां क्षेमदर्शिन: ।
गोप्तर्यसति वै नृणां पश्यन्त: पशुसाम्यताम् ॥ १ ॥
भृग्वादयस्ते मुनयो लोकानां क्षेमदर्शिन: ।
गोप्तर्यसति वै नृणां पश्यन्त: पशुसाम्यताम् ॥ १ ॥
Стих
маитрея ува̄ча
бхр̣гв-а̄даяс те мунайо
лока̄на̄м̇ кш̣ема-даршинах̣
гоптарй асати ваи нР̣̄н̣а̄м̇
пашянтах̣ пашу-са̄мята̄м
бхр̣гв-а̄даяс те мунайо
лока̄на̄м̇ кш̣ема-даршинах̣
гоптарй асати ваи нР̣̄н̣а̄м̇
пашянтах̣ пашу-са̄мята̄м
Дума по дума
маитреях̣ ува̄ча — великият мъдрец Маитрея продължи; бхр̣гу-а̄даях̣ — начело с Бхр̣гу; те — всички те; мунаях̣ — великите мъдреци; лока̄на̄м — на хората; кш̣ема-даршинах̣ — които винаги се грижат за добруването; гоптари — царят; асати — отсъстващ; ваи — наистина; нР̣̄н̣а̄м — на всички граждани; пашянтах̣ — разбраха; пашу-са̄мята̄м — животинско съществуване.
Превод
О, доблестни Видура – продължи Маитрея, – великите мъдреци начело с Бхр̣гу винаги мислят за добруването на хората. Когато видяха, че в отсъствието на цар Ан̇га няма кой да защитава интересите на народа, те разбраха, че без владетел хората ще станат непокорни и ще спрат да следват религиозните принципи.
Пояснение
В тази строфа е много важна думата кш̣ема-даршинах̣ – така са наречени тези, които постоянно се грижат за всеобщото благо. Бхр̣гу Муни и другите велики мъдреци мислели за духовното развитие на хората из цялата вселена. Нещо повече, те съветвали царете на всяка планета да превърнат духовното съвършенство в основен принцип на управлението. Царете винаги се съветвали с великите мъдреци и управлявали държавата в съгласие с техните наставления. След напускането на цар Ан̇га нямало кой да изпълнява волята на мъдреците. Оставени на произвол, гражданите станали толкова непокорни, че заприличали на животни. Както постановява Бхагавад-гӣта̄ (4.13), човешкото общество трябва да бъде разделено на четири класи в съответствие с качествата на хората и вида на заниманията им. Във всяко общество трябва да има интелектуалци, управници, производители и работници. При съвременната демокрация тази научна система на обществено устройство е изкривена до неузнаваемост и чрез всеобщо гласуване на ръководни постове биват избирани шӯдри, прости работници. Тъй като не знаят нищо за крайната цел на живота, тези хора оформят законодателството според собствените си схващания и затова всички страдат.