Шрӣмад Бха̄гаватам 4.14.41
Деванагари
ब्राह्मण: समदृक् शान्तो दीनानां समुपेक्षक: ।
स्रवते ब्रह्म तस्यापि भिन्नभाण्डात्पयो यथा ॥ ४१ ॥
स्रवते ब्रह्म तस्यापि भिन्नभाण्डात्पयो यथा ॥ ४१ ॥
Стих
бра̄хман̣ах̣ сама-др̣к ша̄нто
дӣна̄на̄м̇ самупекш̣аках̣
сравате брахма тася̄пи
бхинна-бха̄н̣д̣а̄т пайо ятха̄
дӣна̄на̄м̇ самупекш̣аках̣
сравате брахма тася̄пи
бхинна-бха̄н̣д̣а̄т пайо ятха̄
Дума по дума
бра̄хман̣ах̣ — бра̄хман̣ът; сама-др̣к — безпристрастен; ша̄нтах̣ — умиротворен; дӣна̄на̄м — към клетите; самупекш̣аках̣ — отнасяйки се безучастно; сравате — намалява; брахма — духовната сила; тася — неговата; апи — несъмнено; бхинна-бха̄н̣д̣а̄т — от пукната делва; паях̣ — вода; ятха̄ — както.
Превод
Бра̄хман̣ите са спокойни и безпристрастни, защото се отнасят еднакво към всички – разсъждаваха великите мъдреци. – Това обаче не значи, че те имат право да гледат равнодушно нещастието на хората. Такова безразличие изчерпва духовното им могъщество, както водата неусетно изтича от пукнатата делва.
Пояснение
Повечето от бра̄хман̣ите – представителите на най-висшата класа в човешкото общество – са предани на Бога. Обикновено те не се интересуват от събитията в материалния свят, защото са изцяло погълнати от духовните си занимания. Но въпреки това, когато човешкото общество е сполетяно от голяма беда, бра̄хман̣ите не могат да останат равнодушни. Ако не предприемат нищо, за да изведат обществото от кризата, те загубват цялото си духовно знание. Повечето мъдреци се оттеглят в Хималаите, за да се посветят на самоусъвършенстване. Прахла̄да Маха̄ра̄джа обаче не желаел освобождение лично за себе си. Той искал да спаси най-напред всички паднали души в този свят и чак тогава самия себе си.
Има два вида бра̄хман̣и – бра̄хман̣и пан̣д̣ити и бра̄хман̣и ваиш̣н̣ави. Бра̄хман̣ите, които са постигнали духовно съвършенство, се наричат ваиш̣н̣ави. Разбира се, всеки истински бра̄хман̣а притежава дълбоки познания, но когато тези знания най-после го доведат до осъзнаване на Върховната Божествена Личност, тогава той се нарича бра̄хман̣а-ваиш̣н̣ава. Човек не може да бъде съвършен бра̄хман̣а, докато не стане ваиш̣н̣ава.
Святите мъдреци внимателно премислили и заключили, че макар цар Вена да бил голям грешник, той принадлежал към род, водещ началото си от Дхрува Маха̄ра̄джа и следователно семето на рода било покровителствано от Кешава, Върховната Божествена Личност. Затова те решили да предприемат необходимите мерки, за да възстановят реда и законността в страната, където поради липсата на владетел царял хаос и смут.