Шрӣмад Бха̄гаватам 4.14.32
Деванагари
नायमर्हत्यसद्वृत्तो नरदेववरासनम् ।
योऽधियज्ञपतिं विष्णुं विनिन्दत्यनपत्रप: ॥ ३२ ॥
योऽधियज्ञपतिं विष्णुं विनिन्दत्यनपत्रप: ॥ ३२ ॥
Стих
на̄ям архатй асад-вр̣тто
нарадева-вара̄санам
йо 'дхиягя-патим̇ виш̣н̣ум̇
вининдатй анапатрапах̣
нарадева-вара̄санам
йо 'дхиягя-патим̇ виш̣н̣ум̇
вининдатй анапатрапах̣
Дума по дума
на — не; аям — този човек; архати — заслужава; асат-вр̣ттах̣ — затънал в грехове; нара-дева — на царя, който е бог на земята; вара-а̄санам — царския трон; ях̣ — този, който; адхиягя-патим — господаря на всички жертвоприношения; виш̣н̣ум — Бог Виш̣н̣у; вининдати — оскърбява; анапатрапах̣ — безсрамен.
Превод
Този покварен и безочлив човек не заслужава да седи на царския трон – добавиха мъдреците. – В нечуваното си безсрамие той се осмели да оскърби дори Върховната Божествена Личност, Бог Виш̣н̣у!
Пояснение
Човек за нищо на света не бива да търпи богохулства и обиди срещу Бог Виш̣н̣у или срещу преданите му. Обикновено преданите са смирени и кротки. Те не обичат да влизат в разпри с никого и не мразят никого. Но чистият предан избухва в истинска ярост, когато чуе, че някой оскърбява Бог Виш̣н̣у или предан на Виш̣н̣у. Това е негов пръв дълг. Въпреки че по природа всеки предан е деликатен и добродушен, той допуска непростим грях, ако стои безучастен, когато пред него хулят Бога или предан на Бога.