Разговорът между Ману и Кардама

Регулираният полов живот, който има за цел да се създаде добро потомство, е напълно приемлив. Всъщност Видура искал да чуе не разказ за хора, които се отдават на полов живот, а историята на потомците на Сва̄ямбхува Ману, в чийто род се появили много благочестиви царе предани, които чрез духовното си знание полагали грижи за добруването на своите поданици. Като слуша за делата им, човек научава много неща. Във връзка с това заслужава внимание думата парама-самматах̣, която означава, че великите авторитети много високо ценели поколението, създадено от Сва̄ямбхува Ману и синовете му. С други думи, мъдреците и познавачите на ведическите писания не виждат нищо осъдително в половия живот, който е предназначен за създаването на образцово потомство.

Освен всичко друго, Шрӣмад Бха̄гаватам е и исторически епос за великите владетели, господствали в различните части на вселената. В тази строфа са споменати имената на Прияврата и Утта̄напа̄да, синове на Сва̄ямбхува Ману. Те управлявали Земята, разделена на седем острова, които съществуват и днес: Азия, Европа, Африка, Америка, Австралия, Северния и Южния полюс. Шрӣмад Бха̄гаватам не излага историята на управлението на всички индийски царе. В него са записани делата само на най-знаменитите от тях, такива като Прияврата, Утта̄напа̄да, Бог Ра̄мачандра, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и други, защото за деянията на тези благочестиви царе си заслужава да се чуе. Хората несъмнено ще бъдат облагодетелствани, като изучават историята на управлението им.

В тази строфа става дума за Сва̄ямбхува Ману, а в Бхагавад-гӣта̄ се говори за Ваивасвата Ману. Съвременната епоха се отнася към царуването на Ваивасвата Ману. Сва̄ямбхува Ману управлявал света преди него. Управлението му започнало от епохата Вара̄ха – милениума, в който Богът се появил като глиган. В един ден на Брахма̄ има четиринайсет Манувци и по време на управлението на всеки един от тях се случват определени събития. Ваивасвата Ману, за когото се говори в Бхагавад-гӣта̄, и Сва̄ямбхува Ману са две различни личности.

В тази строфа Видура пита за Кардама Муни, за съпругата му Девахӯти и за децата им. Тук се казва, че Девахӯти била постигнала съвършенство в практикуването на мистичната йога. Осемте степени на процеса на йога са следните: 1) контролиране на сетивата, 2) строго съблюдаване на правила и ограничения, 3) практикуване на различни седящи пози, 4) контролиране на дихателния процес, 5) оттегляне на сетивата от сетивните обекти, 6) концентрация на ума, 7) медитация и 8) себепознание. След себепознанието има осем други равнища на съвършенство, наречени йога-сиддхи. Двамата съпрузи, Кардама и Девахӯти, били йоги от най-висша класа: съпругът бил маха̄-йогӣ, велик мистик, а съпругата – йога-лакш̣ан̣а, т.е. постигнала определена степен на съвършенство в йога. След като се оженили, те създали няколко деца. В древността великите мъдреци и святите личности зачевали деца само след като постигнели съвършенството на живота, иначе строго следвали обет за полово въздържание. Съблюдаването на брахмачаря (правилата и нормите за полово въздържание) е необходимо условие за постигането на себепознание и мистични сили. Никъде във ведическите писания няма да срещнем, че човек може да се наслаждава на сетивата си както и колкото желае и в същото време да стане велик йоги, като плати малко пари на някой шарлатанин.

Всички велики личности, които в началото на сътворението умножили броя на населението, се наричат Праджа̄пати. Брахма̄ също е известен като Праджа̄пати, както и някои от синовете му, родени по-късно. Това име носят и Сва̄ямбхува Ману и Дакш̣а, друг син на Брахма̄. Сва̄ямбхува имал две дъщери – А̄кӯти и Прасӯти. Праджа̄пати Ручи се оженил за А̄кӯти, а Дакш̣а – за Прасӯти. Тези съпружески двойки и децата им създали многобройно потомство, което населило цялата вселена. Видура питал как те заченали поколението си в началото на сътворението.

От тази строфа става ясно, че преди да постигне съвършенство, Кардама Муни медитирал десет хиляди години. Знаем също, че Ва̄лмӣки Муни практикувал медитация в продължение на шейсет хиляди години, за да постигне съвършенство. Следователно само хора, които живеят много дълго, от порядъка на сто хиляди години, могат да практикуват йога успешно и да постигнат съвършенство. За по-кратко време човек не може да направи това. Следването на правила, контролирането на сетивата и практикуването на различни седящи пози са само началният стадий. Необяснимо е как хората могат да вярват на йоги шарлатани, които твърдят, че просто като медитира по петнайсет минути на ден, човек може да постигне съвършенство и да стане едно с Бога. Епохата, в която живеем (Кали юга), е епоха на лъжи и раздори. Съвършенството на йога не може да се постигне по такъв жалък начин. За да подчертаят това, ведическите произведения трикратно повтарят, че в епохата на Кали калау на̄стй ева на̄стй ева на̄стй ева – няма друг път, няма друг път, няма друг път освен харер на̄ма, повтарянето на святото име на Бога.

В тази строфа се говори за значението на медитацията. Практикувайки мистичната йога, Кардама Муни прекарал в медитация десет хиляди години, за да удовлетвори Върховната Божествена Личност Хари. Следователно независимо дали човек се занимава с йога, или се опитва да открие Бога чрез философски размишления, в усилията му трябва да присъства елементът на предаността. Без преданост не може да се постигне съвършенство. Целта на съвършенството и себепознанието е Върховната Божествена Личност. В шеста глава на Бхагавад-гӣта̄ ясно се казва, че най-велик йогӣ е този, който постоянно е зает с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Освен това Божествената Личност, Хари, винаги изпълнява желанията на предания си слуга. Следователно за да постигне истински успех, човек трябва да се предаде в лотосовите нозе на Божествената Личност – Хари, или Кр̣ш̣н̣а. Преданото служене, т.е. дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание, са прекият път към успеха. Всички останали пътища, макар и да са препоръчани в писанията, са заобиколни. В епохата на Кали прекият метод е много по-ефективен от косвените, защото човешкият живот е кратък, хората не се отличават с особена интелигентност, бедни са и постоянно са обременени от страдания и проблеми. Затова Бог Чайтаня ни е дал най-голямата благословия – в тази епоха просто трябва да повтаряме святото име на Бога, за да постигнем съвършенство в духовния живот.

Думите сампрапеде харим означават, че с помощта на преданото служене, което отдавал, Кардама Муни успял да удовлетвори Върховната Божествена Личност, Хари. Идеята за предано служене е изразена и с думата крия̄-йогена. Кардама Муни не само медитирал, но и се занимавал с предано служене. За да постигне съвършенство в йога или в медитацията, човек трябва да действа в рамките на преданото служене, като слуша за Бога, възпява го, помни го и т.н. Помненето също е медитация. Но кого трябва да помним? – Човек трябва да помни Върховната Божествена Личност. Той трябва не само да помни Върховната Личност, но и да слуша за дейностите на Бога и да го възпява. Това научаваме от автентичните писания. След като в продължение на десет хиляди години извършвал различни видове предано служене, Кардама Муни постигнал съвършенство в медитацията. Това обаче е невъзможно в епохата на Кали, когато човек трудно доживява дори до сто години. Кой в днешно време би могъл неотклонно да следва многобройните правила и ограничения на йога? Освен това съвършенство постигат само онези, които са се отдали на Кр̣ш̣н̣а. А може ли да има отдаване там, където не се споменава и дума за Божествената Личност? И може ли да се нарича йога това, в което няма и следа от медитация върху Божествената Личност? За съжаление, хората от тази епоха, и особено хората с демонична природа искат да бъдат лъгани. Затова Върховната Божествена Личност им изпраща велики мошеници, които да ги заблуждават под маската на йога и да превръщат живота им в жалко и безполезно съществуване. В Бхагавад-гӣта̄ (16.17) ясно е казано, че негодниците и самозванците, които се кичат с незаконно спечелени богатства, в заниманията си с йога не следват авторитетните книги. Те обаче са много горди с парите си, ограбени от джоба на простодушните хора, които са искали да бъдат измамени.

В тази строфа трябва да обърнем внимание на две обстоятелства. Първото е, че Кардама Муни постигнал успех в йога в началото на Сатя юга, когато хората живеели по сто хиляди години. Кардама Муни постигнал съвършенство и Богът, доволен от него, му показал своята форма, която ни най-малко не е плод на въображението. Понякога имперсоналистите препоръчват човек да съсредоточи ума си върху някоя произволна форма, измислена от самия него или такава, каквато му се харесва. Но тук ясно е казано, че формата, която Богът милостиво показал пред Кардама Муни, е описана във ведическите произведения. Ша̄бдам̇ брахма – формите на Бога са описани много подробно във Ведите. Кардама Муни не видял някаква измислена форма на Бога, както правят шарлатаните. Той видял неговата истинска, трансцендентална форма, вечна и изпълнена с блаженство.

Описанията на вечната трансцендентална форма на Бога в текстовете 9 – 11 съответстват на автентичното описание на Бога във Ведите. Те ни най-малко не са плод на въображението на Кардама Муни. Украшенията на Бога не са материални, което признават дори имперсоналисти като Шан̇кара̄ча̄ря: Върховната Божествена Личност На̄ра̄ян̣а няма нищо общо с материалното творение. Многообразните черти на трансценденталния Бог – неговото тяло, форма, облекло, наставления, думи – не са творение на материалната енергия и всички са описани във ведическата литература. Чрез практикуването на йога Кардама Муни наистина видял Върховния Бог такъв, какъвто е. Абсурдно би било след десет хиляди години, прекарани в медитация, човек да види въображаема форма на Бога. И така, съвършенството на йога не се свежда до съзерцаването на пустотата или на безличностния аспект на Върховния. Напротив, то се постига тогава, когато човек види очи в очи Божествената Личност в нейната вечна форма. Процесът на Кр̣ш̣н̣а съзнание ни дава възможност непосредствено да възприемем формата на Кр̣ш̣н̣а. Формата на Бога е описана в такова авторитетно ведическо произведение, каквото е Брахма сам̇хита̄. Там се казва, че обителта на Бога е изградена от камъка чинта̄ман̣и, а самият Той си играе като пастирче и стотици хиляди гопӣ му служат. Тези описания са авторитетни и преданите на Кр̣ш̣н̣а ги приемат такива, каквито са, действат в съответствие с тях, разказват ги на другите хора и отдават предано служене така, както препоръчват автентичните писания.

Осъзнаването на личната форма на Бога е най-висшата степен на съвършенството в йога. В шеста глава на Бхагавад-гӣта̄, където е описан процесът на йога, осъзнаването на личната форма на Бога също е наречено съвършенството на йога. След като практикува седящите пози и следва останалите регулиращи принципи на системата, човек накрая достига състоянието на сама̄дхи – потапяне във Върховния. Тогава той вижда Върховния Бог в локализирания му аспект на Парама̄тма̄, т.е. такъв, какъвто е. Авторитетните произведения, които описват йога, такива като Патан̃джали сӯтра, наричат сама̄дхи състояние на трансцендентално удоволствие. Йога системата, описана в книгите на Патан̃джали, е авторитетна – в сравнение с нея днешните самозвани йогӣ, които си измислят свои собствени методи, без да следват авторитетите, са просто смешни. Йога системата на Патан̃джали се нарича аш̣т̣а̄н̇га йога. Понякога имперсоналистите изопачават тази йога, привнасяйки в нея монистичните си идеи. Патан̃джали казва, че душата постига трансцендентално удовлетворение, когато срещне и съзерцава Свръхдушата. Ако се признае съществуването на Свръхдуша и индивидуална душа, тогава теорията на монизма, проповядвана от имперсоналистите, се обезсмисля. Затова някои имперсоналисти и последователи на философията на пустотата тълкуват системата на Патан̃джали по свой начин и така изопачават целия процес на йога.

Патан̃джали утвърждава, че човек възвръща своето истинско, трансцендентално състояние, когато се освободи от всички материални желания. Постигането на това равнище той нарича духовна сила. Човекът, който се занимава с материални дейности, е под влиянието на гун̣ите на материалната природа. Обикновено този вид хора се стремят да бъдат религиозни, да постигнат икономическо благополучие, да удовлетворят сетивата си и накрая да се слеят с Върховния. Според монистите, когато един йогӣ се слее с Върховния и прекрати индивидуалното си съществуване, той постига висшата степен на съвършенство, наречена каиваля. Но в действителност каиваля е равнището, на което живото същество осъзнава Божествената Личност. Каиваля, или на езика на Патан̃джали, постигането на духовна сила, е разбирането, че Върховният Бог е изцяло духовен и че в пълното духовно себепознание човек го осъзнава такъв, какъвто Той е – Върховна Божествена Личност. Патан̃джали утвърждава, че когато човек се освободи от материалните желания и осъзнае духовната природа на аза и на Свръхаза, това състояние се нарича чит-шакти. Живото същество, което напълно е осъзнало духовната си природа, изпитва духовно щастие, което в Бхагавад-гӣта̄ е наречено върховно щастие, недостъпно за материалните сетива. Има два вида транс: сампрагя̄та и асампрагя̄та, т.е. философски разсъждения и себепознание. В състояние на сама̄дхи, или на асампрагя̄та, с духовните си сетива човек възприема духовната форма на Бога. Това е и крайната цел на себепознанието.

Според Патан̃джали, когато човек постоянно и неотклонно съзерцава върховната форма на Бога, той е достигнал най-висшата степен на съвършенството, на която се намирал и Кардама Муни. Ако не се издигне до това съвършено равнище, което е отвъд началните степени в йога, той не е постигнал крайната цел на себепознанието. В системата на аш̣т̣а̄н̇га йога има осем съвършенства. Този, който ги е овладял, може да стане по-лек и от най-лекото, по-голям и от най-голямото и да осъществява всичките си желания. Но дори постигането на тези материални способности не е съвършенството, т.е. крайната цел на йога. Крайната цел на йога е описана в настоящата строфа: Кардама Муни видял Бога във вечната му форма на Върховна Божествена Личност. Преданото служене започва с това, че между индивидуалната душа и Върховната Душа, т.е. между Кр̣ш̣н̣а и предания му се установяват взаимоотношения. Човек, който е установил взаимоотношения с Бога, никога няма да падне. Ако човек започне да се занимава с йога, за да постигне равнището, на което ще може да вижда Върховната Божествена Личност лице в лице, но се съблазни от перспективата да придобие материално могъщество, той се отклонява от пътя и духовното му развитие спира. Материалното удоволствие, което самозваните йогӣ насърчават, няма нищо общо с трансценденталното изживяване на духовно щастие. Истинските предани, които вървят по пътя на бхакти йога, удовлетворяват само най-насъщните си материални потребности, които са необходими за поддържането на тялото и душата. Те се отказват от всички излишества и ненужни материални наслади. Преданите са готови да понесат всякакви изпитания, само и само да напредват в осъзнаването на Божествената Личност.

В тази строфа Върховната Божествена Личност е описана като източник на цялото добро и на цялото блаженство. Ако не се е установил в гун̣ата на доброто, човек не може да изпита истинско блаженство. Затова когато тялото, умът и дейностите са изцяло посветени на служенето за Бога, човек е постигнал доброто в неговото най-висше и съвършено проявление. Кардама Муни казва: „О, Господи, Ти си източник на всичко, което се включва в названието „добро“, и сега, когато те видях лице в лице, очи в очи, моят взор постигна съвършенството“. Така може да говори само чистият предан на Бога, защото за него съвършенството на сетивата означава използване на сетивата в служене за Бога. Зрението става съвършено, когато съзерцаваме красотата на Бога; слухът е съвършен, когато слушаме за величието на Бога; вкусът става съвършен, когато се наслаждаваме на праса̄да. Когато всички сетива са заети в дейности, свързани с Божествената Личност, човек постига съвършенство, обозначавано с термина бхакти йога, или оттегляне на сетивата от материалните дейности и ангажирането им в служене за Бога. Когато човек се освободи от всички обозначения, свързани с обусловеното съществуване, и напълно се посвети на служенето за Бога, това служене се нарича бхакти йога. Кардама Муни признава, че съвършенството на зрението е да успееш да видиш Бога лице в лице чрез процеса на бхакти йога. Той не преувеличава, като нарича срещата с Бога най-висшето съвършенство. В потвърждение на това той казва, че истински напредналите йогӣ живот след живот се стремят да видят формата на Божествената Личност. Кардама Муни не бил псевдойогӣ. Онези, които наистина напредват по пътя на йога, имат само едно желание: да видят вечната форма на Бога.

В седма глава на Бхагавад-гӣта̄ се казва, че има два вида предани – едните желаят материални удоволствия, а другите не желаят нищо друго, освен да служат на Бога. Материалните удоволствия са достъпни дори за свинете и кучетата, които живеят в условия не много различни от условията на живот в ада. Прасето също яде, спи и се съвкуплява до насита, и освен това е много доволно от живота си с неговите жалки наслади. Съвременните йогӣ твърдят, че щом човек има сетива, значи трябва да се наслаждава колкото може повече, също като котките и кучетата, и едновременно с това да продължава да се занимава с йога. Кардама Муни осъжда това схващане. Той казва, че подобни материални удоволствия са достъпни дори за котките и кучетата, които живеят в адски условия. Богът е много милостив и затова ако адските удоволствия напълно задоволяват псевдойогӣте, той им предоставя възможност да изпитат материалните наслаждения, към които се стремят, но с това те се лишават от възможността да постигнат съвършенството на Кардама Муни.

Демоничните натури не знаят нищо за най-висшата степен на съвършенството и затова мислят, че сетивното наслаждение е крайната цел на живота. Те твърдят, че човек може да доставя удоволствия на сетивата си и в същото време, като произнася някаква мантра или прави някакви упражнения, евтино да си купи съвършенство. Тук подобни личности са наречени хата-медхасах̣ – „загубили разума си“. Чрез усъвършенстването си в йога или в медитацията те се стремят единствено към материално наслаждение. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че онези, които обожават полубоговете, са си загубили разума. В настоящата строфа Кардама Муни на свой ред утвърждава, че само безнадежден глупак или мозъчно увреден човек може да търси материални удоволствия чрез практикуването на йога. Интелигентният последовател на йога не трябва да се стреми към нищо друго, освен да преодолее океана от невежество, като обожава Божествената Личност, и да види лотосовите нозе на Бога. Ала Богът е толкова милостив, че дори и днес дава възможност на хората, които са си загубили разума, да станат котки, кучета и свине и да се наслаждават на материално щастие, като се отдават на секс и на сетивни удоволствия. В Бхагавад-гӣта̄ Богът лично потвърждава това: „С каквато и молба да се обърне човек към мен, Аз му давам това, което той желае да получи“.

Въпреки осъдителните си думи за хората, които се обръщат към Бога с молби за материални блага, Кардама Муни признал слабостта си и открил пред Бога материалното си желание, като казал: „Знам, че не бива да те моля за нищо материално, но въпреки това искам да се оженя за момиче с нрав, подобен на моя“. Особено внимание заслужават думите „с подобен нрав“. В миналото момчетата и момичетата, които се свързвали чрез брак, трябвало да имат подходящи характери; това съответствие в характерите правело съвместния им живот щастлив. В Индия само допреди четвърт век, а в някои семейства вероятно и днес родителите изучавали хороскопите на момчето и на момичето, за да установят дали двамата си подхождат психологически. Тази съвместимост е изключително важна. В днешно време браковете не се уреждат по такъв начин и затова много скоро женитбата завършва с раздяла и развод. В миналото мъжът и жената живеели в мир и любов до края на живота си, но днес щастливите бракове са изключителна рядкост.

Кардама Муни искал да има съпруга с подходящ нрав, защото жената подпомага духовното и материалното развитие на съпруга си. Казва се, че жената допринася за изпълняването на всички желания на съпруга в сферата на религията, икономическото развитие и сетивното наслаждение. Този, който има добра съпруга, трябва да бъде смятан за голям щастливец. В астрологията за щастливец се счита този, който има голямо богатство, достойни синове или добра съпруга. А от тези три неща най-ценното е човек да има добра съпруга. Преди да се ожени, младежът трябва да си избере момиче, близко нему по характер, и да не се подлъгва по външната красота и другите прелести, обещаващи сетивно наслаждение. В Дванадесета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че в Кали юга бракът ще се основава изключително на половите отношения и ако двамата не задоволяват взаимните си сексуални изисквания, веднага ще възниква въпрос за развод.

С молбата си Кардама Муни можел да се обърне към Ума̄, защото писанията препоръчват тези, които искат да имат добри съпруги, да обожават Ума̄. Но той предпочел да обожава Върховната Божествена Личност, защото в Бха̄гаватам е казано, че всеки, независимо дали е пълен с желания, лишен е от желания или желае освобождение, трябва да обожава Върховния Бог. От тези три категории хора едните се опитват да бъдат щастливи, като изпълняват материалните си желания, другите се опитват да намерят щастие, като се слеят с Върховния, а третите са предани – те постигат съвършенството. Преданите не искат нищо от Божествената Личност. Единственото им желание е да отдават на Бога трансцендентално любовно служене. Но какъвто и да е човек, във всички случаи той трябва да обожава Върховната Божествена Личност, защото Богът изпълнява желанията на всеки. Обожаването на Върховната Личност има това предимство, че дори ако притежава желания за материално наслаждение, човекът, който обожава Кр̣ш̣н̣а, постепенно става чист предан и се освобождава от всичките си материални копнежи.

В Кат̣ха Упаниш̣ад е казано, че Върховният Бог е предводител на всички живи същества. Той поддържа тяхното съществуване и удовлетворява всичките им потребности и желания. Никое живо същество не е независимо. Ние всички зависим от милостта на Върховния Бог. Затова Ведите казват, че човек трябва да се наслаждава на живота според указанията на върховния повелител, Божествената Личност. Ведическите произведения, и в частност Ӣшопаниш̣ад, постановяват, че всичко съществуващо принадлежи на Върховната Божествена Личност, затова човек не трябва да посяга на чуждата собственост, а да се задоволява с този дял, който му се полага. Най-добрият начин на действие за всяко живо същество е да се наслаждава на материалния или на духовния живот, като следва указанията на Върховния Бог.

Някой може да попита: щом Кардама Муни бил толкова напреднал в духовно отношение, тогава защо не помолил Бога за освобождение? Защо искал да се наслаждава на материалния живот, след като със собствените си очи видял Върховния? – Истината е, че не всеки е способен да се освободи от материалното робство. Затова човек е длъжен да се наслаждава на живота в съответствие с положението, което заема, но като следва указанията на Бога и на Ведите. Смята се, че Ведите са непосредствени слова на Бога. Богът ни предоставя възможност да се наслаждаваме на материалния живот както желаем и същевременно ни дава указания за ведическите методи и процеси, които трябва да следваме, за да можем постепенно да се освободим от материалното робство. Обусловените души, които са дошли в материалния свят, за да осъществят желанията си за господство над материалната природа, сами попадат във властта на природните закони. Затова най-доброто, което могат да направят, е да следват правилата на Ведите и по такъв начин постепенно да постигнат освобождение.

Кардама Муни се обръща към Бога с думата шукла, която означава „предводител в религията“. Благочестивият човек трябва да следва религиозните норми, защото те са предписани от самия Бог. Никой не може да измисли и въведе религия – „религия“ значи наставления или закони от Бога. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че религия означава да му се предадеш. Следователно човек трябва да следва правилата на Ведите и да се отдаде на Върховния Бог, защото това е крайната цел и съвършенството на човешкия живот. Човек трябва да живее благочестиво, да следва религиозните правила и предписания, да се ожени и да живее щастливо и постепенно да се издига до най-висшето равнище в духовното себепознание.

След като говори за необходимостта от семейния живот, Кардама Муни утвърждава, че институцията на брака, както и останалите стереотипни светски дейности, са предназначени за хората, които са пристрастени към материалното сетивно наслаждение. Всъщност принципите на животинското съществуване – хранене, сън, размножаване и самозащита – са потребности на тялото, но ония, които се посвещават на трансцендентални дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, изоставяйки стереотипните дейности на материалния свят, са отвъд обществените условности. Обусловените души се намират под въздействието на материалната енергия, или вечното време – минало, настояще и бъдеще, – но когато се посветят на Кр̣ш̣н̣а съзнание, те превъзмогват ограниченията на миналото и настоящето и се установяват във вечните дейности на душата. За да може да се наслаждава на материалния живот, човек трябва да действа в съответствие с наставленията на Ведите, ала хората, които са приели преданото служене за Бога, са отвъд правилата, действащи в материалния свят. Тези предани не обръщат внимание на условностите на материалните дейности. Те смело търсят онова убежище, което като чадър ще ги пази от слънцето на повтарящите се раждания и смърти.

Постоянното преселване на душата от едно тяло в друго е причина за страданията в материалния свят. Обусловеното съществуване в материалния свят се нарича сам̇са̄ра. Човек може да върши добри дела и в резултат от това да се роди в много добри материални условия, но неумолимият закон, който го обрича на раждане и смърт, е като бушуващ пожар. Шрӣ Виш̣вана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура говори за това в молитвата си към духовния учител. Сам̇са̄ра, кръговратът на раждането и смъртта, е сравнен с горски пожар. Никой не полага усилия да подпали гората – горският пожар избухва стихийно, от триенето между сухите дървета, и нито една пожарна команда или отзивчив минувач не е в състояние да го потуши. Бушуващият горски пожар може да бъде угасен само от продължителен проливен дъжд, падащ от облаците. Милостта на духовния учител се сравнява с милостта на облака. По милостта на духовния учител идва облакът на милостта на Божествената Личност и само когато от него се излее поройният дъжд на Кр̣ш̣н̣а съзнание, пожарът на материалното съществуване угасва. За това се говори и в настоящата строфа. За да се измъкне от рутинния обусловен живот и от материалното си съществуване, човек трябва да приеме подслон в лотосовите нозе на Бога, но не по начина, по който постъпват имперсоналистите, а чрез предано служене, т.е. като слуша и разказва за дейностите на Бога. Само тогава той може да се освободи от мрежите на материалните дейности и последиците им. Тук Кардама Муни ни съветва да изоставим обусловеното съществуване в материалния свят и да напуснем обкръжението на привидно цивилизовани хора, които под външното си лустро следват все същите шаблонни принципи на животинско съществуване: хранене, сън, самозащита и съвкупляване. Слушането и повтарянето на разказите за величието на Бога тук е наречено твад-гун̣а-ва̄да-сӣдху. Само като пие нектара на повествованията за забавленията на Бога, човек може да се освободи от опиянението на материалното съществуване.

Факторът време не може да въздейства върху продължителността на живота на преданите. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че извършването и на малко предано служене спасява човек от най-голямата опасност. Най-голямата опасност е преселването на душата от едно тяло в друго и само преданото служене на Бога може да сложи край на този процес. Във ведическите писания се казва: харим̇ вина̄ на ср̣тим̇ таранти – без милостта на Бога човек не може да спре кръговрата на раждането и смъртта. Бхагавад-гӣта̄ също утвърждава, че само като разбере трансценденталната природа на Бога и на дейностите му, неговото появяване и напускане, човек може да спре кръговрата на раждането и смъртта и да се върне при него. Времето се разделя на секунди, часове, месеци, години, периоди, сезони и т.н. Всички деления, изброени в настоящата строфа, са определени на основата на астрономичните изчисления във ведическата литература. Според Ведите има шест сезона, наречени р̣ту, и периоди от по четири месеца, наречени ча̄турма̄ся. Три периода от по четири месеца съставляват една година. Ведическият астрономичен календар се състои от тринайсет месеца. Тринайсетият месец, който се нарича адхи-ма̄са, или мала-ма̄са, се прибавя всяка трета година. Но времето не може да окаже никакво влияние върху живота на преданите. В една друга строфа на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че с всеки изгрев и залез-слънцето съкращава живота на всички живи създания, но няма власт над живота на онези, които са се посветили на предано служене. Тук времето е сравнено с огромно колело, което има триста и шейсет съчленения, шест обръча, символизиращи сезоните, и безброй много листа, т.е. мигове. То се върти около оста на вечното битие, Брахман.

В тази строфа има две важни думи, които опровергават теорията на имперсоналистите, че всичко съществуващо е Бог. Тук Кардама казва: „О, Божествена Личност, о, Господи, Ти си единствен, но притежаваш многообразни енергии“. Заслужава внимание и примерът с паяка. Паякът е индивидуално живо същество и чрез енергията си създава паяжина, играе си с нея и когато пожелае, я разваля и слага край на играта. Когато от слюнката си създава паяжината, той не загубва своята индивидуалност. По същия начин създаването и поддържането на света с помощта на материалната или духовната енергия не отнема личностната природа на твореца. Молитвата тук сама по себе си предполага, че Богът притежава съзнание и може да чува молитвите на предания и да изпълнява желанията му. Затова Той се нарича сач-чид-а̄нанда-виграха – форма, изпълнена с блаженство, знание и вечност.

Тук ясно е казано, че материалният свят не се създава по лично желание на Върховния Бог. Той е създаден от външната енергия на Бога заради живите същества, които искат да му се наслаждават. Материалният свят не е предназначен за ония, които са равнодушни към сетивното удоволствие, постоянно отдават трансцендентално любовно служене и винаги притежават съзнание за Кр̣ш̣н̣а. За тях съществува вечният духовен свят, в който те се наслаждават. На други места в Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че за намерилите подслон в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност материалният свят е безсмислен. Той е пълен с опасности на всяка крачка и не е предназначен за преданите на Бога, а за живите същества, които на свой риск искат да господстват над материалната енергия. Кр̣ш̣н̣а е толкова добър, че разрешава на тези, които желаят сетивно наслаждение, да живеят в отделен свят, създаден от него, за да могат да се наслаждават както пожелаят, и в същото време Той сам идва в този свят в своята лична форма. Богът създава материалния свят против желанието си, но идва в своята лична форма или изпраща някой от достойните си синове и слуги или пък упълномощен от него автор като Вя̄садева, за да дадат напътствия на живите същества. Самият Той също дава наставления в своята Бхагавад-гӣта̄. Тези проповеднически дейности се извършват, докато трае творението, за да бъдат убедени заблудилите се живи същества, които гният в материалния свят, да се върнат при Бога и да му се предадат. Затова последната повеля на Бхагавад-гӣта̄ гласи: „Изостави всички дейности и задължения, които си си измислил в материалния свят, и просто ми се отдай. Аз ще те защитя от последиците на всичките ти грехове“.

Следователно всеки – независимо дали желае материално наслаждение, стреми се освобождение или иска да отдава трансцендентално любовно служене на Бога – трябва да се покланя на Върховния Бог, защото Той може да изпълни всички желания. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва: йе ятха̄ ма̄м̇ прападянте. Всеки, който иска да се наслаждава на материалния свят, ще получи от него такава благословия; всеки, който иска да се освободи от мрежите на материалния свят, ще получи освобождение; и всеки, който иска да му служи вечно, в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, ще получи от Бога точно такава благословия. За тези, които търсят материално наслаждение, във Ведите Богът е предписал много ритуални жертвоприношения, с чиято помощ хората могат да се наслаждават на материалния живот, като се родят на висшите планети или в благородно аристократично семейство. Тези методи са описани във Ведите и желаещите могат да се възползват от тях. Същото се отнася и до ония, които искат да се освободят от материалния свят.

Докато не изпита отвращение от наслаждението в материалния свят, човек не може да пожелае освобождение. Към освобождение се стремят само тези, които са се отвратили от материалното наслаждение. Затова във Веда̄нта сӯтра се казва: атха̄то брахма-джигя̄са̄ – които са се отказали от опитите да намерят щастие в материалния свят, могат да питат за Абсолютната Истина. Хората, които искат да узнаят Абсолютната Истина, могат да се обърнат към Веда̄нта сӯтра и Шрӣмад Бха̄гаватам, истинския коментар към Веда̄нта сӯтра. Бхагавад-гӣта̄ също може да се нарече Веда̄нта сӯтра, затова който разбере Шрӣмад Бха̄гаватам, Бхагавад-гӣта̄ или Веда̄нта сӯтра, получава истинско знание. Когато получи истинско знание, той теоретически става едно с Върховния, а когато започне да служи на Брахман, т.е. да действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, той е постигнал не само освобождение, но и истинската си духовна същност. По подобен начин ония, които искат да господстват над материалната природа, могат да се възползват от различните видове и форми материално наслаждение. На тяхно разположение са материалното знание и материалната наука; на онези, които искат да им се наслаждават, Богът предоставя всички такива възможности. И така, към каквото и да се стреми, човек трябва да обожава Върховната Божествена Личност. Особено внимание заслужава думата ка̄ма-варш̣ам, защото тя посочва, че Богът удовлетворява желанията на всеки, който се обърне към него. Но този, който искрено обича Кр̣ш̣н̣а и в същото време иска материално наслаждение, е в затруднено положение. Към него Кр̣ш̣н̣а проявява милостта си, като му дава възможност да се посвети на трансценденталното любовно служене и по този начин постепенно да се отърси от илюзиите си.

В тази строфа заслужава внимание думата вачаса̄мр̣тена. Когато Богът говори, думите му идват от трансценденталния свят. Словата на Бога не принадлежат на материалния свят. Понеже самият Той е трансцендентален, думите му, както и дейностите му също са трансцендентални. Всичко, което е свързано с него, е трансцендентално по природата си. С думата амр̣та се назовава този, който не е подвластен на смъртта. Думите и делата на Бога са безсмъртни, следователно те не са продукт на материалния свят. Звуците от материалния свят и звуците от духовния свят имат принципно различна природа. Звукът от духовния свят е вечен и гали слуха, а звукът от материалния свят е мимолетен и бързо омръзва. Звукът на святото име – Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе – постоянно усилва ентусиазма на този, който повтаря това свято име. Монотонното повтаряне на материални думи безкрайно изморява човека, но повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а, дори и денонощно, не причинява ни най-малка умора. Нещо повече, човек изпитва желание да продължава още и още. Във връзка с отговора на Бога към мъдреца Кардама Маитрея употребил думата вачаса̄мр̣тена, защото Богът се обръщал към мъдреца от трансценденталния свят. Думите му били трансцендентални и докато говорел, веждите му се повдигали от любов и нежност. Когато преданият възславя величието на Бога, Богът се чувства безкрайно удовлетворен и щедро го дарява с трансценденталната си благословия, защото винаги е готов да излее безпричинната си милост върху тези, които са му се отдали.

Върховната Божествена Личност в аспекта си на Парама̄тма̄ се намира в сърцето на всекиго, затова Богът знае миналото, настоящето и бъдещето на всеки отделен човек, а също и неговите желания, постъпки и всичко останало, свързано с него. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че Той се намира в сърцето като наблюдател на всичките ни дела. Върховният Бог знаел за съкровеното желание на Кардама Муни и вече бил направил необходимото за осъществяването му. Той никога не разочарова искрения си предан, независимо какви са желанията му, но същевременно никога не му предоставя това, което би му попречило да отдава предано служене.

Дори ако таи някакви желания, посветилият се на служенето за Бога никога не остава разочарован. Хората, които служат на Бога, се наричат сака̄ма и ака̄ма. Сака̄ма са ония, които се обръщат към Върховната Божествена Личност с желания за материално наслаждение, а преданите, които не се стремят към материални сетивни удоволствия и служат на Върховния Бог, подтиквани от спонтанната си любов към него, се наричат ака̄ма. Преданите сака̄ма се разделят на четири категории: нещастните, нуждаещите се от пари, любопитните и мъдрите. Едните обожават Върховния Бог, за да се избавят от своите телесни или душевни страдания, другите го обожават, защото имат нужда от средства, третите го обожават, водени от любопитство да научат какъв е Той, и четвъртите искат да го узнаят чрез философски разсъждения, изучавайки го със силата на разума си. Нито една от тези четири групи хора не остават разочаровани. Всички получават точно този резултат, към който се стремят с обожанието си.

Някои смятат, че Брахма̄варта е част от Курукш̣етра или че самата Курукш̣етра се намира в Брахма̄варта, защото на полубоговете се препоръчва да извършват духовни обреди в Курукш̣етра. Но други твърдят, че Брахма̄варта е част от Брахмалока, където управлявал Сва̄ямбхува. На Земята има много места, които са известни и във висшите планетарни системи. Тук например са Вр̣нда̄вана, Два̄рака̄ и Матхура̄, но те вечно съществуват и на Кр̣ш̣н̣алока. На Земята има много подобни места и е напълно възможно в епохата на Глигана нашата планета да е била управлявана от Сва̄ямбхува Ману, както се посочва в настоящата строфа. Особено внимание заслужава думата ман̇галах̣. С нея се назовава оня, който ревностно изпълнява всички религиозни обреди, притежава власт, съблюдава чистота и е надарен с всички други добродетели. Викхя̄та означава „прочут“. Сва̄ямбхува Ману се славел като притежател на всякакви добродетели и богатства.

Изборът на добър съпруг за добрата девойка винаги е бил работа на родителите. Тук ясно се казва, че Ману и съпругата му щели да дойдат при Кардама Муни, за да му дадат дъщеря си. Тя била надарена с всички добродетели и родителите ѝ търсели за нея подходящ съпруг. Това е дълг на родителите. Порасналите момичета не трябва да бъдат оставяни на улицата сами да си търсят съпрузи, защото когато сами започнат да си търсят момчета, те не се замислят дали тези, които избират, наистина са подходящи за тях. Водени от сексуалните си копнежи, те са готови да се влюбят във всеки срещнат. Но когато родителите избират съпруг на момичето, те са в състояние да преценят кой е подходящ и кой – не. Затова във ведическото общество родителите сами намирали за дъщеря си подходящ младеж и уреждали брака ѝ. Девойката нямала право сама да избира съпруга си.

Богът изпълнява и най-съкровените желания на предания, затова казал на Кардама Муни: „Момичето, което ще се омъжи за теб, е принцеса, дъщеря на император Сва̄ямбхува, и е напълно подходящо за теб“. Само по милостта на Бога човек може да получи добра съпруга, такава, за каквато е мечтал. И пак само по милостта на Бога девойката може да получи подходящ съпруг, който да е скъп на сърцето ѝ. Затова се казва, че ако за всяка дейност в материалното си съществуване се молим на Върховния Бог, постоянно ще ни съпътства успех и ще се осъществяват и най-съкровените ни желания. С други думи, при всички обстоятелства трябва да търсим подслон при Върховната Божествена Личност и за всичко трябва да се уповаваме на решението на Бога. Човек предполага, Господ разполага. Следователно изпълняването на желанията си трябва да предоставим на Върховната Божествена Личност – това е най-мъдрото разрешение. Кардама Муни желаел просто съпруга, но понеже бил предан, Богът избрал за него принцеса, дъщеря на император. Така Кардама Муни получил съпруга, за каквато не бил и мечтал. Ако се уповаваме на избора на Върховната Божествена Личност, ще получим от него благословии, за каквито не сме и мечтали.

Освен това трябва да отбележим, че Кардама Муни бил бра̄хман̣а, а император Сва̄ямбхува – кш̣атрия. Следователно дори в онези дни междукастовите бракове не били изключение. Според обичая един бра̄хман̣а можел да се ожени за дъщерята на кш̣атрия, но един кш̣атрия не можел да се ожени за дъщерята на бра̄хман̣а. От ведическата история знаем, че когато Шукра̄ча̄ря предложил дъщеря си на Маха̄ра̄джа Яя̄ти, царят отначало отказал да се ожени за нея, защото била дъщеря на бра̄хман̣а. Те можели да се оженят само със специалното разрешение на бра̄хман̣а. И така, междукастовите бракове не били забранени дори в онези времена, но можели да се сключват само при строгото спазване на определени обществени норми.

В дадената строфа особено важни са думите тӣртхӣ-кр̣та̄шеш̣а-крия̄ртхах̣. Тӣртха е свято място, където се правят подаяния. В миналото хората ходели до местата за поклонение и щедро раздавали милостиня. Тази традиция е жива и днес. Затова Богът казал: „За да осветиш дейностите си и техните резултати, ти ще посвещаваш всичко на мен“. Това се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄: „Всичко, което правиш, всичко, което ядеш, всички жертвоприношения, които извършваш, трябва да посвещаваш единствено на мен“. На друго място в Бхагавад-гӣта̄ Богът казва: „Аз съм този, който се наслаждава на всички жертвоприношения и отречения и на всичко, което се върши за благото на обществото или човечеството“. Затова всичко, което правим за благото на своето семейство, общество, родина или за човечеството, трябва да вършим с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е наставлението, което Богът дал на Кардама Муни. Веднъж Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира приветствал На̄рада Муни с думите: „С присъствието си ти освещаваш всяко едно място, защото в сърцето ти вечно живее самият Бог“. По подобен начин, ако действаме в Кр̣ш̣н̣а съзнание според напътствията на Бога и на неговия представител, всяко наше действие ще бъде осветено. Такъв бил смисълът на наставлението, което Кардама Муни получил. Той изпълнил съвета на Бога и така се сдобил с най-прекрасна съпруга и забележителен син, за което ще научим от следващите строфи.

В тази строфа е описан най-простият метод на себепознанието, от който може да се възползва всяко живо същество. Първото нещо, което човек трябва да разбере, е че този свят е творение на върховната воля. В известен смисъл светът е тъждествен на Върховния Бог. Имперсоналистите възприемат неправилно тази тъждественост. Те казват, че като се трансформира във формата на вселената, Върховната Абсолютна Истина прекратява самостоятелното си съществуване. Затова те приемат света и всичко, което се намира в него, за Бога. До това се свежда философията на пантеизма – всичко съществуващо се смята за Бог. Такива са схващанията на имперсоналиста. Но персоналистът, преданият на Бога, гледа на всичко като на собственост на Върховния. Всичко, което виждаме около себе си, е проявление на Върховния Бог и затова всичко трябва да се използва в служене за Бога. В това се изразява единството на всичко съществуващо. За разлика от имперсоналиста, който не признава отделното съществуване на Бога, персоналистът вярва в него и разбира, че макар Богът да се разпространява в най-различни проявления, Той запазва съществуването си на отделна индивидуална личност. За това се говори в Бхагавад-гӣта̄: „В безличностната си форма Аз пронизвам цялата вселена. Всичко пребивава у мен, но Аз самият съм вън от всичко“. Тук е уместно да дадем пример със слънцето и слънчевата светлина. Благодарение на светлината си слънцето се разпространява из цялата вселена и всички планети пребивават в лъчите му. Но сами по себе си тези планети се различават от слънцето. Човек не може да каже, че те също са слънцето само защото пребивават в слънчевото сияние. По същия начин идеята на имперсоналистите или пантеистите, че всичко съществуващо е Бог, не може да се нарече много смислена. Истинското положение на нещата е описано от самия Бог: въпреки че нищо не може да съществува отделно от него, не е вярно, че всичко е Бог. Той самият се различава от всичко останало. В случая Богът казва: „Ще видиш, че няма нищо в този свят, което да е различно от мен“. Това означава, че всичко съществуващо трябва да се смята за продукт на енергията му и затова трябва да се използва в служене на него. Енергията трябва да бъде използвана в интерес на своя собственик – това е най-добрият начин за употребата ѝ.

Човек може да използва енергията на Бога в свой истински интерес само ако е състрадателен. Състраданието е отличителна черта на предания в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Той не се задоволява с факта, че сам е станал предан, той се опитва да разкаже на всички за преданото служене. Разпространявайки сред хората преданото служене за Бога, много предани са се сблъсквали с редица опасности, но въпреки това проповядването не бива да спира.

Казва се също, че човек, който с голяма преданост се покланя на Бога в храма му, но не изпитва съчувствие към обикновените хора и не проявява уважение към останалите предани, е трета класа предан. Втора класа предан е този, който е милостив и състрадателен към падналите души. Той винаги помни, че е вечен слуга на Бога, и затова поддържа приятелство с преданите, проявява състрадание към обикновените хора и се стреми да ги научи на предано служене, а от неотдадените страни и избягва да действа съвместно с тях. Този, който не изпитва състрадание към обикновените хора, когато отдава предано служене на Бога, е трета класа предан. Преданият от първа класа се стреми да убеди всяко живо същество, че няма защо да се бои от материалното съществуване: „Нека живеем в съзнание за Кр̣ш̣н̣а и да се отърсим от невежеството на материалното съществуване“.

От тази строфа става ясно, че Богът посъветвал Кардама Муни когато стане семеен, да бъде много състрадателен и щедър, а когато даде обет за отречение, да помага на хората да преодолеят страха. Един сання̄сӣ, т.е. човек, приел живот в отречение, трябва да просвещава хората. Той трябва да пътува по света и ходейки от къща на къща, да дава на хората знание. Омагьосан от въздействието на ма̄я̄, семейният човек изцяло се отдава на семейните си дела и забравя отношенията си с Кр̣ш̣н̣а. Ако умре, без да помни Кр̣ш̣н̣а, като котка или куче, целият му живот е бил изживян напразно. Затова дълг на сання̄сӣте е да пътуват и да будят забравилите души, като им припомнят за вечните им взаимоотношения с Бога и ги ангажират в предано служене. Преданият трябва да проявява милост към падналите души и да им помага да се избавят от страха. Веднага щом стане предан на Бога, човек изпитва пълната увереност, че Богът ще му даде закрила. Самият страх се бои от Бога – тогава от какво може да се бои преданият?

Даряването на обикновените хора с безстрашие е най-великият акт на благотворителност. Един сання̄сӣ, т.е. човек, отрекъл се от света, трябва да броди от врата на врата, от село на село, от град на град и от страна в страна, обикаляйки по целия свят. Той трябва да пътува колкото се може повече и да просвещава семейните, като им дава Кр̣ш̣н̣а съзнание. Семейният човек, който е получил посвещение от такъв сання̄сӣ, е длъжен да проповядва Кр̣ш̣н̣а съзнание у дома си. Доколкото му позволяват възможностите, той трябва да кани вкъщи свои приятели и съседи, да провежда с тях сбирки и да им говори върху Кр̣ш̣н̣а съзнание. По време на тези сбирки те заедно трябва да пеят святото име на Бога и да четат от Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам. Има много произведения, по които може да се изучава Кр̣ш̣н̣а съзнание. Всеки семеен е длъжен да слуша своя духовен учител сання̄сӣ и да научи от него за Кр̣ш̣н̣а. В служенето за Бога има следното разделение на труда. Дълг на семейните е да печелят пари, защото сання̄сӣте не бива да се занимават с изкарване на пари. В това отношение те са напълно зависими от семейните. Семейните могат да печелят пари, като се занимават с бизнес или упражняват професията си, но най-малко петдесет процента от приходите си трябва да дават за разпространяването на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Двайсет и пет процента от печалбата си те могат да използват за семейството си, а останалите двайсет и пет процента трябва да отделят настрани за непредвидени случаи. Такъв пример е дал Рӯпа Госва̄мӣ и преданите трябва да го следват.

Единството с Върховния Бог в действителност означава единство на интересите. Да станеш едно с Бога, не означава да станеш велик колкото Бога. Това е невъзможно. Частицата никога не може да бъде равна на цялото. Живото същество винаги си остава нищожно малка частица от Върховния. Затова неговото единство с Бога означава единство на интересите му с интересите на Бога. Богът иска всяко живо същество постоянно да мисли за него, да стане негов предан и да го обожава. Това ясно е казано в Бхагавад-гӣта̄: ман-мана̄ бхава мад-бхактах̣. Кр̣ш̣н̣а иска всеки от нас постоянно да мисли за него. Всеки от нас трябва винаги да се покланя на Кр̣ш̣н̣а. Такова е желанието на Върховния Бог и преданите трябва да се опитат да изпълнят тази воля на Бога. Тъй като Върховният е безкраен, неговите желания също са безкрайни. Те нямат предел и затова служенето за Бога също е безпределно. В трансценденталния свят между Бога и слугата му има безкрайно съревнование. Богът желае безкрайно да удовлетворява желанията си, а преданият му служи, като се старае да изпълни безкрайните му желания. До това се свежда безкрайното единство на интересите на Бога и неговия предан.

В тази строфа думата сва̄м̇ша-калая̄ посочва, че Богът ще се появи като Капиладева, син на Девахӯти и Кардама Муни, и ще стане първият проповедник на философията са̄н̇кхя, която тук е наречена таттва-сам̇хита̄. Богът известил Кардама Муни, че ще приеме образа на инкарнацията си Капиладева и ще разпространява философията са̄н̇кхя. Тази философия е станала широко известна заради един друг Капиладева, но неговата са̄н̇кхя няма нищо общо с философията, която самият Бог проповядвал. Има две философии са̄н̇кхя: атеистична и теистична. Философията, разпространявана от Капиладева, сина на Девахӯти, е теистичната са̄н̇кхя.

Богът се проявява в най-различни инкарнации. Той е един, но се разпространява в множество форми. Експанзиите му се делят на две категории: едните се наричат кала̄, а другите – вибхинна̄м̇ша. Обикновените живи същества се отнасят към категорията вибхинна̄м̇ша, а безбройните експанзии на виш̣н̣у-таттва, такива като Ва̄мана, Говинда, На̄ра̄ян̣а, Прадюмна, Ва̄судева и Ананта, принадлежат към категорията свам̇ша-кала̄. Свам̇ша се наричат непосредствените експанзии, а с думата кала̄ се обозначават производните експанзии (експанзии от експанзиите) на изначалния Бог. Баладева е експанзия на Кр̣ш̣н̣а, а от Баладева на свой ред произлиза експанзията Сан̇карш̣ан̣а. Следователно Сан̇карш̣ан̣а е кала̄, а Баладева е свам̇ша. Ала между тях всъщност няма разлика. Това е обяснено много добре в Брахма сам̇хита̄ (5.46): дӣпа̄рчир ева хи даша̄нтарам абхюпетя. С една свещ човек може да запали втора, с втората – трета, после четвърта и т.н. и по този начин може да запали хиляди свещи, но всички те ще разпространяват светлината по един и същ начин. Всяка свещ притежава еднакъв потенциал на светене и единствената разлика между тях е, че една от свещите е била първа, а другите – втора, трета, четвърта и т.н. По същия начин няма разлика между непосредствената експанзия на Бога и вторичната му експанзия. Същият принцип се отнася и до имената на Бога. Тъй като Богът е абсолютен, неговото име, форма, забавления, атрибути и качества притежават еднакво могъщество. В абсолютния свят името Кр̣ш̣н̣а е трансценденталният звуков образ на Бога. Качествата, имената и формите на Бога не се различават по могъщество. Името на Бога, което повтаряме – Харе Кр̣ш̣н̣а – е толкова могъщо, колкото и самия Бог. Между формата на Бога, когото обожаваме, и формата му, поставена в храма, няма разлика по отношение на могъществото. Човек не бива да мисли, че обожава идол или статуя на Бога, дори ако някой смята мӯртито в храма за статуя. Тъй като мӯртито на Бога и самият Бог притежават еднакво могъщество, човек получава един и същ резултат, когато обожава изображението на Бога и самия Бог. Това е науката на Кр̣ш̣н̣а съзнание.

В тази строфа особено внимание заслужава думата пратяг-акш̣аджа, с която е назован Богът. Той не може да бъде възприет с материалните сетива, но въпреки това може да бъде видян. На пръв поглед това изглежда противоречие. Как ние, с нашите материални сетива, ще можем да видим Върховния Бог? Той е наречен адхокш̣аджа, което означава, че е недостъпен за материалните сетива. Акш̣аджа означава „знание, получено чрез материалните сетива“. Тъй като Богът не е обект, който може да бъде разбран с помощта на ума и материалните сетива, Той се нарича още аджита – Той е в състояние да покори всекиго и всичко, но него никой не може да го покори. Тогава какво означава твърдението, че Богът може да бъде видян? Знае се, че никой не може да чуе трансценденталното име на Кр̣ш̣н̣а, никой не може да разбере трансценденталната му форма и никой не може да проумее смисъла на трансценденталните му забавления. Това е невъзможно. Тогава как Той може да бъде видян и разбран? Когато човек усвоява науката за преданото служене и служи на Бога, постепенно сетивата му се пречистват от материалното замърсяване. А щом сетивата му се пречистят, той вече може да вижда, да разбира, да слуша и т.н. Пречистването на материалните сетива и възприемането на трансценденталната форма, име и качества на Кр̣ш̣н̣а са описани в тази строфа с една дума – пратяг-акш̣аджа.

Във ведическите писания се казва, че двете криле на трансценденталната птица Гаруд̣а, която носи Бога на раменете си, са двата раздела на Са̄ма Веда, наречени бр̣хат и ратха̄нтара. Гаруд̣а носи на плещите си самия Бог и затова е смятан за трансценденталния господар на всички носачи. Плясъкът на двете му криле звучал като химните от Са̄ма Веда, която великите мъдреци пеят, за да умилостивят Бога. Брахма̄, Шива и останалите полубогове обожават Бога с подбрани стихове, а великите мъдреци го обожават с химни от ведическите писания, такива като Упаниш̣адите и Са̄ма Веда. Когато великият предан Гаруд̣а размахва криле, преданите чуват в този плясък звуците на Са̄ма Веда.

Тук ясно се казва, че мъдрецът Кардама гледал пътя, по който Богът отлетял за Вайкун̣т̣ха. Този факт потвърждава, че когато Богът слиза в материалния свят, Той идва на раменете на Гаруд̣а от своята обител Вайкун̣т̣ха в духовното небе. Пътят, който води до Вайкун̣т̣ха, не е обожаван от обикновените трансценденталисти. Само онези, които вече са се освободили от материалното робство, могат да станат предани на Бога. Другите, които продължават да остават в плен на материалното съществуване, не могат да разберат смисъла на трансценденталното предано служене. В Бхагавад-гӣта̄ се подчертава: ятата̄м апи сиддха̄на̄м. Много хора се опитват да постигнат съвършенство, като се стремят да се освободят от материалното робство, и тези, които вече са се освободили, се наричат брахма-бхӯта, или сиддха. Само сиддхите, т.е. хората, свободни от материалното робство, могат да станат предани на Бога. Това се утвърждава и в Бхагавад-гӣта̄: всеки, който извършва предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, вече е освободен от въздействието на гун̣ите на материалната природа. В тази строфа се потвърждава, че пътя на преданото служене обожават само освободените личности, а не обусловените души. Обусловената душа не може да разбере преданото служене за Бога. Кардама Муни, който видял Върховния Бог лично, очи в очи, несъмнено бил освободена душа. Затова той могъл да види как Гаруд̣а отнася Бога по пътя към Вайкун̣т̣ха и успял да чуе в плясъка на крилете му звуците на химна Харе Кр̣ш̣н̣а, който е квинтесенцията на Са̄ма Веда.

Като господар на целия свят, император Ману можел да поръча на някой от приближените си да намери подходящ съпруг за дъщеря му, но понеже като всеки баща много обичал детето си, той се качил на една златна колесница и лично отпътувал от царството, съпровождан единствено от своята съпруга, за да потърси подходящ жених за дъщеря си.

Кардама се подложил на отречения, за да спечели безпричинната милост на Бога, и когато Богът се явил там, Той изпитал такова състрадание, че от нежност от очите му закапали сълзи, които се превърнали в езерото Бинду-саровара. Оттогава великите мъдреци и учени обожават Бинду-саровара, защото според философията на Абсолютната Истина между Бога и сълзите от неговите очи няма разлика. Както капките пот, отронили се от палеца на крака на Бога, се превърнали в свещената Ганг, така сълзите от трансценденталните му очи станали езерото Бинду-саровара. И Ганг, и Бинду-саровара са обекти с трансцендентална природа, затова са обожавани от всички велики мъдреци и философи. Тук водата на Бинду-саровара е наречена шива̄мр̣та-джала. Шива означава „лековит“. Който пие от водите на Бинду-саровара, се изцелява от всички материални недъзи, както и оня, който се потопи във водите на Ганг. Тези истини са признати от всички велики учени и авторитети и хората ги следват дори днес, в съвременната епоха на деградация, епохата на Кали.

Тук се казва, че бреговете на езерото Бинду-саровара били пълни с благочестиви дървета и птици. Както човешкото общество се състои от различни видове хора, някои от тях благочестиви и добродетелни, а други – порочни и грешни, така и сред дърветата и птиците има благочестиви и неблагочестиви. Дърветата, които не раждат вкусни плодове или красиви цветове, се смятат за неблагочестиви, а от птиците неблагочестиви са тези, които са грозни и неприятни, например гаргите. В земите около Бинду-саровара нямало нито една неблагочестива птица или дърво. Всяко дърво било отрупано с плодове и цветове и всяка птица пеела в прослава на Бога: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе.

Тук се описва красотата на вълшебните звуци, които се разнасяли по бреговете на езерото Бинду-саровара. Черните пчели пиели мед и в опиянението си жужали като обезумели. Щастливите пауни танцували досущ като актьори, а веселите кукувици с нежен глас викали възлюбените си.

За повечето от дърветата, цветята, плодовете и птиците, за които тук се казва, че се срещали по бреговете на езерото Бинду-саровара, не съществуват английски названия. Всички споменати в тази строфа дървета са много благочестиви – чампака, кадамба и бакула например раждат рядко красиви и благоуханни цветове. Сладостните звуци, издавани от водните птици и жеравите, придавали на мястото особено очарование и създавали много благоприятна духовна атмосфера.

Мускусните елени не се срещат във всяка гора, а само в места, подобни на околностите на Бинду-саровара. Този вид елени постоянно са опиянени от аромата на мускуса, който се отделя от пъпа им. Гаваята, която е спомената тук, е вид крава, чиято опашка завършва със сноп дълги косми. От тези косми се правят ветрила, с които се вее на мӯртите, обожавани в храма. Гаваите, които понякога се наричат и чамарӣ, се смятат за свещени животни. В Индия и до днес се срещат цигани или горски племена, които се препитават чрез търговия с кастӯрӣ (мускус) и опашки от чамарӣ. Хората от висшите слоеве на индуското общество винаги се нуждаят от тези стоки и в големите градове и села на Индия тази търговия все още процъфтява.

Тези строфи описват йогӣ-брахмача̄рӣ. Сутрин първото задължение на един брахмача̄рӣ, който се стреми към духовен напредък, е хута-хута̄шана – да принесе жертвени дарове на Върховния Бог. Тези, които са дали обет за брахмачаря, не бива да спят до седем или девет часа сутринта. Те трябва да стават рано, поне час и половина преди изгрев-слънце, и да извършват жертвоприношения. В днешната епоха такова жертвоприношение е повтарянето на святото име на Бога – Харе Кр̣ш̣н̣а. Бог Чайтаня цитира един стих от писанията, в който се казва: калау на̄стй ева на̄стй ева на̄стй ева гатир анятха̄ – в тази епоха няма друг път, няма друг път, няма друг път, освен повтарянето на святото име на Бога. Брахмача̄рӣте трябва да стават рано сутрин и в спокойна обстановка да повтарят святото име на Бога. Суровите отречения се били отразили върху външния вид на мъдреца. По това могат да се разпознаят онези, които съблюдават брахмачаря, т.е. дали са обет за полово въздържание. Ако човек не живее във въздържание, по лицето и тялото му може да се види изписана похотта. Думата видьотама̄нам показва, че по тялото на мъдреца си личало, че той е брахмача̄рӣ. Подобен облик е свидетелство, че някой живее аскетичен, суров живот в йога. Човек, който пие, пуши и прави секс, не може да практикува йога. Обикновено йогӣте са много слаби, защото живеят в тежки условия, но Кардама Муни не изглеждал изтощен, тъй като със собствените си очи видял Върховната Божествена Личност. Думата снигдха̄па̄н̇га̄валокана̄т означава, че той имал щастието да види Върховния Бог лице в лице. Мъдрецът изглеждал здрав и свеж, защото бил чул нектарните звуци, изливащи се от лотосовата уста на Божествената Личност. Този, който слуша трансценденталната звукова вибрация на святото име на Бога, Харе Кр̣ш̣н̣а, също укрепва и става по-здрав и силен. Ние лично сме виждали как много брахмача̄рӣ и гр̣хастхи от Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание стават по-здрави и лицата им засияват със свеж блясък. Един брахмача̄рӣ, който се занимава с духовна практика, трябва да е здрав и бодър. Сравнението на мъдреца с необработен скъпоценен камък е много уместно. Блясъкът на скъпоценния камък не може да се скрие дори ако камъкът е току-що изваден от мината. Въпреки че Кардама бил покрит с дрипи и тялото му не изглеждало достатъчно чисто, той сияел като скъпоценен камък.

Император Сва̄ямбхува Ману не само дошъл в колибата от сухи листа, която отшелникът Кардама обитавал, но и му се поклонил най-почтително. Отшелникът на свой ред пък благославял царете, които идвали в неговата горска обител.

От много ведически произведения, и особено от историческите хроники, каквито са Шрӣмад Бха̄гаватам и Пура̄н̣ите, научаваме, че в древността благочестивите царе редовно обикаляли владенията си, за да защитят благочестивите поданици и да накажат или унищожат злодеите. Понякога те отивали на лов в горите и убивали дивеч, за да упражнят бойното си изкуство, защото без такава практика не биха могли да унищожават злодеите и нечестивците. Кш̣атриите имат право да прибягват до насилие, защото насилието в името на благородната цел е част от дълга им. Тук внимание заслужават две думи: вадха̄я („за да унищожиш“) и асата̄м („нежеланите елементи“). Охранителната енергия на царя е енергия на Върховния Бог. В Бхагавад-гӣта̄ (4.8) Богът казва: паритра̄н̣а̄я са̄дхӯна̄м̇ вина̄ша̄я ча душ̣кр̣та̄м. Той идва, за да защити праведните и да убие демоните. Следователно способността да защитаваш благочестивите и да наказваш демоните или нежеланите елементи е енергия, която идва непосредствено от Върховния Бог. Всеки монарх или държавен глава би трябвало да притежава такова могъщество. В днешната епоха обаче много трудно може да се открие държавен глава, способен да наказва злодеите. Съвременните управници предпочитат да си живеят в резиденциите, но в същото време без всякаква причина лишават от живот невинни хора.

Тъй като мъдрецът Кардама бил бра̄хман̣а, а Сва̄ямбхува бил кш̣атрия, мъдрецът не трябвало да отдава почит на царя, защото общественото му положение било по-висше от това на царя. Но въпреки това той изразил почитта си към Сва̄ямбхува Ману, защото, в качеството си на цар и император, Ману бил представител на Върховния Бог. Върховният Бог винаги трябва да бъде почитан, независимо дали човек е бра̄хман̣а, кш̣атрия или шӯдра. Като представител на Върховния Бог, царят заслужавал уважението и почитта на всички.

Един цар, който притежава чувство за отговорност, е длъжен да защитава системата от социални и духовни подразделения в човешкото общество. Към духовните подразделения се отнасят четирите а̄шрама – брахмачаря, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са, – а обществените класи, обособени според заниманията и качествата на хората, се представят от бра̄хман̣ите, кш̣атриите, вайшите и шӯдрите. Социалните подразделения, съществуващи на основата на различните видове дейности и качества на човека, са описани в Бхагавад-гӣта̄. За съжаление, поради липса на отговорни царе, които да защитават тази система от обществени и духовни подразделения, днес тя се е изродила в кастова система, чийто най-важен принцип е произходът. Но тази система не е истинската. За да се нарича едно общество „човешко“, то трябва да върви по пътя на духовното себепознание. Най-прогресивният вид човешка цивилизация е била тази на а̄риите. А̄рии са се наричали тези, които са полагали грижи за прогреса на обществото. Тук обаче възниква въпросът, какво е обществен прогрес. Прогрес не означава създаване на изкуствени материални потребности и безсмислена загуба на човешка енергия за подобряването на „материалните удобства“. Истински прогресивно е обществото, което се стреми към духовно осъзнаване, и цивилизацията, която функционирала в името на тази цел, се наричала цивилизация на а̄риите. Както виждаме от примера на Кардама Муни, разумните хора, бра̄хман̣ите, се грижели за духовното развитие и напредък, а кш̣атриите като император Сва̄ямбхува управлявали държавата и осигурявали благоприятни условия за духовното развитие. Царят бил длъжен да пътува из цялата страна и да следи за реда в обществото. Индийската цивилизация, основаваща се на системата от четири варн̣и и четири а̄шрама, упаднала заради това че станала зависима от чужденци – хора, които не следвали принципите на варн̣а̄шрама. Така системата варн̣а̄шрама деградирала и се изродила в днешната кастова система.

В тази строфа се потвърждава, че институцията на четирите варн̣и и четирите а̄шрама е бхагавад-рачита, което значи „създадена от Върховната Божествена Личност“. Бхагавад-гӣта̄ също потвърждава този факт: ча̄тур-варн̣ям̇ мая̄ ср̣ш̣т̣ам. Богът казва, че системата на четирите варн̣и и четирите а̄шрама е създадена от него. Това, което е създадено от Бога, не може да се закрие или отмени. Разделението на обществото на варн̣и и а̄шрами ще продължи да съществува, било то в неговата първоначална, било то в извратена форма. Тъй като системата на подразделенията е създадена от Бога, Върховната Божествена Личност, тя не може да бъде унищожена. Тя е като Слънцето – творение на Бога – и затова ще остане вечно. Слънцето винаги съществува, независимо дали е покрито от облаци или сияе в безоблачното небе. Когато системата варн̣а̄шрама деградира, тя се превръща в наследствена система от касти, но така или иначе във всяко общество има интелигенция, военни, производители и търговци и, накрая, работници. Когато тези съсловия следват ведическите принципи и действат задружно, в обществото има мир и хората напредват духовно. Но когато системата се превърне в кастово общество, в което цари атмосфера на взаимна ненавист и недоверие и в което хората злоупотребяват с положението си, цялата система деградира и, както е казано тук, обществото се оказва в плачевно състояние. В момента целият свят е в плачевно състояние, защото в него се сблъскват твърде много интереси. Причина за това е деградацията на системата от четири варн̣и и четирите а̄шрама.

В наши дни научнообоснованата система от четири варн̣и и четири а̄шрама практически не съществува и затова целият свят се намира в бедствено положение, управляван от недостойни хора, които нямат нужната подготовка и не разбират нищо от религия, политика и обществено устройство. В обществото от четири варн̣и и четири а̄шрама представителите на различните класи преминават през съответно обучение. Както в наши дни има нужда от инженери, лекари и електротехници и за тази цел съществуват различни учебни заведения, които да дават съответната подготовка, така в миналото представителите на висшите обществени класи – интелигенцията (бра̄хман̣ите), управниците (кш̣атриите) и търговците и производителите (вайшите) – също получавали съответна подготовка. Задълженията на бра̄хман̣ите, кш̣атриите, вайшите и шӯдрите са описани в Бхагавад-гӣта̄. Когато представителите на тези класи не получават необходимата подготовка, те заявяват, че ако е роден в семейство на бра̄хман̣и или кш̣атрии, човек също е бра̄хман̣а или кш̣атрия, независимо че изпълнява дейностите на шӯдра. Тези неоснователни претенции за принадлежност към висшите касти превръщат автентичната система от обществени подразделения в напълно деградирала кастова система. Затова в съвременното общество цари хаос и няма нито мир, нито благоденствие. Тук ясно е казано, че ако липсва силна царска власт, порочни и недостойни хора ще претендират за обществено положение и с течение на времето обществото ще бъде напълно унищожено.

Когато отива в дома на приятеля си, човек прави това с някаква определена цел. Кардама Муни разбирал, че великият цар Сва̄ямбхува, въпреки че обхождал владенията си, не би дошъл в неговата отшелническа обител, без да има конкретна цел. Затова се приготвил да изпълни желанието на царя. В древността било прието и мъдреците да отиват при царете, и царете да посещават мъдреците в техните обители. И двете страни с радост били готови да изпълнят желанията на госта си. Подобни взаимоотношения се наричат бхакти-ка̄ря. Има една строфа, която много хубаво описва взаимноизгодните отношения между бра̄хман̣ите и кш̣атриите (кш̣атрам̇ двиджатвам). Кш̣атрам означава „царско съсловие“, а двиджатвам – „браминско съсловие“. Тези две съсловия си сътрудничели в името на общите си интереси. Царското съсловие закриляло бра̄хман̣ите, за да могат да се грижат за духовното развитие на обществото, а бра̄хман̣ите давали на царете мъдри наставления за това, какво да се направи, така че държавата и поданиците постепенно да постигнат духовно съвършенство.