Шрӣмад Бха̄гаватам 3.21.52-54

Един цар, който притежава чувство за отговорност, е длъжен да защитава системата от социални и духовни подразделения в човешкото общество. Към духовните подразделения се отнасят четирите а̄шрама – брахмачаря, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са, – а обществените класи, обособени според заниманията и качествата на хората, се представят от бра̄хман̣ите, кш̣атриите, вайшите и шӯдрите. Социалните подразделения, съществуващи на основата на различните видове дейности и качества на човека, са описани в Бхагавад-гӣта̄. За съжаление, поради липса на отговорни царе, които да защитават тази система от обществени и духовни подразделения, днес тя се е изродила в кастова система, чийто най-важен принцип е произходът. Но тази система не е истинската. За да се нарича едно общество „човешко“, то трябва да върви по пътя на духовното себепознание. Най-прогресивният вид човешка цивилизация е била тази на а̄риите. А̄рии са се наричали тези, които са полагали грижи за прогреса на обществото. Тук обаче възниква въпросът, какво е обществен прогрес. Прогрес не означава създаване на изкуствени материални потребности и безсмислена загуба на човешка енергия за подобряването на „материалните удобства“. Истински прогресивно е обществото, което се стреми към духовно осъзнаване, и цивилизацията, която функционирала в името на тази цел, се наричала цивилизация на а̄риите. Както виждаме от примера на Кардама Муни, разумните хора, бра̄хман̣ите, се грижели за духовното развитие и напредък, а кш̣атриите като император Сва̄ямбхува управлявали държавата и осигурявали благоприятни условия за духовното развитие. Царят бил длъжен да пътува из цялата страна и да следи за реда в обществото. Индийската цивилизация, основаваща се на системата от четири варн̣и и четири а̄шрама, упаднала заради това че станала зависима от чужденци – хора, които не следвали принципите на варн̣а̄шрама. Така системата варн̣а̄шрама деградирала и се изродила в днешната кастова система.

В тази строфа се потвърждава, че институцията на четирите варн̣и и четирите а̄шрама е бхагавад-рачита, което значи „създадена от Върховната Божествена Личност“. Бхагавад-гӣта̄ също потвърждава този факт: ча̄тур-варн̣ям̇ мая̄ ср̣ш̣т̣ам. Богът казва, че системата на четирите варн̣и и четирите а̄шрама е създадена от него. Това, което е създадено от Бога, не може да се закрие или отмени. Разделението на обществото на варн̣и и а̄шрами ще продължи да съществува, било то в неговата първоначална, било то в извратена форма. Тъй като системата на подразделенията е създадена от Бога, Върховната Божествена Личност, тя не може да бъде унищожена. Тя е като Слънцето – творение на Бога – и затова ще остане вечно. Слънцето винаги съществува, независимо дали е покрито от облаци или сияе в безоблачното небе. Когато системата варн̣а̄шрама деградира, тя се превръща в наследствена система от касти, но така или иначе във всяко общество има интелигенция, военни, производители и търговци и, накрая, работници. Когато тези съсловия следват ведическите принципи и действат задружно, в обществото има мир и хората напредват духовно. Но когато системата се превърне в кастово общество, в което цари атмосфера на взаимна ненавист и недоверие и в което хората злоупотребяват с положението си, цялата система деградира и, както е казано тук, обществото се оказва в плачевно състояние. В момента целият свят е в плачевно състояние, защото в него се сблъскват твърде много интереси. Причина за това е деградацията на системата от четири варн̣и и четирите а̄шрама.