Шрӣмад Бха̄гаватам 3.21.17

След като говори за необходимостта от семейния живот, Кардама Муни утвърждава, че институцията на брака, както и останалите стереотипни светски дейности, са предназначени за хората, които са пристрастени към материалното сетивно наслаждение. Всъщност принципите на животинското съществуване – хранене, сън, размножаване и самозащита – са потребности на тялото, но ония, които се посвещават на трансцендентални дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, изоставяйки стереотипните дейности на материалния свят, са отвъд обществените условности. Обусловените души се намират под въздействието на материалната енергия, или вечното време – минало, настояще и бъдеще, – но когато се посветят на Кр̣ш̣н̣а съзнание, те превъзмогват ограниченията на миналото и настоящето и се установяват във вечните дейности на душата. За да може да се наслаждава на материалния живот, човек трябва да действа в съответствие с наставленията на Ведите, ала хората, които са приели преданото служене за Бога, са отвъд правилата, действащи в материалния свят. Тези предани не обръщат внимание на условностите на материалните дейности. Те смело търсят онова убежище, което като чадър ще ги пази от слънцето на повтарящите се раждания и смърти.

Постоянното преселване на душата от едно тяло в друго е причина за страданията в материалния свят. Обусловеното съществуване в материалния свят се нарича сам̇са̄ра. Човек може да върши добри дела и в резултат от това да се роди в много добри материални условия, но неумолимият закон, който го обрича на раждане и смърт, е като бушуващ пожар. Шрӣ Виш̣вана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура говори за това в молитвата си към духовния учител. Сам̇са̄ра, кръговратът на раждането и смъртта, е сравнен с горски пожар. Никой не полага усилия да подпали гората – горският пожар избухва стихийно, от триенето между сухите дървета, и нито една пожарна команда или отзивчив минувач не е в състояние да го потуши. Бушуващият горски пожар може да бъде угасен само от продължителен проливен дъжд, падащ от облаците. Милостта на духовния учител се сравнява с милостта на облака. По милостта на духовния учител идва облакът на милостта на Божествената Личност и само когато от него се излее поройният дъжд на Кр̣ш̣н̣а съзнание, пожарът на материалното съществуване угасва. За това се говори и в настоящата строфа. За да се измъкне от рутинния обусловен живот и от материалното си съществуване, човек трябва да приеме подслон в лотосовите нозе на Бога, но не по начина, по който постъпват имперсоналистите, а чрез предано служене, т.е. като слуша и разказва за дейностите на Бога. Само тогава той може да се освободи от мрежите на материалните дейности и последиците им. Тук Кардама Муни ни съветва да изоставим обусловеното съществуване в материалния свят и да напуснем обкръжението на привидно цивилизовани хора, които под външното си лустро следват все същите шаблонни принципи на животинско съществуване: хранене, сън, самозащита и съвкупляване. Слушането и повтарянето на разказите за величието на Бога тук е наречено твад-гун̣а-ва̄да-сӣдху. Само като пие нектара на повествованията за забавленията на Бога, човек може да се освободи от опиянението на материалното съществуване.