Шрӣмад Бха̄гаватам 3.21.34
Деванагари
निरीक्षतस्तस्य ययावशेष-
सिद्धेश्वराभिष्टुतसिद्धमार्ग: ।
आकर्णयन् पत्ररथेन्द्रपक्षै-
रुच्चारितं स्तोममुदीर्णसाम ॥ ३४ ॥
सिद्धेश्वराभिष्टुतसिद्धमार्ग: ।
आकर्णयन् पत्ररथेन्द्रपक्षै-
रुच्चारितं स्तोममुदीर्णसाम ॥ ३४ ॥
Стих
нирӣкш̣атас тася яя̄в ашеш̣а-
сиддхешвара̄бхиш̣т̣ута-сиддха-ма̄ргах̣
а̄карн̣аян патра-ратхендра-пакш̣аир
учча̄ритам̇ стомам удӣрн̣а-са̄ма
сиддхешвара̄бхиш̣т̣ута-сиддха-ма̄ргах̣
а̄карн̣аян патра-ратхендра-пакш̣аир
учча̄ритам̇ стомам удӣрн̣а-са̄ма
Дума по дума
нирӣкш̣атах̣ тася — докато наблюдаваше; яяу — Той напусна; ашеш̣а — всички; сиддха-ӣшвара — от освободените души; абхиш̣т̣ута — е възславян; сиддха-ма̄ргах̣ — пътя към духовния свят; а̄карн̣аян — слушайки; патра-ратха-индра — на Гаруд̣а (царя на птиците); пакш̣аих̣ — от крилата; учча̄ритам — разнасящи се звуци; стомам — химни; удӣрн̣а-са̄ма — съставляващи Са̄ма Веда.
Превод
Пред очите на мъдреца Богът тръгна по пътя, водещ към Вайкун̣т̣ха, който е възславян от всички велики освободени души. Мъдрецът стоеше и слушаше химните, съставляващи ядрото на „Са̄ма Веда“, които се разнасяха от плясъка на крилете на Гаруд̣а, носача на Бога.
Пояснение
Във ведическите писания се казва, че двете криле на трансценденталната птица Гаруд̣а, която носи Бога на раменете си, са двата раздела на Са̄ма Веда, наречени бр̣хат и ратха̄нтара. Гаруд̣а носи на плещите си самия Бог и затова е смятан за трансценденталния господар на всички носачи. Плясъкът на двете му криле звучал като химните от Са̄ма Веда, която великите мъдреци пеят, за да умилостивят Бога. Брахма̄, Шива и останалите полубогове обожават Бога с подбрани стихове, а великите мъдреци го обожават с химни от ведическите писания, такива като Упаниш̣адите и Са̄ма Веда. Когато великият предан Гаруд̣а размахва криле, преданите чуват в този плясък звуците на Са̄ма Веда.
Тук ясно се казва, че мъдрецът Кардама гледал пътя, по който Богът отлетял за Вайкун̣т̣ха. Този факт потвърждава, че когато Богът слиза в материалния свят, Той идва на раменете на Гаруд̣а от своята обител Вайкун̣т̣ха в духовното небе. Пътят, който води до Вайкун̣т̣ха, не е обожаван от обикновените трансценденталисти. Само онези, които вече са се освободили от материалното робство, могат да станат предани на Бога. Другите, които продължават да остават в плен на материалното съществуване, не могат да разберат смисъла на трансценденталното предано служене. В Бхагавад-гӣта̄ се подчертава: ятата̄м апи сиддха̄на̄м. Много хора се опитват да постигнат съвършенство, като се стремят да се освободят от материалното робство, и тези, които вече са се освободили, се наричат брахма-бхӯта, или сиддха. Само сиддхите, т.е. хората, свободни от материалното робство, могат да станат предани на Бога. Това се утвърждава и в Бхагавад-гӣта̄: всеки, който извършва предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, вече е освободен от въздействието на гун̣ите на материалната природа. В тази строфа се потвърждава, че пътя на преданото служене обожават само освободените личности, а не обусловените души. Обусловената душа не може да разбере преданото служене за Бога. Кардама Муни, който видял Върховния Бог лично, очи в очи, несъмнено бил освободена душа. Затова той могъл да види как Гаруд̣а отнася Бога по пътя към Вайкун̣т̣ха и успял да чуе в плясъка на крилете му звуците на химна Харе Кр̣ш̣н̣а, който е квинтесенцията на Са̄ма Веда.