Шрӣмад Бха̄гаватам 3.21.22
Деванагари
ऋषिरुवाच
इत्यव्यलीकं प्रणुतोऽब्जनाभ-
स्तमाबभाषे वचसामृतेन ।
सुपर्णपक्षोपरि रोचमान:
प्रेमस्मितोद्वीक्षणविभ्रमद्भ्रू: ॥ २२ ॥
इत्यव्यलीकं प्रणुतोऽब्जनाभ-
स्तमाबभाषे वचसामृतेन ।
सुपर्णपक्षोपरि रोचमान:
प्रेमस्मितोद्वीक्षणविभ्रमद्भ्रू: ॥ २२ ॥
Стих
р̣ш̣ир ува̄ча
итй авялӣкам̇ пран̣уто 'бджа-на̄бхас
там а̄бабха̄ш̣е вачаса̄мр̣тена
супарн̣а-пакш̣опари рочама̄нах̣
према-смитодвӣкш̣ан̣а-вибхрамад-бхрӯх̣
итй авялӣкам̇ пран̣уто 'бджа-на̄бхас
там а̄бабха̄ш̣е вачаса̄мр̣тена
супарн̣а-пакш̣опари рочама̄нах̣
према-смитодвӣкш̣ан̣а-вибхрамад-бхрӯх̣
Дума по дума
р̣ш̣их̣ ува̄ча — великият мъдрец Маитрея каза; ити — така; авялӣкам — искрено; пран̣утах̣ — възхваляван; абджа-на̄бхах̣ — Бог Виш̣н̣у; там — на Кардама Муни; а̄бабха̄ш̣е — отвърна; вачаса̄ — с думи; амр̣тена — сладки като нектар; супарн̣а — на Гаруд̣а; пакш̣а — раменете; упари — върху; рочама̄нах̣ — блестящ; према — на любовта; смита — с усмивка; удвӣкш̣ан̣а — като гледаше; вибхрамат — с грациозно движение; бхрӯх̣ — вежди.
Превод
Маитрея продължи: Щом чу тези искрени възхвали, Бог Виш̣н̣у, който сияеше с цялата си красота върху плещите на Гаруд̣а, отвърна с думи, сладки като нектар. Когато обърна взора си към мъдреца, веждите му изящно се повдигнаха, а на лицето му засия ласкава усмивка.
Пояснение
В тази строфа заслужава внимание думата вачаса̄мр̣тена. Когато Богът говори, думите му идват от трансценденталния свят. Словата на Бога не принадлежат на материалния свят. Понеже самият Той е трансцендентален, думите му, както и дейностите му също са трансцендентални. Всичко, което е свързано с него, е трансцендентално по природата си. С думата амр̣та се назовава този, който не е подвластен на смъртта. Думите и делата на Бога са безсмъртни, следователно те не са продукт на материалния свят. Звуците от материалния свят и звуците от духовния свят имат принципно различна природа. Звукът от духовния свят е вечен и гали слуха, а звукът от материалния свят е мимолетен и бързо омръзва. Звукът на святото име – Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе – постоянно усилва ентусиазма на този, който повтаря това свято име. Монотонното повтаряне на материални думи безкрайно изморява човека, но повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а, дори и денонощно, не причинява ни най-малка умора. Нещо повече, човек изпитва желание да продължава още и още. Във връзка с отговора на Бога към мъдреца Кардама Маитрея употребил думата вачаса̄мр̣тена, защото Богът се обръщал към мъдреца от трансценденталния свят. Думите му били трансцендентални и докато говорел, веждите му се повдигали от любов и нежност. Когато преданият възславя величието на Бога, Богът се чувства безкрайно удовлетворен и щедро го дарява с трансценденталната си благословия, защото винаги е готов да излее безпричинната си милост върху тези, които са му се отдали.