Шрӣмад Бха̄гаватам 3.21.32

सहाहं स्वांशकलया त्वद्वीर्येण महामुने ।
तव क्षेत्रे देवहूत्यां प्रणेष्ये तत्त्वसंहिताम् ॥ ३२ ॥
саха̄хам̇ сва̄м̇ша-калая̄
твад-вӣрйен̣а маха̄-муне
тава кш̣етре девахӯтя̄м̇
пран̣ешйе таттва-сам̇хита̄м

Дума по дума

сахас; ахамАз; сва-ам̇ша-калая̄моята пълна част; тват-вӣрйен̣ачрез семето ти; маха̄-мунео, велики мъдрецо; тава кш̣етрев съпругата ти; девахӯтя̄мДевахӯти; пран̣ешйеще дам наставления; таттваза абсолютните принципи; сам̇хита̄мучението.

Превод

О, велики мъдрецо, след като съпругата ти Девахӯти роди девет дъщери, Аз самият под формата на моя пълна част ще се появя от утробата ѝ и ще обясня философската система, която анализира абсолютните принципи или категории.

Пояснение

В тази строфа думата сва̄м̇ша-калая̄ посочва, че Богът ще се появи като Капиладева, син на Девахӯти и Кардама Муни, и ще стане първият проповедник на философията са̄н̇кхя, която тук е наречена таттва-сам̇хита̄. Богът известил Кардама Муни, че ще приеме образа на инкарнацията си Капиладева и ще разпространява философията са̄н̇кхя. Тази философия е станала широко известна заради един друг Капиладева, но неговата са̄н̇кхя няма нищо общо с философията, която самият Бог проповядвал. Има две философии са̄н̇кхя: атеистична и теистична. Философията, разпространявана от Капиладева, сина на Девахӯти, е теистичната са̄н̇кхя.
Богът се проявява в най-различни инкарнации. Той е един, но се разпространява в множество форми. Експанзиите му се делят на две категории: едните се наричат кала̄, а другите – вибхинна̄м̇ша. Обикновените живи същества се отнасят към категорията вибхинна̄м̇ша, а безбройните експанзии на виш̣н̣у-таттва, такива като Ва̄мана, Говинда, На̄ра̄ян̣а, Прадюмна, Ва̄судева и Ананта, принадлежат към категорията свам̇ша-кала̄. Свам̇ша се наричат непосредствените експанзии, а с думата кала̄ се обозначават производните експанзии (експанзии от експанзиите) на изначалния Бог. Баладева е експанзия на Кр̣ш̣н̣а, а от Баладева на свой ред произлиза експанзията Сан̇карш̣ан̣а. Следователно Сан̇карш̣ан̣а е кала̄, а Баладева е свам̇ша. Ала между тях всъщност няма разлика. Това е обяснено много добре в Брахма сам̇хита̄ (5.46): дӣпа̄рчир ева хи даша̄нтарам абхюпетя. С една свещ човек може да запали втора, с втората – трета, после четвърта и т.н. и по този начин може да запали хиляди свещи, но всички те ще разпространяват светлината по един и същ начин. Всяка свещ притежава еднакъв потенциал на светене и единствената разлика между тях е, че една от свещите е била първа, а другите – втора, трета, четвърта и т.н. По същия начин няма разлика между непосредствената експанзия на Бога и вторичната му експанзия. Същият принцип се отнася и до имената на Бога. Тъй като Богът е абсолютен, неговото име, форма, забавления, атрибути и качества притежават еднакво могъщество. В абсолютния свят името Кр̣ш̣н̣а е трансценденталният звуков образ на Бога. Качествата, имената и формите на Бога не се различават по могъщество. Името на Бога, което повтаряме – Харе Кр̣ш̣н̣а – е толкова могъщо, колкото и самия Бог. Между формата на Бога, когото обожаваме, и формата му, поставена в храма, няма разлика по отношение на могъществото. Човек не бива да мисли, че обожава идол или статуя на Бога, дори ако някой смята мӯртито в храма за статуя. Тъй като мӯртито на Бога и самият Бог притежават еднакво могъщество, човек получава един и същ резултат, когато обожава изображението на Бога и самия Бог. Това е науката на Кр̣ш̣н̣а съзнание.