Шрӣмад Бха̄гаватам 3.21.56

अथापि पृच्छे त्वां वीर यदर्थं त्वमिहागत: ।
तद्वयं निर्व्यलीकेन प्रतिपद्यामहे हृदा ॥ ५६ ॥
атха̄пи пр̣ччхе тва̄м̇ вӣра
яд-артхам̇ твам иха̄гатах̣
тад ваям̇ нирвялӣкена
пратипадя̄махе хр̣да̄

Дума по дума

атха апивъпреки всичко това; пр̣ччхеаз питам; тва̄мтеб; вӣрао, доблестни царю; ят-артхамцелта; твамти; ихатук; а̄гатах̣си дошъл; таттова; ваямние; нирвялӣкенабезпрекословно; пратипадя̄махеще изпълним; хр̣да̄от цялото си сърце.

Превод

Но въпреки всичко това, позволи ми да те попитам, о, доблестни царю, каква е целта на твоето идване тук? Каквато и да е волята ти, ние безпрекословно ще я изпълним.

Пояснение

Когато отива в дома на приятеля си, човек прави това с някаква определена цел. Кардама Муни разбирал, че великият цар Сва̄ямбхува, въпреки че обхождал владенията си, не би дошъл в неговата отшелническа обител, без да има конкретна цел. Затова се приготвил да изпълни желанието на царя. В древността било прието и мъдреците да отиват при царете, и царете да посещават мъдреците в техните обители. И двете страни с радост били готови да изпълнят желанията на госта си. Подобни взаимоотношения се наричат бхакти-ка̄ря. Има една строфа, която много хубаво описва взаимноизгодните отношения между бра̄хман̣ите и кш̣атриите (кш̣атрам̇ двиджатвам). Кш̣атрам означава „царско съсловие“, а двиджатвам – „браминско съсловие“. Тези две съсловия си сътрудничели в името на общите си интереси. Царското съсловие закриляло бра̄хман̣ите, за да могат да се грижат за духовното развитие на обществото, а бра̄хман̣ите давали на царете мъдри наставления за това, какво да се направи, така че държавата и поданиците постепенно да постигнат духовно съвършенство.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към двадесет и първа глава от Трета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, нареченаРазговорът между Ману и Кардама“.