ТЕКСТ 1:

Шрӣ Маитрея каза: Като описа величието на многобройните качества и дейности на императора, мъдрецът се умълча. Тогава императорът, малко смутен, се обърна към него със следните думи.

ТЕКСТ 2:

Ману отвърна: За да се разпространи ведическото знание, Брахма̄, който е олицетворение на Ведите, създаде от лицето си вас, бра̄хман̣ите – аскетични, притежаващи знание и мистични сили и равнодушни към сетивното наслаждение.

ТЕКСТ 3:

За да защити бра̄хман̣ите, хилядокракото и хилядоръко Върховно Същество създаде от ръцете си нас, кш̣атриите. Затова се казва, че бра̄хман̣ите са сърцето на Върховния, а кш̣атриите са ръцете му.

ТЕКСТ 4:

Ето защо бра̄хман̣ите и кш̣атриите се защитават взаимно, както защитават и самите себе си. А Богът, който остава неизменен, въпреки че е както причината, така и следствието, ги защитава, като ги вдъхновява да се грижат едни за други.

ТЕКСТ 5:

Сега, просто като те срещнах, аз превъзмогнах всичките си съмнения, тъй като ти милостиво ми обясни какъв е дългът на царя, който иска да защитава поданиците си.

ТЕКСТ 6:

Велико щастие е, че успях да те срещна, защото хората, които не са покорили ума и сетивата си, не могат да те видят толкова лесно. И аз съм още по-щастлив, защото благословеният прах от твоите нозе се докосна до главата ми.

ТЕКСТ 7:

Аз имах щастието да бъда наставляван от теб и така получих огромна милост. Хвала на Бога, че със слуха си попивах чистите ти слова.

ТЕКСТ 8:

О, велики мъдрецо, милостиво благоволи да изслушаш смирената ми молитва, защото привързаността към дъщеря ми лиши моя ум от покой.

ТЕКСТ 9:

Моята дъщеря е сестра на Прияврата и Утта̄напа̄да. Сега тя си търси съпруг, който да ѝ подхожда по възраст, характер и добродетели.

ТЕКСТ 10:

От мига, в който чу от мъдреца На̄рада за твоя благороден характер, ученост, красота, младост и други добродетели, тя съсредоточи всичките си мисли единствено върху теб.

ТЕКСТ 11:

Затова те моля да я приемеш, о, най-велики сред бра̄хман̣ите. Аз ти давам дъщеря си с дълбока вяра, че тя във всяко отношение е достойна да ти бъде съпруга и да поеме върху себе си грижите за семейството.

ТЕКСТ 12:

Да се отхвърля дар, който сам идва в ръцете, не е препоръчително дори за човек, който напълно се е освободил от всички привързаности, какво остава за оня, който е привързан към сетивните удоволствия.

ТЕКСТ 13:

Този, който се отказва от дар, който сам идва в ръцете му, а после моли скъперника за милостиня, загубва славата и доброто си име и пренебрежението на хората прекършва гордостта му.

ТЕКСТ 14:

Сва̄ямбхува Ману продължи: О, мъдрецо, чух, че се каниш да се ожениш. Моля те, приеми ръката на дъщеря ми, която сам ти предлагам – знам, че не си давал обет да останеш безбрачен до края на дните си.

ТЕКСТ 15:

Великият мъдрец отговори: Аз наистина искам да се оженя, а твоята дъщеря досега не се е омъжвала, нито е давала дума някому. Следователно ние можем да встъпим в брак, осветен с ведически ритуали.

ТЕКСТ 16:

Нека желанието на дъщеря ти да се омъжи според правилата на ведическите писания, се изпълни. Кой би отказал да приеме ръката ѝ? Дъщеря ти е толкова красива, че със сиянието си затъмнява великолепието на накитите, с което е обсипана.

ТЕКСТ 17:

Чух, че когато великият гандхарва Вишва̄су видял как дъщеря ти си играе с топка на покрива на твоя дворец, тогава, заслепен от любов, той останал като вцепенен и паднал от въздушния си кораб. И наистина, тя била изумително красива със звънтящите гривни на глезените си и с игривите си очи, следящи топката.

ТЕКСТ 18:

Кой мъдър човек не би я посрещнал с радост – нея, същинско съкровище сред жените, любима дъщеря на Сва̄ямбхува Ману и сестра на Утта̄напа̄да? Които никога не са обожавали милостивите нозе на богинята на щастието, не могат дори да зърнат тази девойка, а сега тя сама е дошла тук, за да ме помоли да я взема за своя съпруга.

ТЕКСТ 19:

Затова аз ще приема тази непорочна девойка за своя съпруга, но при условие че след като зачена с нея дете, изцяло ще се отдам на предано служене, следвайки примера на най-съвършените човешки създания. За този процес, чужд на завистта и на злобата, ми разказа самият Бог Виш̣н̣у.

ТЕКСТ 20:

За мен най-висшият авторитет е безкрайната Върховна Божествена Личност, от която произлиза това прекрасно творение и която е причината за неговото поддържане и унищожение. Богът е източникът на всички Праджа̄пати, чиято задача е да населят този свят с живи същества.

ТЕКСТ 21:

Шрӣ Маитрея каза: О, велики воине Видура, мъдрецът Кардама каза само толкова и след това млъкна, погълнат от мисли за обожавания си Бог Виш̣н̣у, от чийто пъп израства лотос. И докато седеше мълчалив, той леко се усмихна и лицето му плени ума на Девахӯти, която насочи всичките си мисли към великия мъдрец.

ТЕКСТ 22:

Като се увери в съгласието на царицата и в твърдото решение на Девахӯти, императорът с радост даде своята дъщеря на мъдреца, който не ѝ отстъпваше по добродетели.

ТЕКСТ 23:

Императрица Шатарӯпа̄ с любов дари на младите множество скъпи подаръци, подходящи за случая. Като зестра младоженците получиха скъпоценности, дрехи и предмети за домакинството.

ТЕКСТ 24:

Поверил дъщеря си на достоен съпруг и така облекчен от отговорността за съдбата ѝ, Сва̄ямбхува Ману, развълнуван от чувствата на раздяла, сърдечно прегърна любимата си дъщеря.

ТЕКСТ 25:

Императорът не можеше да понесе раздялата с дъщеря си. От очите му неспирно се лееха сълзи, които мокреха главата на дъщеря му. „Скъпа майко! Скъпо мое момиче!“ – ридаеше той.

ТЕКСТОВЕ 26 – 27:

След като помоли великия мъдрец за разрешение да си замине и го получи, монархът се качи на колесницата заедно със съпругата си и се отправи обратно към своята столица, съпровождан от цялата императорска свита. По пътя си той видя как процъфтяват уютните обители на умиротворените мъдреци по двата живописни бряга на река Сарасватӣ, която е толкова гостоприемна за святите личности.

ТЕКСТ 28:

Когато научиха, че царят им се завръща, поданиците се преизпълниха с радост и излязоха пред портите на Брахма̄варта, за да приветстват своя господар с песни, молитви и инструментална музика.

ТЕКСТОВЕ 29 – 30:

Град Бархиш̣матӣ, който бе пълен с всевъзможни богатства, носеше това име, защото на мястото, където се издигаше, бяха паднали косми от тялото на Бог Виш̣н̣у при появяването му като Бог Глиган. Когато Богът се отърси, тези косми паднаха на земята и се превърнаха в стръкове вечнозелена трева куша и трева ка̄ша (друг вид трева, от която плетат рогозки). Великите мъдреци използваха тази трева, за да обожават Бог Виш̣н̣у, след като победиха демоните, които им пречеха да извършват жертвоприношения.

ТЕКСТ 31:

Ману разстла на земята рогозка от тревите куша и ка̄ша и започна да обожава Бога, Божествената Личност, по чието благоволение бе получил властта над цялото земно кълбо.

ТЕКСТ 32:

Когато пристигна в град Бархиш̣матӣ, в който живееше, Ману влезе в двореца си, чиято атмосфера унищожаваше трите страдания на материалното съществуване.

ТЕКСТ 33:

Император Сва̄ямбхува Ману заедно със съпругата и поданиците си се радваше на живота и удовлетворяваше своите желания, без да отстъпва от принципите на религията. Небесните музиканти и съпругите им възпяваха в хор безупречната слава на императора и всеки ден на зазоряване, със сърце, преливащо от любов, той слушаше за забавленията на Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 34:

Сва̄ямбхува Ману бе свят цар. Макар да бе потопен в материално щастие, той не бе пропаднал до най-низшето равнище на съществуване, защото се наслаждаваше на материалното щастие в атмосфера, наситена с Кр̣ш̣н̣а съзнание.

ТЕКСТ 35:

И така, въпреки че годините му постепенно напредваха, неговият дълъг живот, който продължи една манвантара, не бе изживян напразно, защото Ману постоянно описваше и възпяваше забавленията на Бога, слушаше и размишляваше за тях.

ТЕКСТ 36:

Той прекара живота си, който продължи седемдесет и един цикъла на четирите епохи (71 x 4 320 000 години), като постоянно мислеше за Ва̄судева и извършваше дейности, свързани само с него. Така той се извиси над трите състояния.

ТЕКСТ 37:

Затова, о, Видура, нима е възможно хората, които напълно са се посветили на преданото служене и се намират под закрилата на Бог Кр̣ш̣н̣а, да бъдат подвластни на страданията, причинявани от тялото, ума, природата и другите хора и живи същества?

ТЕКСТ 38:

В отговор на въпросите, зададени от мъдреците, и от състрадание към всички живи същества той (Сва̄ямбхува Ману) описа различните видове святи задължения, които трябва да изпълняват обикновените хора, а също и задълженията на варн̣ите и а̄шрамите.

ТЕКСТ 39:

Разказах ти за прекрасните качества на Сва̄ямбхува Ману, първия цар на света, чиито дела са достойни да бъдат възпявани. А сега, моля те, чуй разказа ми за благоденствието на неговата дъщеря Девахӯти.