Шрӣмад Бха̄гаватам 3.22.13

Във ведическото общество при сключването на брак бащата сам предлагал дъщеря си на подходящ младеж. Такъв брак се смятал за много достоен. Не бивало младежът сам да ходи при бащата на девойката и да моли за ръката ѝ. Това се смятало за унижение, което накърнява честта на младежа. Сва̄ямбхува Ману знаел, че Кардама иска да се ожени за достойно момиче, и се стремял да го убеди: „Аз ти предлагам подходяща съпруга. Не отхвърляй този дар, защото после, нуждаейки се от съпруга, ще бъдеш принуден да молиш някого другиго, който може и да се отнесе грубо с теб. Тогава ти ще изпиташ позора на унижението“.

Друг особен момент в тази случка е, че Сва̄ямбхува Ману бил император, но въпреки това отишъл да предложи добрата си дъщеря за жена на един беден бра̄хман̣а. Кардама Муни нямал никакви светски притежания – той живеел като отшелник в гората, – ала имал много висока култура. Следователно когато човек предлага дъщеря си на някого, той трябва да се съобразява най-вече с неговата култура и качествата му, а не с богатството му или с други материални фактори.