Шрӣмад бха̄гаватам 3.22.19

Кардама Муни открил пред император Сва̄ямбхува желанието си да се ожени за красива девойка и приел за съпруга неговата дъщеря. Мъдрецът живеел в отшелническата си обител като брахмача̄рӣ, който съблюдава пълно полово въздържание, и макар да искал да се ожени, не желаел да остава семеен до края на дните си, защото добре познавал принципите на човешкия живот, изложени във Ведите. Според тези принципи, през първата част от живота си човек трябва да съблюдава брахмачаря, за да изгради своя характер и да развие духовни качества. Във втората част от живота си той може да приеме съпруга и да създаде деца, но не бива да зачева деца така, както подобава само на котките и кучетата.

Кардама Муни искал да зачене дете, което да е лъч от Върховната Божествена Личност. Човек трябва да ражда деца, които ще могат да изпълнят дълга си към Виш̣н̣у – иначе създаването на деца е безсмислено. На благочестивите родители им се раждат два вида деца: едните получават възпитание в Кр̣ш̣н̣а съзнание, за да могат още в този живот да се измъкнат от плена на ма̄я̄, а другите са лъчи от Върховната Божествена Личност и носят на целия свят знание за крайната цел на живота. Както ще стане ясно в следващите глави, Кардама Муни заченал точно такова дете – Капила, който бил инкарнация на Божествената Личност и формулирал принципите на философията са̄н̇кхя. Великите семейни се молят на Бога да им изпрати свой представител, който да сложи началото на движение, предназначено за благото на цялото човечество. Това е една от причините, заради които си заслужава човек да зачене дете. Другата причина е, че родителят, който притежава духовно знание, може да възпита детето си в съзнание за Кр̣ш̣н̣а, така че то да не бъде принудено да се връща отново в този нещастен свят. Дълг на родителите е да направят така, че детето, което са създали, да не попадне отново в майчина утроба. Ако човек не е в състояние да изведе детето си до освобождение, няма смисъл да се жени и да създава деца. Когато хората създават деца подобно на котки и кучета, това само нарушава порядъка в обществото и целият свят се превръща в ад, както е днес, в епохата на Кали. В днешната епоха нито родителите, нито децата имат правилно възпитание. Те водят съществуване на животни и само ядат, спят, размножават се, защитават се и удовлетворяват сетивата си. Докато в човешкото общество царят такива порядки, никога няма да се установи мир. Кардама Муни предварително предупредил, че няма да живее с Девахӯти до края на дните си. Той щял да живее заедно с нея, докато тя родяла дете. С други думи, човек трябва да води полов живот само за създаване на добри деца и с никаква друга цел. Мисията на човешкия живот е да се посветим на служене за Бога. На това ни учи Бог Чайтаня.

Като изпълни дълга си да създаде благочестиво потомство, човек трябва да приеме сання̄са и постепенно да се издигне до съвършеното равнище на парамахам̇са. Парамахам̇са е най-висшата степен на съвършенство в живота. Сання̄са се състои от четири степени, най-висшата от които е парамахам̇са. Шрӣмад Бха̄гаватам се нарича парамахам̇са-сам̇хита̄ – трактат за най-извисените личности. Парамахам̇сите са напълно освободени от завист. При останалите начини на съществуване, особено в семейния живот, се срещат завист и дух на съперничество, но този, който е достигнал равнището на парамахам̇са, действа изцяло в Кр̣ш̣н̣а съзнание, т.е. в съвършено предано служене, и затова в неговия живот няма място за завист. Преди около сто години Т̣ха̄кура Бхактивинода, който подобно на Кардама Муни бил семеен, също мечтаел за син, който да проповядва навсякъде философията и учението на Бог Чайтаня. Благодарение на молитвите си към Бога той получил за син Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Госва̄мӣ Маха̄ра̄джа, който чрез верните си ученици днес проповядва философията на Бог Чайтаня по целия свят.