Шрӣмад Бха̄гаватам 3.22.26-27

आमन्‍त्र्‍य तं मुनिवरमनुज्ञात: सहानुग: ।
प्रतस्थे रथमारुह्य सभार्य: स्वपुरं नृप: ॥ २६ ॥
उभयोऋर्षिकुल्याया: सरस्वत्या: सुरोधसो: ।
ऋषीणामुपशान्तानां पश्यन्नाश्रमसम्पद: ॥ २७ ॥
а̄мантря там̇ муни-варам
анугя̄тах̣ саха̄нугах̣
пратастхе ратхам а̄рухя
сабха̄рях̣ сва-пурам̇ нр̣пах̣
убхайор р̣ш̣и-куля̄я̄х̣
сарасватя̄х̣ суродхасох̣
р̣ш̣ӣн̣а̄м упаша̄нта̄на̄м̇
пашянн а̄шрама-сампадах̣

Дума по дума

а̄мантряискайки разрешение да си отиде; тамот него (Кардама); муни-варамот най-великия мъдрец; анугя̄тах̣получил разрешение да си отиде; саха-анугах̣заедно със свитата си; пратастхезамина за; ратхам а̄рухякачвайки се на колесницата; са-бха̄рях̣заедно със съпругата си; сва-пурамсвоята столица; нр̣пах̣императорът; убхайох̣на двата; р̣ш̣и-куля̄я̄х̣гостоприемна за мъдреците; сарасватя̄х̣на река Сарасватӣ; су-родхасох̣живописните брегове; р̣ш̣ӣн̣а̄мна великите мъдреци; упаша̄нта̄на̄мумиротворени; пашянвиждайки; а̄шрама-сампадах̣процъфтяването на прекрасните обители.

Превод

След като помоли великия мъдрец за разрешение да си замине и го получи, монархът се качи на колесницата заедно със съпругата си и се отправи обратно към своята столица, съпровождан от цялата императорска свита. По пътя си той видя как процъфтяват уютните обители на умиротворените мъдреци по двата живописни бряга на река Сарасватӣ, която е толкова гостоприемна за святите личности.

Пояснение

Както в съвременната епоха хората издигат градове, образци на инженерното и архитектурното изкуство, така в отминалите времена имало селища, наречени р̣ш̣и-кула, в които живеели велики святи личности. В Индия и до днес има редица прекрасни места, които са благоприятни за развиването на духовно знание. Много р̣ш̣и и святи личности и днес живеят в уютни колиби по бреговете на Ганг и Ямуна̄, за да напредват в духовното познание. Когато минавали покрай р̣ш̣и-кулите, царят и свитата му се любували на красотата на колибите и отшелническите обители. Пашянн а̄шрама-сампадах̣ – се казва в тази строфа. Великите мъдреци не живеели в небостъргачи, но жилищата им били толкова прекрасни, че царят не можел да откъсне поглед от тях.