Шрӣмад Бха̄гаватам 3.22.33

Истинското предназначение на човека е да постигне съвършенство в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Той може да живее със съпругата и децата си, но трябва да изгради живота си така, че той да съответства на принципите на религията, икономическото развитие, регулираното удовлетворяване на сетивата и, накрая, освобождението от материалното съществуване. Ведическите принципи са формулирани по такъв начин, че като ги следват, обусловените души, които са дошли в материалното съществуване, да могат да осъществят материалните си желания и в същото време да постигнат освобождение и да се върнат вкъщи, при Бога.

От дадената строфа става ясно, че император Сва̄ямбхува Ману се наслаждавал на семейния живот, като следвал тези принципи. Тук се казва, че рано сутрин музиканти пеели за славата на Бога в акомпанимент на музикални инструменти и императорът заедно със семейството си слушал разкази за забавленията на Върховната Личност. В някои царски семейства и храмове в Индия този обичай се следва и днес. Професионалните музиканти пеят в съпровод на шахна̄ӣ и обитателите на дома постепенно се събуждат в приятно разположение на духа. Вечер под звуците на инструмента шахна̄ӣ певците отново пеят за забавленията на Бога и семейните заспиват с мисли за славните деяния на Божествената Личност. Освен песните, вечер във всяка къща се провеждат и лекции върху Бха̄гаватам: членовете на семейството сядат заедно, правят Харе Кр̣ш̣н̣а кӣртан, четат откъси от Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄ и преди да си легнат, слушат музика. Атмосферата, която се създава от сан̇кӣртана, прониква в сърцата им и докато спят, те сънуват как отново пеят в прослава на Бога. Така постепенно човек постига съвършено съзнание за Кр̣ш̣н̣а. Както научаваме от тази строфа на Шрӣмад Бха̄гаватам, това е много стара традиция. Още преди милиони години Сва̄ямбхува Ману я следвал и живеел спокоен и благополучен семеен живот в атмосфера на Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Що се отнася до храмовете, във всеки царски дворец или богат дом непременно има и красив храм. Рано сутрин всички членове на семейството отиват там, за да присъстват на церемонията ман̇гала̄ра̄трика. Тя е първата утринна служба в храма. По време на ман̇гала̄ра̄трика свещенослужителят с кръгови движения предлага на мӯртите огън, раковина, цветя и ветрило. Богът вече се е събудил от сън и след като е приел лека закуска, се явява на среща с преданите. След тази церемония преданите се връщат вкъщи или остават в храма, за да продължат да възпяват величието на Бога. Тази ранна утринна церемония се извършва и до днес във всички индийски храмове и дворци. Вратите на обикновените храмове са отворени за всички, докато дворцовите храмове са предназначени само за членовете на царското семейство, макар че в много от тях се допускат и други хора. Храмът на царя на Джайпур се намира в двореца му, но в него са свободни да влизат всякакви хора. Който е ходил в този храм, знае, че в него винаги има поне петстотин предани. Когато церемонията ман̇гала̄ра̄трика свърши, те сядат заедно и под акомпанимента на музикални инструменти възпяват величието на Бога, наслаждавайки се по този начин на живота. За храмовото обожание в царските семейства споменава и Бхагавад-гӣта̄, като казва, че ония, които не са успели да постигнат целта на бхакти йога в рамките на един живот, в следващия си живот получават възможност да се родят в семейство на богати хора, в царско семейство или в семейство на учени бра̄хман̣и и предани. Ако човек има щастието да се роди в такова семейство, той още от рождението си се ползва с всички преимущества на атмосферата на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Детето, растящо в такава среда, непременно ще развие у себе си съзнание за Кр̣ш̣н̣а. В този си живот то отново получава възможност да постигне съвършенството, което не е успяло да постигне в миналия си живот, и ако се възползва от тази възможност, със сигурност ще успее.