Шрӣмад Бха̄гаватам 3.22.23

Обичаят да се дава зестра, когато дъщерята се жени, и до днес е жив в Индия и големината на зестрата зависи от възможностите на бащата на девойката. Думите па̄рибарха̄н маха̄-дхана̄н означават „зестра, която се дава на младоженеца по време на сватбата“. А думата маха̄-дхана̄н посочва, че в зестра били дадени изключително скъпи дарове, достойни за дъщеря на императрица. Тук откриваме и думите бхӯш̣а̄-ва̄сах̣ париччхада̄н. Бхӯш̣а̄ означава „накити“, ва̄сах̣ – „одежди“, а париччхада̄н – „различни предмети за домакинството“. Кардама Муни, който до този момент съблюдавал обет за брахмачаря, за сватбата получил зестра, достойна за императорска дъщеря. А невестата, Девахӯти, била облечена в скъпи одежди и обсипана с накити.

Така Кардама Муни се оженил в разкош за достойна съпруга и получил в дар всичко необходимо за семейния си живот. И днес, когато младите се женят според ведическите обичаи, бащата на девойката дава зестра на младоженеца. Дори в днешна бедна Индия се сключват бракове, при които се дава зестра за стотици хиляди рупии. Този обичай не е незаконен, както се опитват да докажат някои. Зестрата е задължителен дар, който бащата дава на дъщеря си, за да засвидетелства своето благоразположение. В редки случаи, когато бащата няма никаква възможност да даде зестра, според писанията той трябва да даде поне плод или цвете. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че и Богът може да бъде удовлетворен само с плод или цвете. Когато бащата е беден и не може да събере зестра по друг начин, той може да даде плод или цвете, с които да зарадва младоженеца.