Шрӣмад Бха̄гаватам 3.22.35
Деванагари
अयातयामास्तस्यासन् यामा:स्वान्तरयापना: ।
शृण्वतो ध्यायतो विष्णो: कुर्वतो ब्रुवत: कथा: ॥ ३५ ॥
शृण्वतो ध्यायतो विष्णो: कुर्वतो ब्रुवत: कथा: ॥ ३५ ॥
Стих
ая̄та-я̄ма̄с тася̄сан
я̄ма̄х̣ сва̄нтара-я̄пана̄х̣
шр̣н̣вато дхя̄ято виш̣н̣ох̣
курвато бруватах̣ катха̄х̣
я̄ма̄х̣ сва̄нтара-я̄пана̄х̣
шр̣н̣вато дхя̄ято виш̣н̣ох̣
курвато бруватах̣ катха̄х̣
Дума по дума
ая̄та-я̄ма̄х̣ — време, което не е загубено напразно; тася — на Ману; а̄сан — бяха; я̄ма̄х̣ — часовете; сва-антара — продължителността на живота му; я̄пана̄х̣ — приближаваше своя край; шр̣н̣ватах̣ — слушайки; дхя̄ятах̣ — размишлявайки; виш̣н̣ох̣ — на Бог Виш̣н̣у; курватах̣ — действайки; бруватах̣ — говорейки; катха̄х̣ — повествованията.
Превод
И така, въпреки че годините му постепенно напредваха, неговият дълъг живот, който продължи една манвантара, не бе изживян напразно, защото Ману постоянно описваше и възпяваше забавленията на Бога, слушаше и размишляваше за тях.
Пояснение
Храната, който току-що е сготвена, е много вкусна, но когато престои няколко часа, загубва свежестта и вкуса си. По същия начин и материалните наслаждения доставят удоволствие на човека, докато е млад, но когато стигне преклонна възраст, всичко му се струва безвкусно, безсмислено и болезнено. За Сва̄ямбхува Ману обаче животът не загубил своя вкус. Царят стареел, но животът му бил все така свеж, както и в миналото, защото протичал в Кр̣ш̣н̣а съзнание. За човека в Кр̣ш̣н̣а съзнание животът никога не става скучен и безинтересен. Казано е, че с всеки свой изгрев и залез слънцето съкращава живота на всички живи създания. Но изгревът и залезът на слънцето не могат да съкратят живота на този, който е зает с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Животът на Сва̄ямбхува Ману не му омръзнал, защото той постоянно възпявал славата на Бог Виш̣н̣у и размишлявал за него. Царят бил най-великият йогӣ, защото никога не си губел времето. Това е подчертано в дадената строфа: виш̣н̣ох̣ курвато бруватах̣ катха̄х̣. Когато говорел, той говорел само за Кр̣ш̣н̣а и Виш̣н̣у, Божествената Личност; когато слушал нещо, то било свързано с Кр̣ш̣н̣а; когато размишлявал, той размишлявал за Кр̣ш̣н̣а и неговите деяния.
Тук се казва, че животът на Ману бил много дълъг – седемдесет и една юги. Една юга продължава 4 320 000 години и всеки Ману живее седемдесет и една такива юги, което значи, че в един ден на Брахма̄ има четиринайсет Манувци. През целия си живот, т.е. в продължение на 4 320 000 x 71 години, Ману действал в Кр̣ш̣н̣а съзнание, като възпявал Бога, слушал и разказвал за него и размишлявал за него. Затова животът му не бил изживян напразно и никога не загубил своята привлекателност.