Шрӣмад Бха̄гаватам 3.22.36

स एवं स्वान्तरं निन्ये युगानामेकसप्ततिम् ।
वासुदेवप्रसङ्गेन परिभूतगतित्रय: ॥ ३६ ॥
са евам̇ сва̄нтарам̇ нинйе
юга̄на̄м ека-саптатим
ва̄судева-прасан̇гена
парибхӯта-гати-траях̣

Дума по дума

сах̣той (Сва̄ямбхува Ману); евамтака; сва-антарамсобствения си период; нинйепрекара; юга̄на̄мцикли от четири епохи; ека-саптатимседемдесет и един; ва̄судевас Ва̄судева; прасан̇геначрез това, което е свързано; парибхӯтапреодоля; гати-траях̣трите състояния.

Превод

Той прекара живота си, който продължи седемдесет и един цикъла на четирите епохи (71 x 4 320 000 години), като постоянно мислеше за Ва̄судева и извършваше дейности, свързани само с него. Така той се извиси над трите състояния.

Пояснение

Трите състояния, споменати в тази строфа, са за хората, които са подвластни на трите гун̣и на материалната природа. Понякога те се описват като будно състояние, състояние на сън и състояние на безсъзнание. В Бхагавад-гӣта̄ под три състояния, или цели, се имат предвид местоназначенията, до които стигат хората, подвластни на гун̣ата на доброто, на страстта и на невежеството. Там се казва, че хората в гун̣ата на доброто се издигат до висшите планети, където условията на живот са много по-добри от земните; хората в гун̣ата на страстта остават на Земята или на райските планети в материалния свят; а хората в гун̣ата на невежеството деградират до животински форми на съществуване и се раждат на планетите, обитавани от същества, които са по-низши от човешките. Но личността, която притежава Кр̣ш̣н̣а съзнание, се издига над трите гун̣и на материалната природа. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че всеки, който извършва предано служене за Бога, се издига над трите състояния на материалната природа и постига равнището брахма-бхӯта, т.е. постига своята духовна природа. Въпреки че Сва̄ямбхува Ману, господарят на материалния свят, като че ли бил погълнат от материалното щастие, той не се намирал нито в гун̣ата на доброто, нито в гун̣ите на страстта и невежеството, а винаги оставал на трансцендентално равнище.
Следователно човекът, който напълно се е отдал на преданото служене, вече е постигнал освобождение. Билваман̇гала Т̣ха̄кура, велик предан на Бога, е казал: „Когато имам непоколебима преданост към лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а, освобождението постоянно ще ми служи, а цялото съвършенство на материалните наслаждения, религията и икономическото развитие ще чака моите заповеди“. Хората се стремят към дхарма, артха, ка̄ма и мокш̣а. Обикновено те извършват религиозни дейности, за да постигнат някакви материални цели и се занимават с материални дейности, за да удовлетворят сетивата си. Когато напълно се разочароват от материалното сетивно наслаждение, те започват да се стремят към освобождение и към сливане с Абсолютната Истина. Тези четири принципа лежат в основата на трансценденталния път, предназначен за не особено интелигентните. Истински интелигентните хора извършват дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, без да се интересуват от тези четири принципа. Те веднага достигат трансценденталното равнище, а то е над освобождението. За предания дори освобождението не е кой знае какво постижение, да не говорим за резултатите от ритуалните религиозни дейности, икономическото развитие или материалното сетивно наслаждение. Преданите не се интересуват ни най-малко от тези неща, защото постоянно се намират на трансценденталното равнище брахма-бхӯта – равнището на себепознанието.