Шрӣмад Бха̄гаватам 3.22.4

Обществената система, изградена от варн̣и и а̄шрами, се основава на принципа на сътрудничеството между отделните класи. Тази социална структура има за цел да помогне на всички да се издигнат до най-висшето равнище в духовното себепознание. Кш̣атриите трябва да защитават бра̄хман̣ите, а бра̄хман̣ите трябва да просвещават кш̣атриите. Когато бра̄хман̣ите и кш̣атриите си сътрудничат помежду си, подчинените на тях съсловия – вайшите (търговците) и шӯдрите (работниците) – също процъфтяват. Следователно в основата на сложната ведическа обществена система стоят бра̄хман̣ите и кш̣атриите. Истинският покровител на всички живи същества е Върховният Бог, но Той не осъществява покровителството си лично. За закрила на кш̣атриите Богът създава бра̄хман̣ите, а за закрила на бра̄хман̣ите – кш̣атриите. Самият Той е непричастен към дейностите и затова се нарича нирвика̄ра, „бездействащ“. Върховният Бог не е длъжен да прави нищо. Той е толкова велик, че не извършва лично никакви дейности – всичко се осъществява чрез неговите енергии. Бра̄хман̣ите, кш̣атриите и всичко останало, което ни заобикаля, всъщност са различни енергии, които си въздействат взаимно.

Въпреки че индивидуалните души са различни, Свръхазът, или Свръхдушата, е единната Върховна Божествена Личност. Индивидуалните души несъмнено се различават помежду си, тъй като притежават различни качества и извършват различни по вид дейности, например действат като бра̄хман̣и, кш̣атрии или вайши, но когато си помагат, Върховната Божествена Личност, която под формата на Свръхдуша (Парама̄тма̄) се намира във всяко сърце, е доволна и им дава цялото си покровителство. Както вече бе казано, бра̄хман̣ите са сътворени от устата на Бога, а кш̣атриите – от гърдите и ръцете му. Когато различните касти или обществени съсловия, които на пръв поглед са ангажирани в различни дейности, действат в тясно сътрудничество помежду си, Богът е удовлетворен. Това е смисълът на обществената система, изградена от четири варн̣и и четири а̄шрама. Ако членовете на различните а̄шрами и варн̣и си сътрудничат в Кр̣ш̣н̣а съзнание, тогава Богът надеждно ще защитава цялото общество.

В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че Богът е собственик на всички тела. Индивидуалната душа притежава своето тяло, но Богът ясно заявява: „Скъпи Бха̄рата, знай, че Аз съм кш̣етра-гя“. Кшетра-гя означава „този, който познава или притежава тялото“. Индивидуалната душа е собственик на индивидуалното тяло, но Свръхдушата, Божествената Личност, Кр̣ш̣н̣а, е собственик на всички тела. На Кр̣ш̣н̣а принадлежат не само човешките тела, но и телата на птиците, на животните и на всички останали живи същества, и то не само на тази планета, но и на всички останали планети във вселената. Той е върховният собственик и затова не нарушава своята цялост, като се грижи за различните индивидуални души. Той е винаги неизменен. Когато слънцето е в зенита си, то е над главата на всеки, но това не означава, че се е разделило на много части. Ние можем да мислим, че слънцето е точно над нашата глава, но осем хиляди километра по-нататък някой друг си мисли съвсем същото. Свръхдушата, Върховната Божествена Личност, също е една, но лично наблюдава всяка индивидуална душа. Това не означава, че индивидуалната душа и Свръхдушата са едно. Те са еднакви в качествено отношение, тъй като имат еднаква духовна природа, но същевременно индивидуалната душа винаги е различна от Свръхдушата.