Шрӣмад Бха̄гаватам 3.22.6
Деванагари
दिष्टया मे भगवान् दृष्टो दुर्दर्शो योऽकृतात्मनाम् ।
दिष्टया पादरज: स्पृष्टं शीर्ष्णा मे भवत: शिवम् ॥ ६ ॥
दिष्टया पादरज: स्पृष्टं शीर्ष्णा मे भवत: शिवम् ॥ ६ ॥
Стих
диш̣т̣я̄ ме бхагава̄н др̣ш̣т̣о
дурдаршо йо 'кр̣та̄тмана̄м
диш̣т̣я̄ па̄да-раджах̣ спр̣ш̣т̣ам̇
шӣрш̣н̣а̄ ме бхаватах̣ шивам
дурдаршо йо 'кр̣та̄тмана̄м
диш̣т̣я̄ па̄да-раджах̣ спр̣ш̣т̣ам̇
шӣрш̣н̣а̄ ме бхаватах̣ шивам
Дума по дума
диш̣т̣я̄ — велико щастие; ме — мое; бхагава̄н — всемогъщ; др̣ш̣т̣ах̣ — е видян; дурдаршах̣ — когото не е лесно да видиш; ях̣ — когото; акр̣та-а̄тмана̄м — на онези, които не са покорили ума и сетивата; диш̣т̣я̄ — благодарение на щастливата ми съдба; па̄да-раджах̣ — прахът от нозете; спр̣ш̣т̣ам — е докоснат; шӣрш̣н̣а̄ — от главата; ме — моя; бхаватах̣ — твое; шивам — всеблаготворен.
Превод
Велико щастие е, че успях да те срещна, защото хората, които не са покорили ума и сетивата си, не могат да те видят толкова лесно. И аз съм още по-щастлив, защото благословеният прах от твоите нозе се докосна до главата ми.
Пояснение
Човек може да постигне съвършенството на трансценденталния живот просто като докосне свещения прах в лотосовите нозе на свята личност. В Бха̄гаватам се казва: махат-па̄да-раджо-'бхиш̣екам, което означава да бъдеш благословен от свещения прах в лотосовите нозе на велик предан на Бога (махат). Както е казано в Бхагавад-гӣта̄, маха̄тма̄нас ту – великите души са под покровителството на духовната енергия и признакът, по който могат да бъдат разпознати, е че изцяло са се отдали на Кр̣ш̣н̣а съзнание и служат на Бога. Затова те се наричат махат. Докато човек няма щастието да поръси главата си с праха от лотосовите нозе на маха̄тма̄, той не може да постигне съвършенство в духовния живот.
Системата на ученическата последователност (парампара̄) играе много важна роля за процеса на духовното развитие. Човек става махат по милостта на друг махат, на своя духовен учител. Ако някой приеме убежище в лотосовите нозе на велика душа, той получава възможност също да стане велика душа. Когато Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а попитал Джад̣а Бхарата по какъв начин е постигнал такъв необикновен духовен успех, последният отговорил, че духовното съвършенство не може да се постигне просто като се следват религиозните ритуали, като се приеме сання̄са или като се извършват жертвоприношенията, препоръчани в писанията. Всички тези методи безспорно подпомагат човека в духовното му развитие, но истинското съвършенство се достига само по милостта на маха̄тма̄. В осемте станси на Виш̣вана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура, представляващи молитви към духовния учител, ясно се казва, че просто като удовлетвори духовния си учител, човек може да постигне висшата цел на живота, и обратното – ако не удовлетвори духовния си учител, никога няма да постигне духовно съвършенство дори ако ревностно следва всички обреди и ритуали. Тук особено внимание заслужава думата акр̣та̄тмана̄м. А̄тма̄ може да означава „тяло“, „душа“ или „ум“, затова с думата акр̣та̄тма̄ се назовава обикновения човек, който не може да контролира ума и сетивата си. Тъй като обикновеният човек не може да владее сетивата и ума си, негов дълг е да потърси подслон при велика душа, велик предан на Бога, и да се опита да го удовлетвори. Тогава животът му ще стане съвършен. Обикновеният човек не може да се издигне до висините на духовното съвършенство просто като изпълнява ритуалите и следва религиозните принципи. Той трябва да приеме убежище при истински духовен учител и с вяра и искреност да изпълнява указанията му. Тогава със сигурност ще постигне съвършенство.