Шрӣмад бха̄гаватам 3.21.27
Текст
ваях̣-шӣла-гун̣а̄нвита̄м
мр̣гаянтӣм̇ патим̇ да̄сятй
анурӯпа̄я те прабхо
Дума по дума
а̄тма-джа̄м – своята собствена дъщеря; асита – черни; апа̄н̇гӣм – очи; ваях̣ – зряла възраст; шӣла – с характер; гун̣а – с добродетели; анвита̄м – надарена; мр̣гаянтӣм – търсейки; патим – съпруг; да̄сяти – той ще даде; анурӯпа̄я – който е достоен; те – на теб; прабхо – скъпи мой.
Превод
Той има пораснала дъщеря, черноока красавица. Тя е узряла за женитба, притежава добър нрав и е надарена с всички добродетели. Тя също си търси достоен съпруг. Скъпи мой, родителите ѝ ще дойдат при теб, за да ти я дадат за съпруга, защото ти си напълно подходящ за нея.
Пояснение
Изборът на добър съпруг за добрата девойка винаги е бил работа на родителите. Тук ясно се казва, че Ману и съпругата му щели да дойдат при Кардама Муни, за да му дадат дъщеря си. Тя била надарена с всички добродетели и родителите ѝ търсели за нея подходящ съпруг. Това е дълг на родителите. Порасналите момичета не трябва да бъдат оставяни на улицата сами да си търсят съпрузи, защото когато сами започнат да си търсят момчета, те не се замислят дали тези, които избират, наистина са подходящи за тях. Водени от сексуалните си копнежи, те са готови да се влюбят във всеки срещнат. Но когато родителите избират съпруг на момичето, те са в състояние да преценят кой е подходящ и кой – не. Затова във ведическото общество родителите сами намирали за дъщеря си подходящ младеж и уреждали брака ѝ. Девойката нямала право сама да избира съпруга си.