Шрӣмад Бха̄гаватам 3.21.50

От много ведически произведения, и особено от историческите хроники, каквито са Шрӣмад Бха̄гаватам и Пура̄н̣ите, научаваме, че в древността благочестивите царе редовно обикаляли владенията си, за да защитят благочестивите поданици и да накажат или унищожат злодеите. Понякога те отивали на лов в горите и убивали дивеч, за да упражнят бойното си изкуство, защото без такава практика не биха могли да унищожават злодеите и нечестивците. Кш̣атриите имат право да прибягват до насилие, защото насилието в името на благородната цел е част от дълга им. Тук внимание заслужават две думи: вадха̄я („за да унищожиш“) и асата̄м („нежеланите елементи“). Охранителната енергия на царя е енергия на Върховния Бог. В Бхагавад-гӣта̄ (4.8) Богът казва: паритра̄н̣а̄я са̄дхӯна̄м̇ вина̄ша̄я ча душ̣кр̣та̄м. Той идва, за да защити праведните и да убие демоните. Следователно способността да защитаваш благочестивите и да наказваш демоните или нежеланите елементи е енергия, която идва непосредствено от Върховния Бог. Всеки монарх или държавен глава би трябвало да притежава такова могъщество. В днешната епоха обаче много трудно може да се открие държавен глава, способен да наказва злодеите. Съвременните управници предпочитат да си живеят в резиденциите, но в същото време без всякаква причина лишават от живот невинни хора.