Системни инкарнации и техните особени функции

От самото началото на творението планетите във вселените се управляват от две групи живи същества: или от демоните, или от полубоговете (ваиш̣н̣авите). Брахма̄ е първият полубог, а Хиран̣я̄кш̣а е първият демон в тази вселена. Планетите могат да плуват във въздуха като безтегловни сфери само при определени условия; ако тези условия се променят, те пропадат в океана Гарбходака, който изпълва половината вселена. Другата половина от вселената се издига като сферичен купол, в който се намират многобройните планетарни системи. Планетите могат да се носят в безтегловност из въздушното пространство благодарение на особения си вътрешен строеж. Фактът, че съвременните демони пробиват Земята със сонди, за да извличат нефт от недрата ѝ, може да се отрази много сериозно върху способността ѝ да плува в пространството. Нещо подобно правели и демоните, предвождани от Хиран̣я̄кш̣а (великия авантюрист от златната треска), затова Земята излязла от безтегловното си състояние и паднала в океана Гарбходака. Тогава Богът, който поддържа целия сътворен материален свят, приел формата на огромен глиган с гигантска зурла и извадил Земята от водите на Гарбходака. Великият поет ваиш̣н̣ава Шрӣ Джаядева Госва̄мӣ в една своя песен казва следното:

„О, Кешава! О, Върховен Господи, приел формата на глиган! О, Господи! Планетата Земя стои върху бивните Ти и прилича на красивата петниста луна“.

Такива са признаците на инкарнациите на Бога. Инкарнациите на Бога не са фантазии на хора с богато въображение. Те се появяват само при изключителни и крайни обстоятелства, както се вижда от горния случай, и извършват дела, които дребните човешки мозъци не могат дори да си представят. Добре е съвременните производители на евтини инкарнации да обърнат внимание на истинската инкарнация на Бога като огромен глиган, който с гигантската си зурла повдигнал планетата Земя.

Когато Богът се появил, за да вдигне Земята, демонът Хиран̣я̄кш̣а се опитал да попречи на изпълнението на мисията му. Тогава Богът го убил, като го пронизал с бивните си. Според Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ Богът убил демона Хиран̣я̄кш̣а с ръка. Той смята, че Богът убил демона с ръка и чак тогава го пронизал с бивните си. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура също споделя това мнение.

За да ни предпазят от ограничените хора, които си измислят непотвърдени инкарнации на Бога, автентичните свещени писания обикновено споменават името на бащата на истинската инкарнация. Следователно не трябва да приемаме никого за инкарнация на Бога, ако името на баща му, както и името на селото или мястото, където се е появил, не са посочени в авторитетните свещени писания. В Бха̄гавата Пура̄н̣а се говори за инкарнацията Калки, която ще се появи след около четиристотин хиляди години, но заедно с това се отбелязва както името на бащата на Калки, така и името на селището, в което Той ще се появи. Разумният човек не приема самозваните инкарнации, които не са споменати никъде в авторитетните писания.

Наставленията, които Бог Капила дал на майка си Девахӯти, са изложени в пълен вид в Трета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (глави 25 – 32) и всеки, който ги следва, може да постигне освобождението, което постигнала Девахӯти. Богът предал на Арджуна Бхагавад-гӣта̄ и благодарение на това Арджуна се себепознал. Но дори и днес този, който следва пътя на Арджуна, постига същото благо. Такова е предназначението на свещените писания. Глупавите и ограничени хора ги интерпретират по собствени начини и с това заблуждават последователите си, обричайки ги на вечно затворничество в материалното битие. Но ако следва наставленията на Бог Кр̣ш̣н̣а или на Бог Капила, дори и днес човек може да постигне най-висшето благо.

В тази шлока особено внимание заслужава изразът а̄тма-гатим, който в случая означава „съвършено знание за Върховния“. Човек не бива да се задоволява само със знанието за качественото равенство между Бога и живото същество. Той трябва да узнае Бога в максималната степен, в която му позволяват неговите ограничени познавателни способности. Дори такива освободени личности като Шива и Брахма̄ не могат да опознаят Бога съвършено, в пълния му облик, какво остава за останалите полубогове и за хората по света. Но все пак като следва принципите, завещани от великите предани, и наставленията, съдържащи се в писанията, човек в значителна степен може да узнае различните качества на Бога. Негова Божественост Капила, инкарнацията на Бога, предал на майка си съвършеното знание за личностната форма на Бога, благодарение на което тя осъзнала личността на Бога и се издигнала до Вайкун̣т̣халока на планетата, управлявана от Бог Капила. Всяка инкарнация на Бога има своя обител в духовното небе. Бог Капила също има своя планета Вайкун̣т̣ха. Духовното небе не е пусто. В него има безброй планети Вайкун̣т̣хи, всяка от които се управлява от някоя от безбройните експанзии на Бога; там чистите предани живеят по същия начин, както Богът и вечните му спътници.

Когато Богът идва лично или под формата на свои пълни експанзии, инкарнациите му се наричат ам̇ша, кала̄, гун̣а, юга и манвантара, а когато по негова поръка идват някои от спътниците му, инкарнациите му се наричат шактя̄веша. Но във всички случаи инкарнациите не са измислени от користолюбиви проповедници – съществуването им е потвърдено от неопровержимите факти на автентичните писания. Независимо към коя от изброените категории принадлежат, инкарнациите на Бога винаги провъзгласяват за крайна истина Върховната Божествена Личност. Безличностната концепция за върховната истина не е нищо друго, освен начин да се изчисти формата на Бога от наслоенията на материалните представи за върховната истина.

По природа живите същества са толкова духовни, колкото и Богът; единствената разлика между тях е, че Богът винаги е върховен и чист, без замърсявания от гун̣ите на материалната природа, докато живите същества са склонни да се замърсяват, когато общуват с материалните гун̣и – добро, страст и невежество. Замърсяванията на материалните гун̣и могат да се отстранят чрез знание, отречение и предано служене. Преданото служене е истина от най-висш порядък, затова личностите, които са се посветили на него, не само овладяват необходимото в духовната наука знание, но и се освобождават от материалните привързаности, в резултат на което се издигат до царството на Бога. Това се казва в Бхагавад-гӣта̄ (14.26):

Живото същество може да отдава трансценденталното любовно служене на Божествената Личност Бог Кр̣ш̣н̣а или на пълните му експанзии Ра̄ма и Нарасим̇ха дори и в обусловеното си състояние. В процеса на постепенното усъвършенстване на трансценденталното предано служене преданият се издига до брахма-гатим, или а̄тма-гатим, а накрая постига и капилася гатим, обителта на Бога. Преданото служене има такава огромна антисептична сила, че е в състояние да унищожи материалната зараза още в сегашния живот на предания. Преданият не е длъжен да чака следващ живот, за да постигне пълно освобождение.

Трансценденталните отношения между Божествената Личност и живите същества се проявяват в пет различни любовни настроения: ша̄нта, да̄ся, сакхя, ва̄тсаля и ма̄дхуря. Мъдрецът Атри бил свързан с Бога чрез настроението ва̄тсаля и затова когато постигнал съвършенство в преданото служене, поискал да има Божествената Личност като свой син. Богът приел молитвата му и станал негов син. Могат да се посочат много случаи, в които Богът е ставал син на чистите си предани. Тъй като е безкраен, Богът има и безброй много бащи-предани. Той е баща на всички живи същества, но заради трансценденталната привързаност и любов, която го свързва с неговите предани, изпитва по-голямо удоволствие да им бъде син, отколкото баща. Бащата всъщност служи на сина си, докато синът само иска от баща си различни неща. Затова чистите предани, които винаги се стремят да служат на Бога, го искат като свой син, а не като баща. Богът приема служенето им и по този начин преданите се оказват в по-висше положение от него. Имперсоналистите искат да станат равни на Върховния, но преданите стават дори нещо повече от него. Това надминава очакванията и на най-великия монист. Благодарение на близките си отношения с Бога, родителите и останалите роднини на Бога постигат по естествен начин цялото мистично могъщество. То им дава власт над всички видове материално наслаждение, освобождение и мистични сили. Преданите не полагат отделни усилия, за да постигат тези неща, и така не си губят напразно времето. Безценното време на човешкия живот трябва да се използва изцяло в трансцендентално любовно служене на Бога. Останалите желани неща ще дойдат сами. Но дори след като ги получи, човек трябва да е внимателен да не извършва оскърбления в нозете на преданите. Ярък пример за това е Хаихая, който постигнал всички съвършенства в преданото служене, но тъй като извършил оскърбление в нозете на предан, бил убит от Бог Парашура̄ма. И така, Богът станал син на великия мъдрец Атри и бил наречен Датта̄трея.

В молитвите Виш̣н̣у-сахасра на̄ма Богът е наречен сана̄т и сана̄тана-тама. По природа и Богът, и живите същества са сана̄тана, вечни, но Богът е сана̄тана-тама, вечен в превъзходна степен. Живите същества с положителност са сана̄тана, но не в превъзходна степен, защото са склонни да падат в тленния свят, където нищо не е вечно. Следователно между живите същества и превъзхождащия всички сана̄тана, Бога, има количествена разлика.

Думата сан има и друго значение – „милостиня“. Когато преданият даде всичко на Бога, Богът му отвръща със същото и му дава себе си. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (4.11): йе ятха̄ ма̄м̇ прападянте. Брахма̄джӣ искал да сътвори целия космос такъв, какъвто бил в предишния милениум, и понеже последното унищожение напълно било изличило от вселената знанието за Абсолютната Истина, той пожелал да съживи това знание. В противен случай не би имало смисъл да твори. Трансценденталното знание е най-голямата необходимост, тъй като във всеки милениум на творението дава на вечнообусловените души шанс за освобождение. По милостта на Бога мисията на Брахма̄джӣ била изпълнена, когато като негови синове се появили четиримата сани: Санака, Санаткума̄ра, Санандана и Сана̄тана. Понеже били инкарнации на знанието на Върховния Бог, четиримата сани обяснили трансценденталната наука толкова добре, че мъдреците с лекота я проумели. Като следва стъпките на четиримата Кума̄ри, човек веднага може да види вътре в себе си Върховната Божествена Личност.

Богът е източник на всичко съществуващо, следователно от него произлизат също всички видове отречения и аскетизъм. За да постигнат успех в себепознанието, мъдреците приемат велики обети за отречение. Смисълът на човешкия живот е в тапасята, а тя започва с обета за полово въздържание, т.е. брахмачаря. В суровия живот, посветен на тапася, няма място за общуване с жени. Тъй като човешкият живот е предназначен за тапася, за себепознание, в истинското човешко общество, градящо се на основите на сана̄тана-дхарма, системата от четири касти и четири начина на живот, общуването с жени е абсолютно забранено в три от степените на живота. В духовното си развитие човек минава през четири етапа: безбрачие, семеен живот, оттегляне и отречение. В първия етап от живота, който продължава до двадесет и пет годишна възраст, под ръководството на истински духовен учител младежът се учи да спазва принципите на брахмачаря, за да разбере, че истинската сила, приковаваща човека към материалното битие, е жената. Ако иска да се освободи от материалното робство на обусловения живот, той трябва да се освободи от влечението към женското тяло. Жената, и женският пол въобще, омагьосва всички живи същества, а мъжкото тяло, и особено в човешкия живот, е дадено за постигане на себепознание. Движеща сила на целия свят е женското очарование и веднага щом мъжът се съедини с жената, той се озовава стегнат в здравия възел на материалното робство. Измамното чувство за господство над материалния свят опиянява живото същество, а това му желание да властва над материалната природа се ражда именно когато се съединяват мъжът и жената. Желанията за дом, земя, деца и положение в обществото, любовта към съотечествениците и родното място и жаждата за богатство са като призрачен мираж, като илюзорен сън, който обременява човешкото същество и му пречи да познае себе си, с други думи, да постигне истинската цел на живота. Брахмача̄рӣ стават момчетата, които са навършили пет години, и най-вече тези от висшите касти – бра̄хман̣и (учени), кш̣атрии (управници) и вайши (търговци или производители). Под грижите на истински гуру (учител) те се учат, докато навършат двадесет и пет години. Следвайки строг режим и дисциплина, момчетата разбират стойността на живота и заедно с това се научават да си изкарват прехраната. Тогава те са свободни да се върнат вкъщи и да се оженят за подходяща девойка. Но много брахмача̄рӣ не се връщат у дома си, за да станат семейни, а до края на живота си остават наиш̣т̣хика-брахмача̄рӣ и не поддържат никакви връзки с жени. Съзнавайки, че общуването с жени е ненужно бреме, което затруднява себепознанието, те приемат сання̄са, степента на отречение. Но тъй като в определен период от живота половото желание е много силно, духовният учител позволява на брахмача̄рӣте да се женят. Това е отстъпка за онези, които не могат да продължат по пътя на наиш̣т̣хика-брахмачаря; един истински гуру трябва да умее да разпознава тези ученици. Необходимо е семейният живот да се планира. Мъжът, който е минал школата на брахмачаря, общува със съпругата си според ограниченията на писанията – неговият живот не може да прилича на живота на котките и кучетата. Когато навърши петдесет години, такъв семеен човек прекъсва връзката с жена си и става ва̄напрастха, за да се научи да живее сам, без да общува с жени. Когато и този етап отмине, усамотеният семеен става сання̄сӣ и напълно се отделя от жените, дори и от собствената си съпруга. Когато разгледаме внимателно цялата система за постепенно прекъсване на връзките с жените, ще стигнем до извода, че жената е препятствие по пътя към себепознанието. Богът се появил като На̄ра̄ян̣а именно за да покаже как трябва да се поеме обет за въздържание от общуването с жени. От завист към суровия живот на стриктните брахмача̄рӣ полубоговете се опитват да ги предизвикат да нарушат обета си и им изпращат воините на Купидон. Но в случая с Бога начинанието им напълно се провалило – райските красавици видели, че с мистичната си вътрешна енергия Богът може да създаде безброй подобни красавици, затова нямало смисъл да бъде прелъстяван от външни творения. Има поговорка, че сладкарят не се блазни от сладкиши. Сладкарят постоянно прави сладкиши, затова не изпитва никакво желание да ги яде. По същия начин чрез енергиите на удоволствието си Богът може да създаде безброй духовни красавици, затова остава равнодушен към съмнителните прелести на красавиците от материалното творение. Само последните невежи могат да обвиняват Бог Кр̣ш̣н̣а, че в своята ра̄са-лӣла̄ във Вр̣нда̄вана се е наслаждавал на жени или че се е наслаждавал на шестнайсетте си хиляди съпруги в Два̄рака̄.

Веднъж, докато Шива се подлагал на изключително сурова аскетична медитация, Купидон, полубогът на похотта, пуснал по него стрелата на половото желание. Шива се разгневил толкова страшно, че унищожил Купидон с поглед. Но въпреки че бил толкова могъщ, Шива не успял да избегне последиците от собствения си гняв. Що се отнася до Бог Виш̣н̣у обаче, няма нито един случай, в който Той да се е разгневявал така. Тъкмо обратното, веднъж Бхр̣гу Муни искал да изпита търпението му и нарочно го ритнал в гърдите; но вместо да се разгневи, Богът се извинил на Бхр̣гу, задето гърдите му са толкова твърди и сигурно лошо са наранили крака му. Оттогава като символ на търпението Богът носи на гърдите си белега от крака на Бхр̣гу, бхр̣гу-па̄да. И така, гневът няма власт над Бога, а похотта, която е по-слаба и от гнева, още по-малко може да го надвие. Гневът възниква, когато не са удовлетворени похотта и желанието. Но откъде да се вземе гняв, ако няма похот? Богът се нарича а̄пта-ка̄ма – този, който сам може да удовлетвори всичките си желания. Той няма нужда от помощ, за да изпълни желанията си. Тъй като е безкраен, желанията му също са безкрайни. Всички живи същества, с изключение на Бога, са ограничени във всяко едно отношение. Тогава как тези, които са ограничени, биха могли да удовлетворяват желанията на безкрайния! От всичко дотук следва, че Абсолютната Божествена Личност не изпитва нито похот, нито гняв, а ако някога Абсолютът си дава вид, че е обзет от похот или гняв, в това трябва да се вижда абсолютната му благословия.

Веднъж синът на Маха̄ра̄джа Утта̄напа̄да, принц Дхрува, който бил велик предан и по това време бил само на пет години, седнал в скута на баща си. На мащехата му никак не ѝ се харесало, че царят ласкае така завареника ѝ, и изгонила детето с думите, че не може да седи в скута на царя, щом не е родено от нейната утроба. Постъпката ѝ дълбоко наранила малкото момче, но баща му не се застъпил за него, защото бил прекалено привързан към втората си жена. Тогава принц Дхрува отишъл при майка си, за да ѝ се оплаче. Но майка му също не можела да промени нищо и, безпомощна, се разплакала. Момчето я попитало какво трябва да направи, за да заеме трона на баща си, а бедната царица отвърнала, че само Богът може да му помогне. То попитало къде да го намери и царицата казала, че понякога Той се явява на великите мъдреци в гората. Малкият принц решил да отиде в гората и да се подложи на сурови отречения, за да постигне целта си.

Под наставленията на духовния си учител Шрӣ На̄рада Муни, който специално бил упълномощен за това от Божествената Личност, принц Дхрува си наложил сурови отречения. На̄рада му дал мантра, състояща се от осемнайсет букви (ом̇ намо бхагавате ва̄судева̄я). Тогава Бог Ва̄судева се появил като Пр̣шнигарбха, Божествената Личност с четири ръце, и подарил на принца една особена планета, разположена над съзвездието на седемте звезди. Когато видял пред себе си Бога, принц Дхрува бил напълно удовлетворен, защото се изпълнили всичките му желания.

Планетата, която принц Дхрува Маха̄ра̄джа получил, е неподвижна планета Вайкун̣т̣ха, поставена в материалния свят по волята на Върховния Бог Ва̄судева. Макар да се намира в материалния свят, планетата Дхрува остава на мястото си и не се разрушава дори по време на унищожението. И понеже е Вайкун̣т̣ха, която никога не търпи унищожение, тя е обект на обожание не само за обитателите на седемте звезди, разположени под нея, но и за жителите на всички по-висши планети. Над планетата на Дхрува се намира планетата на Махарш̣и Бхр̣гу.

И така, Богът се явил в образа на Пр̣шнигарбха само за да изпълни желанието на чистия си предан. А принц Дхрува постигнал това съвършенство просто като повтарял посочения химн, след като получил посвещение от На̄рада, друг чист предан. Така че за да постигне най-голямото съвършенство, да види Бога, сериозният човек трябва да следва чистия предан, който сам ще дойде при него в отговор на силното му желание да се срещне с Бога на всяка цена.

Дейностите на принц Дхрува са описани подробно в Четвърта песен на Шрӣмад Бха̄гаватам.

В системата варн̣а̄шрама дхарма за реда в обществото се грижели благочестиви и учени бра̄хман̣и. Те безкористно учели владетелите на изкуството на праведното управление, така че държавата им да бъде истинско царство на пълно благоденствие. Управляващите царе кш̣атрии във всичките си дела търсели съвета на учените бра̄хман̣и – те не били самовластни монарси. Принципите на управлението били изложени в книги като Ману-сам̇хита̄ и други авторитетни писания на великите мъдреци, така че нямало нужда неинтелигентни хора да измислят демократични закони. Повечето хора в обществото не се отличават с особен разум и не знаят кое е за тяхно истинско добро, както децата не знаят кое е добро за тях и кое е лошо. Преживелият и мъдър баща насочва наивното си дете по пътя към доброто – така и народът, който в по-голямата си част е като децата, се нуждае от подобно ръководство. Законите на държавата на всеобщото благоденствие вече са изложени в Ману-сам̇хита̄ и в другите ведически писания. Учените бра̄хман̣и давали съвети на царя, като се опирали на тези признати книги на знанието, но се съобразявали и с конкретната ситуация, време и място. Бра̄хман̣ите не били платени слуги на царя, затова не се бояли да му дават наставления, основаващи се на принципите от писанията. Тази система просъществувала чак до времето на Маха̄ра̄джа Чандрагупта – негов първи министър бил бра̄хман̣ът Ча̄н̣акя, който не получавал срещу това никакво възнаграждение.

Маха̄ра̄джа Вена нарушил тези принципи на управление и спрял да се подчинява на учените бра̄хман̣и. Благородните бра̄хман̣и не преследвали лични цели, а се грижели за интересите и благото на всички жители на царството. Затова те решили да накажат цар Вена за злодеянията му. Отправяйки молитви към Всемогъщия Бог, те проклели царя.

Ако откаже да се подчини на някоя велика душа, човек съкращава живота си, лишава се от смирение, от добро име и благочестие, от възможността да стигне до райските планети и от благоразположението на великите хора. Всеки трябва да се опитва да следва неотклонно съветите на великите души. Маха̄ра̄джа Вена станал цар благодарение на миналите си благочестиви дела, но тъй като съзнателно пренебрегнал великите души, бил наказан да загуби всички изброени по-горе блага. Историята на Маха̄ра̄джа Вена и падението му са описани подробно във Ва̄мана Пура̄н̣а. Когато Маха̄ра̄джа Пр̣тху научил за адското положение на баща си Вена, който се измъчвал от проказа в семейство на млеччхи, той завел бившия цар в Курукш̣етра, за да се пречисти и да се освободи от всички страдания.

Маха̄ра̄джа Пр̣тху, инкарнация на Бога, дошъл в отговор на молитвите на бра̄хман̣ите, за да върне мира и спокойствието на света. Той обработвал земята и добивал всякакви реколти, но едновременно с това изпълнил и синовния си дълг, като освободил баща си от адското му положение. Думата путра означава „този, който освобождава от ада, наречен пут“. Такъв син е достоен син.

Сред многобройните мистични процеси за постигане на себепознание авторитетите признават и процеса джад̣а йога. Практикуването на джад̣а йога означава човек да стане безмълвен като камък и по никакъв начин да не реагира на събитията и дразнителите от материалния свят. Един джад̣а йогӣ трябва да заприлича на камък, безразличен към всички външни въздействия и обстоятелства. Затова той умишлено причинява болка на материалното си тяло. Един от методите за самоизмъчване, които този вид йогӣ прилагат, е да си изскубват всички косми по главата, без да използват бръснач или друг инструмент. Но истинската цел на джад̣а йога е човек да се освободи от материалните привързаности и напълно да потъне в себе си. В последните години от живота си император Р̣ш̣абхадева се скитал като ням луд, който не обръщал внимание на никакви телесни страдания. Глупавите деца и хора, които виждали само един безумен, бродещ гол из улиците, с дълга коса и брада, го заплювали и уринирали върху тялото му. Той често лягал в собствените си изпражнения и оставал така дълго, без да помръдва. Но изпражненията от тялото му ухаели като цветя и святите личности разбирали, че той е парамахам̇са, постигнал висшето съвършенство на човешкия живот. Този, който не може да направи изпражненията си благоуханни, не бива да подражава на император Р̣ш̣абхадева. Практикуването на джад̣а йога е възможно за него и за тези, които са постигнали същото равнище на съвършенство, но в никакъв случай не е по силите на обикновените хора.

Както се казва в настоящата шлока, истинската цел на джад̣а йога е праша̄нта-каран̣ах̣, т.е. покоряването на сетивата. Предназначението на всеки един от методите на йога е човек да подчини неуправляемите си сетива и с това да се подготви за себепознанието. В сегашната епоха джад̣а йога няма никаква практическа стойност, но е налице бхакти йога, която е напълно осъществима, защото е съобразена с особеностите на днешното време. Простият метод на слушане от авторитетния източник Шрӣмад Бха̄гаватам е способен да изведе човека до висшето съвършенство в йога. Р̣ш̣абхадева бил син на цар На̄бхи и внук на цар А̄гнӣдхра. Той бил баща на цар Бхарата, в чест на когото планетата Земя се наричала Бха̄рата-варша. Майката на Р̣ш̣абхадева била известна и като Мерудевӣ, въпреки че тук е наречена Судевӣ. Някои изказват предположение, че Судевӣ е просто друга съпруга на цар На̄бхи, но тъй като цар Р̣ш̣абхадева някъде е споменаван и като син на Мерудевӣ, е ясно, че Мерудевӣ и Судевӣ са една и съща личност, наричана по два начина.

Ведическите химни са предназначени най-вече за жертвоприношенията, които извършват кармӣте, стремящи се да удовлетворят полубоговете, за да осъществят материалните си желания. Но Богът е олицетворение на жертвоприношенията и на ведическите химни. Следователно този, който се е посветил на самия Бог, вече е постигнал резултатите от всички жертвоприношения и е удовлетворил всички полубогове. Преданите на Бога може да не извършват никакви жертвоприношения и да не изпълняват наставленията на Ведите за удовлетворяване на полубоговете, но въпреки това те стоят по-високо от вършителите на плодоносни дейности (кармӣте) и от тези, които обожават полубогове.

По време на един ден от живота на Брахма̄ се сменят четиринадесет Ману и когато срокът на управление на поредния Ману изтече, настава потоп, чиито води стигат чак до Земните планети. Огромните водни талази на унищожението всяват страх дори у Брахма̄. В началото на управлението си бъдещият Ваивасвата Ману щял да бъде свидетел на такова унищожение. Щели да се случат и много други събития, например щял да бъде убит прочутият Шан̇кха̄сура. Брахма̄джӣ направил това предсказание на основата на миналия си опит. Той знаел, че при вида на страшното унищожение Ведите ще изпаднат от устата му, но Богът в инкарнацията си на риба ще ги спаси, както ще спаси и всички живи същества – полубоговете, животните, хората и великите мъдреци.

В тази вселена наистина има океан от мляко, макар ние да не можем да го видим. Дори съвременните учени признават, че над главите ни плуват стотици хиляди планети, на всяка от които има различни климатични условия. Шрӣмад Бха̄гаватам съдържа много информация, която влиза в противоречие с практическия ни опит. Но според мъдреците на Индия единственият достоверен източник на знание са ведическите писания; всички авторитети са категорични, че трябва да се научим да гледаме на света през очите на автентичните книги на знанието (ша̄стра-чакш̣урват). Нямаме основания да отричаме съществуването на млечния океан, описан в Шрӣмад Бха̄гаватам, докато не сме изследвали всички планети, които се носят из космоса. А тъй като подобен експеримент е невъзможен, не ни остава нищо друго, освен да се съгласим с твърдението на Шрӣмад Бха̄гаватам, защото тази истина са признавали и духовните водачи Шрӣдхара Сва̄мӣ, Джӣва Госва̄мӣ, Вишвана̄тха Чакравартӣ и много други. Ведите ни съветват да вървим по стъпките на великите авторитети и това е единственият начин, по който можем да узнаем нещата, които са дори отвъд представите ни.

Предвечният Бог е всемогъщ и може да направи всичко, каквото пожелае. Затова няма нищо чудно, че преследвайки определена цел, се въплъщава в образа на костенурка или риба. Трябва без колебание да приемаме всичко, което се казва в автентичните писания, такива като Шрӣмад Бха̄гаватам.

За да осъществят грандиозното си съвместно начинание – разбиването на млечния океан, – полубоговете и демоните се нуждаели от гигантска опора за планината Мандара. За да помогне на полубоговете, изначалният Бог приел формата на гигантска костенурка, която плувала в млечния океан. Планината почесвала гърба на Бога, потънал в дрямка, и облекчавала сърбежа, който Той чувствал.

Историята на Хиран̣якашипу и сина му, великия предан Прахла̄да Маха̄ра̄джа, е разказана в Седма песен на Шрӣмад Бха̄гаватам. Благодарение на материалните си постижения Хиран̣якашипу придобил огромно могъщество и понеже заслужил благосклонността на Брахма̄джӣ, си въобразявал, че е станал безсмъртен. Брахма̄джӣ му отказал да го благослови с безсмъртие, защото самият той е смъртно същество. Но с помощта на хитрини Хиран̣якашипу получил от Брахма̄джӣ такава благословия, която го правела практически безсмъртен. Хиран̣якашипу бил сигурен, че не може да бъде убит нито от човек, нито от полубог, нито от някое от познатите му оръжия, и че няма да умре нито през деня, нито през нощта. Но Богът приел образа на полулъв-получовек, което материалистът Хиран̣якашипу не можел никога да допусне. Така Той убил демона, без да нарушава обещанията на Брахма̄джӣ. Богът убил Хиран̣якашипу в скута си – нито на земята, нито във водата, нито в небето. Нр̣сим̇ха разкъсал демона с ноктите си, които не спадали към никой от видовете оръжия, известни на Хиран̣якашипу. Името Хиран̣якашипу буквално означава „този, който обича златото и меките постели“ – идеалът на всички материалисти. Подобни демонични хора, отричащи Бога, постепенно се възгордяват с материалните си постижения и започват да предизвикват властта на Върховния Бог, а също и да измъчват преданите му. Прахла̄да Маха̄ра̄джа бил син на Хиран̣якашипу и понеже бил велик предан, баща му го мъчел по най-жестоки начини. В тези изключителни обстоятелства Богът дошъл като Нр̣сим̇хадева и убил врага на полубоговете по начин, който той изобщо не можел да си представи. Всемогъщият Бог винаги обърква плановете на безбожните демони.

Историята за освобождението на царя на слоновете, който в реката бил захапан за крака от силен крокодил, е описана в Осма песен на Шрӣмад Бха̄гаватам. Тъй като Богът е абсолютното знание, между него и името му няма разлика. Предводителят на слоновете изпаднал в тежка беда, когато крокодилът го нападнал. Слоновете обикновено са по-силни от крокодилите, но във водата крокодилите винаги побеждават. И тъй като в предишния си живот слонът бил велик предан на Бога, благодарение на миналите си добри дела можел да произнася святото му име. Всички живи същества в материалния свят са нещастни, защото това място е такова, че на всяка крачка ги връхлитат страдания. Но този, който в миналото си е извършвал добри дела, започва да отдава предано служене на Бога, както се твърди и в Бхагавад-гӣта̄ (7.16). Ония, които са извършвали неблагочестиви дейности, не се обръщат към преданото служене на Бога, дори и ако страдат. Това също е потвърдено в Бхагавад-гӣта̄ (7.15). Хари, Божествената Личност, се появил на гърба на вечния си носач Гаруд̣а и освободил слона.

Слонът съзнавал връзката си с Върховния Бог. Той нарекъл Бога а̄ди-пуруш̣а, изначалния наслаждаващ се. И Богът, и живите същества имат съзнание и затова могат да се наслаждават, но Богът е първоначалният наслаждаващ се, защото е творецът на всичко. В едно семейство и бащата, и синовете се наслаждават, но бащата е първоначалният наслаждаващ се, а синовете са вторични, подчинени. Чистият предан знае добре, че всичко във вселената принадлежи на Бога и живите същества могат да се наслаждават само на тези неща, които Той определи. Те не могат дори да се докосват до нещо, което не им се полага. Идеята за изначалния наслаждаващ се е обяснена много добре в Ӣшопаниш̣ад. Този, който знае разликата между Бога и себе си, никога не приема нищо, без да го предложи най-напред на Бога.

Слонът нарекъл Бога акхила-лока-на̄тха, господар на вселената, а това означава и негов господар. Тъй като бил чист предан, слонът наистина заслужавал да бъде спасен. Богът е обещал, че никога негов предан няма да загине, така че слонът постъпил съвсем правилно, като го повикал на помощ. И милостивият Бог веднага се отзовал. Богът е защитник на всички, но защитава най-напред тези, които признават върховната му власт, а не ония, които от гордост отричат превъзходството му или твърдят, че са равни на него. Всъщност Богът винаги е по-висш. Чистите предани знаят каква е разликата между тях и Бога и тъй като изцяло се оставят в неговите ръце, Богът лично се грижи за тях, като им отдава предпочитания пред другите. А хората, които отричат съществуването на Бога и сами се обявяват за богове, се наричат асури; те са защитени само от ограничената си власт, с която ги е дарил Богът. Тъй като Богът превъзхожда всички, съвършенството му също превъзхожда всичко. Никой не е в състояние да си представи съвършенството на Бога.

Слонът нарекъл Бога тӣртха-шравах̣, славен като святите места. Хората посещават святите места, за да се освободят от последиците на несъзнателните си грехове. Но човек може да се освободи от последиците на всички грехове просто като помни святото име на Бога. Следователно между Бога и святите места няма разлика. Когато отиде на поклонение в свято място, човек може да се избави от всичките си грехове, но същото благо може да постигне и у дома си или някъде другаде просто като повтаря святото име на Бога. За чистия предан не е нужно да посещава святи места. Той може да се освободи от всичките си грехове просто като помни Бога с искреност. Чистият предан на Бога никога не извършва грехове, но тъй като целият свят е потънал в грехове, понякога дори той може несъзнателно да сгреши. Човек, който върши греховни дейности съзнателно, не е достоен да бъде предан на Бога. Но ако чистият предан е извършил някакъв грях неволно, Богът сам го спасява, заради това че той винаги помни Бога.

Святото име на Бога тук е наречено шравана-ман̇гала. Това означава, че просто като го слуша, човек постига успех във всичко. На друго място в Шрӣмад Бха̄гаватам святото име на Бога е наречено пун̣я-шраван̣а-кӣртана. Слушането за Бога и възпяването на дейностите му дори само по себе си е благочестива постъпка. Богът идва на Земята и действа като всички останали в този свят само за да създаде събития, за които да се слуша. Иначе Той няма какво да прави в този свят, Той не е длъжен да върши нищо. Богът идва от безпричинна милост и действа така, както пожелае. Ведите и Пура̄н̣ите са пълни с разкази за дейностите му, за да дадат възможност на хората да пробудят желанието си да слушат и четат за Бога. Но по-голямата част от съвременните хора пилеят времето си в четене на светски произведения. Такива произведения не могат да помогнат на никого; обратното, те ненужно възбуждат умовете на младите хора и усилват гун̣ите на страстта и невежеството, затягайки още по-здраво възела на материалното съществуване. Потребността на хората да слушат и четат трябва да се насочи към слушане и четене за дейностите на Бога – това ще се отрази благоприятно както на отделния човек, така и на обществото като цяло.

И така, в заключение можем да кажем, че човек винаги трябва да се стреми да слуша святото име на Бога и повествованията за него – затова в този стих Богът е наречен на̄ма-дхея, „този, чието име е достойно за възпяване“.

Богът живее на своята планета, Вайкун̣т̣ха. Никой не може да определи разстоянието, което я отделя от нас. Но се казва, че ако някой се опита да я достигне с въздушен кораб или с кораба на ума, няма да я открие дори след милиони години. Съвременните учени са изобретили материални космически кораби, а йогӣте пътуват с още по-финия механизъм на ума. С кораба на ума си в един миг те могат да преодолеят и най-огромни разстояния. Но нито космическите кораби, нито корабите на ума могат да проникнат в царството на Бога във Вайкун̣т̣халока, която е далеч отвъд пределите на материалното небе. Как тогава Богът, намиращ се на такова огромно разстояние, могъл да чуе молитвите на слона и в миг да се появи пред него? – Човешкият разум никога няма да проумее това. То било възможно благодарение на безкрайното могъщество на Бога. Именно затова Богът е наречен апрамея – неговото могъщество и енергии не могат да бъдат измерени или описани математически и от най-съвършения човешки мозък. Намирайки се на огромно разстояние от нас, без да напуска обителта си, Богът може да чува, да приема храната, която му предлагаме тук, и в един миг да се появява едновременно навсякъде. Такова е неговото всемогъщество.

Историята за Бали Маха̄ра̄джа и за това, как дал милостиня на Ва̄манадева, е описана в Осма песен на Шрӣмад Бха̄гаватам. Бали Маха̄ра̄джа завладял всички планети във вселената и станал техен законен собственик. Ако е достатъчно силен, един цар може да покори други царе и тогава завоюваното от него богатство се счита за негова законна собственост. Така Бали Маха̄ра̄джа станал владетел на всички земи във вселената и се славел с щедростта си към бра̄хман̣ите. Затова Богът се преоблякъл като бра̄хман̣а просяк и го помолил да му подари три стъпки земя. Богът е собственикът на всичко и стига да поискал, можел да вземе от Бали Маха̄ра̄джа всичките му земи, но не направил това, защото Бали Маха̄ра̄джа бил цар и имал законно право над земите си. Когато Бог Ва̄мана поискал от Бали Маха̄ра̄джа толкова малък дар, Шукра̄ча̄ря, духовният учител на царя, се възпротивил на молбата, защото знаел, че Ва̄манадева е самият Виш̣н̣у, престорил се на просяк. Но щом разбрал, че просякът, който стои пред него, е самият Виш̣н̣у, Бали Маха̄ра̄джа отказал да се подчини на волята на духовния си учител и с готовност се съгласил да подари на Ва̄манадева земята, за която Той молел. С първите си две крачки Бог Ва̄манадева прекрачил цялата вселена и попитал Бали Маха̄ра̄джа къде да стъпи, за да направи третата. Царят с радост му предложил главата си и макар че загубил всичко, което притежавал, бил благословен от Бога, който станал негов постоянен спътник и страж. Така че като отдаде всичко на Бога, човек не губи нищо, напротив, печели това, за което не би могъл и да мечтае.

Като спечелил трансценденталната милост на Бога с огромната си материална жертва, Бали Маха̄ра̄джа получил място във Вайкун̣т̣халока, където цари вечно наслаждение. По този начин той се оказал в същите и дори в още по-добри условия. Следователно когато пожертвал небесното царство, завладяно с материална сила, той не загубил нищо. С други думи, когато Богът отнема спечелените с тежък труд материални притежания на някой чист предан и в замяна на това го дарява с вечен живот, блаженство и знание и с възможността да му отдава лично трансцендентално служене, това е проява на специалната му милост към предания.

Колкото и да са примамливи, материалните притежания не са вечни. Това означава, че е по-добре човек да се откаже от тях доброволно, иначе ще бъде принуден насила да се раздели с тях, когато напуска материалното си тяло по време на смъртта. Разумният човек знае, че всяка материална собственост е временна, затова най-доброто, което може да направи с нея, е да я използва в служене на Бога; ако успее да удовлетвори Бога, Той ще го възнагради с вечно място в своята парам̇ дха̄ма.

В Бхагавад-гӣта̄ (15.5 – 6) парам̇ дха̄ма на Бога е описана по следния начин:

Този, който притежава много неща в материалния свят – дом, земя, деца, общество, приятелство и богатство, – може да разполага с тях само за кратко време. Човек не може да има тези измамни предмети, създадени от ма̄я̄, вечно. Този, който притежава много неща, още по-лесно попада под влиянието на илюзията и се отклонява от пътя на себепознанието. Затова е по-добре човек да притежава съвсем малко или да се откаже от всичко, за да се избави от лъжливата си гордост. В материалния свят ние сме замърсени от съприкосновението с трите гун̣и на материалната природа. Колкото повече човек напредва по духовния път благодарение на преданото служене, жертвайки временните си притежания, толкова повече се освобождава от привързаността си към материалната илюзия. За да постигне това равнище, човек трябва да е твърдо убеден в реалността на духовното съществуване и във вечните му резултати. А за да може наистина да узнае вечността на духовното съществуване, трябва доброволно да сведе притежанията си до минимума, който е необходим за поддържане на материалното му съществуване. Човек не трябва да си създава ненужни потребности – така ще може да се задоволява само с минималното. Ненужните жизнени потребности са дейности на сетивата. В основата на съвременната цивилизация стоят именно дейностите на сетивата, т.е. сегашната цивилизация е цивилизация на сетивната наслада. Съвършената цивилизация е цивилизация на а̄тма̄, на душата. Човекът от цивилизацията на сетивното удоволствие стои на равнището на животните, защото животните също не могат да отидат отвъд пределите на сетивните дейности. Над сетивата стои умът. Но цивилизацията на умозрителните построения също не е съвършена, защото над ума стои интелигентността; Бхагавад-гӣта̄ описва именно цивилизацията, изградена на основите на интелигентността. Ведическите писания съдържат указания, отнасящи се до всички видове човешка цивилизация – до цивилизацията на равнището на сетивата, на ума, на интелигентността и на самата душа. Бхагавад-гӣта̄ е насочена главно към интелигентността на човека, водейки го постепенно към духовната цивилизация. А Шрӣмад Бха̄гаватам описва съвършената човешка цивилизация, в чийто център стои самата душа. Когато човек се издигне до равнището на духовната цивилизация, той е достоен за царството на Бога, описано в цитираните по-горе стихове от Бхагавад-гӣта̄.

Първото, което научаваме за царството на Бога, е че в него няма нужда от слънце, луна или електричество, които са така необходими в тъмния материален свят. След това разбираме, че оня, който успее да достигне царството на Бога, следвайки духовната култура, т.е. по пътя на бхакти йога, постига най-висшето съвършенство на живота. Такъв човек, притежаващ пълно знание за трансценденталното любовно служене на Бога, постига вечно духовно съществуване. В замяна на материалните си богатства Бали Маха̄ра̄джа получил достъп до духовната цивилизация, а заедно с това и правото да влезе в царството на Бога. Той разбрал, че цялото райско царство, което бил завоювал с материалното си могъщество, не е нищо в сравнение с царството на Бога.

Тези, които са обградени от удобствата на материалната цивилизация, създадена за сетивна наслада, трябва да се опитат да постигнат царството на Бога, като следват стъпките на Бали Маха̄ра̄джа, който пожертвал цялото си материалното си могъщество и приел процеса на бхакти йога, препоръчан в Бхагавад-гӣта̄ и обяснен в Шрӣмад Бха̄гаватам.

Понятията „предан“ и „предано служене“ са тясно свързани помежду си. Докато не стане предан на Бога, човек не може да проникне в тайните на преданото служене. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а предал Бхагавад-гӣта̄, знанието за преданото служене, на Шрӣ Арджуна, защото Арджуна бил не само негов приятел, но и велик предан. Всички живи същества, които по природа са частици от върховното живо същество, Абсолютната Божествена Личност, притежават и малко свобода на действие. Затова първото качество, което човек трябва да притежава, за да тръгне по пътя на преданото служене, е да има желание да служи на Бога. А за да се появи такова желание, той доброволно трябва да сътрудничи и да действа еднопосочно с тези, които вече са се посветили на трансценденталното предано служене на Бога. Като сътрудничи на такива хора, начинаещият овладява техниките на преданото служене и в процеса на задълбочаване на познанията си постепенно изчиства от себе си замърсяванията, предизвикани от контакта с материята. Процесът на пречистване укрепва вярата му, а твърдата вяра го води до равнището, на което той започва да изпитва трансцендентален вкус към преданото служене. Така преданият развива истинска привързаност към преданото служене на Бога, а после убедеността му го издига до точката на екстаза, който предшества равнището на трансценденталната любов.

Знанието за преданото служене може да се раздели на две части: първата включва начални сведения за природата на преданото служене, а втората – знание за практическото му осъществяване. Бха̄гаватам описва личността на Бога, неговата красота, слава, богатство, величие, очарование и трансцендентални качества, които привличат живото същество към Бога в нежни любовни отношения. Всяко живо същество носи заложена у себе си склонността да служи на Бога с любов. Тази склонност е потискана заради контакта с материята, а Шрӣмад Бха̄гаватам помага на човека да отмахне неестественото покривало на забравата. Затова тук се казва, че Шрӣмад Бха̄гаватам е факелът на трансценденталното знание. Двете части на трансценденталното знание в преданото служене се откриват само пред този, който напълно се е отдал на Ва̄судева. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.19), такива велики души, напълно отдали се в лотосовите нозе на Ва̄судева, се срещат много, много рядко.

За инкарнациите на Ману говорихме в Първа песен. В един ден от живота на Брахма̄ има четиринадесет Ману, които се сменят един след друг. Това означава, че в един месец на Брахма̄ има 420 Ману, а в една година – 5040. Брахма̄ живее сто години, откъдето следва, че по време на управлението му се изреждат 504 000 Ману. А такива Брахма̄ са безброй и живеят само докато трае едно издишване на Маха̄-виш̣н̣у. Това дава известна представа как действат инкарнациите на Върховния Бог из всички материални светове, които при това съставляват само една четвърт от цялостната енергия на Върховната Божествена Личност.

Когато идва в образа на Ману, Богът наказва престъпните владетели на различните планети и прави това със същата мощ, с която Върховната Божествена Личност наказва злодеите с диска си. Инкарнациите манвантара разпространяват по света трансценденталната слава на Бога.

Както се казва в началото на Шрӣмад Бха̄гаватам, всичко произлиза от абсолютния извор, Божествената Личност. От тази шлока научаваме, че медицината, науката за лечението, също произлиза от Върховния Бог, от инкарнацията му Дханвантари, затова медицинското знание е записано във Ведите. Ведите са източник на всички знания; в тях е описана и медицината, която позволява да се лекуват болестите на живите същества. Болестите са заложени в самата природа на тялото на обусловената душа. Тялото е символ на болестите. Те може да са различни, но винаги са неизбежни, както раждането и смъртта са неизбежни за всички. По милостта на Божествената Личност човек може да се избави не само от болестите на тялото и на ума, но да излекува и душата си, като я освободи от омагьосания кръг на непрекъснатите раждания и смърти. Богът се нарича още бхавауш̣адхи – „този, който дава лек срещу болестта на материалното съществуване“.

Кш̣атриите, т.е. владетелите, които управляват определена част от вселената, са представители на Всемогъщата Божествена Личност, независимо на коя планета се намират. Тяхно задължение е да извеждат поданиците си до съзнанието за Бога. Първостепенният дълг на всяка държава и на всички ръководители, независимо от вида на управление – монархия или демокрация, олигархия, диктатура или автокрация, – е да водят гражданите до познанието за Бога. Това е смисълът на човешкото съществуване, затова бащата, духовният учител, а в крайна сметка и държавата, са длъжни да водят хората към постигането на тази цел. Цялото материално творение е създадено, за да даде възможност на падналите души, които са отхвърлили волята на Върховния Баща и са станали обусловени от материалната природа, да се опомнят. Силите на материалната природа заставят човека да деградира, превръщайки живота му в ад, изпълнен със страдания и нещастия. Тези, които нарушават предписаните правила и ограничения, регулиращи обусловения живот, се наричат брахмоджхита-патхи, т.е. хора, които се отклоняват от пътя към Абсолютната Истина, и такива хора заслужават наказание. Бог Парашура̄ма, инкарнация на Божествената Личност, се появил при подобни обстоятелства и на двадесет и един пъти избил всички неправедни царе. Тогава в страх от неговия гняв много царе кш̣атрии избягали от Индия в други краища на света; според Маха̄бха̄рата египетските царе произхождат от Индия, но напуснали земите си, спасявайки се от гнева на Парашура̄ма. Такова наказание се стоварва върху главите на царете и управниците всеки път, когато те стават безбожници и създават безбожна цивилизация. Такава е волята на Всемогъщия.

Бог Ра̄ма е Върховната Божествена Личност, а братята му Бхарата, Лакш̣аман̣а и Шатругхна са негови пълни експанзии. И четиримата принадлежат към виш̣н̣у-таттва, а не са обикновени човешки същества. Срещат се много безскрупулни и невежи коментатори на Ра̄ма̄ян̣а, които представят братята на Бог Ра̄мачандра като обикновени живи същества. Но тук в Шрӣмад Бха̄гаватам, най-автентичното писание върху науката за Бога, недвусмислено се казва, че братята на Бог Ра̄мачандра са негови пълни експанзии. Бог Ра̄мачандра е инкарнация на Ва̄судева, Лакш̣ман̣а е инкарнация на Сан̇карш̣ан̣а, Бхарата – на Прадюмна, а Шатругхна – на Анируддха, които пък са експанзии на Божествената Личност. Лакш̣мӣджӣ Сӣта̄ е вътрешната енергия на Бога, тя не е обикновена жена или Дурга̄, инкарнацията на външната енергия. Дурга̄ е външната енергия на Бога и е свързана с Шива.

Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (4.7), Богът идва тогава, когато хората престанат да следват принципите на истинската религия. Бог Ра̄мачандра също дошъл при подобни обстоятелства, съпроводен от братята си, експанзии на вътрешната му енергия, и Лакш̣мӣджӣ Сӣта̄девӣ.

Попаднал в много трудно положение, Маха̄ра̄джа Дашаратха, бащата на Бог Ра̄мачандра, бил принуден да заповяда на сина си да напусне двореца и да отиде в гората в изгнание. Богът бил съвършен син и се подчинил на волята на баща си, въпреки че тъкмо му предстояло да бъде коронясан за цар на Айодхя̄. Един от неговите братя, Лакш̣ман̣аджӣ, и вечната съпруга на Ра̄ма, Сӣта̄джӣ, пожелали да отидат с него. Богът ги приел и тримата заедно отишли в гората Дан̣д̣ака̄ран̣я, където живели четиринадесет години. По времето, когато били в гората, между Ра̄мачандра и Ра̄ван̣а възникнала вражда и Ра̄ван̣а отвлякъл Сӣта̄, съпругата на Бога. Враждата свършила с унищожаването на могъщия Ра̄ван̣а заедно с цялото му царство и семейство.

Сӣта̄ е Лакш̣мӣджӣ, богинята на щастието, и никое живо същество не може да ѝ се наслаждава. Живите същества трябва да обожават Сӣта̄ заедно със съпруга ѝ Шрӣ Ра̄мачандра. Материалистите като Ра̄ван̣а не могат да разберат тази велика истина, затова Ра̄ван̣а се опитал да похити Сӣта̄девӣ и да я отнеме от покровителството на Ра̄ма, с което си навлякъл големи нещастия. Материалистите, обладани от жажда за богатство и материално благополучие, могат да научат от Ра̄ма̄ян̣а, че желанието им да експлоатират природата на Бога, без да признават върховенството му, ги прави да са като Раван̣а. Ра̄ван̣а бил толкова могъщ в материално отношение, че покрил цялото си царство Лан̇ка̄ с чисто злато и имал несметни материални богатства. Но понеже не признавал върховната власт на Бог Ра̄мачандра и се осмелил да го предизвика, като отвлякъл съпругата му Сӣта̄, бил убит и цялото му богатство и сила били унищожени.

Бог Ра̄мачандра е пълна инкарнация, която притежава в пълна степен шестте съвършенства на Бога, затова в тази шлока е наречен калешах̣, господар на всички съвършенства.

Божествената Личност изпитва всички чувства, които изпитват и останалите живи същества, защото Той е най-висшето и изначалното живо същество, върховният източник на всички останали същества. Той е нитя, главният вечен сред другите вечни. Той е върховен и единствен, а останалите са зависимо мнозинство. Единият вечен удовлетворява нуждите на многобройните вечни, затова в качествено отношение единият и многото са тъждествени. Благодарение на еднаквата им природа и двата вида вечни същества изпитват една и съща гама от емоции, но количествените измерения на емоциите на главния вечен са различни от тези на зависимите вечни. Когато Ра̄мачандра се разгневил, очите му почервенели като нажежено желязо и океанът така се нагорещил, че водните животни изнемогвали от топлината. Треперейки от страх, олицетвореният Океан сторил път на Бога, за да може Той лесно да стигне до вражеския град. Имперсоналистите ще кажат, че има нещо нередно в страшния гняв на Бога, защото търсят съвършенството в отрицанието. Те мислят, че щом Богът е абсолютен, Той не може да изпитва гняв, тъй като това чувство им напомня за светските емоции. Заради бедните си познания те не могат да проумеят, че емоциите на Абсолютната Личност са отвъд светските представи за количество и качество. Ако настроението на Бог Ра̄мачандра беше материално, щеше ли да смути покоя на целия океан с неговите обитатели! Могат ли почервенелите от гняв очи на някой човек да накарат необятния океан да кипи? Всички тези фактори трябва да се имат предвид, когато се разглежда личностната и безличностната концепция за Абсолютната Истина. Както се каза в началото на Шрӣмад Бха̄гаватам, Абсолютната Истина е източник на всичко. Следователно Абсолютната Личност не може да не притежава емоциите, които са отразени във временния материален свят. Нещо повече, разнообразните чувства на Абсолюта, от гняв до състрадание, не се различават помежду си по качество. С други думи, за разлика от материалните чувства, те имат еднаква стойност, защото притежават единна абсолютна природа. Емоциите определено са присъщи на Абсолюта, въпреки че имперсоналистите твърдят обратното, гледайки на трансценденталния свят от материални позиции.

Колкото и да е могъщо едно живо същество, никой не може да го спаси, ако е осъдено от Бога. И колкото и да е слабо, никой не може да го унищожи, ако е под защитата на Бога.

Този стих описва появяването на Бог Кр̣ш̣н̣а с непосредствената му експанзия Бог Баладева. Бог Кр̣ш̣н̣а и Бог Баладева са заедно Върховната Божествена Личност. Богът е всемогъщ и се разпространява в безброй форми и енергии, които, взети заедно, се наричат единен Върховен Брахман. Многообразните проявления на Бога се делят на две категории: лични и обособени. Личните експанзии се наричат виш̣н̣у-таттва, а обособените – джӣва-таттва. Сред тях най-първата лична експанзия на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, е Бог Баладева.

Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а и Маха̄бха̄рата се казва, че дори и в преклонната си възраст Кр̣ш̣н̣а и Баладева имали красиви черни коси. Богът се нарича анупалакш̣я-ма̄ргах̣, или ако използваме още по-точен ведически термин, ава̄н̇-манаса̄ гочарах̣ – „този, който не може да бъде възприет или узнат чрез ограничените сетива на обикновените хора“. В Бхагавад-гӣта̄ (7.25) Богът казва: на̄хам̇ прака̄шах̣ сарвася йога-ма̄я̄-сама̄вр̣тах̣ – Той си запазва правото да не се разкрива пред всеки. Само истинските предани могат да го разпознаят по многобройните му отличителни белези, един от които е споменат и в настоящата шлока: Богът е сита-кр̣ш̣н̣а-кешах̣, винаги има прекрасни черни коси. Такива коси имали и Бог Кр̣ш̣н̣а, и Бог Баладева, затова дори в преклонната си възраст двамата изглеждали като шестнайсетгодишни юноши. Това качество е присъщо само на Божествената Личност. В Брахма сам̇хита̄ се казва, че макар да е най-древното от всички живи същества, Богът винаги изглежда млад и свеж. Това е един от признаците на духовното тяло. Материалното тяло е обречено на раждане, смърт, старост и болести, но нито един от тези признаци не е присъщ на духовното тяло. Живите същества, които живеят на Вайкун̣т̣халоките вечно и в блаженство, също са дарени с духовни тела, които не могат да бъдат докоснати от старостта. В Бха̄гаватам (Шеста песен) се казва, че Виш̣н̣удӯтите, които дошли да освободят Аджа̄мила от слугите на Ямара̄джа, изглеждали като юноши, и това е още едно потвърждение на описанието в тази шлока. И така, духовните тела на Бога и на другите обитатели във Вайкун̣т̣халока напълно се различават от материалните тела в този свят. И когато Богът идва от духовния в материалния свят, Той идва с духовното си тяло, изградено от а̄тма-ма̄я̄ (вътрешната енергия) и недокоснато от бахиран̇га̄-ма̄я̄ (външната, материалната енергия). Представите, че безличностният Брахман приема материално тяло, когато се появява в материалния свят, са абсурдни. Богът идва тук в духовно, а не в материално тяло. Безличностното брахмаджьоти е само ослепително сияние от тялото на Бога, а между тялото на Бога и безличностното му сияние няма качествена разлика.

Основателен би бил въпросът, защо Богът, който е всемогъщ, трябва да идва лично, за да освободи света от бремето на безогледни царе. Естествено, не е нужно Богът да идва лично, за да направи това. Той всъщност идва, за да покаже трансценденталните си дейности и така да насърчи чистите си предани, които искат да се наслаждават на живота, възпявайки величието на Бога. В Бхагавад-гӣта̄ (9.13 – 14) се казва, че маха̄тмите, великите предани на Бога, изпитват удоволствие, като възпяват дейностите му. Целта на цялата ведическа литература е да насочи вниманието на хората към Бога и към неговите трансцендентални дейности. Така деянията на Бога и взаимоотношенията му с обикновените хора се превръщат в теми за разговори между чистите предани.

Бог не може да се измисли или да се избере чрез гласуване, макар че точно такава е практиката на невежите хора. Богът винаги е бил Бог, а обикновените живи същества винаги са негови неотделими частици. Богът е единствен и неповторим, а живите същества са безброй. Те получават всичко необходимо за живот от Бога – това е заключението на ведическата литература. Когато Кр̣ш̣н̣а още лежал в скута на майка си, дошла демоницата Пӯтана̄ и помолила да го вземе на ръце, за да го накърми. Майка Яшода̄ се съгласила и ѝ дала Кр̣ш̣н̣а, защото Пӯтана̄ била приела образа на почтена жена. Възнамерявайки да убие детето, тя била намазала гърдите си с отрова, но когато кроежите ѝ вече почти се осъществили, Богът изсмукал заедно с млякото от гърдите ѝ и целия ѝ жизнен дъх. Огромното тяло на демоницата, за което се говори, че било дълго десет километра, рухнало на земята. Дори не станало нужда Бог Кр̣ш̣н̣а да се уголемява до нейните размери, макар че за него не представлява трудност да стане и по-дълъг от десет километра. В инкарнацията си като Ва̄мана Той се представил за джудже бра̄хман̣а, но когато Бали Маха̄ра̄джа обещал да му даде три крачки земя, Той разтегнал крачката си толкова, че стигнал чак до върха на вселената, прекрачвайки наведнъж хиляди и милиони километри. Това показва, че Кр̣ш̣н̣а с лекота би могъл да направи чудо и да уголеми тялото си; но Той не искал да прави това, защото изпитвал дълбока синовна обич към майка Яшода̄. Ако Яшода̄ видела Кр̣ш̣н̣а, който още лежи в скута ѝ, да става по-голям от десет километра, за да убие демоницата Пӯтана̄, естествената ѝ майчина любов щяла да бъде смутена, защото тя щяла да узнае, че синът ѝ Кр̣ш̣н̣а е самият Бог. Ако научела, че Кр̣ш̣н̣а е Богът, Яшода̄майӣ нямала да може да го обича повече като роден син. Но що се отнася до Бог Кр̣ш̣н̣а, Той е Бог винаги – и като дете в скута на майка си, и като Ва̄манадева, който покрил с крачките си цялата вселена. Той не става Бог, като се подлага на сурови отречения, въпреки че някои хора се опитват да направят това. С помощта на сурови отречения човек не може да стане равен на Бога, но може да постигне много от качествата му. Живото същество може да придобие голяма част от качествата на Бога, но не може да стане Бог, докато Кр̣ш̣н̣а, без да се подлага на никакви отречения, е Бог винаги – и в скута на майка си, и като пораснало дете, изобщо през цялото си съществуване.

Когато бил само на три месеца, Кр̣ш̣н̣а убил Шакат̣а̄сура, който се бил скрил зад една количка в къщата на Яшода̄майӣ. А веднъж, когато още пълзял, майка му го вързала за чукалото на един огромен хаван, за да не ѝ пречи да се занимава с къщната работа. Но немирното дете довлачило чукалото до две високи дървета арджуна, които растели в двора на Яшода̄майӣ. Чукалото се заклещило между дърветата и те рухнали на земята със страшен грохот. Яшода̄майӣ веднага дотърчала да види какво става и била убедена, че детето ѝ се е спасило от рухналите дървета само по милостта на Бога, без да знае, че тази пакост е направил самият Бог, който пълзи из двора ѝ. Такива са любовните отношения между Бога и преданите му. Яшода̄майӣ искала да има Бога като свой син и Богът приел да бъде дете в скута ѝ, но когато било необходимо, влизал в ролята и на Всемогъщия Бог. Прелестта на забавленията му е в това, че Той изпълнява желанията на всеки. Когато повалил огромните дървета, Той си бил поставил за цел да освободи двамата сина на Кувера, които На̄рада проклел да се превърнат в дървета. Но в същото време по този начин Той изпълнявал ролята и на малко дете, което пълзи из двора на Яшода̄, защото това доставяло на Яшода̄ трансцендентално удоволствие.

Във всеки свой облик – и на исполин, и на младенец – Богът винаги си остава Бог на вселената.

Въпреки че в този стих деянията на Бога са наречени свръхчовешки, пак трябва да подчертаем, че неговите деяния винаги са свръхчовешки и по това Той се отличава от обикновените живи същества. Никое човешко същество не е в състояние нито да изкорени огромно баняново дърво или дърво арджуна, нито да потуши силен горски пожар просто като затвори очи. Но не само тези дейности на Бога будят удивление; всичко, което Той върши, е свръхестествено, както потвърждава Бхагавад-гӣта̄ (4.9). Човек, който познава свръхестествените дейности на Бога, трансцендентални по природа, става достоен да влезе в царството на Кр̣ш̣н̣а, и затова когато напусне сегашното си материално тяло, се връща обратно вкъщи, при Бога.

Един ден Бог Кр̣ш̣н̣а, който играел ролята на непослушно дете, ядосал майка Яшода̄ и тя решила да го върже, за да го накаже. Но колкото и върви да завързвала една за друга, те все се оказвали къси. Тя съвсем се уморила, а в това време Богът отворил уста и нежната му майка видяла в нея всички вселени. Тя била смаяна, но в дълбоката си обич към Кр̣ш̣н̣а си помислила, че Всемогъщият Бог На̄ра̄ян̣а милостиво се грижи за него, за да го опази от непрекъснатите беди, които го връхлитат. Любовта на Яшода̄ към Кр̣ш̣н̣а била толкова силна, че на нея и през ум не ѝ минавало, че синът ѝ е самият На̄ра̄ян̣а, самата Върховна Божествена Личност. Така действа йога-ма̄я̄, вътрешната енергия на Върховния Бог, която има за задача да прави съвършени всички забавления на Бога с различните му предани. Кой друг може да твори такива чудеса, освен Бога?

Веднъж Нанда Маха̄ра̄джа, осиновителят на Бог Кр̣ш̣н̣а, отишъл посред нощ да се къпе в река Ямуна̄, защото се объркал и си помислил, че утрото вече е настъпило. Полубогът Варун̣а го отвел на своята планета, разчитайки, че Божествената Личност Бог Кр̣ш̣н̣а ще дойде да освободи баща си и така той ще успее да го види. Всъщност Нанда Маха̄ра̄джа не бил в плен, защото жителите на Вр̣нда̄вана постоянно мислят за Кр̣ш̣н̣а и медитират върху Божествената Личност в един особен вид сама̄дхи – транса на бхакти йога. Те не се боят от страданията в материалното битие. В Бхагавад-гӣта̄ се потвърждава, че когато от трансцендентална любов човек изцяло се отдаде на Върховния Бог и по този начин общува с него, той се освобождава от страданията, на които го обричат законите на материалната природа. Тук ясно се казва, че денем жителите на Вр̣нда̄вана били заети с тежък труд, а нощем спели непробудно. Практически на тях не им оставало много време да се отдават на медитация или да се занимават с други духовни дейности. Но въпреки това през цялото време те били погълнати от най-висшата духовна дейност. Всичко, което вършели, било духовно, защото всичките им действия били свързани с Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. В центъра на всичките им дейности стоял Кр̣ш̣н̣а, затова те, макар и материални на пръв поглед, били наситени с духовна енергия. Това е особената красота и сила на бхакти йога. Човек трябва да изпълнява всичките си задължения в името на Бог Кр̣ш̣н̣а; тогава всичките му дейности ще бъдат пропити от мисълта за Кр̣ш̣н̣а, а това е най-висшият транс в духовното познание.

Децата обичат да си играят с едни малки чадърчета, които се наричат „жабешки чадърчета“. Така и Бог Кр̣ш̣н̣а, когато бил само на седем години, се изхитрил да повдигне големия хълм Говардхана Парвата във Вр̣нда̄вана и го държал на една ръка седем дена, за да защити животните и жителите на Вр̣нда̄вана от гнева на небесния цар Индра, който искал да им отмъсти, задето спрели жертвоприношението в негова чест.

Всъщност ако човек служи на Върховния Бог, няма нужда да принася жертви на полубоговете, за да им се отблагодарява за това, което правят за него. Препоръчаните във Ведите жертвоприношения за удовлетворяване на полубоговете са средство, с което хората да осъзнаят, че съществуват по-висши сили. Полубоговете са избрани от Бога да управляват материалните дела, затова според Бхагавад-гӣта̄ обожаването им е косвено обожаване на Върховния Бог. Но ако човек обожава самия Върховен Бог, тогава е излишно да обожава полубоговете или да извършва жертвоприношения за тях, както препоръчват различните писания. Затова Бог Кр̣ш̣н̣а посъветвал жителите на Враджабхӯми да прекратят жертвоприношението за небесния цар Индра. Но Индра, който не знаел кой е Бог Кр̣ш̣н̣а във Враджабхӯми, се разгневил и се опитал да си отмъсти на хората за оскърблението. Тогава всемогъщият Бог, използвайки собствената си енергия, спасил хората и животните на Враджабхӯми и доказал на целия свят, че тези, които служат лично на него, не са длъжни да удовлетворяват великите полубогове, включително Брахма̄ и Шива. Тази случка определено показва, че Бог Кр̣ш̣н̣а е Божествената Личност и че е бил такъв винаги – и като дете в скута на майка си, и като седемгодишно момче, и на сто двадесет и пет години. Той никога не е бил като обикновените човешки същества и дори в напреднала възраст е изглеждал сякаш е шестнайсетгодишен юноша. Такива са особеностите на трансценденталното тяло на Бога.

Трябва да обърнем особено внимание на това, че думите на Брахма̄джӣ, предадени в тази шлока, са обърнати към На̄рада и описват събития, които щели да се случат в бъдеще, по време на идването на Бог Кр̣ш̣н̣а на Земята. Тези, които са дарени с необикновената способност да виждат миналото, настоящето и бъдещето, познават забавленията на Кр̣ш̣н̣а. Брахма̄джӣ бил точно такава личност и затова предсказал какво ще се случи по-късно. Богът убил Шан̇кхачӯд̣а след ра̄са-лӣла̄, двете събития не станали едновременно. В предишните стихове вече забелязахме, че потушаването на горския пожар е описано така, като че ли е станало едновременно с наказването на змията Ка̄лия, а сега са описани едновременно забавленията в танца ра̄са и убиването на Шан̇кхачӯд̣а. Но това се обяснява лесно, когато вземем предвид факта, че описаните събития предстояли да се случат в бъдеще, много хилядолетия след разговора между Брахма̄джӣ и На̄рада. Богът убил демона Шан̇кхачӯд̣а по време на забавленията си в Хорика̄ през месец Пха̄лгуна. И до ден-днешен в Индия се провежда същата церемония и в деня преди Холи, забавленията на Бога в Хорика̄, се изгаря чучело, символизиращо Шан̇кхачӯд̣а.

Обикновено бъдещите появявания и дейности на Бога и на инкарнациите му са предсказани в писанията. Така псевдоинкарнациите не могат да мамят хората, които знаят какво е написано в авторитетните ша̄стри.

Всичко съществуващо и в материалните, и в духовните светове е проявление на различните енергии на Бог Кр̣ш̣н̣а. Божествената Личност Баладева е непосредствена експанзия на Кр̣ш̣н̣а, а Бхӣма и Арджуна са лични придружители на Кр̣ш̣н̣а. Както при всяко свое идване, Богът щял да се появи с всичките си спътници и енергии. Непокорните души – Праламба и останалите демони и демонични хора, изброени в тези стихове, – щели да бъдат убити или от самия Бог, или от спътниците му. Посочените събития са описани подробно в Десета песен. Но трябва да запомним, че всички тези убити същества постигнали освобождение, като или се слели с брахмаджьоти, или получили правото да влязат в обителта на Бога, наречена Вайкун̣т̣ха. За това говори Бхӣш̣мадева в Първа песен – всички, които участвали в битката при Курукш̣етра или се сражавали по някакъв друг начин с Бога и с Баладева, постигнали духовно съществуване, съответстващо на мислите им по време на смъртта. Тези, които в лицето на Кр̣ш̣н̣а разпознавали Бога, влизали във Вайкун̣т̣ха, а тези, които го смятали просто за могъщо същество, постигали освобождение, като се сливали с духовното битие на безличностното му брахмаджьоти. Но всички се освободили от робството на материалното съществуване. Щом така биват възнаграждавани дори враговете на Бога, можем да си представим какво достигат пък слугите му, които му служат предано и са свързани с него в трансцендентални отношения.

Тук Брахма̄ предсказва, че за недълголетните хора от епохата на Кали ще бъде съставен Шрӣмад Бха̄гаватам. Както бе обяснено в Първа песен, ограничените хора от епохата на Кали имат не само кратък живот, но и се сблъскват с много проблеми, защото живеят в трудните условия на хаотичното атеистично общество. Според законите на материалната природа научният прогрес с цел създаване на повече удобства за тялото е дейност в гун̣ата на невежеството. Истински прогрес в познанието е прогресът в опознаването на самата ни същност. Но в епохата на Кали ограничените хора се заблуждават, че заедно със стоте години, които са им отпуснати за живот (в днешно време на практика съкратени и до шестдесет, а някога даже и до четиридесет), свършва всичко. Те са ограничени, защото не знаят, че животът е вечен. Те се отъждествяват с временното материално тяло, което просъществува четиридесетина години, и го смятат за единствената основа на живота. За такива хора се казва, че са като магарета и волове. Но понеже е милостив баща на всички живи същества, Богът им дава необятното ведическо знание под формата на кратки трактати, например Бхагавад-гӣта̄, а за по-напредналите – Шрӣмад Бха̄гаватам. Пура̄н̣ите и Маха̄бха̄рата също са дело на Вя̄садева и са предназначени за различните видове хора в различните гун̣и на материалната природа. Но всички тези книги точно съответстват на ведическите принципи.

Тази инкарнация на Бога като Буда не е същият Буда, когото познаваме от близката история на човечеството. Според Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ споменатата тук инкарнация Буда е от друга епоха на Кали. По време на живота на един Ману се изреждат повече от седемдесет и две Кали юги и в една от тях щял да се появи този Буда, за когото се говори тук. Богът идва под формата на Буда, когато хората станат прекалено големи материалисти, и ги учи на най-елементарни религиозни принципи. Проповядваният от него принцип на ахим̇са̄ сам по себе си още не е религиозен принцип, но е едно от най-важните качества на истински религиозните хора. Тази религия е на равнището на здравия разум – тя учи човека да не причинява злини на животните и на другите живи същества, защото това в крайна сметка ще се обърне против самия него. Но преди да усвои принципите на ахим̇са̄ (на ненасилието), човек трябва да научи два други принципа: смирението и скромността. Ако не е смирен и скромен, той няма да може да се освободи от склонността си към насилие. След това човек трябва да се научи на търпение и прост живот. Той трябва да почита великите религиозни проповедници и духовните водачи и да овладее сетивата си, като се научи да бъде непривързан към семейството и дома си и като служи на Бога с преданост. И накрая човек трябва да признае съществуването на Бога и да стане негов предан – без това не може да става дума за религия. В центъра на религиозните принципи трябва да стои Богът. Защото простите моралните наставления сами по себе си са принципи, предшестващи религиозните. Те са известни като упадхарма, т.е. подобие на религиозни принципи.

Тук е описано бедственото положение в материалния свят, което ще настъпи в края на сегашната епоха, наречена Кали юга. То може да се назове и само с една дума – безбожие. Дори святите личности и двиджа-джаните, два пъти родените хора от висшите обществени класи, ще станат атеисти. Те ще забравят дори святото име на Бога, да не говорим за дейностите му. Хората от висшите класи в обществото: интелигенцията, която направлява останалите обществени групи; управниците, които се грижат за реда и законността в обществото, и производителите, които отговарят за икономическото развитие на обществото, трябва да притежават знание за Върховния Бог и неговото име, качества, забавления, обкръжение, атрибути и превъплъщения. За святите личности и хората от висшите обществени класи се съди по това, доколко са овладели науката за Бога, таттва-гя̄на, а не по произхода им или по други признаци, отнасящи се до тялото. Ако не са придружени от познания в науката за Бога и практически знания за преданото служене, всички тези титли и отличителни знаци са като декорация по безжизнени трупове. А когато обществото се напълни с такива украсени трупове, мирният прогресивен живот на хората става практически невъзможен. Недостигът на образованост и култура във висшите обществени класи ги лишава от правото да бъдат наричани двиджа-джани, два пъти родени. На много места в това велико писание се говореше колко е важно човек да приеме второ раждане; настоящата шлока още веднъж напомня, че раждането, което е следствие от половия контакт на бащата и майката, е животинско раждане. И ако след такова раждане животът на хората се свежда само до ядене, спане, самозащита и размножаване, ако не се гради върху принципите на духовната култура, такъв живот се нарича живот на шӯдри, на примитивни хора от низше потекло. В тази шлока се казва, че в Кали юга държавната власт ще се поеме от невежи атеисти от класата на работниците и че нр̣деви (министри в правителството) ще бъдат вр̣ш̣алите, недодяланите и прости хора от низшите класи. Не може да се очаква мир и благополучие в общество, състоящо се от нецивилизовани низши хора. Признаците на тези обществени животни, лишени от култура, вече могат да се открият навсякъде у хората от съвременното общество. Затова дълг на обществените водачи е да се опитат да променят положението, като възстановят принципите на два пъти родените, на тези, които познават науката за съзнанието за Бога. Това може да се осъществи, като се разпространява по целия свят културата на Шрӣмад Бха̄гаватам. В деградиралото човешко общество Богът идва като Калки авата̄ра и безмилостно унищожава всички демони.

Материалният свят се създава от енергията на Бога, която в началото на творението се проявява като отречението на Брахма̄джӣ, първото живо същество във вселената, а след това и като деветимата Праджа̄пати, великите мъдреци. В етапа на поддържането на творението светът се крепи на преданото служене на Бог Виш̣н̣у, т.е. на истинската религия, и на различните полубогове и управници на отделните планети. А накрая, когато наближи унищожението на творението, най-напред идва безбожието, а след това и Шива с разярените атеисти. Но всички те не са нищо друго, освен различни проявления на Върховния Бог. Брахма̄, Виш̣н̣у и Маха̄дева (Шива) са инкарнации на различните гун̣и на материалната природа. Виш̣н̣у е повелител на гун̣ата на доброто, Брахма̄ – на гун̣ата на страстта, а Шива – на гун̣ата на невежеството. В крайна сметка материалното творение е само временно проявление, създадено, за да даде на пленените в материалния свят обусловени души възможност да се освободят. Човек, който приема покровителството на Бог Виш̣н̣у и развива гун̣ата на доброто, има всички шансове да получи освобождение. Следвайки принципите на ваиш̣н̣авите, той получава достъп до царството на Бога, за да не се върне никога повече в изпълнения със страдание материален свят.

Най-висшето постижение на материалната наука е откриването на атомната енергия. Учените обаче не могат да изчислят броя на атомите, които изграждат цялата вселена. Но дори ако някой успее да преброи атомите или да сгъне пространството, както сгъва чаршафа си, той пак няма да може да измери енергиите и могъществото на Върховния Бог. Богът е известен като Тривикрама, защото веднъж в инкарнацията си Ва̄мана протегнал крака си чак отвъд най-висшата планетарна система, Сатялока, и докоснал неутралното състояние на гун̣ите на природата, т.е. обвивките на материалния свят. Материалното небе е покрито от седем материални пласта и Богът проникнал дори в тях. Той ги пробил с палеца на крака си и през процепа водата на Причинния океан започнала да се излива в материалния свят. Този поток вода е свещената Ганг, която пречиства планетите от трите свята. С други думи, никой не може да съперничи на трансцендентално могъщия Виш̣н̣у. Той е всемогъщ – няма нито по-велик от него, нито равен на него.

Всемогъщата Божествена Личност има три основни енергетични проявления: вътрешна, външна и междинна енергия, – от които на свой ред произлизат безброй експанзии. Никой не може да преброи всички проявления на енергиите на Бога. Дори самата Божествена Личност в инкарнацията си Шеш̣а не може да опознае енергиите докрай, въпреки че непрекъснато ги описва с хилядите си усти.

Когато се казва, че чистите предани могат да разберат Бога, се има предвид, че могат да разберат колко велик е Богът и колко безкрайно разнообразни са проявленията на енергиите му. Хората, които са привързани към тленното си тяло, практически никога не могат да проникнат във владенията на науката за Бога. Целият материалистичен свят, градящ се на концепцията, че материалното тяло е азът, тъне в невежество за тази наука. Материалистите постоянно работят за материалното тяло, и не само за своето собствено, но и за телата на своите деца, роднини, съмишленици, сънародници и пр. Те извършват най-различни видове филантропски и алтруистични дейности за благото на своята партия, нация или на цялото човечество, но нито една от дейностите им не излиза извън рамките на погрешната концепция, че материалното тяло и душата са тъждествени. И така, докато не се освободи от неверните представи за тялото и за душата, човек няма да може да постигне знание за Бога, а докато няма знание за Бога, в целия прогрес на материалната цивилизация, колкото и бляскав да изглежда той, трябва да се вижда само деградация.

Изброените по-горе велики предани на Бога, които са живели в миналото или живеят сега, и всички предани, които ще се появяват в бъдеще, познават различните енергии на Бога и могъществото на неговото име, качества, забавления, обкръжение, личност и т.н. А как са получили това знание? Със сигурност не чрез умозрителни разсъждения или с помощта на несъвършени уреди за придобиване на знание. Чрез несъвършените уреди на познанието (сетивата и материалните инструменти – микроскопи, телескопи и пр.) човек не може да узнае съвършено дори материалните енергии на Бога, чиито проявления са пред очите ни. Съществуват например милиони и милиарди планети, за които учените не могат да узнаят нищо. Но всички те са проявление само на материалната енергия на Бога. А какво може да се узнае за духовната енергия на Бога с такива материални средства? Разсъжденията и хипотезите, гарнирани с порядъчна доза „ако“ и „вероятно“, не могат да подпомогнат развитието на знанието – напротив, те само водят до задънена улица, защото карат хората да се отчаят, че някога ще могат да постигнат Бога, и да се откажат от търсенията си, заявявайки направо, че Бог няма. Затова разумните хора не разсъждават върху това, което излиза отвъд предела на нищожните им умствени способности, а се опитват да научат как да се отдадат на Върховния Бог, защото единствено Той може да дари човека с истинско знание. В Упаниш̣адите ясно се казва, че човек не може да узнае Върховната Божествена Личност нито чрез самоотвержен труд, нито с изключителни умствени усилия, нито с умозрителни разсъждения, нито със словесно изкуство. Богът може да бъде узнат само от отдалите му се души. Брахма̄джӣ, най-великото от всички материални живи същества, признава тази истина. Следователно човекът трябва да престане да разхищава енергията си в безплодни опити да постигне Бога по експериментален път, а трябва да му се отдаде и да приеме авторитета на преданите, изброени в тези стихове. Богът е безкраен и с помощта на своята йога-ма̄я̄ помага на отдалите му се души да го узнаят в такава степен, в каквато са му се отдали.

Понякога хората недоумяват как могат да се отдадат на Върховния Бог. В Бхагавад-гӣта̄ (18.66) Богът казва на Арджуна да му се отдаде и хората, които не желаят да направят това, веднага питат къде е Богът, на когото трябва да се отдадат. Тук се дава много точен отговор на всички подобни въпроси. Не е задължително да виждаме Божествената Личност пред очите си. Но ако имаме искрено желание, Богът ще ни изпрати свой истински представител, който може да ни заведе обратно вкъщи, при него. Човек не се нуждае от някакви особени материални качества, за да напредва по пътя към духовното себепознание. Ако трябва да заеме длъжност в материалния свят, той е длъжен да притежава определена квалификация, без която не би могъл да върши дадената работа. Но за да служи на Бога, човек се нуждае само от едно – да му се отдаде. А това е изцяло в неговата власт. Ако иска, той може да се отдаде веднага, без да губи нито миг, и тогава започва духовният му живот. Истинският представител на Бога се намира на същото равнище, на което е самият Бог. Изпълнен с любов, той е по-милостив и от Бога, защото е по-достъпен от него. Грешният човек не може да се обърне към самия Бог, но лесно може да се обърне към неговия чист предан. А ако признае чистия предан за свой наставник, той ще може да разбере науката за Бога и да стане също толкова трансцендентално чист, да получи освобождение и да се върне обратно вкъщи, при Бога, където ще бъде вечно щастлив.

Следователно за този, който наистина има желание, не е трудно да усвои науката за Бога и да прекрати безсмислената борба за съществуване. Но за хората, които не искат да се отдадат, а предпочитат само безплодно да философстват, това е невъзможно.

Върховният наслаждаващ се, Божествената Личност, е Върховният Брахман, сумум бонум, защото е върховната причина на всички причини. Осъзнаването на безличностния Брахман е първата крачка, защото човек разбира, че Богът е различен от илюзорното материално съществуване. С други думи, безличностният Брахман е аспект на Абсолюта, който се противопоставя на материалното многообразие така, както светлината е противоположна на мрака. Но светлината също се състои от различни цветове, които могат да бъдат видени от тези, които разбират по-дълбоко природата ѝ, следователно най-висшата степен в постигането на Брахман е осъзнаването, че източник на неговата светлина е Богът, Върховната Божествена Личност, който е сумум бонум, първоизточник на всичко съществуващо. По такъв начин осъзнаването на Божествената Личност предполага и осъзнаване на безличностния Брахман, който в началото се схваща като антитеза на материалното замърсяване. Осъзнаването на Божествената Личност е третата степен в осъзнаването на Брахман. Както бе обяснено в Първа песен, човек трябва да разбере и трите аспекта на Абсолюта: Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н.

Концепцията пратибодха-ма̄трам е концепцията за материалното съществуване, взета със знак минус. Животът в материята е изпълнен със страдания, затова в първия етап от осъзнаването на Брахман човек отрича всички характерни за материята замърсявания и постига усещане за вечно съществуване, което е противоположност на мъките на раждането, смъртта, болестите и старостта. Това представлява в общи линии осъзнаването на безличностния Брахман.

Върховният Бог е Върховната Душа на всичко съществуващо, затова в най-висшата степен на осъзнаването му се пробужда и любов към него. Любовта се поражда тогава, когато има две души. Бащата обича сина си, защото двамата са свързани с някаква близост. Но любовта в материалния свят е пълна със замърсявания. Когато човек достигне Божествената Личност, любовта, на която е способен, се проявява в цялото си съвършенство и пълнота, защото отношенията с Бога са реални. Любовта към Бога не е подчинена на материални неща като тялото и ума. Богът е съвършеният, неподправен, безукорно чист и неосквернен обект на любовта на всички живи същества, защото е Свръхдушата, Парама̄тма̄ във всяко сърце. Любовта към Бога достига пълната си сила само когато живото същество постигне освобождение.

Тогава бликва безкрайният поток на вечното щастие, без страх, че то някога ще свърши – страха, който помрачава всичко тук, в материалния свят. Отношенията с Бога никога не прекъсват, затова живото същество е освободено от тъга и страх. Това щастие не може да се обясни с думи и не може да се постигне с никакви плодоносни дейности, с никакви усилия и с никакви жертвоприношения. Но трябва да знаем, че това щастие, вечното щастие на взаимоотношенията с Върховната Личност, Божествената Личност, което е описано тук, стои над безличностната концепция на Упаниш̣адите. Изложеното в Упаниш̣адите е в по-голямата си част отрицание на материалните представи за нещата, но това още не означава, че се отричат и трансценденталните сетива на Върховния Бог. Казаното в тази шлока за материалните елементи потвърждава същото положение. Сетивата на Бога са трансцендентални, освободени от всички замърсявания, следствие от материалното отъждествяване. Освободените души също притежават сетива, в противен случай между тях и Бога не би могло да има взаимоотношения, изпълнени с непомрачавано духовно щастие и спонтанна, вечна радост. Сетивата и на Бога, и на преданите са освободени от материални замърсявания, защото са неподвластни на материалните причини и следствия, както недвусмислено се казва тук (сад-асатах̣ парам). Заблуждаващата материална енергия е безсилна пред Бога и трансценденталните му предани, защото се срамува от тях. В материалния свят дейностите на сетивата винаги са съпътствани от страдание, а тук ясно се казва, че сетивата на Бога и на преданите му са отвъд скръбта. Между материалните и духовните сетива има огромна разлика и човек трябва да я разбере, а не просто да отрича духовните сетива, изхождайки от материалните си схващания.

В материалния свят сетивата са заредени с материално невежество и авторитетите препоръчват човек да направи всичко възможно, за да ги пречисти от материализма. В материалния свят живите същества боравят със сетивата си за свое собствено удоволствие, а в духовния свят ги използват, за да доставят с тях удоволствие на Върховния Бог – тяхното истинско предназначение. Тези дейности на сетивата са естествени и затова наслаждението на духовно пречистените сетива в духовния свят е непрестанно и несмущавано от материални замърсявания, а участниците в трансценденталните отношения изпитват наслаждение в еднаква степен. И тъй като щастието, което носят тези дейности, е безкрайно и постоянно нараства, просто няма нужда да се прибягва до изкуствени начини за удовлетворяване на сетивата. Това щастие с трансцендентална природа се нарича брахма-саукхям и ще бъде описано по-подробно в Пета песен.

Бедният човек, който има нужда от вода, копае кладенец и полага за това много усилия. По същия начин тези, които са бедни в духовния напредък, занимават ума си с философски разсъждения или медитират, за да контролират сетивата си. Те не знаят, че човек постига едновременно и контрол над сетивата, и духовно съвършенство, когато се отдаде на трансцендентално любовно служене на Върховната Личност, Божествената Личност. По тази именно причина великите освободени души искат да общуват помежду си, като слушат за дейностите на Бога и ги възпяват. Сравнението с Индра тук е особено подходящо. Небесният цар Индра е полубогът, който управлява облаците и отговаря за дъждовете във вселената, така че той не би си правил труд да копае кладенец, ако иска да си осигури вода. Ако той започне да копае кладенец, това би изглеждало наистина смешно. Тези, които са се отдали на любовно служене на Бога, вече са постигнали крайната цел на живота; на тях не им се налага да философстват, за да открият истинската природа на Бога и на дейностите му. Безсмислено би било и да медитират върху някаква въображаема или дори върху реалната същност на Бога. Чистите предани отдават на Бога трансцендентално любовно служене, а това показва, че вече са постигнали резултатите и от философските разсъждения, и от медитацията. Следователно истинското съвършенство на живота е човек да се посвети на трансцендентално любовно служене на Бога.

Живото същество е неродено и вечно и както се твърди в Бхагавад-гӣта̄ (2.30), не се изчерпва дори когато изграденото от материални елементи тяло бъде разрушено. Докато живото същество води материално съществуване, всичките му постъпки влекат след себе си последствия и тези плодове от неговата дейност го спохождат или в следващия му, или още в сегашния му живот. По подобен начин Богът възнаграждава и духовните дейности – плодове от тях са петте вида освобождение. Без милостивото разрешение на Бога дори имперсоналистите не могат да осъществят желанието си да се слеят с битието на Върховния. В Бхагавад-гӣта̄ (4.11) се потвърждава, че Богът дава на живите същества това, към което са се стремили в този си живот. Живите същества имат свободата да избират и Богът им отвръща по желания от тях начин.

Следователно за да постигне целта си, независимо каква е тя, всеки трябва да обожава всеотдайно Божествената Личност. Вместо да философстват или да медитират, имперсоналистите биха могли направо да отдават на Бога предано служене и по този начин лесно биха постигнали целта, към която се стремят.

Преданите по природа изпитват по-голяма склонност да общуват с Бога, отколкото да потъват в духовното му битие, към което се стремят имперсоналистите. Затова следвайки естествените си склонности, те постигат това, което желаят – стават слуги, приятели, бащи, майки или любими на Бога. Преданото служене на Бога включва девет трансцендентални процеса, сред които са слушането и възпяването. Извършвайки това лесно и естествено предано служене, преданите постигат висшето съвършенство, което многократно превъзхожда сливането с битието на Брахман. Затова не е нужно те да се занимават с философски разсъждения за природата на Върховния или с неестествена медитация върху пустотата.

Човек не трябва да се заблуждава, че след края на сегашното му тяло няма да има друго тяло, в което би могъл непосредствено да общува с Бога. Живото същество е неродено. То не се е появило със създаването на материалното тяло. Напротив, материалното тяло се развива заради желанието на живото същество. Еволюцията на материалното тяло се определя от желанията на живото същество, които оформят тялото. И така, материалното тяло се поражда от душата, от жизнената сила. Тъй като живото същество е вечно, то съществува в тялото досущ както въздуха, затворен в тялото. Въздухът е и вътре, и вън от тялото. Затова когато външната обвивка (материалното тяло) се унищожи, живата искра продължава да съществува подобно на въздуха, който е бил в тялото. И по волята на Бога, който е най-висшият благодетел, живото същество веднага получава духовно тяло, което му позволява да общува с Бога точно по този начин, по който е желало: са̄рӯпя (еднаква външност), са̄локя (възможност да живее на една планета с Бога), са̄рш̣т̣и (великолепие, равно на великолепието на Бога) и са̄мӣпя (общуване с Бога като с равен).

Богът е толкова милостив, че дори ако някой негов предан не успее да постигне съвършенство в преданото служене, така че да остане незамърсен от контакта с материята, Той му предоставя още една възможност – в следващия си живот да се роди в семейство на предани или на богати хора, за да може, без да е принуден да влиза в борбата за материално съществуване, да довърши пречистването на живота си и веднага щом напусне тялото, да се върне обратно вкъщи, при Бога. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄.

Подробна информация по този въпрос можем да открием в Бхагават сандарбха от Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ Прабхупа̄да. След като веднъж постигнат духовния свят, преданите остават там вечно, за което вече говорихме в коментара към предишната шлока.

Тъй като ние познаваме главно временния, материалния свят и обусловените души, които се опитват да господстват над него, Брахма̄джӣ обяснява на На̄рададева, че преходният материален свят е създаден от външната енергия на Бога и че обусловените души, които се борят в него за съществуването си, са междинна енергия на Върховния Бог, Божествената Личност. Дейностите в материалния свят нямат никаква друга причина, освен него, Хари, Върховния Бог, изначалната причина на всички причини. Но това не означава, че самият Бог се разпространява като безличностен. Богът няма нищо общо с взаимодействията между външната и междинната енергия. В Бхагавад-гӣта̄ (9.4) се казва, че Той присъства навсякъде единствено чрез енергиите си. Всичко в проявения свят се опира на неговата енергия, но Той е Върховната Божествена Личност и винаги остава над всичко. Енергията и енергоизточникът са едновременно и еднакви, и различни помежду си.

Човек не трябва да вини Върховния Бог за сътворяването на този нещастен свят, както не трябва да обвинява царя за построяването на затвор в държавата. Затворът е неотделима част от държавната структура и е създаден за хората, които не се подчиняват на законите. По същия начин изпълненият със страдания материален свят е временно творение на Бога за тези, които са го забравили и се опитват да господстват над илюзорното мироздание. Но Богът иска да върне падналите души обратно вкъщи, при себе си, затова им предоставя всякакви възможности за това: дава им авторитетни писания, изпраща свои представители и сам идва в този свят под формата на инкарнации. Тъй като Богът няма пряка връзка с материалния свят, не трябва да виним него за сътворяването му.

Бха̄гаватам, предаден от Божествената Личност в концентриран вид – в ония пет-шест строфи, които ще се появят по-нататък, – е науката за Бога и представлява проявление на енергиите на Божествената Личност. Тъй като е абсолютен, Богът не се различава от науката за Бога, Шрӣмад Бха̄гаватам. Брахма̄джӣ получил тази наука от самия Бог и без да я променя, я предал на На̄рада, а На̄рада на свой ред поръчал на Шрӣла Вя̄садева да я изложи още по-детайлно. Така че трансценденталното знание за Върховния Бог не е плод от умозаключения на любители на дискусии, а чисто, вечно и съвършено знание, което е отвъд влиянието на материалните гун̣и. Следователно Бха̄гавата Пура̄н̣а е непосредствена инкарнация на самия Бог под формата на трансцендентален звук. Човек трябва да получи това трансцендентално знание от истински представител на Бога във веригата на ученическата последователност, която започва от самия Бог, минава през Брахма̄джӣ, На̄рада, Вя̄садева, Шукадева Госва̄мӣ и стига да Сӯта Госва̄мӣ. Така зрелият плод от дървото на Ведите се предава от ръка на ръка и благодарение на това стига до нас невредим, защото не пада изведнъж на земята от някой висок клон. Докато човек не чуе науката за Бога от негов истински представител от описаната по-горе ученическа последователност, ще му бъде много трудно да разбере същността ѝ. Човек за нищо на света не трябва да слуша Бха̄гаватам от професионални четци, които просто си изкарват прехраната, като удовлетворяват сетивата на публиката.

В Шрӣмад Бха̄гаватам е изложена философията на преданото служене и науката за взаимоотношенията на човека с Върховната Божествена Личност. Преди да настъпи епохата на Кали, не е имало нужда от подобна книга, за да могат да бъдат опознати Богът и могъщите му енергии, но с началото на тази епоха в човешкото общество постепенно са се разпространили четирите греховни принципа: непозволените връзки с жени, пиянството, хазартът и ненужното убиване на животни. Тъй като вършат тези греховни дейности, хората постепенно забравят вечната си връзка с Бога и ослепяват за крайната цел на живота. Смисълът на живота не е човек да води безотговорно съществуване като животно и да се наслаждава по изискан начин на четирите основни вида животински дейности: ядене, спане, самозащита и размножаване. Шрӣмад Бха̄гаватам е факелът, който дава възможност на ослепялото човечество, тънещо в мрака на невежеството, да види света около себе си в истинска светлина. Затова било необходимо науката за Бога да се изложи от самото ѝ начало, от момента на сътворението на осезаемия свят.

Както вече обяснихме, науката за Бога е изложена в Шрӣмад Бха̄гаватам толкова логично и последователно, че всеки, който има искрено желание, би могъл да я разбере, като чете внимателно Бха̄гаватам или като редовно го слуша от разказвач, който наистина владее тази наука. Всеки се стреми към щастие, но в днешната епоха хората са слепи и не виждат, че извор на цялото щастие е Божествената Личност, която е абсолютният източник на всичко (джанма̄дй ася ятах̣). Само като служим на Бога с преданост, можем да постигнем пълно и съвършено щастие, непомрачавано от нищо. И само като общуваме с него, можем да се освободим от страданията на материалното битие. Дори тези, които търсят удоволствия в материалния свят, могат да намерят убежище при великата наука на Шрӣмад Бха̄гаватам – така те също ще постигнат това, към което се стремят. Затова духовният учител на На̄рада помолил ученика си, всъщност по-скоро му наредил, да представи тази наука последователно и с цялата си решимост. Той не му казал да си изкарва прехраната с проповядването на принципите на Бха̄гаватам; напротив, поръчал му да приеме тази задача отговорно и с духа на истински проповедник и мисионер.

Научният подход към изучаването на определен предмет коренно се различава от сантименталното отношение на фанатиците. Фанатиците и глупаците смятат, че дейностите на външната енергия на Бога не заслужават вниманието им; те твърдят, че общуват само с висшата, вътрешната енергия на Бога. Но всъщност дейностите и на външната, и на вътрешната енергия на Бога са еднакво величествени. Нещо повече, хората, които не са се освободили напълно от плена на външната енергия на Бога, трябва редовно и с благоговение да слушат за дейностите на Бога, свързани с външната енергия. Те не трябва глупаво да се втурват към повествованията, описващи дейностите на вътрешната енергия, изпитвайки нечисто влечение към ра̄са-лӣла̄ и другите проявления на вътрешната енергия на Бога. Евтините четци на Бха̄гаватам с голямо въодушевление се впускат да разказват за дейностите на вътрешната енергия на Бога, а лъже-преданите, макар и погълнати от материално сетивно наслаждение, се представят за освободени души и така потъват още по-дълбоко в капана на външната енергия.

Някои от тях мислят, че да се слуша за забавленията на Бога, означава да се слуша само за дейностите му с гопӣте, за повдигането на хълма Говардхана и за други подобни случки, затова се отнасят с пренебрежение към пълните експанзии на Бога (пуруш̣а̄вата̄рите) и техните забавления около сътворяването, поддържането и унищожението на материалните светове. Но чистите предани знаят, че между отделните забавления на Бога няма разлика; няма разлика между ра̄са-лӣла̄ и сътворението, поддържането и унищожението на материалния свят. Нещо повече, разказите за дейностите на Бога под формата му на пуруш̣а̄вата̄рите са предназначени именно за хората, които са в плен на външната енергия. Описанията на ра̄са-лӣла̄ са за освободените, а не за обусловените души. Затова обусловените души трябва да слушат с благоговение и преданост за забавленията на Бога, свързани с външната му енергия; за тях това ще има същия ефект, както слушането на повествованията за ра̄са-лӣла̄ – за освободените души. Обусловените души не трябва да подражават сляпо на освободените души. Бог Шрӣ Чайтаня никога не си позволявал да слуша разкази за ра̄са-лӣла̄ в присъствието на обикновени хора.

Първите девет песни от Шрӣмад Бха̄гаватам, който излага науката за Бога, подготвят читателя за възприемането на Десета песен. Това ще бъде обяснено по-подробно в последната глава от тази песен и особено в Трета песен. Затова чистият предан на Бога трябва да започне да чете или да слуша Шрӣмад Бха̄гаватам от самото му начало, а не от Десета песен. Различни „предани“ нееднократно са ни молили да започнем направо от Десета песен, но ние винаги сме се въздържали от подобно нещо, защото искаме да представим Шрӣмад Бха̄гаватам като наука за Бога, а не като фриволно произведение, създадено за удоволствие на обусловените души. Авторитетите, такива като Шрӣ Брахма̄джӣ, забраняват това. Когато четат и слушат Шрӣмад Бха̄гаватам, представен по сериозен начин, обусловените души постепенно се освобождават от влиянието на заблуждаващата енергия, основаващо се на сетивното наслаждение, и достигат висотите на трансценденталното знание.