Деванагари
Стих
Дума по дума
Превод
Пояснение
ГЛАВА СЕДМА
Системни инкарнации и техните особени функции
Деванагари
ब्रह्मोवाच
यत्रोद्यत: क्षितितलोद्धरणाय बिभ्रत्
क्रौडीं तनुं सकलयज्ञमयीमनन्त: ।
अन्तर्महार्णव उपागतमादिदैत्यं
तं दंष्ट्रयाद्रिमिव वज्रधरो ददार ॥ १ ॥
यत्रोद्यत: क्षितितलोद्धरणाय बिभ्रत्
क्रौडीं तनुं सकलयज्ञमयीमनन्त: ।
अन्तर्महार्णव उपागतमादिदैत्यं
तं दंष्ट्रयाद्रिमिव वज्रधरो ददार ॥ १ ॥
Стих
брахмова̄ча
ятродятах̣ кш̣ити-талоддхаран̣а̄я бибхрат
крауд̣ӣм̇ танум̇ сакала-ягя-майӣм анантах̣
антар-маха̄рн̣ава упа̄гатам а̄ди-даитям̇
там̇ дам̇ш̣т̣рая̄дрим ива ваджра-дхаро дада̄ра
ятродятах̣ кш̣ити-талоддхаран̣а̄я бибхрат
крауд̣ӣм̇ танум̇ сакала-ягя-майӣм анантах̣
антар-маха̄рн̣ава упа̄гатам а̄ди-даитям̇
там̇ дам̇ш̣т̣рая̄дрим ива ваджра-дхаро дада̄ра
Дума по дума
брахма̄ ува̄ча — Брахма̄ каза; ятра — в това време (когато); удятах̣ — предприе; кш̣ити-тала — планетата Земя; уддхаран̣а̄я — за да повдигне; бибхрат — прие; крауд̣ӣм — забавления; танум — форма; сакала — цялостна; ягя-майӣм — всеобхватни жертвоприношения; анантах̣ — Безкрайният; антар — във вселената; маха̄-арн̣аве — великият океан Гарбха; упа̄гатам — пристигнал в; а̄ди — първият; даитям — демон; там — него; дам̇ш̣т̣рая̄ — с бивника си; адрим — летящите планини; ива — като; ваджра-дхарах̣ — повелителят на мълниите; дада̄ра — прободе.
Превод
Брахма̄ каза: Когато за свое забавление безкрайно могъщият Бог прие формата на глиган и повдигна планетата Земя, удавена в огромния океан на вселената, наречен Гарбходака, пред него се появи първият демон (Хиран̣я̄кш̣а) и Богът го прониза с бивника си.
Пояснение
От самото началото на творението планетите във вселените се управляват от две групи живи същества: или от демоните, или от полубоговете (ваиш̣н̣авите). Брахма̄ е първият полубог, а Хиран̣я̄кш̣а е първият демон в тази вселена. Планетите могат да плуват във въздуха като безтегловни сфери само при определени условия; ако тези условия се променят, те пропадат в океана Гарбходака, който изпълва половината вселена. Другата половина от вселената се издига като сферичен купол, в който се намират многобройните планетарни системи. Планетите могат да се носят в безтегловност из въздушното пространство благодарение на особения си вътрешен строеж. Фактът, че съвременните демони пробиват Земята със сонди, за да извличат нефт от недрата ѝ, може да се отрази много сериозно върху способността ѝ да плува в пространството. Нещо подобно правели и демоните, предвождани от Хиран̣я̄кш̣а (великия авантюрист от златната треска), затова Земята излязла от безтегловното си състояние и паднала в океана Гарбходака. Тогава Богът, който поддържа целия сътворен материален свят, приел формата на огромен глиган с гигантска зурла и извадил Земята от водите на Гарбходака. Великият поет ваиш̣н̣ава Шрӣ Джаядева Госва̄мӣ в една своя песен казва следното:
васати дашана-шикхаре дхаран̣ӣ тава лагна̄
шашини калан̇ка-калева нимагна̄
кешава дхр̣та-шӯкара-рӯпа
джая джагадӣша харе
шашини калан̇ка-калева нимагна̄
кешава дхр̣та-шӯкара-рӯпа
джая джагадӣша харе
„О, Кешава! О, Върховен Господи, приел формата на глиган! О, Господи! Планетата Земя стои върху бивните Ти и прилича на красивата петниста луна“.
Такива са признаците на инкарнациите на Бога. Инкарнациите на Бога не са фантазии на хора с богато въображение. Те се появяват само при изключителни и крайни обстоятелства, както се вижда от горния случай, и извършват дела, които дребните човешки мозъци не могат дори да си представят. Добре е съвременните производители на евтини инкарнации да обърнат внимание на истинската инкарнация на Бога като огромен глиган, който с гигантската си зурла повдигнал планетата Земя.
Когато Богът се появил, за да вдигне Земята, демонът Хиран̣я̄кш̣а се опитал да попречи на изпълнението на мисията му. Тогава Богът го убил, като го пронизал с бивните си. Според Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ Богът убил демона Хиран̣я̄кш̣а с ръка. Той смята, че Богът убил демона с ръка и чак тогава го пронизал с бивните си. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура също споделя това мнение.
Деванагари
जातो रुचेरजनयत् सुयमान् सुयज्ञ
आकूतिसूनुरमरानथ दक्षिणायाम् ।
लोकत्रयस्य महतीमहरद् यदार्तिं
स्वायम्भुवेन मनुना हरिरित्यनूक्त: ॥ २ ॥
आकूतिसूनुरमरानथ दक्षिणायाम् ।
लोकत्रयस्य महतीमहरद् यदार्तिं
स्वायम्भुवेन मनुना हरिरित्यनूक्त: ॥ २ ॥
Стих
джа̄то ручер аджанаят суяма̄н суягя
а̄кӯти-сӯнур амара̄н атха дакш̣ин̣а̄я̄м
лока-траяся махатӣм ахарад яд а̄ртим̇
сва̄ямбхувена мануна̄ харир итй анӯктах̣
а̄кӯти-сӯнур амара̄н атха дакш̣ин̣а̄я̄м
лока-траяся махатӣм ахарад яд а̄ртим̇
сва̄ямбхувена мануна̄ харир итй анӯктах̣
Дума по дума
джа̄тах̣ — бе роден; ручех̣ — на съпругата на Праджа̄пати; аджанаят — роди; суяма̄н — предвождани от Суяма; суягях̣ — Суягя; а̄кӯти-сӯнух̣ — на сина на А̄кӯти; амара̄н — полубоговете; атха — така; дакш̣ин̣а̄я̄м — на съпругата на име Дакш̣ин̣а̄; лока — планетарните системи; траяся — на трите; махатӣм — много големи; ахарат — намали; ят — всички тези; а̄ртим — страдания; сва̄ямбхувена — от Сва̄ямбхува Ману; мануна̄ — от бащата на човечеството; харих̣ — Хари; ити — така; анӯктах̣ — на име.
Превод
Праджа̄пати зачена най-напред Суягя в утробата на съпругата си А̄кӯти, а Суягя зачена Суяма и останалите полубогове в утробата на съпругата си Дакш̣ин̣а̄. Като Индрадева, Суягя облекчи огромните страдания в трите планетарни системи на вселената (висши, низши и средни) и заради това великият баща на човечеството, Сва̄ямбхува Ману, по-късно го нарече Хари.
Пояснение
За да ни предпазят от ограничените хора, които си измислят непотвърдени инкарнации на Бога, автентичните свещени писания обикновено споменават името на бащата на истинската инкарнация. Следователно не трябва да приемаме никого за инкарнация на Бога, ако името на баща му, както и името на селото или мястото, където се е появил, не са посочени в авторитетните свещени писания. В Бха̄гавата Пура̄н̣а се говори за инкарнацията Калки, която ще се появи след около четиристотин хиляди години, но заедно с това се отбелязва както името на бащата на Калки, така и името на селището, в което Той ще се появи. Разумният човек не приема самозваните инкарнации, които не са споменати никъде в авторитетните писания.
Деванагари
जज्ञे च कर्दमगृहे द्विज देवहूत्यां
स्त्रीभि: समं नवभिरात्मगतिं स्वमात्रे ।
ऊचे ययात्मशमलं गुणसङ्गपङ्क-
मस्मिन् विधूय कपिलस्य गतिं प्रपेदे ॥ ३ ॥
स्त्रीभि: समं नवभिरात्मगतिं स्वमात्रे ।
ऊचे ययात्मशमलं गुणसङ्गपङ्क-
मस्मिन् विधूय कपिलस्य गतिं प्रपेदे ॥ ३ ॥
Стих
джагйе ча кардама-гр̣хе двиджа девахӯтя̄м̇
стрӣбхих̣ самам̇ навабхир а̄тма-гатим̇ сва-ма̄тре
ӯче яя̄тма-шамалам̇ гун̣а-сан̇га-пан̇кам
асмин видхӯя капилася гатим̇ прапеде
стрӣбхих̣ самам̇ навабхир а̄тма-гатим̇ сва-ма̄тре
ӯче яя̄тма-шамалам̇ гун̣а-сан̇га-пан̇кам
асмин видхӯя капилася гатим̇ прапеде
Дума по дума
джагйе — роди се; ча — също; кардама — Праджа̄пати Кардама; гр̣хе — в дома на; двиджа — о, бра̄хман̣е; девахӯтя̄м — в утробата на Девахӯти; стрӣбхих̣ — от жени; самам — съпроводен; навабхих̣ — от девет; а̄тма-гатим — духовно осъзнаване; сва-ма̄тре — на собствената си майка; ӯче — произнесе; яя̄ — чрез което; а̄тма-шамалам — обвивките на душата; гун̣а-сан̇га — свързана с гун̣ите на природата; пан̇кам — кал; асмин — този живот; видхӯя — пречистена; капилася — на Бог Капила; гатим — освобождение; прапеде — постигна.
Превод
След това Богът се появи като инкарнацията Капила, син на праджа̄пати бра̄хман̣а Кардама и на съпругата му Девахӯти. Заедно с него дойдоха и девет жени (негови сестри). Той откри пред майка си науката за себепознанието – така още в този си живот Девахӯти напълно се пречисти от замърсяванията на материалните гун̣и и постигна освобождение, пътя на Капила.
Пояснение
Наставленията, които Бог Капила дал на майка си Девахӯти, са изложени в пълен вид в Трета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (глави 25 – 32) и всеки, който ги следва, може да постигне освобождението, което постигнала Девахӯти. Богът предал на Арджуна Бхагавад-гӣта̄ и благодарение на това Арджуна се себепознал. Но дори и днес този, който следва пътя на Арджуна, постига същото благо. Такова е предназначението на свещените писания. Глупавите и ограничени хора ги интерпретират по собствени начини и с това заблуждават последователите си, обричайки ги на вечно затворничество в материалното битие. Но ако следва наставленията на Бог Кр̣ш̣н̣а или на Бог Капила, дори и днес човек може да постигне най-висшето благо.
В тази шлока особено внимание заслужава изразът а̄тма-гатим, който в случая означава „съвършено знание за Върховния“. Човек не бива да се задоволява само със знанието за качественото равенство между Бога и живото същество. Той трябва да узнае Бога в максималната степен, в която му позволяват неговите ограничени познавателни способности. Дори такива освободени личности като Шива и Брахма̄ не могат да опознаят Бога съвършено, в пълния му облик, какво остава за останалите полубогове и за хората по света. Но все пак като следва принципите, завещани от великите предани, и наставленията, съдържащи се в писанията, човек в значителна степен може да узнае различните качества на Бога. Негова Божественост Капила, инкарнацията на Бога, предал на майка си съвършеното знание за личностната форма на Бога, благодарение на което тя осъзнала личността на Бога и се издигнала до Вайкун̣т̣халока на планетата, управлявана от Бог Капила. Всяка инкарнация на Бога има своя обител в духовното небе. Бог Капила също има своя планета Вайкун̣т̣ха. Духовното небе не е пусто. В него има безброй планети Вайкун̣т̣хи, всяка от които се управлява от някоя от безбройните експанзии на Бога; там чистите предани живеят по същия начин, както Богът и вечните му спътници.
Когато Богът идва лично или под формата на свои пълни експанзии, инкарнациите му се наричат ам̇ша, кала̄, гун̣а, юга и манвантара, а когато по негова поръка идват някои от спътниците му, инкарнациите му се наричат шактя̄веша. Но във всички случаи инкарнациите не са измислени от користолюбиви проповедници – съществуването им е потвърдено от неопровержимите факти на автентичните писания. Независимо към коя от изброените категории принадлежат, инкарнациите на Бога винаги провъзгласяват за крайна истина Върховната Божествена Личност. Безличностната концепция за върховната истина не е нищо друго, освен начин да се изчисти формата на Бога от наслоенията на материалните представи за върховната истина.
По природа живите същества са толкова духовни, колкото и Богът; единствената разлика между тях е, че Богът винаги е върховен и чист, без замърсявания от гун̣ите на материалната природа, докато живите същества са склонни да се замърсяват, когато общуват с материалните гун̣и – добро, страст и невежество. Замърсяванията на материалните гун̣и могат да се отстранят чрез знание, отречение и предано служене. Преданото служене е истина от най-висш порядък, затова личностите, които са се посветили на него, не само овладяват необходимото в духовната наука знание, но и се освобождават от материалните привързаности, в резултат на което се издигат до царството на Бога. Това се казва в Бхагавад-гӣта̄ (14.26):
ма̄м̇ ча йо 'вябхича̄рен̣а
бхакти-йогена севате
са гун̣а̄н саматӣтяита̄н
брахма-бхӯя̄я калпате
бхакти-йогена севате
са гун̣а̄н саматӣтяита̄н
брахма-бхӯя̄я калпате
Живото същество може да отдава трансценденталното любовно служене на Божествената Личност Бог Кр̣ш̣н̣а или на пълните му експанзии Ра̄ма и Нарасим̇ха дори и в обусловеното си състояние. В процеса на постепенното усъвършенстване на трансценденталното предано служене преданият се издига до брахма-гатим, или а̄тма-гатим, а накрая постига и капилася гатим, обителта на Бога. Преданото служене има такава огромна антисептична сила, че е в състояние да унищожи материалната зараза още в сегашния живот на предания. Преданият не е длъжен да чака следващ живот, за да постигне пълно освобождение.
Деванагари
अत्रेरपत्यमभिकाङ्क्षत आह तुष्टो
दत्तो मयाहमिति यद् भगवान् स दत्त: ।
यत्पादपङ्कजपरागपवित्रदेहा
योगर्द्धिमापुरुभयीं यदुहैहयाद्या: ॥ ४ ॥
दत्तो मयाहमिति यद् भगवान् स दत्त: ।
यत्पादपङ्कजपरागपवित्रदेहा
योगर्द्धिमापुरुभयीं यदुहैहयाद्या: ॥ ४ ॥
Стих
атрер апатям абхика̄н̇кш̣ата а̄ха туш̣т̣о
датто мая̄хам ити яд бхагава̄н са даттах̣
ят-па̄да-пан̇каджа-пара̄га-павитра-деха̄
йогарддхим а̄пур убхайӣм̇ яду-хаихая̄дя̄х̣
датто мая̄хам ити яд бхагава̄н са даттах̣
ят-па̄да-пан̇каджа-пара̄га-павитра-деха̄
йогарддхим а̄пур убхайӣм̇ яду-хаихая̄дя̄х̣
Дума по дума
атрех̣ — на мъдреца Атри; апатям — рожба; абхика̄н̇кш̣атах̣ — молил се за; а̄ха — каза; туш̣т̣ах̣ — удовлетворен; даттах̣ — предаден; мая̄ — от мен; ахам — аз; ити — така; ят — защото; бхагава̄н — Божествената Личност; сах̣ — Той; даттах̣ — Датта̄трея; ят-па̄да — този, чиито крака; пан̇каджа — лотос; пара̄га — прах; павитра — пречистени; деха̄х̣ — тяло; йога — мистично; р̣ддхим — богатство; а̄пух̣ — получиха; убхайӣм — за двата свята; яду — бащата на династията Яду; хаихая-а̄дя̄х̣ — и други, като цар Хаихая.
Превод
Великият мъдрец Атри се молеше за потомство и Богът, който бе доволен от него, му обеща да се роди като негов син, Датта̄трея (Датта, синът на Атри). По милостта на лотосовите нозе на Бога много Я̄дави и Хаихаи се пречистиха дотолкова, че получиха не само материални, но и духовни благословии.
Пояснение
Трансценденталните отношения между Божествената Личност и живите същества се проявяват в пет различни любовни настроения: ша̄нта, да̄ся, сакхя, ва̄тсаля и ма̄дхуря. Мъдрецът Атри бил свързан с Бога чрез настроението ва̄тсаля и затова когато постигнал съвършенство в преданото служене, поискал да има Божествената Личност като свой син. Богът приел молитвата му и станал негов син. Могат да се посочат много случаи, в които Богът е ставал син на чистите си предани. Тъй като е безкраен, Богът има и безброй много бащи-предани. Той е баща на всички живи същества, но заради трансценденталната привързаност и любов, която го свързва с неговите предани, изпитва по-голямо удоволствие да им бъде син, отколкото баща. Бащата всъщност служи на сина си, докато синът само иска от баща си различни неща. Затова чистите предани, които винаги се стремят да служат на Бога, го искат като свой син, а не като баща. Богът приема служенето им и по този начин преданите се оказват в по-висше положение от него. Имперсоналистите искат да станат равни на Върховния, но преданите стават дори нещо повече от него. Това надминава очакванията и на най-великия монист. Благодарение на близките си отношения с Бога, родителите и останалите роднини на Бога постигат по естествен начин цялото мистично могъщество. То им дава власт над всички видове материално наслаждение, освобождение и мистични сили. Преданите не полагат отделни усилия, за да постигат тези неща, и така не си губят напразно времето. Безценното време на човешкия живот трябва да се използва изцяло в трансцендентално любовно служене на Бога. Останалите желани неща ще дойдат сами. Но дори след като ги получи, човек трябва да е внимателен да не извършва оскърбления в нозете на преданите. Ярък пример за това е Хаихая, който постигнал всички съвършенства в преданото служене, но тъй като извършил оскърбление в нозете на предан, бил убит от Бог Парашура̄ма. И така, Богът станал син на великия мъдрец Атри и бил наречен Датта̄трея.
Деванагари
तप्तं तपो विविधलोकसिसृक्षया मे
आदौ सनात् स्वतपस: स चतु:सनोऽभूत् ।
प्राक्कल्पसम्प्लवविनष्टमिहात्मतत्त्वं
सम्यग् जगाद मुनयो यदचक्षतात्मन् ॥ ५ ॥
आदौ सनात् स्वतपस: स चतु:सनोऽभूत् ।
प्राक्कल्पसम्प्लवविनष्टमिहात्मतत्त्वं
सम्यग् जगाद मुनयो यदचक्षतात्मन् ॥ ५ ॥
Стих
таптам̇ тапо вивидха-лока-сиср̣кш̣ая̄ ме
а̄дау сана̄т сва-тапасах̣ са чатух̣-сано 'бхӯт
пра̄к-калпа-самплава-винаш̣т̣ам иха̄тма-таттвам̇
самяг джага̄да мунайо яд ачакш̣ата̄тман
а̄дау сана̄т сва-тапасах̣ са чатух̣-сано 'бхӯт
пра̄к-калпа-самплава-винаш̣т̣ам иха̄тма-таттвам̇
самяг джага̄да мунайо яд ачакш̣ата̄тман
Дума по дума
таптам — преминал през изпитания; тапах̣ — отречение; вивидха-лока — различни планетарни системи; сиср̣кш̣ая̄ — желаейки да сътвори; ме — на моите; а̄дау — отначало; сана̄т — от Божествената Личност; сва-тапасах̣ — благодарение на отреченията ми; сах̣ — Той (Богът); чатух̣-санах̣ — четиримата неженени мъдреци Санат-кума̄ра, Санака, Санандана и Сана̄тана; абхӯт — се появи; пра̄к — предишното; калпа — творение; самплава — в наводнението; винаш̣т̣ам — унищожено; иха — в този материален свят; а̄тма — духът; таттвам — истина; самяк — изцяло; джага̄да — се прояви; мунаях̣ — мъдреците; ят — това, което; ачакш̣ата — видяха ясно; а̄тман — духът.
Превод
За да създам различните планетарни системи, аз трябваше да се подложа на тежки отречения. Тогава Богът, който бе удовлетворен от мен, инкарнира под формата на четиримата сани (Санака, Санаткума̄ра, Санандана и Сана̄тана). В предишното творение духовната наука бе погубена, но сега четиримата сани я изложиха толкова добре, че мъдреците веднага ясно видяха истината.
Пояснение
В молитвите Виш̣н̣у-сахасра на̄ма Богът е наречен сана̄т и сана̄тана-тама. По природа и Богът, и живите същества са сана̄тана, вечни, но Богът е сана̄тана-тама, вечен в превъзходна степен. Живите същества с положителност са сана̄тана, но не в превъзходна степен, защото са склонни да падат в тленния свят, където нищо не е вечно. Следователно между живите същества и превъзхождащия всички сана̄тана, Бога, има количествена разлика.
Думата сан има и друго значение – „милостиня“. Когато преданият даде всичко на Бога, Богът му отвръща със същото и му дава себе си. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (4.11): йе ятха̄ ма̄м̇ прападянте. Брахма̄джӣ искал да сътвори целия космос такъв, какъвто бил в предишния милениум, и понеже последното унищожение напълно било изличило от вселената знанието за Абсолютната Истина, той пожелал да съживи това знание. В противен случай не би имало смисъл да твори. Трансценденталното знание е най-голямата необходимост, тъй като във всеки милениум на творението дава на вечнообусловените души шанс за освобождение. По милостта на Бога мисията на Брахма̄джӣ била изпълнена, когато като негови синове се появили четиримата сани: Санака, Санаткума̄ра, Санандана и Сана̄тана. Понеже били инкарнации на знанието на Върховния Бог, четиримата сани обяснили трансценденталната наука толкова добре, че мъдреците с лекота я проумели. Като следва стъпките на четиримата Кума̄ри, човек веднага може да види вътре в себе си Върховната Божествена Личност.
Деванагари
धर्मस्य दक्षदुहितर्यजनिष्ट मूर्त्यां
नारायणो नर इति स्वतप:प्रभाव: ।
दृष्ट्वात्मनो भगवतो नियमावलोपं
देव्यस्त्वनङ्गपृतना घटितुं न शेकु: ॥ ६ ॥
नारायणो नर इति स्वतप:प्रभाव: ।
दृष्ट्वात्मनो भगवतो नियमावलोपं
देव्यस्त्वनङ्गपृतना घटितुं न शेकु: ॥ ६ ॥
Стих
дхармася дакш̣а-духитарй аджаниш̣т̣а мӯртя̄м̇
на̄ра̄ян̣о нара ити сва-тапах̣-прабха̄вах̣
др̣ш̣т̣ва̄тмано бхагавато нияма̄валопам̇
девяс тв анан̇га-пр̣тана̄ гхат̣итум̇ на шекух̣
на̄ра̄ян̣о нара ити сва-тапах̣-прабха̄вах̣
др̣ш̣т̣ва̄тмано бхагавато нияма̄валопам̇
девяс тв анан̇га-пр̣тана̄ гхат̣итум̇ на шекух̣
Дума по дума
дхармася — на Дхарма (господаря на религиозните принципи); дакш̣а — Дакш̣а, един от Праджа̄патите; духитари — на дъщерята; аджаниш̣т̣а — се роди; мӯртя̄м — на име Мӯрти; на̄ра̄ян̣ах̣ — На̄ра̄ян̣а; нарах̣ — Нара; ити — така; сва-тапах̣ — собствени отречения; прабха̄вах̣ — сила; др̣ш̣т̣ва̄ — виждайки; а̄тманах̣ — на собствените му; бхагаватах̣ — на Божествената Личност; нияма-авалопам — нарушаване на обета; девях̣ — божествени красавици; ту — но; анан̇га-пр̣тана̄х̣ — спътнички на Купидон; гхат̣итум — случва се; на — никога; шекух̣ — става възможно.
Превод
За да покаже на какви отречения и аскетизъм е способен, Той се появи под образа на двамата близнаци На̄ра̄ян̣а и Нара от утробата на Мӯрти, съпруга на Дхарма и дъщеря на Дакш̣а. Божествените красавици от свитата на Купидон се опитаха да го накарат да наруши обета си, но не успяха, а видяха как от него, Божествената Личност, се появяват много красавици като самите тях.
Пояснение
Богът е източник на всичко съществуващо, следователно от него произлизат също всички видове отречения и аскетизъм. За да постигнат успех в себепознанието, мъдреците приемат велики обети за отречение. Смисълът на човешкия живот е в тапасята, а тя започва с обета за полово въздържание, т.е. брахмачаря. В суровия живот, посветен на тапася, няма място за общуване с жени. Тъй като човешкият живот е предназначен за тапася, за себепознание, в истинското човешко общество, градящо се на основите на сана̄тана-дхарма, системата от четири касти и четири начина на живот, общуването с жени е абсолютно забранено в три от степените на живота. В духовното си развитие човек минава през четири етапа: безбрачие, семеен живот, оттегляне и отречение. В първия етап от живота, който продължава до двадесет и пет годишна възраст, под ръководството на истински духовен учител младежът се учи да спазва принципите на брахмачаря, за да разбере, че истинската сила, приковаваща човека към материалното битие, е жената. Ако иска да се освободи от материалното робство на обусловения живот, той трябва да се освободи от влечението към женското тяло. Жената, и женският пол въобще, омагьосва всички живи същества, а мъжкото тяло, и особено в човешкия живот, е дадено за постигане на себепознание. Движеща сила на целия свят е женското очарование и веднага щом мъжът се съедини с жената, той се озовава стегнат в здравия възел на материалното робство. Измамното чувство за господство над материалния свят опиянява живото същество, а това му желание да властва над материалната природа се ражда именно когато се съединяват мъжът и жената. Желанията за дом, земя, деца и положение в обществото, любовта към съотечествениците и родното място и жаждата за богатство са като призрачен мираж, като илюзорен сън, който обременява човешкото същество и му пречи да познае себе си, с други думи, да постигне истинската цел на живота. Брахмача̄рӣ стават момчетата, които са навършили пет години, и най-вече тези от висшите касти – бра̄хман̣и (учени), кш̣атрии (управници) и вайши (търговци или производители). Под грижите на истински гуру (учител) те се учат, докато навършат двадесет и пет години. Следвайки строг режим и дисциплина, момчетата разбират стойността на живота и заедно с това се научават да си изкарват прехраната. Тогава те са свободни да се върнат вкъщи и да се оженят за подходяща девойка. Но много брахмача̄рӣ не се връщат у дома си, за да станат семейни, а до края на живота си остават наиш̣т̣хика-брахмача̄рӣ и не поддържат никакви връзки с жени. Съзнавайки, че общуването с жени е ненужно бреме, което затруднява себепознанието, те приемат сання̄са, степента на отречение. Но тъй като в определен период от живота половото желание е много силно, духовният учител позволява на брахмача̄рӣте да се женят. Това е отстъпка за онези, които не могат да продължат по пътя на наиш̣т̣хика-брахмачаря; един истински гуру трябва да умее да разпознава тези ученици. Необходимо е семейният живот да се планира. Мъжът, който е минал школата на брахмачаря, общува със съпругата си според ограниченията на писанията – неговият живот не може да прилича на живота на котките и кучетата. Когато навърши петдесет години, такъв семеен човек прекъсва връзката с жена си и става ва̄напрастха, за да се научи да живее сам, без да общува с жени. Когато и този етап отмине, усамотеният семеен става сання̄сӣ и напълно се отделя от жените, дори и от собствената си съпруга. Когато разгледаме внимателно цялата система за постепенно прекъсване на връзките с жените, ще стигнем до извода, че жената е препятствие по пътя към себепознанието. Богът се появил като На̄ра̄ян̣а именно за да покаже как трябва да се поеме обет за въздържание от общуването с жени. От завист към суровия живот на стриктните брахмача̄рӣ полубоговете се опитват да ги предизвикат да нарушат обета си и им изпращат воините на Купидон. Но в случая с Бога начинанието им напълно се провалило – райските красавици видели, че с мистичната си вътрешна енергия Богът може да създаде безброй подобни красавици, затова нямало смисъл да бъде прелъстяван от външни творения. Има поговорка, че сладкарят не се блазни от сладкиши. Сладкарят постоянно прави сладкиши, затова не изпитва никакво желание да ги яде. По същия начин чрез енергиите на удоволствието си Богът може да създаде безброй духовни красавици, затова остава равнодушен към съмнителните прелести на красавиците от материалното творение. Само последните невежи могат да обвиняват Бог Кр̣ш̣н̣а, че в своята ра̄са-лӣла̄ във Вр̣нда̄вана се е наслаждавал на жени или че се е наслаждавал на шестнайсетте си хиляди съпруги в Два̄рака̄.
Деванагари
कामं दहन्ति कृतिनो ननु रोषदृष्टया
रोषं दहन्तमुत ते न दहन्त्यसह्यम् ।
सोऽयं यदन्तरमलं प्रविशन् बिभेति
काम: कथं नु पुनरस्य मन: श्रयेत ॥ ७ ॥
रोषं दहन्तमुत ते न दहन्त्यसह्यम् ।
सोऽयं यदन्तरमलं प्रविशन् बिभेति
काम: कथं नु पुनरस्य मन: श्रयेत ॥ ७ ॥
Стих
ка̄мам̇ даханти кр̣тино нану рош̣а-др̣ш̣т̣я̄
рош̣ам̇ дахантам ута те на дахантй асахям
со 'ям̇ яд антарам алам̇ правишан бибхети
ка̄мах̣ катхам̇ ну пунар ася манах̣ шрайета
рош̣ам̇ дахантам ута те на дахантй асахям
со 'ям̇ яд антарам алам̇ правишан бибхети
ка̄мах̣ катхам̇ ну пунар ася манах̣ шрайета
Дума по дума
ка̄мам — похот; даханти — наказват; кр̣тинах̣ — велики смелчаги; нану — но; рош̣а-др̣ш̣т̣я̄ — с гневен поглед; рош̣ам — гняв; дахантам — обзет; ута — въпреки; те — те; на — не могат; даханти — усмиряват; асахям — непоносими; сах̣ — това; аям — него; ят — защото; антарам — вътре; алам — обаче; правишан — влизайки; бибхети — боят се от; ка̄мах̣ — похот; катхам — как; ну — всъщност; пунах̣ — отново; ася — неговият; манах̣ — ум; шрайета — приемат убежище при.
Превод
Великите стоици като Шива с гневния си поглед могат да победят и унищожат похотта, но не могат да се освободят от страшните последици на собствения си гняв. Но в сърцето на Бога никога не може да проникне гняв, защото Той е извисен над всичко това. Не е възможно неговият ум да стане убежище на похотта.
Пояснение
Веднъж, докато Шива се подлагал на изключително сурова аскетична медитация, Купидон, полубогът на похотта, пуснал по него стрелата на половото желание. Шива се разгневил толкова страшно, че унищожил Купидон с поглед. Но въпреки че бил толкова могъщ, Шива не успял да избегне последиците от собствения си гняв. Що се отнася до Бог Виш̣н̣у обаче, няма нито един случай, в който Той да се е разгневявал така. Тъкмо обратното, веднъж Бхр̣гу Муни искал да изпита търпението му и нарочно го ритнал в гърдите; но вместо да се разгневи, Богът се извинил на Бхр̣гу, задето гърдите му са толкова твърди и сигурно лошо са наранили крака му. Оттогава като символ на търпението Богът носи на гърдите си белега от крака на Бхр̣гу, бхр̣гу-па̄да. И така, гневът няма власт над Бога, а похотта, която е по-слаба и от гнева, още по-малко може да го надвие. Гневът възниква, когато не са удовлетворени похотта и желанието. Но откъде да се вземе гняв, ако няма похот? Богът се нарича а̄пта-ка̄ма – този, който сам може да удовлетвори всичките си желания. Той няма нужда от помощ, за да изпълни желанията си. Тъй като е безкраен, желанията му също са безкрайни. Всички живи същества, с изключение на Бога, са ограничени във всяко едно отношение. Тогава как тези, които са ограничени, биха могли да удовлетворяват желанията на безкрайния! От всичко дотук следва, че Абсолютната Божествена Личност не изпитва нито похот, нито гняв, а ако някога Абсолютът си дава вид, че е обзет от похот или гняв, в това трябва да се вижда абсолютната му благословия.
Деванагари
विद्ध: सपत्न्युदितपत्रिभिरन्ति राज्ञो
बालोऽपि सन्नुपगतस्तपसे वनानि ।
तस्मा अदाद् ध्रुवगतिं गृणते प्रसन्नो
दिव्या: स्तुवन्ति मुनयो यदुपर्यधस्तात् ॥ ८ ॥
बालोऽपि सन्नुपगतस्तपसे वनानि ।
तस्मा अदाद् ध्रुवगतिं गृणते प्रसन्नो
दिव्या: स्तुवन्ति मुनयो यदुपर्यधस्तात् ॥ ८ ॥
Стих
виддхах̣ сапатнй-удита-патрибхир анти ра̄гьо
ба̄ло 'пи санн упагатас тапасе вана̄ни
тасма̄ ада̄д дхрува-гатим̇ гр̣н̣ате прасанно
дивя̄х̣ стуванти мунайо яд упарй-адхаста̄т
ба̄ло 'пи санн упагатас тапасе вана̄ни
тасма̄ ада̄д дхрува-гатим̇ гр̣н̣ате прасанно
дивя̄х̣ стуванти мунайо яд упарй-адхаста̄т
Дума по дума
виддхах̣ — опарен от; сапатни — на втората съпруга; удита — произнесени от; патрибхих̣ — от острите слова; анти — тъкмо преди; ра̄гях̣ — на царя; ба̄лах̣ — момче; апи — въпреки че; сан — бивайки; упагатах̣ — зае се със; тапасе — сурови отречения; вана̄ни — в голямата гора; тасмаи — следователно; ада̄т — даде като възнаграждение; дхрува-гатим — път до планетата Дхрува; гр̣н̣ате — в отговор на молитвите; прасаннах̣ — удовлетворен; дивя̄х̣ — обитателите на висшите планети; стуванти — молят се; мунаях̣ — великите мъдреци; ят — тогава; упари — горе; адхаста̄т — долу.
Превод
Оскърбен от острите думи на втората съпруга на царя, които тя се осмели да изрече в негово присъствие, принц Дхрува отиде в гората и се подложи на сурови отречения, въпреки че бе още момче. Удовлетворен от молитвите му, Богът му подари планетата Дхрува, която обожават великите мъдреци от планетите под и над нея.
Пояснение
Веднъж синът на Маха̄ра̄джа Утта̄напа̄да, принц Дхрува, който бил велик предан и по това време бил само на пет години, седнал в скута на баща си. На мащехата му никак не ѝ се харесало, че царят ласкае така завареника ѝ, и изгонила детето с думите, че не може да седи в скута на царя, щом не е родено от нейната утроба. Постъпката ѝ дълбоко наранила малкото момче, но баща му не се застъпил за него, защото бил прекалено привързан към втората си жена. Тогава принц Дхрува отишъл при майка си, за да ѝ се оплаче. Но майка му също не можела да промени нищо и, безпомощна, се разплакала. Момчето я попитало какво трябва да направи, за да заеме трона на баща си, а бедната царица отвърнала, че само Богът може да му помогне. То попитало къде да го намери и царицата казала, че понякога Той се явява на великите мъдреци в гората. Малкият принц решил да отиде в гората и да се подложи на сурови отречения, за да постигне целта си.
Под наставленията на духовния си учител Шрӣ На̄рада Муни, който специално бил упълномощен за това от Божествената Личност, принц Дхрува си наложил сурови отречения. На̄рада му дал мантра, състояща се от осемнайсет букви (ом̇ намо бхагавате ва̄судева̄я). Тогава Бог Ва̄судева се появил като Пр̣шнигарбха, Божествената Личност с четири ръце, и подарил на принца една особена планета, разположена над съзвездието на седемте звезди. Когато видял пред себе си Бога, принц Дхрува бил напълно удовлетворен, защото се изпълнили всичките му желания.
Планетата, която принц Дхрува Маха̄ра̄джа получил, е неподвижна планета Вайкун̣т̣ха, поставена в материалния свят по волята на Върховния Бог Ва̄судева. Макар да се намира в материалния свят, планетата Дхрува остава на мястото си и не се разрушава дори по време на унищожението. И понеже е Вайкун̣т̣ха, която никога не търпи унищожение, тя е обект на обожание не само за обитателите на седемте звезди, разположени под нея, но и за жителите на всички по-висши планети. Над планетата на Дхрува се намира планетата на Махарш̣и Бхр̣гу.
И така, Богът се явил в образа на Пр̣шнигарбха само за да изпълни желанието на чистия си предан. А принц Дхрува постигнал това съвършенство просто като повтарял посочения химн, след като получил посвещение от На̄рада, друг чист предан. Така че за да постигне най-голямото съвършенство, да види Бога, сериозният човек трябва да следва чистия предан, който сам ще дойде при него в отговор на силното му желание да се срещне с Бога на всяка цена.
Дейностите на принц Дхрува са описани подробно в Четвърта песен на Шрӣмад Бха̄гаватам.
Деванагари
यद्वेनमुत्पथगतं द्विजवाक्यवज्र-
निष्प्लुष्टपौरुषभगं निरये पतन्तम् ।
त्रात्वार्थितो जगति पुत्रपदं च लेभे
दुग्धा वसूनि वसुधा सकलानि येन ॥ ९ ॥
निष्प्लुष्टपौरुषभगं निरये पतन्तम् ।
त्रात्वार्थितो जगति पुत्रपदं च लेभे
दुग्धा वसूनि वसुधा सकलानि येन ॥ ९ ॥
Стих
яд венам утпатха-гатам̇ двиджа-ва̄кя-ваджра-
ниш̣плуш̣т̣а-пауруш̣а-бхагам̇ нирайе патантам
тра̄тва̄ртхито джагати путра-падам̇ ча лебхе
дугдха̄ васӯни васудха̄ сакала̄ни йена
ниш̣плуш̣т̣а-пауруш̣а-бхагам̇ нирайе патантам
тра̄тва̄ртхито джагати путра-падам̇ ча лебхе
дугдха̄ васӯни васудха̄ сакала̄ни йена
Дума по дума
ят — когато; венам — на цар Вена; утпатха-гатам — отклонявайки се от пътя на праведността; двиджа — на бра̄хман̣ите; ва̄кя — проклятие; ваджра — мълния; ниш̣плуш̣т̣а — изгорен от; пауруш̣а — велики дела; бхагам — богатство; нирайе — в ада; патантам — пропадайки; тра̄тва̄ — като освободи; артхитах̣ — молеха се за него; джагати — в света; путра-падам — положението на сина; ча — също и; лебхе — постигна; дугдха̄ — извлече; васӯни — богатства; васудха̄ — земята; сакала̄ни — всички видове; йена — от когото.
Превод
Маха̄ра̄джа Вена се отклони от праведния път и бра̄хман̣ите го наказаха с мълнията на своето проклятие. Това проклятие изпепели добрите дела и богатството му, а самия него запрати в ада. По безпричинната си милост Богът дойде като негов син на име Пр̣тху, освободи от ада прокълнатия цар Вена, обработи земята и доби от нея всякакви реколти.
Пояснение
В системата варн̣а̄шрама дхарма за реда в обществото се грижели благочестиви и учени бра̄хман̣и. Те безкористно учели владетелите на изкуството на праведното управление, така че държавата им да бъде истинско царство на пълно благоденствие. Управляващите царе кш̣атрии във всичките си дела търсели съвета на учените бра̄хман̣и – те не били самовластни монарси. Принципите на управлението били изложени в книги като Ману-сам̇хита̄ и други авторитетни писания на великите мъдреци, така че нямало нужда неинтелигентни хора да измислят демократични закони. Повечето хора в обществото не се отличават с особен разум и не знаят кое е за тяхно истинско добро, както децата не знаят кое е добро за тях и кое е лошо. Преживелият и мъдър баща насочва наивното си дете по пътя към доброто – така и народът, който в по-голямата си част е като децата, се нуждае от подобно ръководство. Законите на държавата на всеобщото благоденствие вече са изложени в Ману-сам̇хита̄ и в другите ведически писания. Учените бра̄хман̣и давали съвети на царя, като се опирали на тези признати книги на знанието, но се съобразявали и с конкретната ситуация, време и място. Бра̄хман̣ите не били платени слуги на царя, затова не се бояли да му дават наставления, основаващи се на принципите от писанията. Тази система просъществувала чак до времето на Маха̄ра̄джа Чандрагупта – негов първи министър бил бра̄хман̣ът Ча̄н̣акя, който не получавал срещу това никакво възнаграждение.
Маха̄ра̄джа Вена нарушил тези принципи на управление и спрял да се подчинява на учените бра̄хман̣и. Благородните бра̄хман̣и не преследвали лични цели, а се грижели за интересите и благото на всички жители на царството. Затова те решили да накажат цар Вена за злодеянията му. Отправяйки молитви към Всемогъщия Бог, те проклели царя.
Ако откаже да се подчини на някоя велика душа, човек съкращава живота си, лишава се от смирение, от добро име и благочестие, от възможността да стигне до райските планети и от благоразположението на великите хора. Всеки трябва да се опитва да следва неотклонно съветите на великите души. Маха̄ра̄джа Вена станал цар благодарение на миналите си благочестиви дела, но тъй като съзнателно пренебрегнал великите души, бил наказан да загуби всички изброени по-горе блага. Историята на Маха̄ра̄джа Вена и падението му са описани подробно във Ва̄мана Пура̄н̣а. Когато Маха̄ра̄джа Пр̣тху научил за адското положение на баща си Вена, който се измъчвал от проказа в семейство на млеччхи, той завел бившия цар в Курукш̣етра, за да се пречисти и да се освободи от всички страдания.
Маха̄ра̄джа Пр̣тху, инкарнация на Бога, дошъл в отговор на молитвите на бра̄хман̣ите, за да върне мира и спокойствието на света. Той обработвал земята и добивал всякакви реколти, но едновременно с това изпълнил и синовния си дълг, като освободил баща си от адското му положение. Думата путра означава „този, който освобождава от ада, наречен пут“. Такъв син е достоен син.
Деванагари
नाभेरसावृषभ आस सुदेविसूनु-
र्यो वै चचार समदृग् जडयोगचर्याम् ।
यत्पारमहंस्यमृषय: पदमामनन्ति
स्वस्थ: प्रशान्तकरण: परिमुक्तसङ्ग: ॥ १० ॥
र्यो वै चचार समदृग् जडयोगचर्याम् ।
यत्पारमहंस्यमृषय: पदमामनन्ति
स्वस्थ: प्रशान्तकरण: परिमुक्तसङ्ग: ॥ १० ॥
Стих
на̄бхер аса̄в р̣ш̣абха а̄са судеви-сӯнур
йо ваи чача̄ра сама-др̣г джад̣а йога-чаря̄м
ят па̄рамахам̇сям р̣ш̣аях̣ падам а̄мананти
свастхах̣ праша̄нта-каран̣ах̣ паримукта-сан̇гах̣
йо ваи чача̄ра сама-др̣г джад̣а йога-чаря̄м
ят па̄рамахам̇сям р̣ш̣аях̣ падам а̄мананти
свастхах̣ праша̄нта-каран̣ах̣ паримукта-сан̇гах̣
Дума по дума
на̄бхех̣ — от Маха̄ра̄джа На̄бхи; асау — Божествената Личност; р̣ш̣абхах̣ — Р̣ш̣абха; а̄са — стана; судеви — Судевӣ; сӯнух̣ — синът на; ях̣ — който; ваи — несъмнено; чача̄ра — извърши; сама-др̣к — уравновесен; джад̣а — материален; йога-чаря̄м — следване на йога; ят — което; па̄рамахам̇сям — най-висшето равнище на съвършенството; р̣ш̣аях̣ — учените мъдреци; падам — положение; а̄мананти — приемат; свастхах̣ — умиротворени; праша̄нта — възпрени; каран̣ах̣ — материалните сетива; паримукта — напълно освободен; сан̇гах̣ — материални замърсявания.
Превод
След това Богът се появи като син на Судевӣ, съпругата на цар На̄бхи, и го наричаха Р̣ш̣абхадева. За да постигне равновесие в ума си, Той практикуваше материалистична йога. Това равнище също се счита за най-висшето съвършенство на освобождението, при което човек се установява в своето аз и чувства пълно удовлетворение.
Пояснение
Сред многобройните мистични процеси за постигане на себепознание авторитетите признават и процеса джад̣а йога. Практикуването на джад̣а йога означава човек да стане безмълвен като камък и по никакъв начин да не реагира на събитията и дразнителите от материалния свят. Един джад̣а йогӣ трябва да заприлича на камък, безразличен към всички външни въздействия и обстоятелства. Затова той умишлено причинява болка на материалното си тяло. Един от методите за самоизмъчване, които този вид йогӣ прилагат, е да си изскубват всички косми по главата, без да използват бръснач или друг инструмент. Но истинската цел на джад̣а йога е човек да се освободи от материалните привързаности и напълно да потъне в себе си. В последните години от живота си император Р̣ш̣абхадева се скитал като ням луд, който не обръщал внимание на никакви телесни страдания. Глупавите деца и хора, които виждали само един безумен, бродещ гол из улиците, с дълга коса и брада, го заплювали и уринирали върху тялото му. Той често лягал в собствените си изпражнения и оставал така дълго, без да помръдва. Но изпражненията от тялото му ухаели като цветя и святите личности разбирали, че той е парамахам̇са, постигнал висшето съвършенство на човешкия живот. Този, който не може да направи изпражненията си благоуханни, не бива да подражава на император Р̣ш̣абхадева. Практикуването на джад̣а йога е възможно за него и за тези, които са постигнали същото равнище на съвършенство, но в никакъв случай не е по силите на обикновените хора.
Както се казва в настоящата шлока, истинската цел на джад̣а йога е праша̄нта-каран̣ах̣, т.е. покоряването на сетивата. Предназначението на всеки един от методите на йога е човек да подчини неуправляемите си сетива и с това да се подготви за себепознанието. В сегашната епоха джад̣а йога няма никаква практическа стойност, но е налице бхакти йога, която е напълно осъществима, защото е съобразена с особеностите на днешното време. Простият метод на слушане от авторитетния източник Шрӣмад Бха̄гаватам е способен да изведе човека до висшето съвършенство в йога. Р̣ш̣абхадева бил син на цар На̄бхи и внук на цар А̄гнӣдхра. Той бил баща на цар Бхарата, в чест на когото планетата Земя се наричала Бха̄рата-варша. Майката на Р̣ш̣абхадева била известна и като Мерудевӣ, въпреки че тук е наречена Судевӣ. Някои изказват предположение, че Судевӣ е просто друга съпруга на цар На̄бхи, но тъй като цар Р̣ш̣абхадева някъде е споменаван и като син на Мерудевӣ, е ясно, че Мерудевӣ и Судевӣ са една и съща личност, наричана по два начина.
Деванагари
सत्रे ममास भगवान् हयशीरषाथो
साक्षात् स यज्ञपुरुषस्तपनीयवर्ण: ।
छन्दोमयो मखमयोऽखिलदेवतात्मा
वाचो बभूवुरुशती: श्वसतोऽस्य नस्त: ॥ ११ ॥
साक्षात् स यज्ञपुरुषस्तपनीयवर्ण: ।
छन्दोमयो मखमयोऽखिलदेवतात्मा
वाचो बभूवुरुशती: श्वसतोऽस्य नस्त: ॥ ११ ॥
Стих
сатре мама̄са бхагава̄н хая-шӣраш̣а̄тхо
са̄кш̣а̄т са ягя-пуруш̣ас тапанӣя-варн̣ах̣
чхандомайо макхамайо 'кхила-девата̄тма̄
ва̄чо бабхӯвур ушатӣх̣ швасато 'ся настах̣
са̄кш̣а̄т са ягя-пуруш̣ас тапанӣя-варн̣ах̣
чхандомайо макхамайо 'кхила-девата̄тма̄
ва̄чо бабхӯвур ушатӣх̣ швасато 'ся настах̣
Дума по дума
сатре — в жертвената церемония; мама — на моята; а̄са — се появи; бхагава̄н — Божествената Личност; хая-шӣраш̣а̄ — с конска глава; атха — така; са̄кш̣а̄т — непосредствено; сах̣ — Той; ягя-пуруш̣ах̣ — този, който е удовлетворен от извършването на жертвоприношения; тапанӣя — златист; варн̣ах̣ — цвят; чхандах̣-маях̣ — олицетворените ведически химни; макха-маях̣ — олицетворените жертвоприношения; акхила — всичко, което е; девата̄-а̄тма̄ — душата на полубоговете; ва̄чах̣ — звуци; бабхӯвух̣ — можеха да се чуят; ушатӣх̣ — много приятни за слуха; швасатах̣ — докато дишаше; ася — неговите; настах̣ — през ноздрите.
Превод
В едно от жертвоприношенията, които аз (Брахма̄) извърших, Богът се появи като инкарнацията Хаягрӣва. Той е олицетворение на жертвоприношенията, а кожата му е златиста. Той е олицетворение още на Ведите и е Свръхдушата у всички полубогове. Когато дишаше, от ноздрите му излизаха нежните звуци на ведическите химни.
Пояснение
Ведическите химни са предназначени най-вече за жертвоприношенията, които извършват кармӣте, стремящи се да удовлетворят полубоговете, за да осъществят материалните си желания. Но Богът е олицетворение на жертвоприношенията и на ведическите химни. Следователно този, който се е посветил на самия Бог, вече е постигнал резултатите от всички жертвоприношения и е удовлетворил всички полубогове. Преданите на Бога може да не извършват никакви жертвоприношения и да не изпълняват наставленията на Ведите за удовлетворяване на полубоговете, но въпреки това те стоят по-високо от вършителите на плодоносни дейности (кармӣте) и от тези, които обожават полубогове.
Деванагари
मत्स्यो युगान्तसमये मनुनोपलब्ध:
क्षोणीमयो निखिलजीवनिकायकेत: ।
विस्रंसितानुरुभये सलिले मुखान्मे
आदाय तत्र विजहार ह वेदमार्गान् ॥ १२ ॥
क्षोणीमयो निखिलजीवनिकायकेत: ।
विस्रंसितानुरुभये सलिले मुखान्मे
आदाय तत्र विजहार ह वेदमार्गान् ॥ १२ ॥
Стих
матсьо юга̄нта-самайе манунопалабдхах̣
кш̣он̣ӣмайо никхила-джӣва-ника̄я-кетах̣
висрам̇сита̄н уру-бхайе салиле мукха̄н ме
а̄да̄я татра виджаха̄ра ха веда-ма̄рга̄н
кш̣он̣ӣмайо никхила-джӣва-ника̄я-кетах̣
висрам̇сита̄н уру-бхайе салиле мукха̄н ме
а̄да̄я татра виджаха̄ра ха веда-ма̄рга̄н
Дума по дума
матсях̣ — инкарнацията риба; юга-анта — в края на милениума; самайе — по време на; мануна̄ — бъдещият Ваивасвата Ману; упалабдхах̣ — разбрал; кш̣он̣ӣмаях̣ — чак до Земните планети; никхила — всички; джӣва — живи същества; ника̄я-кетах̣ — убежище за; висрам̇сита̄н — произлизащи от; уру — велик; бхайе — от страх; салиле — във водата; мукха̄т — от устата; ме — моята; а̄да̄я — предприел; татра — там; виджаха̄ра — наслаждаваше се; ха — несъмнено; веда-ма̄рга̄н — всички Веди.
Превод
В края на този цикъл от творението бъдещият Ваивасвата Ману на име Сатяврата ще види, че Богът в инкарнацията си на риба дава убежище на всички видове живи същества, обитаващи низшите и Земните планети. Когато настъпва краят на милениума, мен ме обзема страх от необятните води и Ведите изпадат от устата ми. Тогава Богът, наслаждавайки се на тези безбрежни води, спасява Ведите.
Пояснение
По време на един ден от живота на Брахма̄ се сменят четиринадесет Ману и когато срокът на управление на поредния Ману изтече, настава потоп, чиито води стигат чак до Земните планети. Огромните водни талази на унищожението всяват страх дори у Брахма̄. В началото на управлението си бъдещият Ваивасвата Ману щял да бъде свидетел на такова унищожение. Щели да се случат и много други събития, например щял да бъде убит прочутият Шан̇кха̄сура. Брахма̄джӣ направил това предсказание на основата на миналия си опит. Той знаел, че при вида на страшното унищожение Ведите ще изпаднат от устата му, но Богът в инкарнацията си на риба ще ги спаси, както ще спаси и всички живи същества – полубоговете, животните, хората и великите мъдреци.
Деванагари
क्षीरोदधावमरदानवयूथपाना-
मुन्मथ्नताममृतलब्धय आदिदेव: ।
पृष्ठेन कच्छपवपुर्विदधार गोत्रं
निद्राक्षणोऽद्रिपरिवर्तकषाणकण्डू: ॥ १३ ॥
मुन्मथ्नताममृतलब्धय आदिदेव: ।
पृष्ठेन कच्छपवपुर्विदधार गोत्रं
निद्राक्षणोऽद्रिपरिवर्तकषाणकण्डू: ॥ १३ ॥
Стих
кш̣ӣродадха̄в амара-да̄нава-йӯтхапа̄на̄м
унматхната̄м амр̣та-лабдхая а̄ди-девах̣
пр̣ш̣т̣хена каччхапа-вапур видадха̄ра готрам̇
нидра̄кш̣ан̣о 'дри-париварта-каш̣а̄н̣а-кан̣д̣ӯх̣
унматхната̄м амр̣та-лабдхая а̄ди-девах̣
пр̣ш̣т̣хена каччхапа-вапур видадха̄ра готрам̇
нидра̄кш̣ан̣о 'дри-париварта-каш̣а̄н̣а-кан̣д̣ӯх̣
Дума по дума
кш̣ӣра — мляко; удадхау — в океана от; амара — полубоговете; да̄нава — демоните; йӯтха-па̄на̄м — предводителите и на двете войнства; унматхната̄м — докато разбиваха; амр̣та — нектар; лабдхая — за да получат; а̄ди-девах̣ — изначалният Бог; пр̣ш̣т̣хена — по гръбначния стълб; каччхапа — костенурка; вапух̣ — тяло; видадха̄ра — прие; готрам — планината Мандара; нидра̄кш̣ан̣ах̣ — в полусън; адри-париварта — търкаляйки планината; каш̣а̄н̣а — почесване; кан̣д̣ӯх̣ — сърбеж.
Превод
След това изначалният Бог се въплъти в образа на костенурка и стана опорна точка за планината Мандара, която полубоговете и демоните използваха като бутало. Те разбиваха с нея млечния океан, за да получат нектар. Движейки се напред-назад, планината чешеше гърба на Бог Костенурка, който в просъница усещаше облекчение от сърбежа.
Пояснение
В тази вселена наистина има океан от мляко, макар ние да не можем да го видим. Дори съвременните учени признават, че над главите ни плуват стотици хиляди планети, на всяка от които има различни климатични условия. Шрӣмад Бха̄гаватам съдържа много информация, която влиза в противоречие с практическия ни опит. Но според мъдреците на Индия единственият достоверен източник на знание са ведическите писания; всички авторитети са категорични, че трябва да се научим да гледаме на света през очите на автентичните книги на знанието (ша̄стра-чакш̣урват). Нямаме основания да отричаме съществуването на млечния океан, описан в Шрӣмад Бха̄гаватам, докато не сме изследвали всички планети, които се носят из космоса. А тъй като подобен експеримент е невъзможен, не ни остава нищо друго, освен да се съгласим с твърдението на Шрӣмад Бха̄гаватам, защото тази истина са признавали и духовните водачи Шрӣдхара Сва̄мӣ, Джӣва Госва̄мӣ, Вишвана̄тха Чакравартӣ и много други. Ведите ни съветват да вървим по стъпките на великите авторитети и това е единственият начин, по който можем да узнаем нещата, които са дори отвъд представите ни.
Предвечният Бог е всемогъщ и може да направи всичко, каквото пожелае. Затова няма нищо чудно, че преследвайки определена цел, се въплъщава в образа на костенурка или риба. Трябва без колебание да приемаме всичко, което се казва в автентичните писания, такива като Шрӣмад Бха̄гаватам.
За да осъществят грандиозното си съвместно начинание – разбиването на млечния океан, – полубоговете и демоните се нуждаели от гигантска опора за планината Мандара. За да помогне на полубоговете, изначалният Бог приел формата на гигантска костенурка, която плувала в млечния океан. Планината почесвала гърба на Бога, потънал в дрямка, и облекчавала сърбежа, който Той чувствал.
Деванагари
त्रैपिष्टपोरुभयहा स नृसिंहरूपं
कृत्वा भ्रमद्भ्रुकुटिदंष्ट्रकरालवक्त्रम् ।
दैत्येन्द्रमाशु गदयाभिपतन्तमारा-
दूरौ निपात्य विददार नखै: स्फुरन्तम् ॥ १४ ॥
कृत्वा भ्रमद्भ्रुकुटिदंष्ट्रकरालवक्त्रम् ।
दैत्येन्द्रमाशु गदयाभिपतन्तमारा-
दूरौ निपात्य विददार नखै: स्फुरन्तम् ॥ १४ ॥
Стих
траи-пиш̣т̣апору-бхая-ха̄ са нр̣сим̇ха-рӯпам̇
кр̣тва̄ бхрамад-бхрукут̣и-дам̇ш̣т̣ра-кара̄ла-вактрам
даитйендрам а̄шу гадая̄бхипатантам а̄ра̄д
ӯрау нипа̄тя видада̄ра накхаих̣ спхурантам
кр̣тва̄ бхрамад-бхрукут̣и-дам̇ш̣т̣ра-кара̄ла-вактрам
даитйендрам а̄шу гадая̄бхипатантам а̄ра̄д
ӯрау нипа̄тя видада̄ра накхаих̣ спхурантам
Дума по дума
траи-пиш̣т̣апа — полубоговете; уру-бхая-ха̄ — този, който освобождава от голям страх; сах̣ — Той (Божествената Личност); нр̣сим̇ха-рӯпам — приемайки инкарнацията Нр̣сим̇ха; кр̣тва̄ — правейки това; бхрамат — въртейки; бхру-кут̣и — вежди; дам̇ш̣т̣ра — зъби; кара̄ла — изключително страшна; вактрам — уста; даитя-индрам — царят на демоните; а̄шу — незабавно; гадая̄ — с боздуган в ръка; абхипатантам — докато падаше; а̄ра̄т — наблизо; ӯрау — върху бедрата; нипа̄тя — поставяйки върху; видада̄ра — прободе; накхаих̣ — с ноктите; спхурантам — докато предизвикваше.
Превод
За да освободи полубоговете от големите им страхове, Божествената Личност прие облика на Нр̣сим̇хадева и уби царя на демоните (Хиран̣якашипу), който го беше предизвикал с боздуган в ръка. С треперещи от гняв вежди, разтваряйки уста, която откриваше страшни зъби, Нр̣сим̇хадева сложи демона на скута си и го разкъса с нокти.
Пояснение
Историята на Хиран̣якашипу и сина му, великия предан Прахла̄да Маха̄ра̄джа, е разказана в Седма песен на Шрӣмад Бха̄гаватам. Благодарение на материалните си постижения Хиран̣якашипу придобил огромно могъщество и понеже заслужил благосклонността на Брахма̄джӣ, си въобразявал, че е станал безсмъртен. Брахма̄джӣ му отказал да го благослови с безсмъртие, защото самият той е смъртно същество. Но с помощта на хитрини Хиран̣якашипу получил от Брахма̄джӣ такава благословия, която го правела практически безсмъртен. Хиран̣якашипу бил сигурен, че не може да бъде убит нито от човек, нито от полубог, нито от някое от познатите му оръжия, и че няма да умре нито през деня, нито през нощта. Но Богът приел образа на полулъв-получовек, което материалистът Хиран̣якашипу не можел никога да допусне. Така Той убил демона, без да нарушава обещанията на Брахма̄джӣ. Богът убил Хиран̣якашипу в скута си – нито на земята, нито във водата, нито в небето. Нр̣сим̇ха разкъсал демона с ноктите си, които не спадали към никой от видовете оръжия, известни на Хиран̣якашипу. Името Хиран̣якашипу буквално означава „този, който обича златото и меките постели“ – идеалът на всички материалисти. Подобни демонични хора, отричащи Бога, постепенно се възгордяват с материалните си постижения и започват да предизвикват властта на Върховния Бог, а също и да измъчват преданите му. Прахла̄да Маха̄ра̄джа бил син на Хиран̣якашипу и понеже бил велик предан, баща му го мъчел по най-жестоки начини. В тези изключителни обстоятелства Богът дошъл като Нр̣сим̇хадева и убил врага на полубоговете по начин, който той изобщо не можел да си представи. Всемогъщият Бог винаги обърква плановете на безбожните демони.
Деванагари
अन्त:सरस्युरुबलेन पदे गृहीतो
ग्राहेण यूथपतिरम्बुजहस्त आर्त: ।
आहेदमादिपुरुषाखिललोकनाथ
तीर्थश्रव: श्रवणमङ्गलनामधेय ॥ १५ ॥
ग्राहेण यूथपतिरम्बुजहस्त आर्त: ।
आहेदमादिपुरुषाखिललोकनाथ
तीर्थश्रव: श्रवणमङ्गलनामधेय ॥ १५ ॥
Стих
антах̣-сарасй уру-балена паде гр̣хӣто
гра̄хен̣а йӯтха-патир амбуджа-хаста а̄ртах̣
а̄хедам а̄ди-пуруш̣а̄кхила-лока-на̄тха
тӣртха-шравах̣ шраван̣а-ман̇гала-на̄мадхея
гра̄хен̣а йӯтха-патир амбуджа-хаста а̄ртах̣
а̄хедам а̄ди-пуруш̣а̄кхила-лока-на̄тха
тӣртха-шравах̣ шраван̣а-ман̇гала-на̄мадхея
Дума по дума
антах̣-сараси — в реката; уру-балена — с по-голяма сила; паде — крак; гр̣хӣтах̣ — хванат; гра̄хен̣а — от крокодила; йӯтха-патих̣ — на господаря на слоновете; амбуджа-хастах̣ — с лотосов цвят в хобота си; а̄ртах̣ — силно страдайки; а̄ха — обърна се; идам — по този начин; а̄ди-пуруш̣а — изначалният наслаждаващ се; акхила-лока-на̄тха — Властелинът на вселената; тӣртха-шравах̣ — прочут като мястото за поклонение; шраван̣а-ман̇гала — съвършеното благо на слушането на името; на̄ма-дхея — чието свято име заслужава да се възпява.
Превод
Царят на слоновете изпадна в беда – в реката един крокодил, по-силен от него, захапа крака му. Слонът взе в хобота си един лотосов цвят и призова Бога: „О, изначален наслаждаващ се, о, властелине на вселената! О, избавителю, прочут като святите места! Всички се пречистват, като слушат святото Ти име, което е достойно да се възпява“.
Пояснение
Историята за освобождението на царя на слоновете, който в реката бил захапан за крака от силен крокодил, е описана в Осма песен на Шрӣмад Бха̄гаватам. Тъй като Богът е абсолютното знание, между него и името му няма разлика. Предводителят на слоновете изпаднал в тежка беда, когато крокодилът го нападнал. Слоновете обикновено са по-силни от крокодилите, но във водата крокодилите винаги побеждават. И тъй като в предишния си живот слонът бил велик предан на Бога, благодарение на миналите си добри дела можел да произнася святото му име. Всички живи същества в материалния свят са нещастни, защото това място е такова, че на всяка крачка ги връхлитат страдания. Но този, който в миналото си е извършвал добри дела, започва да отдава предано служене на Бога, както се твърди и в Бхагавад-гӣта̄ (7.16). Ония, които са извършвали неблагочестиви дейности, не се обръщат към преданото служене на Бога, дори и ако страдат. Това също е потвърдено в Бхагавад-гӣта̄ (7.15). Хари, Божествената Личност, се появил на гърба на вечния си носач Гаруд̣а и освободил слона.
Слонът съзнавал връзката си с Върховния Бог. Той нарекъл Бога а̄ди-пуруш̣а, изначалния наслаждаващ се. И Богът, и живите същества имат съзнание и затова могат да се наслаждават, но Богът е първоначалният наслаждаващ се, защото е творецът на всичко. В едно семейство и бащата, и синовете се наслаждават, но бащата е първоначалният наслаждаващ се, а синовете са вторични, подчинени. Чистият предан знае добре, че всичко във вселената принадлежи на Бога и живите същества могат да се наслаждават само на тези неща, които Той определи. Те не могат дори да се докосват до нещо, което не им се полага. Идеята за изначалния наслаждаващ се е обяснена много добре в Ӣшопаниш̣ад. Този, който знае разликата между Бога и себе си, никога не приема нищо, без да го предложи най-напред на Бога.
Слонът нарекъл Бога акхила-лока-на̄тха, господар на вселената, а това означава и негов господар. Тъй като бил чист предан, слонът наистина заслужавал да бъде спасен. Богът е обещал, че никога негов предан няма да загине, така че слонът постъпил съвсем правилно, като го повикал на помощ. И милостивият Бог веднага се отзовал. Богът е защитник на всички, но защитава най-напред тези, които признават върховната му власт, а не ония, които от гордост отричат превъзходството му или твърдят, че са равни на него. Всъщност Богът винаги е по-висш. Чистите предани знаят каква е разликата между тях и Бога и тъй като изцяло се оставят в неговите ръце, Богът лично се грижи за тях, като им отдава предпочитания пред другите. А хората, които отричат съществуването на Бога и сами се обявяват за богове, се наричат асури; те са защитени само от ограничената си власт, с която ги е дарил Богът. Тъй като Богът превъзхожда всички, съвършенството му също превъзхожда всичко. Никой не е в състояние да си представи съвършенството на Бога.
Слонът нарекъл Бога тӣртха-шравах̣, славен като святите места. Хората посещават святите места, за да се освободят от последиците на несъзнателните си грехове. Но човек може да се освободи от последиците на всички грехове просто като помни святото име на Бога. Следователно между Бога и святите места няма разлика. Когато отиде на поклонение в свято място, човек може да се избави от всичките си грехове, но същото благо може да постигне и у дома си или някъде другаде просто като повтаря святото име на Бога. За чистия предан не е нужно да посещава святи места. Той може да се освободи от всичките си грехове просто като помни Бога с искреност. Чистият предан на Бога никога не извършва грехове, но тъй като целият свят е потънал в грехове, понякога дори той може несъзнателно да сгреши. Човек, който върши греховни дейности съзнателно, не е достоен да бъде предан на Бога. Но ако чистият предан е извършил някакъв грях неволно, Богът сам го спасява, заради това че той винаги помни Бога.
Святото име на Бога тук е наречено шравана-ман̇гала. Това означава, че просто като го слуша, човек постига успех във всичко. На друго място в Шрӣмад Бха̄гаватам святото име на Бога е наречено пун̣я-шраван̣а-кӣртана. Слушането за Бога и възпяването на дейностите му дори само по себе си е благочестива постъпка. Богът идва на Земята и действа като всички останали в този свят само за да създаде събития, за които да се слуша. Иначе Той няма какво да прави в този свят, Той не е длъжен да върши нищо. Богът идва от безпричинна милост и действа така, както пожелае. Ведите и Пура̄н̣ите са пълни с разкази за дейностите му, за да дадат възможност на хората да пробудят желанието си да слушат и четат за Бога. Но по-голямата част от съвременните хора пилеят времето си в четене на светски произведения. Такива произведения не могат да помогнат на никого; обратното, те ненужно възбуждат умовете на младите хора и усилват гун̣ите на страстта и невежеството, затягайки още по-здраво възела на материалното съществуване. Потребността на хората да слушат и четат трябва да се насочи към слушане и четене за дейностите на Бога – това ще се отрази благоприятно както на отделния човек, така и на обществото като цяло.
И така, в заключение можем да кажем, че човек винаги трябва да се стреми да слуша святото име на Бога и повествованията за него – затова в този стих Богът е наречен на̄ма-дхея, „този, чието име е достойно за възпяване“.
Деванагари
श्रुत्वा हरिस्तमरणार्थिनमप्रमेय-
श्चक्रायुध: पतगराजभुजाधिरूढ: ।
चक्रेण नक्रवदनं विनिपाट्य तस्मा-
द्धस्ते प्रगृह्य भगवान् कृपयोज्जहार ॥ १६ ॥
श्चक्रायुध: पतगराजभुजाधिरूढ: ।
चक्रेण नक्रवदनं विनिपाट्य तस्मा-
द्धस्ते प्रगृह्य भगवान् कृपयोज्जहार ॥ १६ ॥
Стих
шрутва̄ харис там аран̣а̄ртхинам апрамеяш
чакра̄юдхах̣ патагара̄джа-бхуджа̄дхирӯд̣хах̣
чакрен̣а накра-ваданам̇ винипа̄т̣я тасма̄д
дхасте прагр̣хя бхагава̄н кр̣пайоджджаха̄ра
чакра̄юдхах̣ патагара̄джа-бхуджа̄дхирӯд̣хах̣
чакрен̣а накра-ваданам̇ винипа̄т̣я тасма̄д
дхасте прагр̣хя бхагава̄н кр̣пайоджджаха̄ра
Дума по дума
шрутва̄ — чрез слушане; харих̣ — Божествената Личност; там — него; аран̣а-артхинам — този, който има нужда от помощ; апрамеях̣ — безкрайно могъщият Бог; чакра — колело; а̄юдхах̣ — въоръжен; патага-ра̄джа — царят на птиците (Гаруд̣а); бхуджа-адхирӯд̣хах̣ — на крилете на; чакрен̣а — с колелото; накра-ваданам — челюстите на крокодила; винипа̄т̣я — разрязване на две; тасма̄т — от устата на крокодила; хасте — в ръцете; прагр̣хя — като хвана хобота; бхагава̄н — Божествената Личност; кр̣пая̄ — от безпричинна милост; уджджаха̄ра — го освободи.
Превод
Когато чу молбите на слона, Божествената Личност разбра, че той е изпаднал в тежка беда и незабавно се нуждае от неговата помощ. Тогава Богът се появи на крилете на Гаруд̣а, царя на птиците, въоръжен с колелото си (чакра). С него Той разсече челюстите на крокодила, за да спаси слона, и го освободи, като го вдигна за хобота.
Пояснение
Богът живее на своята планета, Вайкун̣т̣ха. Никой не може да определи разстоянието, което я отделя от нас. Но се казва, че ако някой се опита да я достигне с въздушен кораб или с кораба на ума, няма да я открие дори след милиони години. Съвременните учени са изобретили материални космически кораби, а йогӣте пътуват с още по-финия механизъм на ума. С кораба на ума си в един миг те могат да преодолеят и най-огромни разстояния. Но нито космическите кораби, нито корабите на ума могат да проникнат в царството на Бога във Вайкун̣т̣халока, която е далеч отвъд пределите на материалното небе. Как тогава Богът, намиращ се на такова огромно разстояние, могъл да чуе молитвите на слона и в миг да се появи пред него? – Човешкият разум никога няма да проумее това. То било възможно благодарение на безкрайното могъщество на Бога. Именно затова Богът е наречен апрамея – неговото могъщество и енергии не могат да бъдат измерени или описани математически и от най-съвършения човешки мозък. Намирайки се на огромно разстояние от нас, без да напуска обителта си, Богът може да чува, да приема храната, която му предлагаме тук, и в един миг да се появява едновременно навсякъде. Такова е неговото всемогъщество.
Деванагари
ज्यायान् गुणैरवरजोऽप्यदिते: सुतानां
लोकान् विचक्रम इमान् यदथाधियज्ञ: ।
क्ष्मां वामनेन जगृहे त्रिपदच्छलेन
याच्ञामृते पथि चरन् प्रभुभिर्न चाल्य: ॥ १७ ॥
लोकान् विचक्रम इमान् यदथाधियज्ञ: ।
क्ष्मां वामनेन जगृहे त्रिपदच्छलेन
याच्ञामृते पथि चरन् प्रभुभिर्न चाल्य: ॥ १७ ॥
Стих
джя̄я̄н гун̣аир авараджо 'пй адитех̣ сута̄на̄м̇
лока̄н вичакрама има̄н яд атха̄дхиягях̣
кш̣ма̄м̇ ва̄манена джагр̣хе трипада-ччхалена
я̄чн̃а̄м р̣те патхи чаран прабхубхир на ча̄лях̣
лока̄н вичакрама има̄н яд атха̄дхиягях̣
кш̣ма̄м̇ ва̄манена джагр̣хе трипада-ччхалена
я̄чн̃а̄м р̣те патхи чаран прабхубхир на ча̄лях̣
Дума по дума
джя̄я̄н — най-великият; гун̣аих̣ — по качества; авараджах̣ — трансцендентален; апи — въпреки че е такъв; адитех̣ — на Адити; сута̄на̄м — на всичките синове (известни като А̄дити); лока̄н — всичките планети; вичакраме — преодоля; има̄н — във вселената; ят — този, който; атха — следователно; адхиягях̣ — Върховната Божествена Личност; кш̣ма̄м — всичките земи; ва̄манена — в инкарнацията Ва̄мана; джагр̣хе — прие; трипада — три стъпки; чхалена — под предлог; я̄чн̃а̄м — просия; р̣те — без; патхи чаран — да престъпиш правилния път; прабхубхих̣ — от авторитетите; на — никога да не; ча̄лях̣ — бъде лишен от.
Превод
Богът е отвъд материалните гун̣и, но въпреки това Той затъмни с качествата си всички синове на Адити, известни като А̄дити. Той се яви в образа на най-малък син на Адити и се издигна над всички планети във вселената, следователно Той е Върховната Божествена Личност. Под предлог, че иска три стъпки земя, Той отне всички земи на Бали Маха̄ра̄джа. Той се обърна към царя с молба, защото никое живо същество, независимо каква власт притежава, няма правото да си присвоява нечия законна собственост.
Пояснение
Историята за Бали Маха̄ра̄джа и за това, как дал милостиня на Ва̄манадева, е описана в Осма песен на Шрӣмад Бха̄гаватам. Бали Маха̄ра̄джа завладял всички планети във вселената и станал техен законен собственик. Ако е достатъчно силен, един цар може да покори други царе и тогава завоюваното от него богатство се счита за негова законна собственост. Така Бали Маха̄ра̄джа станал владетел на всички земи във вселената и се славел с щедростта си към бра̄хман̣ите. Затова Богът се преоблякъл като бра̄хман̣а просяк и го помолил да му подари три стъпки земя. Богът е собственикът на всичко и стига да поискал, можел да вземе от Бали Маха̄ра̄джа всичките му земи, но не направил това, защото Бали Маха̄ра̄джа бил цар и имал законно право над земите си. Когато Бог Ва̄мана поискал от Бали Маха̄ра̄джа толкова малък дар, Шукра̄ча̄ря, духовният учител на царя, се възпротивил на молбата, защото знаел, че Ва̄манадева е самият Виш̣н̣у, престорил се на просяк. Но щом разбрал, че просякът, който стои пред него, е самият Виш̣н̣у, Бали Маха̄ра̄джа отказал да се подчини на волята на духовния си учител и с готовност се съгласил да подари на Ва̄манадева земята, за която Той молел. С първите си две крачки Бог Ва̄манадева прекрачил цялата вселена и попитал Бали Маха̄ра̄джа къде да стъпи, за да направи третата. Царят с радост му предложил главата си и макар че загубил всичко, което притежавал, бил благословен от Бога, който станал негов постоянен спътник и страж. Така че като отдаде всичко на Бога, човек не губи нищо, напротив, печели това, за което не би могъл и да мечтае.
Деванагари
नार्थो बलेरयमुरुक्रमपादशौच-
माप: शिखाधृतवतो विबुधाधिपत्यम् ।
यो वै प्रतिश्रुतमृते न चिकीर्षदन्य-
दात्मानमङ्ग मनसा हरयेऽभिमेने ॥ १८ ॥
माप: शिखाधृतवतो विबुधाधिपत्यम् ।
यो वै प्रतिश्रुतमृते न चिकीर्षदन्य-
दात्मानमङ्ग मनसा हरयेऽभिमेने ॥ १८ ॥
Стих
на̄ртхо балер аям урукрама-па̄да-шаучам
а̄пах̣ шикха̄-дхр̣тавато вибудха̄дхипатям
йо ваи пратишрутам р̣те на чикӣрш̣ад аняд
а̄тма̄нам ан̇га манаса̄ харайе 'бхимене
а̄пах̣ шикха̄-дхр̣тавато вибудха̄дхипатям
йо ваи пратишрутам р̣те на чикӣрш̣ад аняд
а̄тма̄нам ан̇га манаса̄ харайе 'бхимене
Дума по дума
на — никога; артхах̣ — има някаква стойност в сравнение с; балех̣ — на силата; аям — тази; урукрама-па̄да-шаучам — водата, измила краката на Божествената Личност; а̄пах̣ — вода; шикха̄-дхр̣таватах̣ — на този, който я държи върху главата си; вибудха-адхипатям — власт над царството на полубоговете; ях̣ — този, който; ваи — несъмнено; пратишрутам — каквото бе обещал; р̣те на — освен това; чикӣрш̣ат — предприе; анят — нищо друго; а̄тма̄нам — дори собственото си тяло; ан̇га — о, На̄рада; манаса̄ — в ума си; харайе — на Върховния Бог; абхимене — посвети.
Превод
Поръсвайки главата си с водата, измила лотосовите нозе на Бога, Бали Маха̄ра̄джа не мислеше за нищо друго, освен за даденото обещание. Въпреки забраната на духовния си учител, той пожертва собственото си тяло, за да може Богът да направи третата си крачка. Дори небесното царство, което той завладя със собствени сили, за него нямаше никаква стойност.
Пояснение
Като спечелил трансценденталната милост на Бога с огромната си материална жертва, Бали Маха̄ра̄джа получил място във Вайкун̣т̣халока, където цари вечно наслаждение. По този начин той се оказал в същите и дори в още по-добри условия. Следователно когато пожертвал небесното царство, завладяно с материална сила, той не загубил нищо. С други думи, когато Богът отнема спечелените с тежък труд материални притежания на някой чист предан и в замяна на това го дарява с вечен живот, блаженство и знание и с възможността да му отдава лично трансцендентално служене, това е проява на специалната му милост към предания.
Колкото и да са примамливи, материалните притежания не са вечни. Това означава, че е по-добре човек да се откаже от тях доброволно, иначе ще бъде принуден насила да се раздели с тях, когато напуска материалното си тяло по време на смъртта. Разумният човек знае, че всяка материална собственост е временна, затова най-доброто, което може да направи с нея, е да я използва в служене на Бога; ако успее да удовлетвори Бога, Той ще го възнагради с вечно място в своята парам̇ дха̄ма.
В Бхагавад-гӣта̄ (15.5 – 6) парам̇ дха̄ма на Бога е описана по следния начин:
нирма̄на-моха̄ джита-сан̇га-дош̣а̄
адхя̄тма-нитя̄ винивр̣тта-ка̄ма̄х̣
двандваир вимукта̄х̣ сукха-дух̣кха-сам̇гяир
гаччхантй амӯд̣ха̄х̣ падам авяям̇ тат
адхя̄тма-нитя̄ винивр̣тта-ка̄ма̄х̣
двандваир вимукта̄х̣ сукха-дух̣кха-сам̇гяир
гаччхантй амӯд̣ха̄х̣ падам авяям̇ тат
на тад бха̄саяте сӯрьо
на шаша̄н̇ко на па̄ваках̣
яд гатва̄ на нивартанте
тад дха̄ма парамам̇ мама
на шаша̄н̇ко на па̄ваках̣
яд гатва̄ на нивартанте
тад дха̄ма парамам̇ мама
Този, който притежава много неща в материалния свят – дом, земя, деца, общество, приятелство и богатство, – може да разполага с тях само за кратко време. Човек не може да има тези измамни предмети, създадени от ма̄я̄, вечно. Този, който притежава много неща, още по-лесно попада под влиянието на илюзията и се отклонява от пътя на себепознанието. Затова е по-добре човек да притежава съвсем малко или да се откаже от всичко, за да се избави от лъжливата си гордост. В материалния свят ние сме замърсени от съприкосновението с трите гун̣и на материалната природа. Колкото повече човек напредва по духовния път благодарение на преданото служене, жертвайки временните си притежания, толкова повече се освобождава от привързаността си към материалната илюзия. За да постигне това равнище, човек трябва да е твърдо убеден в реалността на духовното съществуване и във вечните му резултати. А за да може наистина да узнае вечността на духовното съществуване, трябва доброволно да сведе притежанията си до минимума, който е необходим за поддържане на материалното му съществуване. Човек не трябва да си създава ненужни потребности – така ще може да се задоволява само с минималното. Ненужните жизнени потребности са дейности на сетивата. В основата на съвременната цивилизация стоят именно дейностите на сетивата, т.е. сегашната цивилизация е цивилизация на сетивната наслада. Съвършената цивилизация е цивилизация на а̄тма̄, на душата. Човекът от цивилизацията на сетивното удоволствие стои на равнището на животните, защото животните също не могат да отидат отвъд пределите на сетивните дейности. Над сетивата стои умът. Но цивилизацията на умозрителните построения също не е съвършена, защото над ума стои интелигентността; Бхагавад-гӣта̄ описва именно цивилизацията, изградена на основите на интелигентността. Ведическите писания съдържат указания, отнасящи се до всички видове човешка цивилизация – до цивилизацията на равнището на сетивата, на ума, на интелигентността и на самата душа. Бхагавад-гӣта̄ е насочена главно към интелигентността на човека, водейки го постепенно към духовната цивилизация. А Шрӣмад Бха̄гаватам описва съвършената човешка цивилизация, в чийто център стои самата душа. Когато човек се издигне до равнището на духовната цивилизация, той е достоен за царството на Бога, описано в цитираните по-горе стихове от Бхагавад-гӣта̄.
Първото, което научаваме за царството на Бога, е че в него няма нужда от слънце, луна или електричество, които са така необходими в тъмния материален свят. След това разбираме, че оня, който успее да достигне царството на Бога, следвайки духовната култура, т.е. по пътя на бхакти йога, постига най-висшето съвършенство на живота. Такъв човек, притежаващ пълно знание за трансценденталното любовно служене на Бога, постига вечно духовно съществуване. В замяна на материалните си богатства Бали Маха̄ра̄джа получил достъп до духовната цивилизация, а заедно с това и правото да влезе в царството на Бога. Той разбрал, че цялото райско царство, което бил завоювал с материалното си могъщество, не е нищо в сравнение с царството на Бога.
Тези, които са обградени от удобствата на материалната цивилизация, създадена за сетивна наслада, трябва да се опитат да постигнат царството на Бога, като следват стъпките на Бали Маха̄ра̄джа, който пожертвал цялото си материалното си могъщество и приел процеса на бхакти йога, препоръчан в Бхагавад-гӣта̄ и обяснен в Шрӣмад Бха̄гаватам.
Деванагари
तुभ्यं च नारद भृशं भगवान् विवृद्ध-
भावेन साधुपरितुष्ट उवाच योगम् ।
ज्ञानं च भागवतमात्मसतत्त्वदीपं
यद्वासुदेवशरणा विदुरञ्जसैव ॥ १९ ॥
भावेन साधुपरितुष्ट उवाच योगम् ।
ज्ञानं च भागवतमात्मसतत्त्वदीपं
यद्वासुदेवशरणा विदुरञ्जसैव ॥ १९ ॥
Стих
тубхям̇ ча на̄рада бхр̣шам̇ бхагава̄н вивр̣ддха-
бха̄вена са̄дху паритуш̣т̣а ува̄ча йогам
гя̄нам̇ ча бха̄гаватам а̄тма-сататтва-дӣпам̇
яд ва̄судева-шаран̣а̄ видур ан̃джасаива
бха̄вена са̄дху паритуш̣т̣а ува̄ча йогам
гя̄нам̇ ча бха̄гаватам а̄тма-сататтва-дӣпам̇
яд ва̄судева-шаран̣а̄ видур ан̃джасаива
Дума по дума
тубхям — на теб; ча — също; на̄рада — о, На̄рада; бхр̣шам — много добре; бхагава̄н — Божествената Личност; вивр̣ддха — разви; бха̄вена — с трансцендентална любов; са̄дху — твоя милост; паритуш̣т̣ах̣ — бе удовлетворен; ува̄ча — описа; йогам — служене; гя̄нам — знание; ча — също; бха̄гаватам — науката за Бога и преданото служене; а̄тма — азът; са-таттва — с всички подробности; дӣпам — като светлина в мрака; ят — това, което; ва̄судева-шаран̣а̄х̣ — тези, които са се отдали на Бог Ва̄судева; видух̣ — знаят това; ан̃джаса̄ — съвършено добре; ева — истински.
Превод
О, На̄рада, Божествената Личност в инкарнацията си Хам̇са̄вата̄ра ти предаде науката за Бога и за трансценденталното любовно служене на Бога. Той бе много доволен от това, че му служеше с огромна любов и искреност. Той ти обясни подробно цялата наука за преданото служене, която могат да разберат само онези, които са отдали душите си на Бог Ва̄судева, Божествената Личност.
Пояснение
Понятията „предан“ и „предано служене“ са тясно свързани помежду си. Докато не стане предан на Бога, човек не може да проникне в тайните на преданото служене. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а предал Бхагавад-гӣта̄, знанието за преданото служене, на Шрӣ Арджуна, защото Арджуна бил не само негов приятел, но и велик предан. Всички живи същества, които по природа са частици от върховното живо същество, Абсолютната Божествена Личност, притежават и малко свобода на действие. Затова първото качество, което човек трябва да притежава, за да тръгне по пътя на преданото служене, е да има желание да служи на Бога. А за да се появи такова желание, той доброволно трябва да сътрудничи и да действа еднопосочно с тези, които вече са се посветили на трансценденталното предано служене на Бога. Като сътрудничи на такива хора, начинаещият овладява техниките на преданото служене и в процеса на задълбочаване на познанията си постепенно изчиства от себе си замърсяванията, предизвикани от контакта с материята. Процесът на пречистване укрепва вярата му, а твърдата вяра го води до равнището, на което той започва да изпитва трансцендентален вкус към преданото служене. Така преданият развива истинска привързаност към преданото служене на Бога, а после убедеността му го издига до точката на екстаза, който предшества равнището на трансценденталната любов.
Знанието за преданото служене може да се раздели на две части: първата включва начални сведения за природата на преданото служене, а втората – знание за практическото му осъществяване. Бха̄гаватам описва личността на Бога, неговата красота, слава, богатство, величие, очарование и трансцендентални качества, които привличат живото същество към Бога в нежни любовни отношения. Всяко живо същество носи заложена у себе си склонността да служи на Бога с любов. Тази склонност е потискана заради контакта с материята, а Шрӣмад Бха̄гаватам помага на човека да отмахне неестественото покривало на забравата. Затова тук се казва, че Шрӣмад Бха̄гаватам е факелът на трансценденталното знание. Двете части на трансценденталното знание в преданото служене се откриват само пред този, който напълно се е отдал на Ва̄судева. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.19), такива велики души, напълно отдали се в лотосовите нозе на Ва̄судева, се срещат много, много рядко.
Деванагари
चक्रं च दिक्ष्वविहतं दशसु स्वतेजो
मन्वन्तरेषु मनुवंशधरो बिभर्ति ।
दुष्टेषु राजसु दमं व्यदधात् स्वकीर्तिं
सत्ये त्रिपृष्ठ उशतीं प्रथयंश्चरित्रै: ॥ २० ॥
मन्वन्तरेषु मनुवंशधरो बिभर्ति ।
दुष्टेषु राजसु दमं व्यदधात् स्वकीर्तिं
सत्ये त्रिपृष्ठ उशतीं प्रथयंश्चरित्रै: ॥ २० ॥
Стих
чакрам̇ ча дикш̣в авихатам̇ дашасу сва-теджо
манвантареш̣у ману-вам̇ша-дхаро бибхарти
душ̣т̣еш̣у ра̄джасу дамам̇ вядадха̄т сва-кӣртим̇
сатйе три-пр̣ш̣т̣ха ушатӣм̇ пратхаям̇ш чаритраих̣
манвантареш̣у ману-вам̇ша-дхаро бибхарти
душ̣т̣еш̣у ра̄джасу дамам̇ вядадха̄т сва-кӣртим̇
сатйе три-пр̣ш̣т̣ха ушатӣм̇ пратхаям̇ш чаритраих̣
Дума по дума
чакрам — Сударшана, колелото на Бога; ча — както и; дикш̣у — във всички посоки; авихатам — без никакви препятствия; дашасу — десет страни; сва-теджах̣ — собствена сила; манвантареш̣у — в различните инкарнации като Ману; ману-вам̇ша-дхарах̣ — като потомък на династията на Ману; бибхарти — управлява; душ̣т̣еш̣у — на злодеите; ра̄джасу — на царете от този род; дамам — подчинение; вядадха̄т — извърши; сва-кӣртим — собствена слава; сатйе — в планетата Сатялока; три-пр̣ш̣т̣хе — трите планетарни системи; ушатӣм — славни; пратхаян — установи; чаритраих̣ — качества.
Превод
Във формата на инкарнацията Ману Богът стана потомък на династията на Ману и подчини на властта си царете злодеи, подчинявайки ги с могъщото си оръжие, своя диск. Непомрачавана от нищо, славата на управлението му се разнесе навсякъде из трите локи и стигна дори над тях, до най-висшата планетарна система във вселената, Сатялока.
Пояснение
За инкарнациите на Ману говорихме в Първа песен. В един ден от живота на Брахма̄ има четиринадесет Ману, които се сменят един след друг. Това означава, че в един месец на Брахма̄ има 420 Ману, а в една година – 5040. Брахма̄ живее сто години, откъдето следва, че по време на управлението му се изреждат 504 000 Ману. А такива Брахма̄ са безброй и живеят само докато трае едно издишване на Маха̄-виш̣н̣у. Това дава известна представа как действат инкарнациите на Върховния Бог из всички материални светове, които при това съставляват само една четвърт от цялостната енергия на Върховната Божествена Личност.
Когато идва в образа на Ману, Богът наказва престъпните владетели на различните планети и прави това със същата мощ, с която Върховната Божествена Личност наказва злодеите с диска си. Инкарнациите манвантара разпространяват по света трансценденталната слава на Бога.
Деванагари
धन्वन्तरिश्च भगवान् स्वयमेव कीर्ति-
र्नाम्ना नृणां पुरुरुजां रुज आशु हन्ति ।
यज्ञे च भागममृतायुरवावरुन्ध
आयुष्यवेदमनुशास्त्यवतीर्य लोके ॥ २१ ॥
र्नाम्ना नृणां पुरुरुजां रुज आशु हन्ति ।
यज्ञे च भागममृतायुरवावरुन्ध
आयुष्यवेदमनुशास्त्यवतीर्य लोके ॥ २१ ॥
Стих
дханвантариш ча бхагава̄н сваям ева кӣртир
на̄мна̄ нр̣н̣а̄м̇ пуру-руджа̄м̇ руджа а̄шу ханти
ягйе ча бха̄гам амр̣та̄юр-ава̄варундха
а̄юш̣я-ведам ануша̄стй аватӣря локе
на̄мна̄ нр̣н̣а̄м̇ пуру-руджа̄м̇ руджа а̄шу ханти
ягйе ча бха̄гам амр̣та̄юр-ава̄варундха
а̄юш̣я-ведам ануша̄стй аватӣря локе
Дума по дума
дханвантарих̣ — инкарнацията на Бога на име Дханвантари; ча — и; бхагава̄н — Божествената Личност; сваям ева — Той самият; кӣртих̣ — олицетворението на славата; на̄мна̄ — на име; нр̣н̣а̄м пуру-руджа̄м — на болните живи същества; руджах̣ — болести; а̄шу — много скоро; ханти — лекува; ягйе — в жертвоприношението; ча — също; бха̄гам — дял; амр̣та — нектар; а̄юх̣ — продължителност на живота; ава — от; аварундхе — получава; а̄юш̣я — на продължителността на живота; ведам — знание; ануша̄сти — насочва; аватӣря — инкарнирайки; локе — във вселената.
Превод
В образа си на Дханвантари Богът мигновено лекува вечноболните живи същества чрез олицетворената си слава. Само на него полубоговете дължат дълголетието си. Затова всички възславят Божествената Личност. Той взе своя дял от жертвоприношенията и сложи във вселената начало на медицината, науката за лечението.
Пояснение
Както се казва в началото на Шрӣмад Бха̄гаватам, всичко произлиза от абсолютния извор, Божествената Личност. От тази шлока научаваме, че медицината, науката за лечението, също произлиза от Върховния Бог, от инкарнацията му Дханвантари, затова медицинското знание е записано във Ведите. Ведите са източник на всички знания; в тях е описана и медицината, която позволява да се лекуват болестите на живите същества. Болестите са заложени в самата природа на тялото на обусловената душа. Тялото е символ на болестите. Те може да са различни, но винаги са неизбежни, както раждането и смъртта са неизбежни за всички. По милостта на Божествената Личност човек може да се избави не само от болестите на тялото и на ума, но да излекува и душата си, като я освободи от омагьосания кръг на непрекъснатите раждания и смърти. Богът се нарича още бхавауш̣адхи – „този, който дава лек срещу болестта на материалното съществуване“.
Деванагари
क्षत्रं क्षयाय विधिनोपभृतं महात्मा
ब्रह्मध्रुगुज्झितपथं नरकार्तिलिप्सु ।
उद्धन्त्यसाववनिकण्टकमुग्रवीर्य-
स्त्रि:सप्तकृत्व उरुधारपरश्वधेन ॥ २२ ॥
ब्रह्मध्रुगुज्झितपथं नरकार्तिलिप्सु ।
उद्धन्त्यसाववनिकण्टकमुग्रवीर्य-
स्त्रि:सप्तकृत्व उरुधारपरश्वधेन ॥ २२ ॥
Стих
кш̣атрам̇ кш̣ая̄я видхинопабхр̣там̇ маха̄тма̄
брахма-дхруг уджджхита-патхам̇ нарака̄рти-липсу
уддхантй аса̄в аваникан̣т̣акам угра-вӣряс
трих̣-сапта-кр̣тва урудха̄ра-парашвадхена
брахма-дхруг уджджхита-патхам̇ нарака̄рти-липсу
уддхантй аса̄в аваникан̣т̣акам угра-вӣряс
трих̣-сапта-кр̣тва урудха̄ра-парашвадхена
Дума по дума
кш̣атрам — царското съсловие; кш̣ая̄я — за да намали; видхина̄ — като крайна цел; упабхр̣там — увеличиха се пропорционално; маха̄тма̄ — Богът във формата на великия мъдрец Парашура̄ма; брахма-дхрук — крайната истина в Брахман; уджджхита-патхам — тези, които са изоставили пътя на Абсолютната Истина; нарака-а̄рти-липсу — желаещи да страдат в ада; уддханти — изтръгва; асау — всички тези; аваникан̣т̣акам — тръни на земята; угра-вӣрях̣ — ужасно могъщ; трих̣-сапта — три по седем пъти; кр̣твах̣ — извърши; урудха̄ра — много остра; парашвадхена — с голямата секира.
Превод
Когато управниците, наречени кш̣атрии, се отклониха от пътя на Абсолютната Истина и пожелаха да страдат в ада, Богът в образа си на мъдреца Парашура̄ма изтръгна от корен тези изродили се царе, които бяха като тръни по тялото на земята. С острата си секира Той посече кш̣атриите три по седем пъти.
Пояснение
Кш̣атриите, т.е. владетелите, които управляват определена част от вселената, са представители на Всемогъщата Божествена Личност, независимо на коя планета се намират. Тяхно задължение е да извеждат поданиците си до съзнанието за Бога. Първостепенният дълг на всяка държава и на всички ръководители, независимо от вида на управление – монархия или демокрация, олигархия, диктатура или автокрация, – е да водят гражданите до познанието за Бога. Това е смисълът на човешкото съществуване, затова бащата, духовният учител, а в крайна сметка и държавата, са длъжни да водят хората към постигането на тази цел. Цялото материално творение е създадено, за да даде възможност на падналите души, които са отхвърлили волята на Върховния Баща и са станали обусловени от материалната природа, да се опомнят. Силите на материалната природа заставят човека да деградира, превръщайки живота му в ад, изпълнен със страдания и нещастия. Тези, които нарушават предписаните правила и ограничения, регулиращи обусловения живот, се наричат брахмоджхита-патхи, т.е. хора, които се отклоняват от пътя към Абсолютната Истина, и такива хора заслужават наказание. Бог Парашура̄ма, инкарнация на Божествената Личност, се появил при подобни обстоятелства и на двадесет и един пъти избил всички неправедни царе. Тогава в страх от неговия гняв много царе кш̣атрии избягали от Индия в други краища на света; според Маха̄бха̄рата египетските царе произхождат от Индия, но напуснали земите си, спасявайки се от гнева на Парашура̄ма. Такова наказание се стоварва върху главите на царете и управниците всеки път, когато те стават безбожници и създават безбожна цивилизация. Такава е волята на Всемогъщия.
Деванагари
अस्मत्प्रसादसुमुख: कलया कलेश
इक्ष्वाकुवंश अवतीर्य गुरोर्निदेशे ।
तिष्ठन् वनं सदयितानुज आविवेश
यस्मिन् विरुध्य दशकन्धर आर्तिमार्च्छत् ॥ २३ ॥
इक्ष्वाकुवंश अवतीर्य गुरोर्निदेशे ।
तिष्ठन् वनं सदयितानुज आविवेश
यस्मिन् विरुध्य दशकन्धर आर्तिमार्च्छत् ॥ २३ ॥
Стих
асмат-праса̄да-сумукхах̣ калая̄ калеша
икш̣ва̄ку-вам̇ша аватӣря гурор нидеше
тиш̣т̣хан ванам̇ са-дайита̄нуджа а̄вивеша
ясмин вирудхя даша-кандхара а̄ртим а̄рччхат
икш̣ва̄ку-вам̇ша аватӣря гурор нидеше
тиш̣т̣хан ванам̇ са-дайита̄нуджа а̄вивеша
ясмин вирудхя даша-кандхара а̄ртим а̄рччхат
Дума по дума
асмат — на всички нас, от Брахма̄ до незначителната мравка; праса̄да — безпричинна милост; сумукхах̣ — с такава склонност; калая̄ — с пълните си разширения; калешах̣ — Повелителят на всички енергии; икш̣ва̄ку — Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку от династията на Слънцето; вам̇ше — род; аватӣря — като дойде в; гурох̣ — на бащата или духовния учител; нидеше — по волята на; тиш̣т̣хан — разположени в; ванам — в гората; са-дайита̄-ануджах̣ — заедно със съпругата си и по-малкия си брат; а̄вивеша — влезе; ясмин — на когото; вирудхя — въстанал; даша-кандхарах̣ — Ра̄ван̣а, който имал десет глави; а̄ртим — големи страдания; а̄рччхат — получи.
Превод
От безпричинна милост към всички живи същества във вселената Върховната Божествена Личност се появи в рода на Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку с пълните си разширения като Господар на вътрешната енергия, Сӣта̄. По заповед на баща си, Маха̄ра̄джа Дашаратха, Той отиде в гората и много години живя там със съпругата и с по-малкия си брат. Десетоглавият Ра̄ван̣а, който притежаваше огромно материално могъщество, дръзко оскърби Бога и с това заслужи гибелта си.
Пояснение
Бог Ра̄ма е Върховната Божествена Личност, а братята му Бхарата, Лакш̣аман̣а и Шатругхна са негови пълни експанзии. И четиримата принадлежат към виш̣н̣у-таттва, а не са обикновени човешки същества. Срещат се много безскрупулни и невежи коментатори на Ра̄ма̄ян̣а, които представят братята на Бог Ра̄мачандра като обикновени живи същества. Но тук в Шрӣмад Бха̄гаватам, най-автентичното писание върху науката за Бога, недвусмислено се казва, че братята на Бог Ра̄мачандра са негови пълни експанзии. Бог Ра̄мачандра е инкарнация на Ва̄судева, Лакш̣ман̣а е инкарнация на Сан̇карш̣ан̣а, Бхарата – на Прадюмна, а Шатругхна – на Анируддха, които пък са експанзии на Божествената Личност. Лакш̣мӣджӣ Сӣта̄ е вътрешната енергия на Бога, тя не е обикновена жена или Дурга̄, инкарнацията на външната енергия. Дурга̄ е външната енергия на Бога и е свързана с Шива.
Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (4.7), Богът идва тогава, когато хората престанат да следват принципите на истинската религия. Бог Ра̄мачандра също дошъл при подобни обстоятелства, съпроводен от братята си, експанзии на вътрешната му енергия, и Лакш̣мӣджӣ Сӣта̄девӣ.
Попаднал в много трудно положение, Маха̄ра̄джа Дашаратха, бащата на Бог Ра̄мачандра, бил принуден да заповяда на сина си да напусне двореца и да отиде в гората в изгнание. Богът бил съвършен син и се подчинил на волята на баща си, въпреки че тъкмо му предстояло да бъде коронясан за цар на Айодхя̄. Един от неговите братя, Лакш̣ман̣аджӣ, и вечната съпруга на Ра̄ма, Сӣта̄джӣ, пожелали да отидат с него. Богът ги приел и тримата заедно отишли в гората Дан̣д̣ака̄ран̣я, където живели четиринадесет години. По времето, когато били в гората, между Ра̄мачандра и Ра̄ван̣а възникнала вражда и Ра̄ван̣а отвлякъл Сӣта̄, съпругата на Бога. Враждата свършила с унищожаването на могъщия Ра̄ван̣а заедно с цялото му царство и семейство.
Сӣта̄ е Лакш̣мӣджӣ, богинята на щастието, и никое живо същество не може да ѝ се наслаждава. Живите същества трябва да обожават Сӣта̄ заедно със съпруга ѝ Шрӣ Ра̄мачандра. Материалистите като Ра̄ван̣а не могат да разберат тази велика истина, затова Ра̄ван̣а се опитал да похити Сӣта̄девӣ и да я отнеме от покровителството на Ра̄ма, с което си навлякъл големи нещастия. Материалистите, обладани от жажда за богатство и материално благополучие, могат да научат от Ра̄ма̄ян̣а, че желанието им да експлоатират природата на Бога, без да признават върховенството му, ги прави да са като Раван̣а. Ра̄ван̣а бил толкова могъщ в материално отношение, че покрил цялото си царство Лан̇ка̄ с чисто злато и имал несметни материални богатства. Но понеже не признавал върховната власт на Бог Ра̄мачандра и се осмелил да го предизвика, като отвлякъл съпругата му Сӣта̄, бил убит и цялото му богатство и сила били унищожени.
Бог Ра̄мачандра е пълна инкарнация, която притежава в пълна степен шестте съвършенства на Бога, затова в тази шлока е наречен калешах̣, господар на всички съвършенства.
Деванагари
यस्मा अदादुदधिरूढभयाङ्गवेपो
मार्गं सपद्यरिपुरं हरवद् दिधक्षो: ।
दूरे सुहृन्मथितरोषसुशोणदृष्टया
तातप्यमानमकरोरगनक्रचक्र: ॥ २४ ॥
मार्गं सपद्यरिपुरं हरवद् दिधक्षो: ।
दूरे सुहृन्मथितरोषसुशोणदृष्टया
तातप्यमानमकरोरगनक्रचक्र: ॥ २४ ॥
Стих
ясма̄ ада̄д удадхир ӯд̣ха-бхая̄н̇га-вепо
ма̄ргам̇ сападй ари-пурам̇ харавад дидхакш̣ох̣
дӯре сухр̣н-матхита-рош̣а-сушон̣а-др̣ш̣т̣я̄
та̄тапяма̄на-макарорага-накра-чакрах̣
ма̄ргам̇ сападй ари-пурам̇ харавад дидхакш̣ох̣
дӯре сухр̣н-матхита-рош̣а-сушон̣а-др̣ш̣т̣я̄
та̄тапяма̄на-макарорага-накра-чакрах̣
Дума по дума
ясмаи — на когото; ада̄т — даде; удадхих̣ — великият Индийски океан; ӯд̣ха-бхая — обзет от страх; ан̇га-вепах̣ — треперене на тялото; ма̄ргам — път; сапади — бързо; ари-пурам — вражеския град; хара-ват — като на Хара (Маха̄дева); дидхакш̣ох̣ — желаейки да изпепели; дӯре — на голямо разстояние; су-хр̣т — близък приятел; матхита — наскърбен от; рош̣а — в гняв; су-шон̣а — нажежени до червено; др̣ш̣т̣я̄ — с такъв поглед; та̄тапяма̄на — изгаряща топлина; макара — акули; урага — змии; накра — крокодили; чакрах̣ — кръг.
Превод
Божествената Личност Ра̄мачандра бе обзет от мъка заради раздялата със скъпата си любима (Сӣта̄) и погледна града на врага си Ра̄ван̣а с очи, почервенели като очите на Хара (който искаше да изпепели небесното царство). Големият океан се разтрепера от страх и му стори път, защото жителите му – акулите, змиите, крокодилите и другите водни обитатели – се измъчваха от изгарящата топлина на разгневените огненочервени очи на Бога.
Пояснение
Божествената Личност изпитва всички чувства, които изпитват и останалите живи същества, защото Той е най-висшето и изначалното живо същество, върховният източник на всички останали същества. Той е нитя, главният вечен сред другите вечни. Той е върховен и единствен, а останалите са зависимо мнозинство. Единият вечен удовлетворява нуждите на многобройните вечни, затова в качествено отношение единият и многото са тъждествени. Благодарение на еднаквата им природа и двата вида вечни същества изпитват една и съща гама от емоции, но количествените измерения на емоциите на главния вечен са различни от тези на зависимите вечни. Когато Ра̄мачандра се разгневил, очите му почервенели като нажежено желязо и океанът така се нагорещил, че водните животни изнемогвали от топлината. Треперейки от страх, олицетвореният Океан сторил път на Бога, за да може Той лесно да стигне до вражеския град. Имперсоналистите ще кажат, че има нещо нередно в страшния гняв на Бога, защото търсят съвършенството в отрицанието. Те мислят, че щом Богът е абсолютен, Той не може да изпитва гняв, тъй като това чувство им напомня за светските емоции. Заради бедните си познания те не могат да проумеят, че емоциите на Абсолютната Личност са отвъд светските представи за количество и качество. Ако настроението на Бог Ра̄мачандра беше материално, щеше ли да смути покоя на целия океан с неговите обитатели! Могат ли почервенелите от гняв очи на някой човек да накарат необятния океан да кипи? Всички тези фактори трябва да се имат предвид, когато се разглежда личностната и безличностната концепция за Абсолютната Истина. Както се каза в началото на Шрӣмад Бха̄гаватам, Абсолютната Истина е източник на всичко. Следователно Абсолютната Личност не може да не притежава емоциите, които са отразени във временния материален свят. Нещо повече, разнообразните чувства на Абсолюта, от гняв до състрадание, не се различават помежду си по качество. С други думи, за разлика от материалните чувства, те имат еднаква стойност, защото притежават единна абсолютна природа. Емоциите определено са присъщи на Абсолюта, въпреки че имперсоналистите твърдят обратното, гледайки на трансценденталния свят от материални позиции.
Стих
вакш̣ах̣-стхала-спарша-ругна-махендра-ва̄ха-
дантаир вид̣амбита-какубджуш̣а ӯд̣ха-ха̄сам
садьо 'субхих̣ саха винеш̣яти да̄ра-хартур
виспхӯрджитаир дхануш̣а уччарато 'дхисаинйе
дантаир вид̣амбита-какубджуш̣а ӯд̣ха-ха̄сам
садьо 'субхих̣ саха винеш̣яти да̄ра-хартур
виспхӯрджитаир дхануш̣а уччарато 'дхисаинйе
Дума по дума
вакш̣ах̣-стхала — гръден кош; спарша — докоснат от; ругна — счупен; маха̄-индра — небесният цар; ва̄ха — носач; дантаих̣ — от хобота; вид̣амбита — осветени; какуп-джуш̣ах̣ — във всички посоки; ӯд̣ха-ха̄сам — заливайки се от смях; садях̣ — за кратко време; асубхих̣ — от живота; саха — заедно с; винеш̣яти — бе убит; да̄ра-хартух̣ — на този, който отвлече съпругата; виспхӯрджитаих̣ — от свистенето на лъка; дхануш̣ах̣ — лък; уччаратах̣ — крачейки бързо; адхисаинйе — сред сражаващите се воини от двете страни.
Превод
По време на двубоя между Индра и Ра̄ван̣а слонът, който носеше на гръб небесния цар, удари Ра̄ван̣а в гърдите, но хоботът му се разби на парчета, които се разлетяха и озариха всички посоки на света. Преизпълнен с гордост от могъществото си, Ра̄ван̣а започна да се разхожда сред сражаващите се воини като завоевател на целия свят. Но когато зазвъня опънатата тетива от лъка на Ра̄мачандра, Божествената Личност, ликуващият му смях в миг секна и той изпусна жизнения си дъх.
Пояснение
Колкото и да е могъщо едно живо същество, никой не може да го спаси, ако е осъдено от Бога. И колкото и да е слабо, никой не може да го унищожи, ако е под защитата на Бога.
Деванагари
भूमे: सुरेतरवरूथविमर्दिताया:
क्लेशव्ययाय कलया सितकृष्णकेश: ।
जात: करिष्यति जनानुपलक्ष्यमार्ग:
कर्माणि चात्ममहिमोपनिबन्धनानि ॥ २६ ॥
क्लेशव्ययाय कलया सितकृष्णकेश: ।
जात: करिष्यति जनानुपलक्ष्यमार्ग:
कर्माणि चात्ममहिमोपनिबन्धनानि ॥ २६ ॥
Стих
бхӯмех̣ суретара-варӯтха-вимардита̄я̄х̣
клеша-вяя̄я калая̄ сита-кр̣ш̣н̣а-кешах̣
джа̄тах̣ кариш̣яти джана̄нупалакш̣я-ма̄ргах̣
карма̄н̣и ча̄тма-махимопанибандхана̄ни
клеша-вяя̄я калая̄ сита-кр̣ш̣н̣а-кешах̣
джа̄тах̣ кариш̣яти джана̄нупалакш̣я-ма̄ргах̣
карма̄н̣и ча̄тма-махимопанибандхана̄ни
Дума по дума
бхӯмех̣ — на целия свят; сура-итара — ненабожни хора; варӯтха — воини; вимардита̄я̄х̣ — страдащ от бремето; клеша — страдания; вяя̄я — за да облекчи; калая̄ — заедно с пълната си експанзия; сита-кр̣ш̣н̣а — красива и черна; кешах̣ — с такава коса; джа̄тах̣ — появявайки се; кариш̣яти — ще действа; джана — повечето хора; анупалакш̣я — рядко може да се види; ма̄ргах̣ — път; карма̄н̣и — дейности; ча — също; а̄тма-махима̄ — славата на Бога; упанибандхана̄ни — във връзка с.
Превод
Когато върху земята тегнеше бремето на бойните сили на царе безверници, Богът дойде заедно с пълната си част, за да облекчи страданията ѝ. Той дойде в изначалната си форма, с прекрасна черна коса, и за да покаже трансценденталната си слава, извърши необикновени дейности. Никой не може да оцени истински величието му.
Пояснение
Този стих описва появяването на Бог Кр̣ш̣н̣а с непосредствената му експанзия Бог Баладева. Бог Кр̣ш̣н̣а и Бог Баладева са заедно Върховната Божествена Личност. Богът е всемогъщ и се разпространява в безброй форми и енергии, които, взети заедно, се наричат единен Върховен Брахман. Многообразните проявления на Бога се делят на две категории: лични и обособени. Личните експанзии се наричат виш̣н̣у-таттва, а обособените – джӣва-таттва. Сред тях най-първата лична експанзия на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, е Бог Баладева.
Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а и Маха̄бха̄рата се казва, че дори и в преклонната си възраст Кр̣ш̣н̣а и Баладева имали красиви черни коси. Богът се нарича анупалакш̣я-ма̄ргах̣, или ако използваме още по-точен ведически термин, ава̄н̇-манаса̄ гочарах̣ – „този, който не може да бъде възприет или узнат чрез ограничените сетива на обикновените хора“. В Бхагавад-гӣта̄ (7.25) Богът казва: на̄хам̇ прака̄шах̣ сарвася йога-ма̄я̄-сама̄вр̣тах̣ – Той си запазва правото да не се разкрива пред всеки. Само истинските предани могат да го разпознаят по многобройните му отличителни белези, един от които е споменат и в настоящата шлока: Богът е сита-кр̣ш̣н̣а-кешах̣, винаги има прекрасни черни коси. Такива коси имали и Бог Кр̣ш̣н̣а, и Бог Баладева, затова дори в преклонната си възраст двамата изглеждали като шестнайсетгодишни юноши. Това качество е присъщо само на Божествената Личност. В Брахма сам̇хита̄ се казва, че макар да е най-древното от всички живи същества, Богът винаги изглежда млад и свеж. Това е един от признаците на духовното тяло. Материалното тяло е обречено на раждане, смърт, старост и болести, но нито един от тези признаци не е присъщ на духовното тяло. Живите същества, които живеят на Вайкун̣т̣халоките вечно и в блаженство, също са дарени с духовни тела, които не могат да бъдат докоснати от старостта. В Бха̄гаватам (Шеста песен) се казва, че Виш̣н̣удӯтите, които дошли да освободят Аджа̄мила от слугите на Ямара̄джа, изглеждали като юноши, и това е още едно потвърждение на описанието в тази шлока. И така, духовните тела на Бога и на другите обитатели във Вайкун̣т̣халока напълно се различават от материалните тела в този свят. И когато Богът идва от духовния в материалния свят, Той идва с духовното си тяло, изградено от а̄тма-ма̄я̄ (вътрешната енергия) и недокоснато от бахиран̇га̄-ма̄я̄ (външната, материалната енергия). Представите, че безличностният Брахман приема материално тяло, когато се появява в материалния свят, са абсурдни. Богът идва тук в духовно, а не в материално тяло. Безличностното брахмаджьоти е само ослепително сияние от тялото на Бога, а между тялото на Бога и безличностното му сияние няма качествена разлика.
Основателен би бил въпросът, защо Богът, който е всемогъщ, трябва да идва лично, за да освободи света от бремето на безогледни царе. Естествено, не е нужно Богът да идва лично, за да направи това. Той всъщност идва, за да покаже трансценденталните си дейности и така да насърчи чистите си предани, които искат да се наслаждават на живота, възпявайки величието на Бога. В Бхагавад-гӣта̄ (9.13 – 14) се казва, че маха̄тмите, великите предани на Бога, изпитват удоволствие, като възпяват дейностите му. Целта на цялата ведическа литература е да насочи вниманието на хората към Бога и към неговите трансцендентални дейности. Така деянията на Бога и взаимоотношенията му с обикновените хора се превръщат в теми за разговори между чистите предани.
Деванагари
तोकेन जीवहरणं यदुलूकिकाया-
स्त्रैमासिकस्य च पदा शकटोऽपवृत्त: ।
यद् रिङ्गतान्तरगतेन दिविस्पृशोर्वा
उन्मूलनं त्वितरथार्जुनयोर्न भाव्यम् ॥ २७ ॥
स्त्रैमासिकस्य च पदा शकटोऽपवृत्त: ।
यद् रिङ्गतान्तरगतेन दिविस्पृशोर्वा
उन्मूलनं त्वितरथार्जुनयोर्न भाव्यम् ॥ २७ ॥
Стих
токена джӣва-харан̣ам̇ яд улӯки-ка̄я̄с
траи-ма̄сикася ча пада̄ шакат̣о 'павр̣ттах̣
яд рин̇гата̄нтара-гатена диви-спр̣шор ва̄
унмӯланам̇ тв итаратха̄рджунайор на бха̄вям
траи-ма̄сикася ча пада̄ шакат̣о 'павр̣ттах̣
яд рин̇гата̄нтара-гатена диви-спр̣шор ва̄
унмӯланам̇ тв итаратха̄рджунайор на бха̄вям
Дума по дума
токена — от едно дете; джӣва-харан̣ам — убиване на живо същество; ят — този, който; улӯки-ка̄я̄х̣ — приела грамадното тяло на демон; траи-ма̄сикася — на този, който е само на три месеца; ча — също; пада̄ — с крака; шакат̣ах̣ апавр̣ттах̣ — преобърна количката; ят — този, който; рин̇гата̄ — докато пълзеше; антара-гатена — съборени; диви — високи до небето; спр̣шох̣ — докосвайки; ва̄ — или; унмӯланам — изкоренявайки; ту — но; итаратха̄ — всеки друг, освен; арджунайох̣ — на двете дървета арджуна; на бха̄вям — не бе възможно.
Превод
Няма никакво съмнение, че Бог Кр̣ш̣н̣а е Върховният Бог, иначе как щеше да убие грамадната демоница Пӯтана̄, докато още беше младенец в скута на майка си, как щеше да преобърне с крачета количката, когато бе едва на три месеца, и как, още пълзейки по двора, щеше да изтръгне из корен двете дървета арджуна, които бяха толкова високи, че върховете им сякаш стигаха небето? Никой друг, освен Бога, не е в състояние да извърши подобни дела.
Пояснение
Бог не може да се измисли или да се избере чрез гласуване, макар че точно такава е практиката на невежите хора. Богът винаги е бил Бог, а обикновените живи същества винаги са негови неотделими частици. Богът е единствен и неповторим, а живите същества са безброй. Те получават всичко необходимо за живот от Бога – това е заключението на ведическата литература. Когато Кр̣ш̣н̣а още лежал в скута на майка си, дошла демоницата Пӯтана̄ и помолила да го вземе на ръце, за да го накърми. Майка Яшода̄ се съгласила и ѝ дала Кр̣ш̣н̣а, защото Пӯтана̄ била приела образа на почтена жена. Възнамерявайки да убие детето, тя била намазала гърдите си с отрова, но когато кроежите ѝ вече почти се осъществили, Богът изсмукал заедно с млякото от гърдите ѝ и целия ѝ жизнен дъх. Огромното тяло на демоницата, за което се говори, че било дълго десет километра, рухнало на земята. Дори не станало нужда Бог Кр̣ш̣н̣а да се уголемява до нейните размери, макар че за него не представлява трудност да стане и по-дълъг от десет километра. В инкарнацията си като Ва̄мана Той се представил за джудже бра̄хман̣а, но когато Бали Маха̄ра̄джа обещал да му даде три крачки земя, Той разтегнал крачката си толкова, че стигнал чак до върха на вселената, прекрачвайки наведнъж хиляди и милиони километри. Това показва, че Кр̣ш̣н̣а с лекота би могъл да направи чудо и да уголеми тялото си; но Той не искал да прави това, защото изпитвал дълбока синовна обич към майка Яшода̄. Ако Яшода̄ видела Кр̣ш̣н̣а, който още лежи в скута ѝ, да става по-голям от десет километра, за да убие демоницата Пӯтана̄, естествената ѝ майчина любов щяла да бъде смутена, защото тя щяла да узнае, че синът ѝ Кр̣ш̣н̣а е самият Бог. Ако научела, че Кр̣ш̣н̣а е Богът, Яшода̄майӣ нямала да може да го обича повече като роден син. Но що се отнася до Бог Кр̣ш̣н̣а, Той е Бог винаги – и като дете в скута на майка си, и като Ва̄манадева, който покрил с крачките си цялата вселена. Той не става Бог, като се подлага на сурови отречения, въпреки че някои хора се опитват да направят това. С помощта на сурови отречения човек не може да стане равен на Бога, но може да постигне много от качествата му. Живото същество може да придобие голяма част от качествата на Бога, но не може да стане Бог, докато Кр̣ш̣н̣а, без да се подлага на никакви отречения, е Бог винаги – и в скута на майка си, и като пораснало дете, изобщо през цялото си съществуване.
Когато бил само на три месеца, Кр̣ш̣н̣а убил Шакат̣а̄сура, който се бил скрил зад една количка в къщата на Яшода̄майӣ. А веднъж, когато още пълзял, майка му го вързала за чукалото на един огромен хаван, за да не ѝ пречи да се занимава с къщната работа. Но немирното дете довлачило чукалото до две високи дървета арджуна, които растели в двора на Яшода̄майӣ. Чукалото се заклещило между дърветата и те рухнали на земята със страшен грохот. Яшода̄майӣ веднага дотърчала да види какво става и била убедена, че детето ѝ се е спасило от рухналите дървета само по милостта на Бога, без да знае, че тази пакост е направил самият Бог, който пълзи из двора ѝ. Такива са любовните отношения между Бога и преданите му. Яшода̄майӣ искала да има Бога като свой син и Богът приел да бъде дете в скута ѝ, но когато било необходимо, влизал в ролята и на Всемогъщия Бог. Прелестта на забавленията му е в това, че Той изпълнява желанията на всеки. Когато повалил огромните дървета, Той си бил поставил за цел да освободи двамата сина на Кувера, които На̄рада проклел да се превърнат в дървета. Но в същото време по този начин Той изпълнявал ролята и на малко дете, което пълзи из двора на Яшода̄, защото това доставяло на Яшода̄ трансцендентално удоволствие.
Във всеки свой облик – и на исполин, и на младенец – Богът винаги си остава Бог на вселената.
Деванагари
यद् वै व्रजे व्रजपशून् विषतोयपीतान्
पालांस्त्वजीवयदनुग्रहदृष्टिवृष्टया ।
तच्छुद्धयेऽतिविषवीर्यविलोलजिह्व-
मुच्चाटयिष्यदुरगं विहरन् ह्रदिन्याम् ॥ २८ ॥
पालांस्त्वजीवयदनुग्रहदृष्टिवृष्टया ।
तच्छुद्धयेऽतिविषवीर्यविलोलजिह्व-
मुच्चाटयिष्यदुरगं विहरन् ह्रदिन्याम् ॥ २८ ॥
Стих
яд ваи врадже враджа-пашӯн виш̣атоя-пӣта̄н
па̄ла̄м̇с тв аджӣваяд ануграха-др̣ш̣т̣и-вр̣ш̣т̣я̄
тач-чхуддхайе 'ти-виш̣а-вӣря-вилола-джихвам
учча̄т̣айиш̣яд урагам̇ вихаран храдиня̄м
па̄ла̄м̇с тв аджӣваяд ануграха-др̣ш̣т̣и-вр̣ш̣т̣я̄
тач-чхуддхайе 'ти-виш̣а-вӣря-вилола-джихвам
учча̄т̣айиш̣яд урагам̇ вихаран храдиня̄м
Дума по дума
ят — този, който; ваи — несъмнено; врадже — във Вр̣нда̄вана; враджа-пашӯн — и животните там; виш̣а-тоя — отровена вода; пӣта̄н — тези, които пиха; па̄ла̄н — пастирите; ту — също; аджӣваят — съживи; ануграха-др̣ш̣т̣и — милостив поглед; вр̣ш̣т̣я̄ — с дъжд от; тат — това; шуддхайе — за пречистване; ати — прекомерно; виш̣а-вӣря — много силна отрова; вилола — спотайване; джихвам — този, който има такъв език; учча̄т̣айиш̣ят — сурово наказа; урагам — на змията; вихаран — приемайки като забавление; храдиня̄м — в реката.
Превод
А когато пастирчетата и животните пиха от отровената вода на река Ямуна̄, Богът (който бе още дете) ги съживи с милостивия си поглед. После за да пречисти водите на реката, Той скочи в нея като на игра и наказа Ка̄лия, отровната змия, която се спотайваше там и бълваше с езика си отрова на талази. Кой друг, освен Върховния Бог, е способен на такива удивителни подвизи?
Деванагари
तत् कर्म दिव्यमिव यन्निशि नि:शयानं
दावाग्निना शुचिवने परिदह्यमाने ।
उन्नेष्यति व्रजमतोऽवसितान्तकालं
नेत्रे पिधाप्य सबलोऽनधिगम्यवीर्य: ॥ २९ ॥
दावाग्निना शुचिवने परिदह्यमाने ।
उन्नेष्यति व्रजमतोऽवसितान्तकालं
नेत्रे पिधाप्य सबलोऽनधिगम्यवीर्य: ॥ २९ ॥
Стих
тат карма дивям ива ян ниши них̣шая̄нам̇
да̄ва̄гнина̄ шучи-ване паридахяма̄не
уннеш̣яти враджам ато 'васита̄нта-ка̄лам̇
нетре пидха̄пя сабало 'надхигамя-вӣрях̣
да̄ва̄гнина̄ шучи-ване паридахяма̄не
уннеш̣яти враджам ато 'васита̄нта-ка̄лам̇
нетре пидха̄пя сабало 'надхигамя-вӣрях̣
Дума по дума
тат — тази; карма — дейност; дивям — свръхчовешка; ива — като; ят — което; ниши — през нощта; них̣шая̄нам — спейки безгрижно; да̄ва-агнина̄ — от сиянието на горския пожар; шучи-ване — в сухата гора; паридахяма̄не — запален; уннеш̣яти — освобождава; враджам — всички жители на Враджа; атах̣ — следователно; авасита — несъмнено; анта-ка̄лам — последните мигове от живота; нетре — върху очите; пидха̄пя — просто като затвори; са-балах̣ — заедно с Баладева; анадхигамя — необозримо; вӣрях̣ — могъщество.
Превод
А същата нощ, след като бе наказана змията Ка̄лия, когато жителите на Враджабхӯми спокойно спяха, сухите листа в гората се подпалиха и изглеждаше като че ли всички са обречени да загинат в избухналия пожар. Но Богът заедно с Балара̄ма ги спаси просто като затвори очи. Ето такива са свръхчовешките му деяния.
Пояснение
Въпреки че в този стих деянията на Бога са наречени свръхчовешки, пак трябва да подчертаем, че неговите деяния винаги са свръхчовешки и по това Той се отличава от обикновените живи същества. Никое човешко същество не е в състояние нито да изкорени огромно баняново дърво или дърво арджуна, нито да потуши силен горски пожар просто като затвори очи. Но не само тези дейности на Бога будят удивление; всичко, което Той върши, е свръхестествено, както потвърждава Бхагавад-гӣта̄ (4.9). Човек, който познава свръхестествените дейности на Бога, трансцендентални по природа, става достоен да влезе в царството на Кр̣ш̣н̣а, и затова когато напусне сегашното си материално тяло, се връща обратно вкъщи, при Бога.
Деванагари
गृह्णीत यद् यदुपबन्धममुष्य माता
शुल्बं सुतस्य न तु तत् तदमुष्य माति ।
यज्जृम्भतोऽस्य वदने भुवनानि गोपी
संवीक्ष्य शङ्कितमना: प्रतिबोधितासीत् ॥ ३० ॥
शुल्बं सुतस्य न तु तत् तदमुष्य माति ।
यज्जृम्भतोऽस्य वदने भुवनानि गोपी
संवीक्ष्य शङ्कितमना: प्रतिबोधितासीत् ॥ ३० ॥
Стих
гр̣хн̣ӣта яд яд упабандхам амуш̣я ма̄та̄
шулбам̇ сутася на ту тат тад амуш̣я ма̄ти
ядж джр̣мбхато 'ся вадане бхувана̄ни гопӣ
сам̇вӣкш̣я шан̇кита-мана̄х̣ пратибодхита̄сӣт
шулбам̇ сутася на ту тат тад амуш̣я ма̄ти
ядж джр̣мбхато 'ся вадане бхувана̄ни гопӣ
сам̇вӣкш̣я шан̇кита-мана̄х̣ пратибодхита̄сӣт
Дума по дума
гр̣хн̣ӣта — като вземаше; ят ят — всякакви; упабандхам — върви за връзване; амуш̣я — неговата; ма̄та̄ — майка; шулбам — върви; сутася — на сина си; на — не; ту — обаче; тат тат — не след дълго; амуш̣я — неговото; ма̄ти — бе достатъчно; ят — това, което; джр̣мбхатах̣ — отваряйки уста; ася — на него; вадане — в устата; бхувана̄ни — световете; гопӣ — пастирката; сам̇вӣкш̣я — виждайки това; шан̇кита-мана̄х̣ — съмнения в ума; пратибодхита̄ — убедена по различен начин; а̄сӣт — така бе направено.
Превод
Веднъж пастирката (осиновителката на Кр̣ш̣н̣а, майка Яшода̄) се опита да върже ръцете на сина си с връв, но всички върви все оставаха къси и накрая тя махна с ръка на това. Малко по-късно Богът отвори устата си и майка му видя в нея всички вселени. Тази гледка я накара дълбоко да се усъмни, но после тя отдаде всичко на мистичната природа на сина си, която за нея имаше съвсем друг характер.
Пояснение
Един ден Бог Кр̣ш̣н̣а, който играел ролята на непослушно дете, ядосал майка Яшода̄ и тя решила да го върже, за да го накаже. Но колкото и върви да завързвала една за друга, те все се оказвали къси. Тя съвсем се уморила, а в това време Богът отворил уста и нежната му майка видяла в нея всички вселени. Тя била смаяна, но в дълбоката си обич към Кр̣ш̣н̣а си помислила, че Всемогъщият Бог На̄ра̄ян̣а милостиво се грижи за него, за да го опази от непрекъснатите беди, които го връхлитат. Любовта на Яшода̄ към Кр̣ш̣н̣а била толкова силна, че на нея и през ум не ѝ минавало, че синът ѝ е самият На̄ра̄ян̣а, самата Върховна Божествена Личност. Така действа йога-ма̄я̄, вътрешната енергия на Върховния Бог, която има за задача да прави съвършени всички забавления на Бога с различните му предани. Кой друг може да твори такива чудеса, освен Бога?
Деванагари
नन्दं च मोक्ष्यति भयाद् वरुणस्य पाशाद्
गोपान् बिलेषु पिहितान् मयसूनुना च ।
अह्न्यापृतं निशि शयानमतिश्रमेण
लोकं विकुण्ठमुपनेष्यति गोकुलं स्म ॥ ३१ ॥
गोपान् बिलेषु पिहितान् मयसूनुना च ।
अह्न्यापृतं निशि शयानमतिश्रमेण
लोकं विकुण्ठमुपनेष्यति गोकुलं स्म ॥ ३१ ॥
Стих
нандам̇ ча мокш̣яти бхая̄д варун̣ася па̄ша̄д
гопа̄н билеш̣у пихита̄н мая-сӯнуна̄ ча
ахнй а̄пр̣там̇ ниши шая̄нам атишрамен̣а
локам̇ викун̣т̣хам упанеш̣яти гокулам̇ сма
гопа̄н билеш̣у пихита̄н мая-сӯнуна̄ ча
ахнй а̄пр̣там̇ ниши шая̄нам атишрамен̣а
локам̇ викун̣т̣хам упанеш̣яти гокулам̇ сма
Дума по дума
нандам — на Нанда (бащата на Кр̣ш̣н̣а); ча — също; мокш̣яти — спасява; бхая̄т — от страха; варун̣ася — на Варун̣а, полубога на водата; па̄ша̄т — от плена при; гопа̄н — пастирите; билеш̣у — в планинските пещери; пихита̄н — поставени; мая-сӯнуна̄ — от сина на Мая; ча — също; ахни а̄пр̣там — много заети през деня; ниши — нощем; шая̄нам — лежейки; атишрамен̣а — заради тежкия труд; локам — планета; викун̣т̣хам — духовното небе; упанеш̣яти — Той възнагради; гокулам — най-висшата планета; сма — несъмнено.
Превод
Бог Кр̣ш̣н̣а избави осиновителя си Нанда Маха̄ра̄джа от страха пред полубога Варун̣а и освободи пастирчетата от планинските пещери, където ги бе затворил синът на Мая. Освен това Бог Кр̣ш̣н̣а възнагради жителите на Вр̣нда̄вана, които денем се трудеха неуморно, а нощем, след тежката работа, непробудно спяха, с издигане до най-висшата планета в духовното небе. Всички тези деяния са трансцендентални и доказват божествеността му.
Пояснение
Веднъж Нанда Маха̄ра̄джа, осиновителят на Бог Кр̣ш̣н̣а, отишъл посред нощ да се къпе в река Ямуна̄, защото се объркал и си помислил, че утрото вече е настъпило. Полубогът Варун̣а го отвел на своята планета, разчитайки, че Божествената Личност Бог Кр̣ш̣н̣а ще дойде да освободи баща си и така той ще успее да го види. Всъщност Нанда Маха̄ра̄джа не бил в плен, защото жителите на Вр̣нда̄вана постоянно мислят за Кр̣ш̣н̣а и медитират върху Божествената Личност в един особен вид сама̄дхи – транса на бхакти йога. Те не се боят от страданията в материалното битие. В Бхагавад-гӣта̄ се потвърждава, че когато от трансцендентална любов човек изцяло се отдаде на Върховния Бог и по този начин общува с него, той се освобождава от страданията, на които го обричат законите на материалната природа. Тук ясно се казва, че денем жителите на Вр̣нда̄вана били заети с тежък труд, а нощем спели непробудно. Практически на тях не им оставало много време да се отдават на медитация или да се занимават с други духовни дейности. Но въпреки това през цялото време те били погълнати от най-висшата духовна дейност. Всичко, което вършели, било духовно, защото всичките им действия били свързани с Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. В центъра на всичките им дейности стоял Кр̣ш̣н̣а, затова те, макар и материални на пръв поглед, били наситени с духовна енергия. Това е особената красота и сила на бхакти йога. Човек трябва да изпълнява всичките си задължения в името на Бог Кр̣ш̣н̣а; тогава всичките му дейности ще бъдат пропити от мисълта за Кр̣ш̣н̣а, а това е най-висшият транс в духовното познание.
Деванагари
गोपैर्मखे प्रतिहते व्रजविप्लवाय
देवेऽभिवर्षति पशून् कृपया रिरक्षु: ।
धर्तोच्छिलीन्ध्रमिव सप्तदिनानि सप्त-
वर्षो महीध्रमनघैककरे सलीलम् ॥ ३२ ॥
देवेऽभिवर्षति पशून् कृपया रिरक्षु: ।
धर्तोच्छिलीन्ध्रमिव सप्तदिनानि सप्त-
वर्षो महीध्रमनघैककरे सलीलम् ॥ ३२ ॥
Стих
гопаир макхе пратихате враджа-виплава̄я
деве 'бхиварш̣ати пашӯн кр̣пая̄ риракш̣ух̣
дхарточчхилӣндхрам ива сапта-дина̄ни сапта-
варш̣о махӣдхрам анагхаика-каре салӣлам
деве 'бхиварш̣ати пашӯн кр̣пая̄ риракш̣ух̣
дхарточчхилӣндхрам ива сапта-дина̄ни сапта-
варш̣о махӣдхрам анагхаика-каре салӣлам
Дума по дума
гопаих̣ — от пастирите; макхе — в предлагането на жертвоприношение за небесния цар; пратихате — възпрепятствани; враджа-виплава̄я — от опустошението на всичко съществуващо във Враджабхӯми, земята на забавленията на Кр̣ш̣н̣а; деве — от небесния цар; абхиварш̣ати — изля поройни дъждове; пашӯн — животните; кр̣пая̄ — от безпричинна милост към тях; риракш̣ух̣ — пожела да ги защити; дхарта — повдигна; уччхилӣндхрам — изтръгна като чадър; ива — точно така; сапта-дина̄ни — в продължение на седем дни; сапта-варш̣ах̣ — въпреки че бе едва седемгодишен; махӣдхрам — хълмът Говардхана; анагха — без да се умори; ека-каре — само с една ръка; салӣлам — игриво.
Превод
Посъветвани от Кр̣ш̣н̣а, пастирите на Вр̣нда̄вана спряха жертвоприношението за небесния цар Индра и затова цели седем дни над земите на Враджа се изливаха поройни дъждове, които заплашваха да унищожат всичко. От безпричинна милост към жителите на Враджа Бог Кр̣ш̣н̣а повдигна с една ръка хълма Говардхана, макар че едва бе навършил седем години. Той направи това, за да спаси животните от яростните води.
Пояснение
Децата обичат да си играят с едни малки чадърчета, които се наричат „жабешки чадърчета“. Така и Бог Кр̣ш̣н̣а, когато бил само на седем години, се изхитрил да повдигне големия хълм Говардхана Парвата във Вр̣нда̄вана и го държал на една ръка седем дена, за да защити животните и жителите на Вр̣нда̄вана от гнева на небесния цар Индра, който искал да им отмъсти, задето спрели жертвоприношението в негова чест.
Всъщност ако човек служи на Върховния Бог, няма нужда да принася жертви на полубоговете, за да им се отблагодарява за това, което правят за него. Препоръчаните във Ведите жертвоприношения за удовлетворяване на полубоговете са средство, с което хората да осъзнаят, че съществуват по-висши сили. Полубоговете са избрани от Бога да управляват материалните дела, затова според Бхагавад-гӣта̄ обожаването им е косвено обожаване на Върховния Бог. Но ако човек обожава самия Върховен Бог, тогава е излишно да обожава полубоговете или да извършва жертвоприношения за тях, както препоръчват различните писания. Затова Бог Кр̣ш̣н̣а посъветвал жителите на Враджабхӯми да прекратят жертвоприношението за небесния цар Индра. Но Индра, който не знаел кой е Бог Кр̣ш̣н̣а във Враджабхӯми, се разгневил и се опитал да си отмъсти на хората за оскърблението. Тогава всемогъщият Бог, използвайки собствената си енергия, спасил хората и животните на Враджабхӯми и доказал на целия свят, че тези, които служат лично на него, не са длъжни да удовлетворяват великите полубогове, включително Брахма̄ и Шива. Тази случка определено показва, че Бог Кр̣ш̣н̣а е Божествената Личност и че е бил такъв винаги – и като дете в скута на майка си, и като седемгодишно момче, и на сто двадесет и пет години. Той никога не е бил като обикновените човешки същества и дори в напреднала възраст е изглеждал сякаш е шестнайсетгодишен юноша. Такива са особеностите на трансценденталното тяло на Бога.
Деванагари
क्रीडन् वने निशि निशाकररश्मिगौर्यां
रासोन्मुख: कलपदायतमूर्च्छितेन ।
उद्दीपितस्मररुजां व्रजभृद्वधूनां
हर्तुर्हरिष्यति शिरो धनदानुगस्य ॥ ३३ ॥
रासोन्मुख: कलपदायतमूर्च्छितेन ।
उद्दीपितस्मररुजां व्रजभृद्वधूनां
हर्तुर्हरिष्यति शिरो धनदानुगस्य ॥ ३३ ॥
Стих
крӣд̣ан ване ниши ниша̄кара-рашми-гауря̄м̇
ра̄сонмукхах̣ кала-пада̄ята-мӯрччхитена
уддӣпита-смара-руджа̄м̇ враджа-бхр̣д-вадхӯна̄м̇
хартур хариш̣яти широ дханада̄нугася
ра̄сонмукхах̣ кала-пада̄ята-мӯрччхитена
уддӣпита-смара-руджа̄м̇ враджа-бхр̣д-вадхӯна̄м̇
хартур хариш̣яти широ дханада̄нугася
Дума по дума
крӣд̣ан — докато извършваше забавленията си; ване — в гората на Вр̣нда̄вана; ниши — нощни; ниша̄кара — луната; рашми-гауря̄м — бяла лунна светлина; ра̄са-унмукхах̣ — желаейки да танцува с; кала-пада̄ята — съпроводени от сладки песни; мӯрччхитена — и нежна музика; уддӣпита — събуди; смара-руджа̄м — полови желания; враджа-бхр̣т — жителите на Враджабхӯми; вадхӯна̄м — на съпругите; хартух̣ — на похитителите; хариш̣яти — ще унищожи; ширах̣ — главата; дханада-анугася — на привърженика на богатия Кувера.
Превод
Когато в гората на Вр̣нда̄вана Богът се наслаждаваше на танца ра̄са, възбуждайки със сладкозвучните си песни страстни желания у съпругите на жителите на Вр̣нда̄вана, един богат демон на име Шан̇кхачӯд̣а от свитата на ковчежника на рая (Кувера) ги отвлече и Богът му свали главата от раменете.
Пояснение
Трябва да обърнем особено внимание на това, че думите на Брахма̄джӣ, предадени в тази шлока, са обърнати към На̄рада и описват събития, които щели да се случат в бъдеще, по време на идването на Бог Кр̣ш̣н̣а на Земята. Тези, които са дарени с необикновената способност да виждат миналото, настоящето и бъдещето, познават забавленията на Кр̣ш̣н̣а. Брахма̄джӣ бил точно такава личност и затова предсказал какво ще се случи по-късно. Богът убил Шан̇кхачӯд̣а след ра̄са-лӣла̄, двете събития не станали едновременно. В предишните стихове вече забелязахме, че потушаването на горския пожар е описано така, като че ли е станало едновременно с наказването на змията Ка̄лия, а сега са описани едновременно забавленията в танца ра̄са и убиването на Шан̇кхачӯд̣а. Но това се обяснява лесно, когато вземем предвид факта, че описаните събития предстояли да се случат в бъдеще, много хилядолетия след разговора между Брахма̄джӣ и На̄рада. Богът убил демона Шан̇кхачӯд̣а по време на забавленията си в Хорика̄ през месец Пха̄лгуна. И до ден-днешен в Индия се провежда същата церемония и в деня преди Холи, забавленията на Бога в Хорика̄, се изгаря чучело, символизиращо Шан̇кхачӯд̣а.
Обикновено бъдещите появявания и дейности на Бога и на инкарнациите му са предсказани в писанията. Така псевдоинкарнациите не могат да мамят хората, които знаят какво е написано в авторитетните ша̄стри.
Деванагари
ये च प्रलम्बखरदर्दुरकेश्यरिष्ट-
मल्लेभकंसयवना: कपिपौण्ड्रकाद्या: ।
अन्ये च शाल्वकुजबल्वलदन्तवक्र-
सप्तोक्षशम्बरविदूरथरुक्मिमुख्या: ॥ ३४ ॥
ये वा मृधे समितिशालिन आत्तचापा:
काम्बोजमत्स्यकुरुसृञ्जयकैकयाद्या: ।
यास्यन्त्यदर्शनमलं बलपार्थभीम-
व्याजाह्वयेन हरिणा निलयं तदीयम् ॥ ३५ ॥
मल्लेभकंसयवना: कपिपौण्ड्रकाद्या: ।
अन्ये च शाल्वकुजबल्वलदन्तवक्र-
सप्तोक्षशम्बरविदूरथरुक्मिमुख्या: ॥ ३४ ॥
ये वा मृधे समितिशालिन आत्तचापा:
काम्बोजमत्स्यकुरुसृञ्जयकैकयाद्या: ।
यास्यन्त्यदर्शनमलं बलपार्थभीम-
व्याजाह्वयेन हरिणा निलयं तदीयम् ॥ ३५ ॥
Стих
йе ча праламба-кхара-дардура-кешй-ариш̣т̣а-
маллебха-кам̇са-явана̄х̣ капи-паун̣д̣рака̄дя̄х̣
анйе ча ша̄лва-куджа-балвала-дантавакра-
саптокш̣а-шамбара-видӯратха-рукми-мукхя̄х̣
маллебха-кам̇са-явана̄х̣ капи-паун̣д̣рака̄дя̄х̣
анйе ча ша̄лва-куджа-балвала-дантавакра-
саптокш̣а-шамбара-видӯратха-рукми-мукхя̄х̣
йе ва̄ мр̣дхе самити-ша̄лина а̄тта-ча̄па̄х̣
ка̄мбоджа-матся-куру-ср̣н̃джая-каикая̄дя̄х̣
я̄сянтй адаршанам алам̇ бала-па̄ртха-бхӣма-
вя̄джа̄хвайена харин̣а̄ нилаям̇ тадӣям
ка̄мбоджа-матся-куру-ср̣н̃джая-каикая̄дя̄х̣
я̄сянтй адаршанам алам̇ бала-па̄ртха-бхӣма-
вя̄джа̄хвайена харин̣а̄ нилаям̇ тадӣям
Дума по дума
йе — всички тези; ча — напълно; праламба — демонът Праламба; кхара — Дхенука̄сура; дардура — Бака̄сура; кешӣ — демонът Кешӣ; ариш̣т̣а — демонът Ариш̣т̣а̄сура; малла — борец от двора на Кам̇са; ибха — Кувалая̄пӣд̣а; кам̇са — цар на Матхура̄ и вуйчо на Кр̣ш̣н̣а; явана̄х̣ — царете на Персия и съседните ѝ страни; капи — Двивида; паун̣д̣рака-а̄дя̄х̣ — Паун̣д̣рака и останалите; анйе — другите; ча — както и; ша̄лва — цар Ша̄лва; куджа — Нарака̄сура; балвала — цар Балвала; дантавакра — брат на Шишупа̄ла, смъртния враг на Кр̣ш̣н̣а; саптокш̣а — цар Саптокш̣а; шамбара — цар Шамбара; видӯратха — цар Видӯратха; рукми-мукхя̄х̣ — братът на Рукмин̣ӣ, първата царица на Кр̣ш̣н̣а в Два̄рака̄; йе — всички те; ва̄ — или; мр̣дхе — на бойното поле; самити-ша̄линах̣ — всички са много могъщи; а̄тта-ча̄па̄х̣ — въоръжени с лъкове и стрели; ка̄мбоджа — царят на Ка̄мбоджа; матся — царят на Дварбхан̇га; куру — синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра; ср̣н̃джая — цар Ср̣н̃джая; каикая-а̄дя̄х̣ — царят на Кекая и други; я̄сянти — ще постигнат; адаршанам — сливане с безличностното брахмаджьоти; алам — какво да говорим за; бала — Баладева, по-големият брат на Кр̣ш̣н̣а; па̄ртха — Арджуна; бхӣма — вторият от Па̄н̣д̣авите; вя̄джа-а̄хвайена — под лъжливи имена; харин̣а̄ — от Бог Хари; нилаям — обител; тадӣям — на него.
Превод
Демоните Праламба, Дхенука, Бака, Кешӣ, Ариш̣т̣а, Ча̄н̣ӯра, Муш̣т̣ика, слонът Кувалая̄пӣд̣а, Кам̇са, Ка̄лаявана, Нарака̄сура и Паун̣д̣рака, военачалникът Ша̄лва, маймуната Двивида и Балвала, Дантавакра, седемте бика, Шамбара, Видӯратха и Рукмӣ, а също и великите воини Ка̄мбоджа, Матся, Куру, Ср̣н̃джая и Кекая ожесточено ще се сражават или със самия Бог Хари, или с него, но под имената Баладева, Арджуна, Бхӣма и пр. И след като паднат убити, тези демони ще постигнат или безличностното брахмаджьоти, или личната обител на Бога в планетите на Вайкун̣т̣ха.
Пояснение
Всичко съществуващо и в материалните, и в духовните светове е проявление на различните енергии на Бог Кр̣ш̣н̣а. Божествената Личност Баладева е непосредствена експанзия на Кр̣ш̣н̣а, а Бхӣма и Арджуна са лични придружители на Кр̣ш̣н̣а. Както при всяко свое идване, Богът щял да се появи с всичките си спътници и енергии. Непокорните души – Праламба и останалите демони и демонични хора, изброени в тези стихове, – щели да бъдат убити или от самия Бог, или от спътниците му. Посочените събития са описани подробно в Десета песен. Но трябва да запомним, че всички тези убити същества постигнали освобождение, като или се слели с брахмаджьоти, или получили правото да влязат в обителта на Бога, наречена Вайкун̣т̣ха. За това говори Бхӣш̣мадева в Първа песен – всички, които участвали в битката при Курукш̣етра или се сражавали по някакъв друг начин с Бога и с Баладева, постигнали духовно съществуване, съответстващо на мислите им по време на смъртта. Тези, които в лицето на Кр̣ш̣н̣а разпознавали Бога, влизали във Вайкун̣т̣ха, а тези, които го смятали просто за могъщо същество, постигали освобождение, като се сливали с духовното битие на безличностното му брахмаджьоти. Но всички се освободили от робството на материалното съществуване. Щом така биват възнаграждавани дори враговете на Бога, можем да си представим какво достигат пък слугите му, които му служат предано и са свързани с него в трансцендентални отношения.
Деванагари
कालेन मीलितधियामवमृश्य नृणां
स्तोकायुषां स्वनिगमो बत दूरपार: ।
आविर्हितस्त्वनुयुगं स हि सत्यवत्यां
वेदद्रुमं विटपशो विभजिष्यति स्म ॥ ३६ ॥
स्तोकायुषां स्वनिगमो बत दूरपार: ।
आविर्हितस्त्वनुयुगं स हि सत्यवत्यां
वेदद्रुमं विटपशो विभजिष्यति स्म ॥ ३६ ॥
Стих
ка̄лена мӣлита-дхия̄м авамр̣шя нР̣̄н̣а̄м̇
стока̄юш̣а̄м̇ сва-нигамо бата дӯра-па̄рах̣
а̄вирхитас тв ануюгам̇ са хи сатяватя̄м̇
веда-друмам̇ вит̣а-пашо вибхаджиш̣яти сма
стока̄юш̣а̄м̇ сва-нигамо бата дӯра-па̄рах̣
а̄вирхитас тв ануюгам̇ са хи сатяватя̄м̇
веда-друмам̇ вит̣а-пашо вибхаджиш̣яти сма
Дума по дума
ка̄лена — с течение на времето; мӣлита-дхия̄м — на неинтелигентните хора; авамр̣шя — имайки предвид трудностите; нР̣̄н̣а̄м — на цялото човечество; стока-а̄юш̣а̄м — на недълголетните хора; сва-нигамах̣ — ведическата литература, съставена от него; бата — точно; дӯра-па̄рах̣ — много трудна; а̄вирхитах̣ — появил се като; ту — но; ануюгам — според епохата; сах̣ — Той (Богът); хи — несъмнено; сатяватя̄м — в утробата на Сатяватӣ; веда-друмам — дървото на желанията на Ведите; вит̣а-пашах̣ — разделено на клони; вибхаджиш̣яти — ще раздели; сма — такова, каквото беше.
Превод
Самият Бог, приемайки образа на син на Сатяватӣ (Вя̄садева), ще реши, че съставената от него ведическа литература е твърде сложна за ограничените хора, които имат много кратък живот, затова Той ще раздели дървото на ведическото знание на различни клони, за да го пригоди към условията на настъпващата епоха.
Пояснение
Тук Брахма̄ предсказва, че за недълголетните хора от епохата на Кали ще бъде съставен Шрӣмад Бха̄гаватам. Както бе обяснено в Първа песен, ограничените хора от епохата на Кали имат не само кратък живот, но и се сблъскват с много проблеми, защото живеят в трудните условия на хаотичното атеистично общество. Според законите на материалната природа научният прогрес с цел създаване на повече удобства за тялото е дейност в гун̣ата на невежеството. Истински прогрес в познанието е прогресът в опознаването на самата ни същност. Но в епохата на Кали ограничените хора се заблуждават, че заедно със стоте години, които са им отпуснати за живот (в днешно време на практика съкратени и до шестдесет, а някога даже и до четиридесет), свършва всичко. Те са ограничени, защото не знаят, че животът е вечен. Те се отъждествяват с временното материално тяло, което просъществува четиридесетина години, и го смятат за единствената основа на живота. За такива хора се казва, че са като магарета и волове. Но понеже е милостив баща на всички живи същества, Богът им дава необятното ведическо знание под формата на кратки трактати, например Бхагавад-гӣта̄, а за по-напредналите – Шрӣмад Бха̄гаватам. Пура̄н̣ите и Маха̄бха̄рата също са дело на Вя̄садева и са предназначени за различните видове хора в различните гун̣и на материалната природа. Но всички тези книги точно съответстват на ведическите принципи.
Деванагари
देवद्विषां निगमवर्त्मनि निष्ठितानां
पूर्भिर्मयेन विहिताभिरदृश्यतूर्भि: ।
लोकान् घ्नतां मतिविमोहमतिप्रलोभं
वेषं विधाय बहु भाष्यत औपधर्म्यम् ॥ ३७ ॥
पूर्भिर्मयेन विहिताभिरदृश्यतूर्भि: ।
लोकान् घ्नतां मतिविमोहमतिप्रलोभं
वेषं विधाय बहु भाष्यत औपधर्म्यम् ॥ ३७ ॥
Стих
дева-двиш̣а̄м̇ нигама-вартмани ниш̣т̣хита̄на̄м̇
пӯрбхир майена вихита̄бхир адр̣шя-тӯрбхих̣
лока̄н гхната̄м̇ мати-вимохам атипралобхам̇
веш̣ам̇ видха̄я баху бха̄ш̣ята аупадхармям
пӯрбхир майена вихита̄бхир адр̣шя-тӯрбхих̣
лока̄н гхната̄м̇ мати-вимохам атипралобхам̇
веш̣ам̇ видха̄я баху бха̄ш̣ята аупадхармям
Дума по дума
дева-двиш̣а̄м — на тези, които враждуват с преданите на Бога; нигама — Ведите; вартмани — на пътя на; ниш̣т̣хита̄на̄м — правилно установените; пӯрбхих̣ — с космически кораби; майена — направени от великия учен Мая; вихита̄бхих̣ — направени от; адр̣шя-тӯрбхих̣ — невидими в небето; лока̄н — различните планети; гхната̄м — на убийците; мати-вимохам — объркване в ума; атипралобхам — много привлекателен; веш̣ам — дреха; видха̄я — като направи това; баху бха̄ш̣яте — ще говори много; аупадхармям — второстепенни религиозни принципи.
Превод
Когато атеистите, овладели добре ведическото научно знание, унищожат обитателите на различните планети, летейки в небето с невидимите космически кораби на великия учен Мая, Богът ще ги обърка и идвайки в привлекателния образ на Буда, ще проповядва елементарни религиозни принципи.
Пояснение
Тази инкарнация на Бога като Буда не е същият Буда, когото познаваме от близката история на човечеството. Според Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ споменатата тук инкарнация Буда е от друга епоха на Кали. По време на живота на един Ману се изреждат повече от седемдесет и две Кали юги и в една от тях щял да се появи този Буда, за когото се говори тук. Богът идва под формата на Буда, когато хората станат прекалено големи материалисти, и ги учи на най-елементарни религиозни принципи. Проповядваният от него принцип на ахим̇са̄ сам по себе си още не е религиозен принцип, но е едно от най-важните качества на истински религиозните хора. Тази религия е на равнището на здравия разум – тя учи човека да не причинява злини на животните и на другите живи същества, защото това в крайна сметка ще се обърне против самия него. Но преди да усвои принципите на ахим̇са̄ (на ненасилието), човек трябва да научи два други принципа: смирението и скромността. Ако не е смирен и скромен, той няма да може да се освободи от склонността си към насилие. След това човек трябва да се научи на търпение и прост живот. Той трябва да почита великите религиозни проповедници и духовните водачи и да овладее сетивата си, като се научи да бъде непривързан към семейството и дома си и като служи на Бога с преданост. И накрая човек трябва да признае съществуването на Бога и да стане негов предан – без това не може да става дума за религия. В центъра на религиозните принципи трябва да стои Богът. Защото простите моралните наставления сами по себе си са принципи, предшестващи религиозните. Те са известни като упадхарма, т.е. подобие на религиозни принципи.
Деванагари
यर्ह्यालयेष्वपि सतां न हरे: कथा: स्यु:
पाषण्डिनो द्विजजना वृषला नृदेवा: ।
स्वाहा स्वधा वषडिति स्म गिरो न यत्र
शास्ता भविष्यति कलेर्भगवान् युगान्ते ॥ ३८ ॥
पाषण्डिनो द्विजजना वृषला नृदेवा: ।
स्वाहा स्वधा वषडिति स्म गिरो न यत्र
शास्ता भविष्यति कलेर्भगवान् युगान्ते ॥ ३८ ॥
Стих
ярхй а̄лайеш̣в апи сата̄м̇ на харех̣ катха̄х̣ сюх̣
па̄ш̣ан̣д̣ино двиджа-джана̄ вр̣шала̄ нр̣дева̄х̣
сва̄ха̄ свадха̄ ваш̣ад̣ ити сма гиро на ятра
ша̄ста̄ бхавиш̣яти калер бхагава̄н юга̄нте
па̄ш̣ан̣д̣ино двиджа-джана̄ вр̣шала̄ нр̣дева̄х̣
сва̄ха̄ свадха̄ ваш̣ад̣ ити сма гиро на ятра
ша̄ста̄ бхавиш̣яти калер бхагава̄н юга̄нте
Дума по дума
ярхи — когато се случи; а̄лайеш̣у — в дома на; апи — дори; сата̄м — цивилизовани господа; на — не; харех̣ — на Божествената Личност; катха̄х̣ — разговори; сюх̣ — ще се случи; па̄ш̣ан̣д̣инах̣ — атеисти; двиджа-джана̄х̣ — хора, които се провъзгласяват за трите висши класи (бра̄хман̣и, кш̣атрии и вайши); вр̣шала̄х̣ — низшата класа на шӯдрите; нр̣-дева̄х̣ — министрите в правителството; сва̄ха̄ — химни за извършване на жертвоприношения; свадха̄ — съставки за извършване на жертвоприношения; ваш̣ат̣ — жертвен олтар; ити — всички тези; сма — ще; гирах̣ — думи; на — никога; ятра — никъде; ша̄ста̄ — съдникът; бхавиш̣яти — ще се появи; калех̣ — в епохата на Кали; бхагава̄н — Божествената Личност; юга-анте — в края на.
Превод
А в края на Кали юга, когато за Бога вече няма да се говори дори в домовете на тези, които претендират да бъдат светци, и в домовете на уважаваните хора от трите висши касти; когато властта премине в ръцете на министри, избирани сред низшата класа на шӯдрите и дори сред още по-низши създания; когато бъдат забравени дори названията на принадлежностите за извършване на жертвоприношения – тогава Богът ще се появи като върховния съдник.
Пояснение
Тук е описано бедственото положение в материалния свят, което ще настъпи в края на сегашната епоха, наречена Кали юга. То може да се назове и само с една дума – безбожие. Дори святите личности и двиджа-джаните, два пъти родените хора от висшите обществени класи, ще станат атеисти. Те ще забравят дори святото име на Бога, да не говорим за дейностите му. Хората от висшите класи в обществото: интелигенцията, която направлява останалите обществени групи; управниците, които се грижат за реда и законността в обществото, и производителите, които отговарят за икономическото развитие на обществото, трябва да притежават знание за Върховния Бог и неговото име, качества, забавления, обкръжение, атрибути и превъплъщения. За святите личности и хората от висшите обществени класи се съди по това, доколко са овладели науката за Бога, таттва-гя̄на, а не по произхода им или по други признаци, отнасящи се до тялото. Ако не са придружени от познания в науката за Бога и практически знания за преданото служене, всички тези титли и отличителни знаци са като декорация по безжизнени трупове. А когато обществото се напълни с такива украсени трупове, мирният прогресивен живот на хората става практически невъзможен. Недостигът на образованост и култура във висшите обществени класи ги лишава от правото да бъдат наричани двиджа-джани, два пъти родени. На много места в това велико писание се говореше колко е важно човек да приеме второ раждане; настоящата шлока още веднъж напомня, че раждането, което е следствие от половия контакт на бащата и майката, е животинско раждане. И ако след такова раждане животът на хората се свежда само до ядене, спане, самозащита и размножаване, ако не се гради върху принципите на духовната култура, такъв живот се нарича живот на шӯдри, на примитивни хора от низше потекло. В тази шлока се казва, че в Кали юга държавната власт ще се поеме от невежи атеисти от класата на работниците и че нр̣деви (министри в правителството) ще бъдат вр̣ш̣алите, недодяланите и прости хора от низшите класи. Не може да се очаква мир и благополучие в общество, състоящо се от нецивилизовани низши хора. Признаците на тези обществени животни, лишени от култура, вече могат да се открият навсякъде у хората от съвременното общество. Затова дълг на обществените водачи е да се опитат да променят положението, като възстановят принципите на два пъти родените, на тези, които познават науката за съзнанието за Бога. Това може да се осъществи, като се разпространява по целия свят културата на Шрӣмад Бха̄гаватам. В деградиралото човешко общество Богът идва като Калки авата̄ра и безмилостно унищожава всички демони.
Деванагари
सर्गे तपोऽहमृषयो नव ये प्रजेशा:
स्थानेऽथ धर्ममखमन्वमरावनीशा: ।
अन्ते त्वधर्महरमन्युवशासुराद्या
मायाविभूतय इमा: पुरुशक्तिभाज: ॥ ३९ ॥
स्थानेऽथ धर्ममखमन्वमरावनीशा: ।
अन्ते त्वधर्महरमन्युवशासुराद्या
मायाविभूतय इमा: पुरुशक्तिभाज: ॥ ३९ ॥
Стих
сарге тапо 'хам р̣ш̣айо нава йе праджеша̄х̣
стха̄не 'тха дхарма-макха-манв-амара̄ванӣша̄х̣
анте тв адхарма-хара-маню-ваша̄сура̄дя̄
ма̄я̄-вибхӯтая има̄х̣ пуру-шакти-бха̄джах̣
стха̄не 'тха дхарма-макха-манв-амара̄ванӣша̄х̣
анте тв адхарма-хара-маню-ваша̄сура̄дя̄
ма̄я̄-вибхӯтая има̄х̣ пуру-шакти-бха̄джах̣
Дума по дума
сарге — в началото на творението; тапах̣ — отречение; ахам — аз; р̣ш̣аях̣ — мъдреци; нава — девет; йе праджеша̄х̣ — тези, които създават; стха̄не — по средата, докато се поддържа творението; атха — несъмнено; дхарма — религия; макха — Бог Виш̣н̣у; ману — бащата на човечеството; амара — полубоговете, упълномощени да управляват делата по поддържането; аванӣша̄х̣ — и царете на различните планети; анте — накрая; ту — но; адхарма — безбожие; хара — Шива; маню-ваша — обзети от гняв; асура-а̄дя̄х̣ — атеистите, враговете на преданите; ма̄я̄ — енергия; вибхӯтаях̣ — могъщи представители; има̄х̣ — всички те; пуру-шакти-бха̄джах̣ — на върховно могъщия Бог.
Превод
В началото на творението съществува отречението, аз самият (Брахма̄) и Праджа̄патите, великите мъдреци, произвеждащи потомство. По-късно, по време на поддържането на творението, се появява Бог Виш̣н̣у, управляващите полубогове и царете на различните планети. Но накрая се възцарява безбожието, идва Шива и заедно с него разярените атеисти. Всички те са само различни проявления на енергията на Бога, който е върховната сила.
Пояснение
Материалният свят се създава от енергията на Бога, която в началото на творението се проявява като отречението на Брахма̄джӣ, първото живо същество във вселената, а след това и като деветимата Праджа̄пати, великите мъдреци. В етапа на поддържането на творението светът се крепи на преданото служене на Бог Виш̣н̣у, т.е. на истинската религия, и на различните полубогове и управници на отделните планети. А накрая, когато наближи унищожението на творението, най-напред идва безбожието, а след това и Шива с разярените атеисти. Но всички те не са нищо друго, освен различни проявления на Върховния Бог. Брахма̄, Виш̣н̣у и Маха̄дева (Шива) са инкарнации на различните гун̣и на материалната природа. Виш̣н̣у е повелител на гун̣ата на доброто, Брахма̄ – на гун̣ата на страстта, а Шива – на гун̣ата на невежеството. В крайна сметка материалното творение е само временно проявление, създадено, за да даде на пленените в материалния свят обусловени души възможност да се освободят. Човек, който приема покровителството на Бог Виш̣н̣у и развива гун̣ата на доброто, има всички шансове да получи освобождение. Следвайки принципите на ваиш̣н̣авите, той получава достъп до царството на Бога, за да не се върне никога повече в изпълнения със страдание материален свят.
Деванагари
विष्णोर्नु वीर्यगणनां कतमोऽर्हतीह
य: पार्थिवान्यपि कविर्विममे रजांसि ।
चस्कम्भ य: स्वरहसास्खलता त्रिपृष्ठं
यस्मात् त्रिसाम्यसदनादुरुकम्पयानम् ॥ ४० ॥
य: पार्थिवान्यपि कविर्विममे रजांसि ।
चस्कम्भ य: स्वरहसास्खलता त्रिपृष्ठं
यस्मात् त्रिसाम्यसदनादुरुकम्पयानम् ॥ ४० ॥
Стих
виш̣н̣ор ну вӣря-ган̣ана̄м̇ катамо 'рхатӣха
ях̣ па̄ртхива̄нй апи кавир вимаме раджа̄м̇си
часкамбха ях̣ сва-рахаса̄скхалата̄ три-пр̣ш̣т̣хам̇
ясма̄т три-са̄мя-садана̄д уру-кампая̄нам
ях̣ па̄ртхива̄нй апи кавир вимаме раджа̄м̇си
часкамбха ях̣ сва-рахаса̄скхалата̄ три-пр̣ш̣т̣хам̇
ясма̄т три-са̄мя-садана̄д уру-кампая̄нам
Дума по дума
виш̣н̣ох̣ — на Бог Виш̣н̣у; ну — но; вӣря — могъщество; ган̣ана̄м — за да преброи; катамах̣ — кой друг; архати — е в състояние да го направи; иха — в този свят; ях̣ — този, който; па̄ртхива̄ни — атомите; апи — също; кавих̣ — велик учен; вимаме — може да е преброил; раджа̄м̇си — частици; часкамбха — може да докосне; ях̣ — този, който; сва-рахаса̄ — със собствения си крак; аскхалата̄ — безпрепятствено; три-пр̣ш̣т̣хам — най-висшето планетарно пространство; ясма̄т — с което; три-са̄мя — неутралното състояние на трите гун̣и; садана̄т — чак до това място; уру-кампая̄нам — като раздвижи силно.
Превод
Кой може да опише докрай могъществото на Виш̣н̣у? Дори ученият, който може да е преброил атомите в цялата вселена, няма да успее в това. Та нали именно Той във формата си Тривикрама без усилие протегна крака си чак до висшата планета Сатялока и стигна до нулевото състояние на трите гун̣и на материалната природа. Всички бяха потресени.
Пояснение
Най-висшето постижение на материалната наука е откриването на атомната енергия. Учените обаче не могат да изчислят броя на атомите, които изграждат цялата вселена. Но дори ако някой успее да преброи атомите или да сгъне пространството, както сгъва чаршафа си, той пак няма да може да измери енергиите и могъществото на Върховния Бог. Богът е известен като Тривикрама, защото веднъж в инкарнацията си Ва̄мана протегнал крака си чак отвъд най-висшата планетарна система, Сатялока, и докоснал неутралното състояние на гун̣ите на природата, т.е. обвивките на материалния свят. Материалното небе е покрито от седем материални пласта и Богът проникнал дори в тях. Той ги пробил с палеца на крака си и през процепа водата на Причинния океан започнала да се излива в материалния свят. Този поток вода е свещената Ганг, която пречиства планетите от трите свята. С други думи, никой не може да съперничи на трансцендентално могъщия Виш̣н̣у. Той е всемогъщ – няма нито по-велик от него, нито равен на него.
Деванагари
नान्तं विदाम्यहममी मुनयोऽग्रजास्ते
मायाबलस्य पुरुषस्य कुतोऽवरा ये ।
गायन् गुणान् दशशतानन आदिदेव:
शेषोऽधुनापि समवस्यति नास्य पारम् ॥ ४१ ॥
मायाबलस्य पुरुषस्य कुतोऽवरा ये ।
गायन् गुणान् दशशतानन आदिदेव:
शेषोऽधुनापि समवस्यति नास्य पारम् ॥ ४१ ॥
Стих
на̄нтам̇ вида̄мй ахам амӣ мунайо 'гра-джа̄с те
ма̄я̄-балася пуруш̣ася куто 'вара̄ йе
га̄ян гун̣а̄н даша-шата̄нана а̄ди-девах̣
шеш̣о 'дхуна̄пи самавасяти на̄ся па̄рам
ма̄я̄-балася пуруш̣ася куто 'вара̄ йе
га̄ян гун̣а̄н даша-шата̄нана а̄ди-девах̣
шеш̣о 'дхуна̄пи самавасяти на̄ся па̄рам
Дума по дума
на — никога; антам — край; вида̄ми — знам; ахам — аз; амӣ — и всички тези; мунаях̣ — велики мъдреци; агра-джа̄х̣ — родени преди теб; те — ти; ма̄я̄-балася — на всемогъщия; пуруш̣ася — на Божествената Личност; кутах̣ — какво да говорим за останалите; авара̄х̣ — родени след нас; йе — тези; га̄ян — пеейки; гун̣а̄н — качествата; даша-шата-а̄нанах̣ — този, който има хиляда усти; а̄ди-девах̣ — първата инкарнация на Бога; шеш̣ах̣ — позната като Шеш̣а; адхуна̄ — досега; апи — дори; самавасяти — може да постигне; на — не; ася — на него; па̄рам — граници.
Превод
Нито аз, нито мъдреците, родени преди теб, познаваме всемогъщата Божествена Личност изцяло. Тогава какво могат да знаят за него тези, които са се родили след нас? Дори първата инкарнация на Бога, Шеш̣а, не може да стигне до границите на това знание, въпреки че описва качествата на Бога с хилядите си усти.
Пояснение
Всемогъщата Божествена Личност има три основни енергетични проявления: вътрешна, външна и междинна енергия, – от които на свой ред произлизат безброй експанзии. Никой не може да преброи всички проявления на енергиите на Бога. Дори самата Божествена Личност в инкарнацията си Шеш̣а не може да опознае енергиите докрай, въпреки че непрекъснато ги описва с хилядите си усти.
Деванагари
येषां स एष भगवान् दययेदनन्त:
सर्वात्मनाश्रितपदो यदि निर्व्यलीकम् ।
ते दुस्तरामतितरन्ति च देवमायां
नैषां ममाहमिति धी: श्वशृगालभक्ष्ये ॥ ४२ ॥
सर्वात्मनाश्रितपदो यदि निर्व्यलीकम् ।
ते दुस्तरामतितरन्ति च देवमायां
नैषां ममाहमिति धी: श्वशृगालभक्ष्ये ॥ ४२ ॥
Стих
йеш̣а̄м̇ са еш̣а бхагава̄н даяйед анантах̣
сарва̄тмана̄шрита-падо яди нирвялӣкам
те дустара̄м атитаранти ча дева-ма̄я̄м̇
наиш̣а̄м̇ мама̄хам ити дхӣх̣ шва-шр̣га̄ла-бхакш̣йе
сарва̄тмана̄шрита-падо яди нирвялӣкам
те дустара̄м атитаранти ча дева-ма̄я̄м̇
наиш̣а̄м̇ мама̄хам ити дхӣх̣ шва-шр̣га̄ла-бхакш̣йе
Дума по дума
йеш̣а̄м — единствено на тези; сах̣ — Богът; еш̣ах̣ — Той; бхагава̄н — Божествената Личност; даяйет — дарява милостта си; анантах̣ — безкрайно могъщият; сарва-а̄тмана̄ — с всички средства; а̄шрита-падах̣ — отдадена душа; яди — ако такова отдаване; нирвялӣкам — безкористно; те — само тези; дустара̄м — непреодолим; атитаранти — могат да преодолеят; ча — и останалото; дева-ма̄я̄м — разнообразните енергии на Бога; на — не; еш̣а̄м — на тях; мама — мое; ахам — аз; ити — така; дхӣх̣ — съзнаващ; шва — кучета; шр̣га̄ла — чакали; бхакш̣йе — за ядене.
Превод
Но този, който е спечелил благосклонността на Върховния Бог, Божествената Личност, с това, че безкористно се е отдал на служене на него, може да прекоси непреодолимия океан на илюзията и да разбере Бога. Тези обаче, които са привързани към тялото си, което накрая ще бъде изядено от кучетата и чакалите, не са способни на това.
Пояснение
Когато се казва, че чистите предани могат да разберат Бога, се има предвид, че могат да разберат колко велик е Богът и колко безкрайно разнообразни са проявленията на енергиите му. Хората, които са привързани към тленното си тяло, практически никога не могат да проникнат във владенията на науката за Бога. Целият материалистичен свят, градящ се на концепцията, че материалното тяло е азът, тъне в невежество за тази наука. Материалистите постоянно работят за материалното тяло, и не само за своето собствено, но и за телата на своите деца, роднини, съмишленици, сънародници и пр. Те извършват най-различни видове филантропски и алтруистични дейности за благото на своята партия, нация или на цялото човечество, но нито една от дейностите им не излиза извън рамките на погрешната концепция, че материалното тяло и душата са тъждествени. И така, докато не се освободи от неверните представи за тялото и за душата, човек няма да може да постигне знание за Бога, а докато няма знание за Бога, в целия прогрес на материалната цивилизация, колкото и бляскав да изглежда той, трябва да се вижда само деградация.
Деванагари
वेदाहमङ्ग परमस्य हि योगमायां
यूयं भवश्च भगवानथ दैत्यवर्य: ।
पत्नी मनो: स च मनुश्च तदात्मजाश्च
प्राचीनबर्हिर्ऋभुरङ्ग उत ध्रुवश्च ॥ ४३ ॥
इक्ष्वाकुरैलमुचुकुन्दविदेहगाधि-
रघ्वम्बरीषसगरा गयनाहुषाद्या: ।
मान्धात्रलर्कशतधन्वनुरन्तिदेवा
देवव्रतो बलिरमूर्त्तरयो दिलीप: ॥ ४४ ॥
सौभर्युतङ्कशिबिदेवलपिप्पलाद-
सारस्वतोद्धवपराशरभूरिषेणा: ।
येऽन्ये विभीषणहनूमदुपेन्द्रदत्त-
पार्थार्ष्टिषेणविदुरश्रुतदेववर्या: ॥ ४५ ॥
यूयं भवश्च भगवानथ दैत्यवर्य: ।
पत्नी मनो: स च मनुश्च तदात्मजाश्च
प्राचीनबर्हिर्ऋभुरङ्ग उत ध्रुवश्च ॥ ४३ ॥
इक्ष्वाकुरैलमुचुकुन्दविदेहगाधि-
रघ्वम्बरीषसगरा गयनाहुषाद्या: ।
मान्धात्रलर्कशतधन्वनुरन्तिदेवा
देवव्रतो बलिरमूर्त्तरयो दिलीप: ॥ ४४ ॥
सौभर्युतङ्कशिबिदेवलपिप्पलाद-
सारस्वतोद्धवपराशरभूरिषेणा: ।
येऽन्ये विभीषणहनूमदुपेन्द्रदत्त-
पार्थार्ष्टिषेणविदुरश्रुतदेववर्या: ॥ ४५ ॥
Стих
веда̄хам ан̇га парамася хи йога-ма̄я̄м̇
йӯям̇ бхаваш ча бхагава̄н атха даитя-варях̣
патнӣ манох̣ са ча мануш ча тад-а̄тмаджа̄ш ча
пра̄чӣнабархир р̣бхур ан̇га ута дхруваш ча
йӯям̇ бхаваш ча бхагава̄н атха даитя-варях̣
патнӣ манох̣ са ча мануш ча тад-а̄тмаджа̄ш ча
пра̄чӣнабархир р̣бхур ан̇га ута дхруваш ча
икш̣ва̄кур аила-мучукунда-видеха-га̄дхи-
рагхв-амбарӣш̣а-сагара̄ гая-на̄хуш̣а̄дя̄х̣
ма̄ндха̄тр-аларка-шатадханв-ану-рантидева̄
деваврато балир амӯрттарайо дилӣпах̣
рагхв-амбарӣш̣а-сагара̄ гая-на̄хуш̣а̄дя̄х̣
ма̄ндха̄тр-аларка-шатадханв-ану-рантидева̄
деваврато балир амӯрттарайо дилӣпах̣
саубхарй-утан̇ка-шиби-девала-пиппала̄да-
са̄расватоддхава-пара̄шара-бхӯриш̣ен̣а̄х̣
йе 'нйе вибхӣш̣ан̣а-ханӯмад-упендрадатта-
па̄ртха̄рш̣т̣иш̣ен̣а-видура-шрутадева-варя̄х̣
са̄расватоддхава-пара̄шара-бхӯриш̣ен̣а̄х̣
йе 'нйе вибхӣш̣ан̣а-ханӯмад-упендрадатта-
па̄ртха̄рш̣т̣иш̣ен̣а-видура-шрутадева-варя̄х̣
Дума по дума
веда — знаят това; ахам — аз; ан̇га — о, На̄рада; парамася — на Върховния; хи — несъмнено; йога-ма̄я̄м — енергия; йӯям — ти; бхавах̣ — Шива; ча — и; бхагава̄н — великият полубог; атха — както и; даитя-варях̣ — Прахла̄да Маха̄ра̄джа, великият предан на Бога, роден в семейство на атеисти; патнӣ — Шатарӯпа̄; манох̣ — на Ману; сах̣ — той; ча — също; манух̣ — Сва̄ямбхува; ча — и; тат-а̄тма-джа̄х̣ ча — и неговите деца Прияврата, Утта̄напа̄да, Девахӯти и пр.; пра̄чӣнабархих̣ — Пра̄чӣнабархи; р̣бхух̣ — Р̣бху; ан̇гах̣ — Ан̇га; ута — дори; дхрувах̣ — Дхрува; ча — и; икш̣ва̄кух̣ — Икш̣ва̄ку; аила — Аила; мучукунда — Мучукунда; видеха — Маха̄ра̄джа Джанака; га̄дхи — Га̄дхи; рагху — Рагху; амбарӣш̣а — Амбарӣш̣а; сагара̄х̣ — Сагара; гая — Гая; на̄хуш̣а — На̄хуш̣а; а̄дя̄х̣ — и прочее; ма̄ндха̄тр̣ — Ма̄ндха̄та̄; аларка — Аларка; шатадхану — Шатадхану; ану — Ану; рантидева̄х̣ — Рантидева; девавратах̣ — Бхӣш̣ма; балих̣ — Бали; амӯрттараях̣ — Амӯрттарая; дилӣпах̣ — Дилӣпа; саубхари — Саубхари; утан̇ка — Утан̇ка; шиби — Шиби; девала — Девала; пиппала̄да — Пиппала̄да; са̄расвата — Са̄расвата; уддхава — Уддхава; пара̄шара — Пара̄шара; бхӯриш̣ен̣а̄х̣ — Бхӯриш̣ен̣а; йе — тези, които; анйе — други; вибхӣш̣ан̣а — Вибхӣш̣ан̣а; ханӯмат — Ханума̄н; упендра-датта — Шукадева Госва̄мӣ; па̄ртха — Арджуна; а̄рш̣т̣иш̣ен̣а — А̄рш̣т̣иш̣ен̣а; видура — Видура; шрутадева — Шрутадева; варя̄х̣ — най-главен.
Превод
О, На̄рада, въпреки че енергиите на Бога са непознаваеми и неизмерими, ние сме души, които са му се отдали, и знаем как Той действа чрез енергията си йога-ма̄я̄. Енергиите му са познаваеми също за всемогъщия Шива, за великия цар Прахла̄да Маха̄ра̄джа, роден в семейство на безбожници, за Сва̄ямбхӯва Ману, за съпругата му Шатарӯпа̄ и за неговите синове и дъщери Прияврата, Утта̄напа̄да, А̄кӯти, Девахӯти и Прасӯти, за Пра̄чӣнабархи, Р̣бху, Ан̇га (бащата на Вена), Маха̄ра̄джа Дхрува, Икш̣ва̄ку, Аила, Мучукунда, Маха̄ра̄джа Джанака, Га̄дхи, Рагху, Амбариш̣а, Сагара, Гая, На̄хуш̣а, Ма̄ндха̄та̄, Аларка, Шатадхану, Ану, Рантидева, Бхӣш̣ма, Бали, Амӯрттарая, Дилӣпа, Саубхари, Утан̇ка, Шиби, Девала, Пиппала̄да, Са̄расвата, Уддхава, Пара̄шара, Бхӯриш̣ен̣а, Вибхӣш̣ан̣а, Хануман, Шукадева Госва̄мӣ, Арджуна, А̄рш̣т̣иш̣ен̣а, Видура, Шрутадева и много други.
Пояснение
Изброените по-горе велики предани на Бога, които са живели в миналото или живеят сега, и всички предани, които ще се появяват в бъдеще, познават различните енергии на Бога и могъществото на неговото име, качества, забавления, обкръжение, личност и т.н. А как са получили това знание? Със сигурност не чрез умозрителни разсъждения или с помощта на несъвършени уреди за придобиване на знание. Чрез несъвършените уреди на познанието (сетивата и материалните инструменти – микроскопи, телескопи и пр.) човек не може да узнае съвършено дори материалните енергии на Бога, чиито проявления са пред очите ни. Съществуват например милиони и милиарди планети, за които учените не могат да узнаят нищо. Но всички те са проявление само на материалната енергия на Бога. А какво може да се узнае за духовната енергия на Бога с такива материални средства? Разсъжденията и хипотезите, гарнирани с порядъчна доза „ако“ и „вероятно“, не могат да подпомогнат развитието на знанието – напротив, те само водят до задънена улица, защото карат хората да се отчаят, че някога ще могат да постигнат Бога, и да се откажат от търсенията си, заявявайки направо, че Бог няма. Затова разумните хора не разсъждават върху това, което излиза отвъд предела на нищожните им умствени способности, а се опитват да научат как да се отдадат на Върховния Бог, защото единствено Той може да дари човека с истинско знание. В Упаниш̣адите ясно се казва, че човек не може да узнае Върховната Божествена Личност нито чрез самоотвержен труд, нито с изключителни умствени усилия, нито с умозрителни разсъждения, нито със словесно изкуство. Богът може да бъде узнат само от отдалите му се души. Брахма̄джӣ, най-великото от всички материални живи същества, признава тази истина. Следователно човекът трябва да престане да разхищава енергията си в безплодни опити да постигне Бога по експериментален път, а трябва да му се отдаде и да приеме авторитета на преданите, изброени в тези стихове. Богът е безкраен и с помощта на своята йога-ма̄я̄ помага на отдалите му се души да го узнаят в такава степен, в каквато са му се отдали.
Деванагари
ते वै विदन्त्यतितरन्ति च देवमायां
स्त्रीशूद्रहूणशबरा अपि पापजीवा: ।
यद्यद्भुतक्रमपरायणशीलशिक्षा-
स्तिर्यग्जना अपि किमु श्रुतधारणा ये ॥ ४६ ॥
स्त्रीशूद्रहूणशबरा अपि पापजीवा: ।
यद्यद्भुतक्रमपरायणशीलशिक्षा-
स्तिर्यग्जना अपि किमु श्रुतधारणा ये ॥ ४६ ॥
Стих
те ваи видантй атитаранти ча дева-ма̄я̄м̇
стрӣ-шӯдра-хӯн̣а-шабара̄ апи па̄па-джӣва̄х̣
ядй адбхута-крама-пара̄ян̣а-шӣла-шикш̣а̄с
тиряг-джана̄ апи ким у шрута-дха̄ран̣а̄ йе
стрӣ-шӯдра-хӯн̣а-шабара̄ апи па̄па-джӣва̄х̣
ядй адбхута-крама-пара̄ян̣а-шӣла-шикш̣а̄с
тиряг-джана̄ апи ким у шрута-дха̄ран̣а̄ йе
Дума по дума
те — такива хора; ваи — несъмнено; виданти — знаят; атитаранти — надхвърлят; ча — също; дева-ма̄я̄м — покриващата енергия на Бога; стрӣ — като жените; шӯдра — работниците; хӯн̣а — планинските жители; шабара̄х̣ — сибирците, т.е. тези, които са по-низши и от шӯдри; апи — въпреки че; па̄па-джӣва̄х̣ — греховни живи същества; яди — стига да; адбхута-крама — този, който извършва необикновени дейности; пара̄ян̣а — преданите; шӣла — поведение; шикш̣а̄х̣ — обучени от; тиряк-джана̄х̣ — дори тези, които не са човешки същества; апи — също; ким — какво; у — да говорим за; шрута-дха̄ран̣а̄х̣ — тези, които са получили представа за Бога, като са слушали за него; йе — тези.
Превод
Душите, отдали се на Бога, дори и да принадлежат към тези, които водят греховен живот – жените, работниците, планинците и коренните жители на Сибир, – и даже към птиците и животните, могат да овладеят науката за Бога и да се освободят от плена на заблуждаващата енергия, като се предадат на неговите чисти предани и следват стъпките им в преданото служене.
Пояснение
Понякога хората недоумяват как могат да се отдадат на Върховния Бог. В Бхагавад-гӣта̄ (18.66) Богът казва на Арджуна да му се отдаде и хората, които не желаят да направят това, веднага питат къде е Богът, на когото трябва да се отдадат. Тук се дава много точен отговор на всички подобни въпроси. Не е задължително да виждаме Божествената Личност пред очите си. Но ако имаме искрено желание, Богът ще ни изпрати свой истински представител, който може да ни заведе обратно вкъщи, при него. Човек не се нуждае от някакви особени материални качества, за да напредва по пътя към духовното себепознание. Ако трябва да заеме длъжност в материалния свят, той е длъжен да притежава определена квалификация, без която не би могъл да върши дадената работа. Но за да служи на Бога, човек се нуждае само от едно – да му се отдаде. А това е изцяло в неговата власт. Ако иска, той може да се отдаде веднага, без да губи нито миг, и тогава започва духовният му живот. Истинският представител на Бога се намира на същото равнище, на което е самият Бог. Изпълнен с любов, той е по-милостив и от Бога, защото е по-достъпен от него. Грешният човек не може да се обърне към самия Бог, но лесно може да се обърне към неговия чист предан. А ако признае чистия предан за свой наставник, той ще може да разбере науката за Бога и да стане също толкова трансцендентално чист, да получи освобождение и да се върне обратно вкъщи, при Бога, където ще бъде вечно щастлив.
Следователно за този, който наистина има желание, не е трудно да усвои науката за Бога и да прекрати безсмислената борба за съществуване. Но за хората, които не искат да се отдадат, а предпочитат само безплодно да философстват, това е невъзможно.
Деванагари
शश्वत् प्रशान्तमभयं प्रतिबोधमात्रं
शुद्धं समं सदसत: परमात्मतत्त्वम् ।
शब्दो न यत्र पुरुकारकवान् क्रियार्थो
माया परैत्यभिमुखे च विलज्जमाना
तद् वै पदं भगवत: परमस्य पुंसो
ब्रह्मेति यद् विदुरजस्रसुखं विशोकम् ॥ ४७ ॥
शुद्धं समं सदसत: परमात्मतत्त्वम् ।
शब्दो न यत्र पुरुकारकवान् क्रियार्थो
माया परैत्यभिमुखे च विलज्जमाना
तद् वै पदं भगवत: परमस्य पुंसो
ब्रह्मेति यद् विदुरजस्रसुखं विशोकम् ॥ ४७ ॥
Стих
шашват праша̄нтам абхаям̇ пратибодха-ма̄трам̇
шуддхам̇ самам̇ сад-асатах̣ парама̄тма-таттвам
шабдо на ятра пуру-ка̄ракава̄н крия̄ртхо
ма̄я̄ параитй абхимукхе ча виладжджама̄на̄
тад ваи падам̇ бхагаватах̣ парамася пум̇со
брахмети яд видур аджасра-сукхам̇ вишокам
шуддхам̇ самам̇ сад-асатах̣ парама̄тма-таттвам
шабдо на ятра пуру-ка̄ракава̄н крия̄ртхо
ма̄я̄ параитй абхимукхе ча виладжджама̄на̄
тад ваи падам̇ бхагаватах̣ парамася пум̇со
брахмети яд видур аджасра-сукхам̇ вишокам
Дума по дума
шашват — вечен; праша̄нтам — необезпокояван; абхаям — лишен от страх; пратибодха-ма̄трам — съзнание, противоположно на материалното; шуддхам — незамърсен; самам — без разлики; сат-асатах̣ — на причината и следствието; парама̄тма-таттвам — принципът на изначалната причина; шабдах̣ — мислен звук; на — не; ятра — където има; пуру-ка̄ракава̄н — водещи до плодоносни дейности; крия̄-артхах̣ — за жертвоприношения; ма̄я̄ — илюзия; параити — отлита; абхимукхе — пред; ча — също; виладжджама̄на̄ — засрамен от; тат — това; ваи — е несъмнено; падам — крайната фаза; бхагаватах̣ — на Божествената Личност; парамася — на Върховния; пум̇сах̣ — на личността; брахма — Абсолютът; ити — така; ят — което; видух̣ — известно като; аджасра — безкрайно; сукхам — щастие; вишокам — лишен от скръб.
Превод
Този, когото хората осъзнават като Абсолютен Брахман, е изпълнен с безкрайно блаженство и не знае скръб. Без съмнение Той е висшият аспект на върховния наслаждаващ се, Божествената Личност. Той е вечно безметежен и не знае страх. Той е пълно и съвършено съзнание, за разлика от материята. Незамърсен и свободен от материални двойствености, Той е висшата изначална причина на всички причини и следствия. У него няма жертвоприношения, които да се извършват заради резултатите от тях. До него не може да се докосне заблуждаващата енергия.
Пояснение
Върховният наслаждаващ се, Божествената Личност, е Върховният Брахман, сумум бонум, защото е върховната причина на всички причини. Осъзнаването на безличностния Брахман е първата крачка, защото човек разбира, че Богът е различен от илюзорното материално съществуване. С други думи, безличностният Брахман е аспект на Абсолюта, който се противопоставя на материалното многообразие така, както светлината е противоположна на мрака. Но светлината също се състои от различни цветове, които могат да бъдат видени от тези, които разбират по-дълбоко природата ѝ, следователно най-висшата степен в постигането на Брахман е осъзнаването, че източник на неговата светлина е Богът, Върховната Божествена Личност, който е сумум бонум, първоизточник на всичко съществуващо. По такъв начин осъзнаването на Божествената Личност предполага и осъзнаване на безличностния Брахман, който в началото се схваща като антитеза на материалното замърсяване. Осъзнаването на Божествената Личност е третата степен в осъзнаването на Брахман. Както бе обяснено в Първа песен, човек трябва да разбере и трите аспекта на Абсолюта: Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н.
Концепцията пратибодха-ма̄трам е концепцията за материалното съществуване, взета със знак минус. Животът в материята е изпълнен със страдания, затова в първия етап от осъзнаването на Брахман човек отрича всички характерни за материята замърсявания и постига усещане за вечно съществуване, което е противоположност на мъките на раждането, смъртта, болестите и старостта. Това представлява в общи линии осъзнаването на безличностния Брахман.
Върховният Бог е Върховната Душа на всичко съществуващо, затова в най-висшата степен на осъзнаването му се пробужда и любов към него. Любовта се поражда тогава, когато има две души. Бащата обича сина си, защото двамата са свързани с някаква близост. Но любовта в материалния свят е пълна със замърсявания. Когато човек достигне Божествената Личност, любовта, на която е способен, се проявява в цялото си съвършенство и пълнота, защото отношенията с Бога са реални. Любовта към Бога не е подчинена на материални неща като тялото и ума. Богът е съвършеният, неподправен, безукорно чист и неосквернен обект на любовта на всички живи същества, защото е Свръхдушата, Парама̄тма̄ във всяко сърце. Любовта към Бога достига пълната си сила само когато живото същество постигне освобождение.
Тогава бликва безкрайният поток на вечното щастие, без страх, че то някога ще свърши – страха, който помрачава всичко тук, в материалния свят. Отношенията с Бога никога не прекъсват, затова живото същество е освободено от тъга и страх. Това щастие не може да се обясни с думи и не може да се постигне с никакви плодоносни дейности, с никакви усилия и с никакви жертвоприношения. Но трябва да знаем, че това щастие, вечното щастие на взаимоотношенията с Върховната Личност, Божествената Личност, което е описано тук, стои над безличностната концепция на Упаниш̣адите. Изложеното в Упаниш̣адите е в по-голямата си част отрицание на материалните представи за нещата, но това още не означава, че се отричат и трансценденталните сетива на Върховния Бог. Казаното в тази шлока за материалните елементи потвърждава същото положение. Сетивата на Бога са трансцендентални, освободени от всички замърсявания, следствие от материалното отъждествяване. Освободените души също притежават сетива, в противен случай между тях и Бога не би могло да има взаимоотношения, изпълнени с непомрачавано духовно щастие и спонтанна, вечна радост. Сетивата и на Бога, и на преданите са освободени от материални замърсявания, защото са неподвластни на материалните причини и следствия, както недвусмислено се казва тук (сад-асатах̣ парам). Заблуждаващата материална енергия е безсилна пред Бога и трансценденталните му предани, защото се срамува от тях. В материалния свят дейностите на сетивата винаги са съпътствани от страдание, а тук ясно се казва, че сетивата на Бога и на преданите му са отвъд скръбта. Между материалните и духовните сетива има огромна разлика и човек трябва да я разбере, а не просто да отрича духовните сетива, изхождайки от материалните си схващания.
В материалния свят сетивата са заредени с материално невежество и авторитетите препоръчват човек да направи всичко възможно, за да ги пречисти от материализма. В материалния свят живите същества боравят със сетивата си за свое собствено удоволствие, а в духовния свят ги използват, за да доставят с тях удоволствие на Върховния Бог – тяхното истинско предназначение. Тези дейности на сетивата са естествени и затова наслаждението на духовно пречистените сетива в духовния свят е непрестанно и несмущавано от материални замърсявания, а участниците в трансценденталните отношения изпитват наслаждение в еднаква степен. И тъй като щастието, което носят тези дейности, е безкрайно и постоянно нараства, просто няма нужда да се прибягва до изкуствени начини за удовлетворяване на сетивата. Това щастие с трансцендентална природа се нарича брахма-саукхям и ще бъде описано по-подробно в Пета песен.
Деванагари
सध्रयङ् नियम्य यतयो यमकर्तहेतिं ।
जह्यु: स्वराडिव निपानखनित्रमिन्द्र: ॥ ४८ ॥
जह्यु: स्वराडिव निपानखनित्रमिन्द्र: ॥ ४८ ॥
Стих
садхрян̇ ниямя ятайо яма-карта-хетим̇
джахюх̣ свара̄д̣ ива нипа̄на-кханитрам индрах̣
джахюх̣ свара̄д̣ ива нипа̄на-кханитрам индрах̣
Дума по дума
садхряк — изкуствени разсъждения или медитация; ниямя — управляване; ятаях̣ — мистиците; яма-карта-хетим — пътя на духовното развитие; джахюх̣ — се изоставят; свара̄т̣ — напълно независим; ива — като; нипа̄на — кладенец; кханитрам — трудностите на копаенето; индрах̣ — полубогът, който отговаря за дъжда.
Превод
В това трансцендентално състояние са излишни изкуственият контрол над ума, философските разсъждения и медитацията, с които се занимават гя̄нӣте и йогӣте. Човек изоставя всички тези процеси, така както небесният цар Индра не си прави труда да копае кладенец.
Пояснение
Бедният човек, който има нужда от вода, копае кладенец и полага за това много усилия. По същия начин тези, които са бедни в духовния напредък, занимават ума си с философски разсъждения или медитират, за да контролират сетивата си. Те не знаят, че човек постига едновременно и контрол над сетивата, и духовно съвършенство, когато се отдаде на трансцендентално любовно служене на Върховната Личност, Божествената Личност. По тази именно причина великите освободени души искат да общуват помежду си, като слушат за дейностите на Бога и ги възпяват. Сравнението с Индра тук е особено подходящо. Небесният цар Индра е полубогът, който управлява облаците и отговаря за дъждовете във вселената, така че той не би си правил труд да копае кладенец, ако иска да си осигури вода. Ако той започне да копае кладенец, това би изглеждало наистина смешно. Тези, които са се отдали на любовно служене на Бога, вече са постигнали крайната цел на живота; на тях не им се налага да философстват, за да открият истинската природа на Бога и на дейностите му. Безсмислено би било и да медитират върху някаква въображаема или дори върху реалната същност на Бога. Чистите предани отдават на Бога трансцендентално любовно служене, а това показва, че вече са постигнали резултатите и от философските разсъждения, и от медитацията. Следователно истинското съвършенство на живота е човек да се посвети на трансцендентално любовно служене на Бога.
Деванагари
स श्रेयसामपि विभुर्भगवान् यतोऽस्य
भावस्वभावविहितस्य सत: प्रसिद्धि: ।
देहे स्वधातुविगमेऽनुविशीर्यमाणे
व्योमेव तत्र पुरुषो न विशीर्यतेऽज: ॥ ४९ ॥
भावस्वभावविहितस्य सत: प्रसिद्धि: ।
देहे स्वधातुविगमेऽनुविशीर्यमाणे
व्योमेव तत्र पुरुषो न विशीर्यतेऽज: ॥ ४९ ॥
Стих
са шреяса̄м апи вибхур бхагава̄н ято 'ся
бха̄ва-свабха̄ва-вихитася сатах̣ прасиддхих̣
дехе сва-дха̄ту-вигаме 'нувишӣряма̄н̣е
вьомева татра пуруш̣о на вишӣряте 'джах̣
бха̄ва-свабха̄ва-вихитася сатах̣ прасиддхих̣
дехе сва-дха̄ту-вигаме 'нувишӣряма̄н̣е
вьомева татра пуруш̣о на вишӣряте 'джах̣
Дума по дума
сах̣ — Той; шреяса̄м — всички блага; апи — също; вибхух̣ — господарят; бхагава̄н — Божествената Личност; ятах̣ — защото; ася — на живото същество; бха̄ва — гун̣и на природата; сва-бха̄ва — собствено положение; вихитася — деяния; сатах̣ — всички добри дейности; прасиддхих̣ — крайният успех; дехе — на тялото; сва-дха̄ту — образуващи елементи; вигаме — унищожено; ану — след; вишӣряма̄н̣е — изоставил; вьома — небе; ива — като; татра — след това; пуруш̣ах̣ — живото същество; на — никога; вишӣряте — се унищожава; аджах̣ — заради това че е неродено.
Превод
Божествената Личност е върховният господар на цялото благо, защото именно Той възнаграждава живото същество с резултатите от дейностите му в материалното и в духовното съществуване. Следователно Той е най-висшият благодетел. Всяко индивидуално живо същество е неродено, затова дори след унищожението на тялото, изградено от материални елементи, то продължава да съществува, подобно на въздуха, който е бил затворен в тялото.
Пояснение
Живото същество е неродено и вечно и както се твърди в Бхагавад-гӣта̄ (2.30), не се изчерпва дори когато изграденото от материални елементи тяло бъде разрушено. Докато живото същество води материално съществуване, всичките му постъпки влекат след себе си последствия и тези плодове от неговата дейност го спохождат или в следващия му, или още в сегашния му живот. По подобен начин Богът възнаграждава и духовните дейности – плодове от тях са петте вида освобождение. Без милостивото разрешение на Бога дори имперсоналистите не могат да осъществят желанието си да се слеят с битието на Върховния. В Бхагавад-гӣта̄ (4.11) се потвърждава, че Богът дава на живите същества това, към което са се стремили в този си живот. Живите същества имат свободата да избират и Богът им отвръща по желания от тях начин.
Следователно за да постигне целта си, независимо каква е тя, всеки трябва да обожава всеотдайно Божествената Личност. Вместо да философстват или да медитират, имперсоналистите биха могли направо да отдават на Бога предано служене и по този начин лесно биха постигнали целта, към която се стремят.
Преданите по природа изпитват по-голяма склонност да общуват с Бога, отколкото да потъват в духовното му битие, към което се стремят имперсоналистите. Затова следвайки естествените си склонности, те постигат това, което желаят – стават слуги, приятели, бащи, майки или любими на Бога. Преданото служене на Бога включва девет трансцендентални процеса, сред които са слушането и възпяването. Извършвайки това лесно и естествено предано служене, преданите постигат висшето съвършенство, което многократно превъзхожда сливането с битието на Брахман. Затова не е нужно те да се занимават с философски разсъждения за природата на Върховния или с неестествена медитация върху пустотата.
Човек не трябва да се заблуждава, че след края на сегашното му тяло няма да има друго тяло, в което би могъл непосредствено да общува с Бога. Живото същество е неродено. То не се е появило със създаването на материалното тяло. Напротив, материалното тяло се развива заради желанието на живото същество. Еволюцията на материалното тяло се определя от желанията на живото същество, които оформят тялото. И така, материалното тяло се поражда от душата, от жизнената сила. Тъй като живото същество е вечно, то съществува в тялото досущ както въздуха, затворен в тялото. Въздухът е и вътре, и вън от тялото. Затова когато външната обвивка (материалното тяло) се унищожи, живата искра продължава да съществува подобно на въздуха, който е бил в тялото. И по волята на Бога, който е най-висшият благодетел, живото същество веднага получава духовно тяло, което му позволява да общува с Бога точно по този начин, по който е желало: са̄рӯпя (еднаква външност), са̄локя (възможност да живее на една планета с Бога), са̄рш̣т̣и (великолепие, равно на великолепието на Бога) и са̄мӣпя (общуване с Бога като с равен).
Богът е толкова милостив, че дори ако някой негов предан не успее да постигне съвършенство в преданото служене, така че да остане незамърсен от контакта с материята, Той му предоставя още една възможност – в следващия си живот да се роди в семейство на предани или на богати хора, за да може, без да е принуден да влиза в борбата за материално съществуване, да довърши пречистването на живота си и веднага щом напусне тялото, да се върне обратно вкъщи, при Бога. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄.
Подробна информация по този въпрос можем да открием в Бхагават сандарбха от Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ Прабхупа̄да. След като веднъж постигнат духовния свят, преданите остават там вечно, за което вече говорихме в коментара към предишната шлока.
Деванагари
सोऽयं तेऽभिहितस्तात भगवान् विश्वभावन: ।
समासेन हरेर्नान्यदन्यस्मात् सदसच्च यत् ॥ ५० ॥
समासेन हरेर्नान्यदन्यस्मात् सदसच्च यत् ॥ ५० ॥
Стих
со 'ям̇ те 'бхихитас та̄та
бхагава̄н вишва-бха̄ванах̣
сама̄сена харер на̄няд
анясма̄т сад-асач ча ят
бхагава̄н вишва-бха̄ванах̣
сама̄сена харер на̄няд
анясма̄т сад-асач ча ят
Дума по дума
сах̣ — това; аям — същото; те — на теб; абхихитах̣ — обяснено от мен; та̄та — скъпи сине; бхагава̄н — Божествената Личност; вишва-бха̄ванах̣ — творец на проявените светове; сама̄сена — накратко; харех̣ — без Хари, Бога; на — никога; анят — нищо друго; анясма̄т — е причината за; сат — материален (феноменален); асат — идеален (ноуменален); ча — и; ят — каквото и да е.
Превод
Скъпи сине, описах ти накратко Върховната Божествена Личност, която е творец на проявените светове. Освен нея, Бог Хари, няма никаква друга причина нито за материалното, нито за идеалното битие.
Пояснение
Тъй като ние познаваме главно временния, материалния свят и обусловените души, които се опитват да господстват над него, Брахма̄джӣ обяснява на На̄рададева, че преходният материален свят е създаден от външната енергия на Бога и че обусловените души, които се борят в него за съществуването си, са междинна енергия на Върховния Бог, Божествената Личност. Дейностите в материалния свят нямат никаква друга причина, освен него, Хари, Върховния Бог, изначалната причина на всички причини. Но това не означава, че самият Бог се разпространява като безличностен. Богът няма нищо общо с взаимодействията между външната и междинната енергия. В Бхагавад-гӣта̄ (9.4) се казва, че Той присъства навсякъде единствено чрез енергиите си. Всичко в проявения свят се опира на неговата енергия, но Той е Върховната Божествена Личност и винаги остава над всичко. Енергията и енергоизточникът са едновременно и еднакви, и различни помежду си.
Човек не трябва да вини Върховния Бог за сътворяването на този нещастен свят, както не трябва да обвинява царя за построяването на затвор в държавата. Затворът е неотделима част от държавната структура и е създаден за хората, които не се подчиняват на законите. По същия начин изпълненият със страдания материален свят е временно творение на Бога за тези, които са го забравили и се опитват да господстват над илюзорното мироздание. Но Богът иска да върне падналите души обратно вкъщи, при себе си, затова им предоставя всякакви възможности за това: дава им авторитетни писания, изпраща свои представители и сам идва в този свят под формата на инкарнации. Тъй като Богът няма пряка връзка с материалния свят, не трябва да виним него за сътворяването му.
Деванагари
इदं भागवतं नाम यन्मे भगवतोदितम् ।
संग्रहोऽयं विभूतीनां त्वमेतद् विपुलीकुरु ॥ ५१ ॥
संग्रहोऽयं विभूतीनां त्वमेतद् विपुलीकुरु ॥ ५१ ॥
Стих
идам̇ бха̄гаватам̇ на̄ма
ян ме бхагаватодитам
сан̇грахо 'ям̇ вибхӯтӣна̄м̇
твам етад випулӣ куру
ян ме бхагаватодитам
сан̇грахо 'ям̇ вибхӯтӣна̄м̇
твам етад випулӣ куру
Дума по дума
идам — тази; бха̄гаватам — наука за Бога; на̄ма — на името; ят — това, което; ме — на мен; бхагавата̄ — от Божествената Личност; удитам — просветлен; сан̇грахах̣ — е съвкупността от; аям — неговите; вибхӯтӣна̄м — на разнообразните енергии; твам — о, ти; етат — тази наука за Бога; випулӣ — разширявам; куру — направи го.
Превод
О, На̄рада, Върховната Божествена Личност ми предаде науката за Бога, „Шрӣмад Бха̄гаватам“, в концентриран вид. Тя побираше в себе си всичките разнообразни енергии на Бога. Моля те, разработи тази наука по-подробно.
Пояснение
Бха̄гаватам, предаден от Божествената Личност в концентриран вид – в ония пет-шест строфи, които ще се появят по-нататък, – е науката за Бога и представлява проявление на енергиите на Божествената Личност. Тъй като е абсолютен, Богът не се различава от науката за Бога, Шрӣмад Бха̄гаватам. Брахма̄джӣ получил тази наука от самия Бог и без да я променя, я предал на На̄рада, а На̄рада на свой ред поръчал на Шрӣла Вя̄садева да я изложи още по-детайлно. Така че трансценденталното знание за Върховния Бог не е плод от умозаключения на любители на дискусии, а чисто, вечно и съвършено знание, което е отвъд влиянието на материалните гун̣и. Следователно Бха̄гавата Пура̄н̣а е непосредствена инкарнация на самия Бог под формата на трансцендентален звук. Човек трябва да получи това трансцендентално знание от истински представител на Бога във веригата на ученическата последователност, която започва от самия Бог, минава през Брахма̄джӣ, На̄рада, Вя̄садева, Шукадева Госва̄мӣ и стига да Сӯта Госва̄мӣ. Така зрелият плод от дървото на Ведите се предава от ръка на ръка и благодарение на това стига до нас невредим, защото не пада изведнъж на земята от някой висок клон. Докато човек не чуе науката за Бога от негов истински представител от описаната по-горе ученическа последователност, ще му бъде много трудно да разбере същността ѝ. Човек за нищо на света не трябва да слуша Бха̄гаватам от професионални четци, които просто си изкарват прехраната, като удовлетворяват сетивата на публиката.
Деванагари
यथा हरौ भगवति नृणां भक्तिर्भविष्यति ।
सर्वात्मन्यखिलाधारे इति सङ्कल्प्य वर्णय ॥ ५२ ॥
सर्वात्मन्यखिलाधारे इति सङ्कल्प्य वर्णय ॥ ५२ ॥
Стих
ятха̄ харау бхагавати
нр̣н̣а̄м̇ бхактир бхавиш̣яти
сарва̄тманй акхила̄дха̄ре
ити сан̇калпя варн̣ая
нр̣н̣а̄м̇ бхактир бхавиш̣яти
сарва̄тманй акхила̄дха̄ре
ити сан̇калпя варн̣ая
Дума по дума
Превод
Моля те, събери решителност и опиши науката за Бога така, че хората да могат да тръгнат по пътя към трансценденталното предано служене на Божествената Личност Хари, Свръхдушата у всички живи същества и върховния източник на всички енергии.
Пояснение
В Шрӣмад Бха̄гаватам е изложена философията на преданото служене и науката за взаимоотношенията на човека с Върховната Божествена Личност. Преди да настъпи епохата на Кали, не е имало нужда от подобна книга, за да могат да бъдат опознати Богът и могъщите му енергии, но с началото на тази епоха в човешкото общество постепенно са се разпространили четирите греховни принципа: непозволените връзки с жени, пиянството, хазартът и ненужното убиване на животни. Тъй като вършат тези греховни дейности, хората постепенно забравят вечната си връзка с Бога и ослепяват за крайната цел на живота. Смисълът на живота не е човек да води безотговорно съществуване като животно и да се наслаждава по изискан начин на четирите основни вида животински дейности: ядене, спане, самозащита и размножаване. Шрӣмад Бха̄гаватам е факелът, който дава възможност на ослепялото човечество, тънещо в мрака на невежеството, да види света около себе си в истинска светлина. Затова било необходимо науката за Бога да се изложи от самото ѝ начало, от момента на сътворението на осезаемия свят.
Както вече обяснихме, науката за Бога е изложена в Шрӣмад Бха̄гаватам толкова логично и последователно, че всеки, който има искрено желание, би могъл да я разбере, като чете внимателно Бха̄гаватам или като редовно го слуша от разказвач, който наистина владее тази наука. Всеки се стреми към щастие, но в днешната епоха хората са слепи и не виждат, че извор на цялото щастие е Божествената Личност, която е абсолютният източник на всичко (джанма̄дй ася ятах̣). Само като служим на Бога с преданост, можем да постигнем пълно и съвършено щастие, непомрачавано от нищо. И само като общуваме с него, можем да се освободим от страданията на материалното битие. Дори тези, които търсят удоволствия в материалния свят, могат да намерят убежище при великата наука на Шрӣмад Бха̄гаватам – така те също ще постигнат това, към което се стремят. Затова духовният учител на На̄рада помолил ученика си, всъщност по-скоро му наредил, да представи тази наука последователно и с цялата си решимост. Той не му казал да си изкарва прехраната с проповядването на принципите на Бха̄гаватам; напротив, поръчал му да приеме тази задача отговорно и с духа на истински проповедник и мисионер.
Деванагари
मायां वर्णयतोऽमुष्य ईश्वरस्यानुमोदत: ।
शृण्वत: श्रद्धया नित्यं माययात्मा न मुह्यति ॥ ५३ ॥
शृण्वत: श्रद्धया नित्यं माययात्मा न मुह्यति ॥ ५३ ॥
Стих
ма̄я̄м̇ варн̣аято 'муш̣я
ӣшварася̄нумодатах̣
шр̣н̣ватах̣ шраддхая̄ нитям̇
ма̄яя̄тма̄ на мухяти
ӣшварася̄нумодатах̣
шр̣н̣ватах̣ шраддхая̄ нитям̇
ма̄яя̄тма̄ на мухяти
Дума по дума
ма̄я̄м — дейностите на външната енергия; варн̣аятах̣ — описвайки; амуш̣я — на Бога; ӣшварася — на Божествената Личност; анумодатах̣ — оценявайки; шр̣н̣ватах̣ — слушайки; шраддхая̄ — с преданост; нитям — редовно; ма̄яя̄ — от заблуждаващата енергия; а̄тма̄ — живото същество; на — никога; мухяти — заблудено от илюзията.
Превод
Дейностите на Върховния Бог, свързани с различните му енергии, трябва да се описват, оценяват и слушат в съответствие с неговите учения. Ако човек прави това редовно, с преданост и благоговение, непременно ще се освободи от влиянието на заблуждаващата енергия на Бога.
Пояснение
Научният подход към изучаването на определен предмет коренно се различава от сантименталното отношение на фанатиците. Фанатиците и глупаците смятат, че дейностите на външната енергия на Бога не заслужават вниманието им; те твърдят, че общуват само с висшата, вътрешната енергия на Бога. Но всъщност дейностите и на външната, и на вътрешната енергия на Бога са еднакво величествени. Нещо повече, хората, които не са се освободили напълно от плена на външната енергия на Бога, трябва редовно и с благоговение да слушат за дейностите на Бога, свързани с външната енергия. Те не трябва глупаво да се втурват към повествованията, описващи дейностите на вътрешната енергия, изпитвайки нечисто влечение към ра̄са-лӣла̄ и другите проявления на вътрешната енергия на Бога. Евтините четци на Бха̄гаватам с голямо въодушевление се впускат да разказват за дейностите на вътрешната енергия на Бога, а лъже-преданите, макар и погълнати от материално сетивно наслаждение, се представят за освободени души и така потъват още по-дълбоко в капана на външната енергия.
Някои от тях мислят, че да се слуша за забавленията на Бога, означава да се слуша само за дейностите му с гопӣте, за повдигането на хълма Говардхана и за други подобни случки, затова се отнасят с пренебрежение към пълните експанзии на Бога (пуруш̣а̄вата̄рите) и техните забавления около сътворяването, поддържането и унищожението на материалните светове. Но чистите предани знаят, че между отделните забавления на Бога няма разлика; няма разлика между ра̄са-лӣла̄ и сътворението, поддържането и унищожението на материалния свят. Нещо повече, разказите за дейностите на Бога под формата му на пуруш̣а̄вата̄рите са предназначени именно за хората, които са в плен на външната енергия. Описанията на ра̄са-лӣла̄ са за освободените, а не за обусловените души. Затова обусловените души трябва да слушат с благоговение и преданост за забавленията на Бога, свързани с външната му енергия; за тях това ще има същия ефект, както слушането на повествованията за ра̄са-лӣла̄ – за освободените души. Обусловените души не трябва да подражават сляпо на освободените души. Бог Шрӣ Чайтаня никога не си позволявал да слуша разкази за ра̄са-лӣла̄ в присъствието на обикновени хора.
Първите девет песни от Шрӣмад Бха̄гаватам, който излага науката за Бога, подготвят читателя за възприемането на Десета песен. Това ще бъде обяснено по-подробно в последната глава от тази песен и особено в Трета песен. Затова чистият предан на Бога трябва да започне да чете или да слуша Шрӣмад Бха̄гаватам от самото му начало, а не от Десета песен. Различни „предани“ нееднократно са ни молили да започнем направо от Десета песен, но ние винаги сме се въздържали от подобно нещо, защото искаме да представим Шрӣмад Бха̄гаватам като наука за Бога, а не като фриволно произведение, създадено за удоволствие на обусловените души. Авторитетите, такива като Шрӣ Брахма̄джӣ, забраняват това. Когато четат и слушат Шрӣмад Бха̄гаватам, представен по сериозен начин, обусловените души постепенно се освобождават от влиянието на заблуждаващата енергия, основаващо се на сетивното наслаждение, и достигат висотите на трансценденталното знание.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към седма глава от Втора песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Системни инкарнации и техните особени функции“.