Шрӣмад Бха̄гаватам 2.7.18
Деванагари
नार्थो बलेरयमुरुक्रमपादशौच-
माप: शिखाधृतवतो विबुधाधिपत्यम् ।
यो वै प्रतिश्रुतमृते न चिकीर्षदन्य-
दात्मानमङ्ग मनसा हरयेऽभिमेने ॥ १८ ॥
माप: शिखाधृतवतो विबुधाधिपत्यम् ।
यो वै प्रतिश्रुतमृते न चिकीर्षदन्य-
दात्मानमङ्ग मनसा हरयेऽभिमेने ॥ १८ ॥
Стих
на̄ртхо балер аям урукрама-па̄да-шаучам
а̄пах̣ шикха̄-дхр̣тавато вибудха̄дхипатям
йо ваи пратишрутам р̣те на чикӣрш̣ад аняд
а̄тма̄нам ан̇га манаса̄ харайе 'бхимене
а̄пах̣ шикха̄-дхр̣тавато вибудха̄дхипатям
йо ваи пратишрутам р̣те на чикӣрш̣ад аняд
а̄тма̄нам ан̇га манаса̄ харайе 'бхимене
Дума по дума
на — никога; артхах̣ — има някаква стойност в сравнение с; балех̣ — на силата; аям — тази; урукрама-па̄да-шаучам — водата, измила краката на Божествената Личност; а̄пах̣ — вода; шикха̄-дхр̣таватах̣ — на този, който я държи върху главата си; вибудха-адхипатям — власт над царството на полубоговете; ях̣ — този, който; ваи — несъмнено; пратишрутам — каквото бе обещал; р̣те на — освен това; чикӣрш̣ат — предприе; анят — нищо друго; а̄тма̄нам — дори собственото си тяло; ан̇га — о, На̄рада; манаса̄ — в ума си; харайе — на Върховния Бог; абхимене — посвети.
Превод
Поръсвайки главата си с водата, измила лотосовите нозе на Бога, Бали Маха̄ра̄джа не мислеше за нищо друго, освен за даденото обещание. Въпреки забраната на духовния си учител, той пожертва собственото си тяло, за да може Богът да направи третата си крачка. Дори небесното царство, което той завладя със собствени сили, за него нямаше никаква стойност.
Пояснение
Като спечелил трансценденталната милост на Бога с огромната си материална жертва, Бали Маха̄ра̄джа получил място във Вайкун̣т̣халока, където цари вечно наслаждение. По този начин той се оказал в същите и дори в още по-добри условия. Следователно когато пожертвал небесното царство, завладяно с материална сила, той не загубил нищо. С други думи, когато Богът отнема спечелените с тежък труд материални притежания на някой чист предан и в замяна на това го дарява с вечен живот, блаженство и знание и с възможността да му отдава лично трансцендентално служене, това е проява на специалната му милост към предания.
Колкото и да са примамливи, материалните притежания не са вечни. Това означава, че е по-добре човек да се откаже от тях доброволно, иначе ще бъде принуден насила да се раздели с тях, когато напуска материалното си тяло по време на смъртта. Разумният човек знае, че всяка материална собственост е временна, затова най-доброто, което може да направи с нея, е да я използва в служене на Бога; ако успее да удовлетвори Бога, Той ще го възнагради с вечно място в своята парам̇ дха̄ма.
В Бхагавад-гӣта̄ (15.5 – 6) парам̇ дха̄ма на Бога е описана по следния начин:
нирма̄на-моха̄ джита-сан̇га-дош̣а̄
адхя̄тма-нитя̄ винивр̣тта-ка̄ма̄х̣
двандваир вимукта̄х̣ сукха-дух̣кха-сам̇гяир
гаччхантй амӯд̣ха̄х̣ падам авяям̇ тат
адхя̄тма-нитя̄ винивр̣тта-ка̄ма̄х̣
двандваир вимукта̄х̣ сукха-дух̣кха-сам̇гяир
гаччхантй амӯд̣ха̄х̣ падам авяям̇ тат
на тад бха̄саяте сӯрьо
на шаша̄н̇ко на па̄ваках̣
яд гатва̄ на нивартанте
тад дха̄ма парамам̇ мама
на шаша̄н̇ко на па̄ваках̣
яд гатва̄ на нивартанте
тад дха̄ма парамам̇ мама
Този, който притежава много неща в материалния свят – дом, земя, деца, общество, приятелство и богатство, – може да разполага с тях само за кратко време. Човек не може да има тези измамни предмети, създадени от ма̄я̄, вечно. Този, който притежава много неща, още по-лесно попада под влиянието на илюзията и се отклонява от пътя на себепознанието. Затова е по-добре човек да притежава съвсем малко или да се откаже от всичко, за да се избави от лъжливата си гордост. В материалния свят ние сме замърсени от съприкосновението с трите гун̣и на материалната природа. Колкото повече човек напредва по духовния път благодарение на преданото служене, жертвайки временните си притежания, толкова повече се освобождава от привързаността си към материалната илюзия. За да постигне това равнище, човек трябва да е твърдо убеден в реалността на духовното съществуване и във вечните му резултати. А за да може наистина да узнае вечността на духовното съществуване, трябва доброволно да сведе притежанията си до минимума, който е необходим за поддържане на материалното му съществуване. Човек не трябва да си създава ненужни потребности – така ще може да се задоволява само с минималното. Ненужните жизнени потребности са дейности на сетивата. В основата на съвременната цивилизация стоят именно дейностите на сетивата, т.е. сегашната цивилизация е цивилизация на сетивната наслада. Съвършената цивилизация е цивилизация на а̄тма̄, на душата. Човекът от цивилизацията на сетивното удоволствие стои на равнището на животните, защото животните също не могат да отидат отвъд пределите на сетивните дейности. Над сетивата стои умът. Но цивилизацията на умозрителните построения също не е съвършена, защото над ума стои интелигентността; Бхагавад-гӣта̄ описва именно цивилизацията, изградена на основите на интелигентността. Ведическите писания съдържат указания, отнасящи се до всички видове човешка цивилизация – до цивилизацията на равнището на сетивата, на ума, на интелигентността и на самата душа. Бхагавад-гӣта̄ е насочена главно към интелигентността на човека, водейки го постепенно към духовната цивилизация. А Шрӣмад Бха̄гаватам описва съвършената човешка цивилизация, в чийто център стои самата душа. Когато човек се издигне до равнището на духовната цивилизация, той е достоен за царството на Бога, описано в цитираните по-горе стихове от Бхагавад-гӣта̄.
Първото, което научаваме за царството на Бога, е че в него няма нужда от слънце, луна или електричество, които са така необходими в тъмния материален свят. След това разбираме, че оня, който успее да достигне царството на Бога, следвайки духовната култура, т.е. по пътя на бхакти йога, постига най-висшето съвършенство на живота. Такъв човек, притежаващ пълно знание за трансценденталното любовно служене на Бога, постига вечно духовно съществуване. В замяна на материалните си богатства Бали Маха̄ра̄джа получил достъп до духовната цивилизация, а заедно с това и правото да влезе в царството на Бога. Той разбрал, че цялото райско царство, което бил завоювал с материалното си могъщество, не е нищо в сравнение с царството на Бога.
Тези, които са обградени от удобствата на материалната цивилизация, създадена за сетивна наслада, трябва да се опитат да постигнат царството на Бога, като следват стъпките на Бали Маха̄ра̄джа, който пожертвал цялото си материалното си могъщество и приел процеса на бхакти йога, препоръчан в Бхагавад-гӣта̄ и обяснен в Шрӣмад Бха̄гаватам.