Шрӣмад Бха̄гаватам 2.7.21

धन्वन्तरिश्च भगवान् स्वयमेव कीर्ति-
र्नाम्ना नृणां पुरुरुजां रुज आशु हन्ति ।
यज्ञे च भागममृतायुरवावरुन्ध
आयुष्यवेदमनुशास्त्यवतीर्य लोके ॥ २१ ॥
дханвантариш ча бхагава̄н сваям ева кӣртир
на̄мна̄ нр̣н̣а̄м̇ пуру-руджа̄м̇ руджа а̄шу ханти
ягйе ча бха̄гам амр̣та̄юр-ава̄варундха
а̄юш̣я-ведам ануша̄стй аватӣря локе

Дума по дума

дханвантарих̣инкарнацията на Бога на име Дханвантари; чаи; бхагава̄нБожествената Личност; сваям еваТой самият; кӣртих̣олицетворението на славата; на̄мна̄на име; нр̣н̣а̄м пуру-руджа̄мна болните живи същества; руджах̣болести; а̄шумного скоро; хантилекува; ягйев жертвоприношението; часъщо; бха̄гамдял; амр̣танектар; а̄юх̣продължителност на живота; аваот; аварундхеполучава; а̄юш̣яна продължителността на живота; ведамзнание; ануша̄стинасочва; аватӣряинкарнирайки; локевъв вселената.

Превод

В образа си на Дханвантари Богът мигновено лекува вечноболните живи същества чрез олицетворената си слава. Само на него полубоговете дължат дълголетието си. Затова всички възславят Божествената Личност. Той взе своя дял от жертвоприношенията и сложи във вселената начало на медицината, науката за лечението.

Пояснение

Както се казва в началото на Шрӣмад Бха̄гаватам, всичко произлиза от абсолютния извор, Божествената Личност. От тази шлока научаваме, че медицината, науката за лечението, също произлиза от Върховния Бог, от инкарнацията му Дханвантари, затова медицинското знание е записано във Ведите. Ведите са източник на всички знания; в тях е описана и медицината, която позволява да се лекуват болестите на живите същества. Болестите са заложени в самата природа на тялото на обусловената душа. Тялото е символ на болестите. Те може да са различни, но винаги са неизбежни, както раждането и смъртта са неизбежни за всички. По милостта на Божествената Личност човек може да се избави не само от болестите на тялото и на ума, но да излекува и душата си, като я освободи от омагьосания кръг на непрекъснатите раждания и смърти. Богът се нарича още бхавауш̣адхи – „този, който дава лек срещу болестта на материалното съществуване“.