Шрӣмад Бха̄гаватам 2.7.22

Кш̣атриите, т.е. владетелите, които управляват определена част от вселената, са представители на Всемогъщата Божествена Личност, независимо на коя планета се намират. Тяхно задължение е да извеждат поданиците си до съзнанието за Бога. Първостепенният дълг на всяка държава и на всички ръководители, независимо от вида на управление – монархия или демокрация, олигархия, диктатура или автокрация, – е да водят гражданите до познанието за Бога. Това е смисълът на човешкото съществуване, затова бащата, духовният учител, а в крайна сметка и държавата, са длъжни да водят хората към постигането на тази цел. Цялото материално творение е създадено, за да даде възможност на падналите души, които са отхвърлили волята на Върховния Баща и са станали обусловени от материалната природа, да се опомнят. Силите на материалната природа заставят човека да деградира, превръщайки живота му в ад, изпълнен със страдания и нещастия. Тези, които нарушават предписаните правила и ограничения, регулиращи обусловения живот, се наричат брахмоджхита-патхи, т.е. хора, които се отклоняват от пътя към Абсолютната Истина, и такива хора заслужават наказание. Бог Парашура̄ма, инкарнация на Божествената Личност, се появил при подобни обстоятелства и на двадесет и един пъти избил всички неправедни царе. Тогава в страх от неговия гняв много царе кш̣атрии избягали от Индия в други краища на света; според Маха̄бха̄рата египетските царе произхождат от Индия, но напуснали земите си, спасявайки се от гнева на Парашура̄ма. Такова наказание се стоварва върху главите на царете и управниците всеки път, когато те стават безбожници и създават безбожна цивилизация. Такава е волята на Всемогъщия.