Тук се описват богатствата на вселенската форма на Бога. Казва се, че устата на Бога е източник на всички видове гласове, а нейно управляващо божество е полубогът на огъня. Кожата и останалите шест пласта, изграждащи тялото на Бога, са центрове, които създават седемте вида ведически химни, един от които е Га̄ятрӣ. Както бе обяснено в Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам, Га̄ятрӣ е изначалната ведическа мантра. Тъй като гласът, езикът, кожата и другите центрове са различни части от вселенската форма на Бога и тъй като формата на Бога е трансцендентална по отношение на материалното творение, трябва да се заключи, че Богът ги притежава и в трансценденталната си форма. Материалният глас и енергията на храносмилането произлизат от Бога; всички тези функции не са нищо друго, освен изкривени отражения на първоначалните образи – трансценденталната атмосфера не е лишена от духовно многообразие. В духовния свят се намират истинските духовни първообрази на всички изкривени форми от материалното многообразие. Единствената разлика между едните и другите е, че материалните дейности са замърсени от трите гун̣и на материалната природа, докато енергиите в духовния свят са съвършено чисти, защото участват в безкористно трансцендентално любовно служене на Бога. В духовния свят Богът е върховният наслаждаващ се на всичко и всички живи същества му отдават трансцендентално любовно служене, което е освободено от замърсяванията на материалната природа. Дейностите в духовния свят са лишени от недостатъците, присъщи на материалния свят, но в духовните владения не цари безличностна пустота, както твърдят имперсоналистите. На̄рада пан̃чара̄тра дава следното определение на преданото служене:

Сетивата произлизат от Бога, първоизточника на всички сетива, затова сетивните дейности в материалния свят могат да се пречистят в процеса на преданото служене. Като пречистим сегашните си материални дейности, ще можем да постигнем съвършенството на живота. Пречистването започва от момента, когато човек се освободи от обозначения. Всички живи същества служат на някого – на себе си или на семейството си, на обществото, страната и т.н., – но, за съжаление, вършат това от материална привързаност. Ако материалните склонности се използват в служене на Бога, с това автоматично започва процесът на освобождаване от материалните привързаности. Следователно освобождението се постига по-лесно чрез преданото служене, отколкото с някакви други методи. В Бхагавад-гӣта̄ (12.5) се казва, че хората, които са привързани към безличностното, ще се срещат с много изпитания: клешо 'дхикатарас теш̣а̄м авякта̄сакта-четаса̄м.

Понякога думата тӣртха̄на̄м се тълкува като „място за поклонение“, но Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ казва, че тя означава приемане на ведическо трансцендентално знание. А проповедниците на ведическото знание са известни като тӣртхи.

Въздухът е силата, която привежда в движение всички планети, затова жертвоприношенията, с които човек се издига до желаните планети, са повърхност на тялото на Бога и следователно източник на всички благоприятни възможности.

Електричеството се поражда от лъскавите нокти на Бога, а облаците се намират в косите му. Следователно от личността на Бога човек може да получи всичко необходимо, за да живее. Ведите потвърждават, че Богът е причината на всичко, което се създава. Той е върховната причина на всички причини.

Този важен стих от Шрӣмад Бха̄гаватам е подкрепен и обяснен много добре в Бхагавад-гӣта̄ (10.41 – 42):

Има най-различни могъщи царе, лидери, познавачи на Ведите, хора на изкуството, инженери, откриватели, геолози, археолози, индустриалци, политици, икономисти, бизнесмени и божества (полубогове), които са дори още по-могъщи: Брахма̄, Шива, Индра, Чандра, Сӯря, Варун̣а, Марут. Те заемат различни постове и отговарят за поддържането на вселенските дела. Всички те са отделни могъщи частици от Върховния Бог. Върховният Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е бащата на всички живи същества, които заемат по-висши или по-низши позиции според своите желания и стремежи. Както бе споменато по-горе, по волята на Бога някои от тях са надарени с особени могъщества. Разумният човек обаче трябва да знае, че колкото и могъщо да е едно живо същество, то не е нито абсолютно, нито независимо. Всички живи същества трябва да признаят източника на могъществото си, споменат в този стих. И ако направят това, тогава просто като изпълняват предписаните си задължения, ще могат да постигнат висшето съвършенство на живота – вечния живот, пълното знание и неизчерпващото се блаженство. Докато силните хора на земята не признаят източника на могъществото си – Божествената Личност, – ма̄я̄ (илюзията) ще продължава да действа. Ма̄я̄, заблуждаващата материална енергия, обърква могъщите личности и ги кара да смятат себе си за център на всичко и да не развиват съзнание за Бога. Затова невярната представа на хората за истинската им същност (концепциите „аз“ и „мое“) господства из целия свят и в човешкото общество се води тежка борба за съществуване. Ето защо интелигентните хора трябва да признаят, че Богът е първоначалният източник на всички енергии, и да му благодарят за благата, с които ни е дарил. Просто като признаят, че Богът е върховен собственик на всичко, какъвто Той наистина е, хората биха могли да постигнат най-голямото съвършенство на живота. Какъвто и да е човекът в очите на обществеността, ако се опита да развие любов към Върховната Божествена Личност и е доволен от благословиите на Бога, той веднага ще усети в ума си съвършеното спокойствие, към което се е стремил живот след живот. Спокойствието, което е признак за доброто здравословно състояние на ума, може да се постигне само когато умът е установен в трансцендентално любовно служене на Бога. Богът дарява неотделимите си частици с определена власт, за да могат да му служат, така както крупният бизнесмен назначава синовете си на висок пост в собственото си предприятие. Покорният син никога не се опълчва срещу волята на баща си и животът му минава спокойно, в съгласие с главата на семейството. Богът е баща на всички живи същества и затова те, като верни синове, трябва да го удовлетворяват, изпълнявайки по съвършен начин неговата воля и задълженията си. Точно това ще донесе на земята мир и напредък.

За абсолютна закрила от всички опасности и за всичко, от което имаме нужда, трябва да приемаме подслон в лотосовите нозе на Бога. И не само на тази планета, но и на всички низши, по-висши и райски планети. Абсолютната зависимост от лотосовите нозе на Бога, за която се говори тук, се нарича чисто предано служене. Никой не трябва да се съмнява в нея и да търси помощ от някакви полубогове, защото всички полубогове са зависими от Бога. Всички, освен самия Бог, зависят от милостта на Бога; дори всепроникващата Свръхдуша е зависима от върховния аспект Бхагава̄н, Божествената Личност.

С половите си органи човек изпитва удоволствие по време на зачеването и това удоволствие компенсира страданията и бремето на семейния живот. Хората отдавна биха спрели да зачеват деца, ако по милостта на Бога детеродните органи не бяха покрити с вид материя, която носи наслада. Удоволствието, което дава тази материя, е толкова голямо, че напълно компенсира трудностите на семейния живот. Хората толкова харесват тази наслада, че заради нея не се задоволяват само с едно дете, а продължават да зачеват деца дори и с риска да не могат да ги отгледат. Тази доставяща удоволствие субстанция е реалност, защото произлиза от трансценденталното тяло на Бога. Тя е факт, но материалните замърсявания придават на това наслаждение извратени форми. В материалния свят половият живот е причина за много страдания, защото е свързан с материята. Затова половите отношения трябва да се ограничават в рамките на необходимото. В материалния свят има необходимост от създаване на потомство, но човек трябва да се отнася към това много отговорно, без да забравя духовните ценности. Живото същество в материалния свят може да постигне духовните ценности само в човешката форма на съществуване, затова човек трябва да планира семейния си живот, като се съобразява единствено с духовните ценности. Ограничаването ръста на семейството чрез противозачатъчни средства и пр. е най-грубият вид материално замърсяване. Материалистите, които използват подобни средства, искат по неестествен начин да изцедят максимум удоволствие от половите органи, без да се интересуват от духовната страна на въпроса. Лишени от знанието за духовните ценности, невежите хора се стремят само към материалното сетивно удоволствие, извличано от половите органи.

За да се опровергае безличностната концепция за Бога, тук е предложен последователен анализ на анатомията и физиологията на трансценденталното тяло на Върховната Божествена Личност. От даденото описание на тялото на Бога (на вселенската му форма) става ясно, че формата на Бога се различава от формите, които са ни познати от материалния свят. Но при всички случаи Той не е лишена от форма пустота. Невежеството е гърбът на Бога, затова невежеството на глупаците също не може да съществува отделно от тялото му. Тъй като тялото на Бога е пълното цяло, в което се включва всичко съществуващо, човек не може да заяви, че Богът има само безличностна природа. Тъкмо обратното, Той е едновременно и безличностен, и личностен – това е съвършеното описание на Бога. Божествената Личност е изначалният аспект на Бога, а безличностната еманация е отражение на трансценденталното му тяло. Личностите, които имат щастието да видят лицето на Бога, могат да осъзнаят личностния му аспект, докато обърканите хора, които стоят откъм невежата страна Бога, т.е. които виждат само гърба му, осъзнават Бога в безличностния му аспект.

В Бхагавад-гӣта̄ (8.17 – 18) се казва, че според земното летоброене един ден на Брахма̄ се равнява на хиляда милениума, всеки от които се състои от четири епохи и продължава 4 300 000 години. Такава е продължителността и на нощта на Брахма̄. Брахма̄ живее сто такива години и след това умира. Обикновено Брахма̄ е велик предан на Бога и след падението си постига освобождение. Така се унищожава вселената (наречена брахма̄н̣д̣а, което означава „сферичното, подобно на футболна топка владение на Брахма̄“), а заедно с нея загиват и всичките ѝ обитатели. Думата авякта, спомената в този стих, обозначава нощта на Брахма̄, когато настъпва частично унищожение. Тогава живите същества от всички планети в тази брахма̄н̣д̣а (освен от планетите в Брахмалока), огромните океани и всичко останало се оттегля в корема на вира̄т̣-пуруш̣а. В края на нощта на Брахма̄ отново има сътворение и живите същества, освободени от корема на Бога, пак започват да играят ролите си, сякаш пробудени от дълбок сън. Живите същества са вечни и затова унищожението на материалния свят не може да ги погуби. Но докато не постигнат освобождение, те са принудени да приемат едно след друго материални тела, отново и отново. Целта на човешкия живот е да се сложи край на непрестанната смяна на телата и живото същество да постигне място в духовното небе, където всичко е вечно, изпълнено с блаженство и знание. Фините тела на живите същества се създават в сърцето на Върховното Същество, а по време на сътворението приемат съответни груби материални тела.

От частичното си проявление на Свръхдуша, която не надвишава половин лакът, Върховната Божествена Личност се разширява чрез потенциалната си енергия в аспекта на вселенската форма, включваща всички проявления от различните видове органична и неорганична материя. Следователно проявеното вселенско многообразие не се различава от Бога, така както различните по форма златни украшения не се различават от първоначалната златна руда. С други думи, Богът е Върховната Личност, която управлява всичко в творението, но в същото време Той запазва същността си на отделен и върховен, който няма нищо общо с проявеното материално творение. Затова в Бхагавад-гӣта̄ (9.4 – 5) Той е наречен Йогешвара. Всичко се поддържа от енергията на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, но в същото време Богът е различен от всички същности и е трансцендентален към тях. Това се твърди и във ведическата Пуруш̣а-сӯкта от Р̣г мантра. Философската истина за едновременната еднаквост и различие, която се нарича ачинтя-бхеда̄бхеда-таттва, била проповядвана от Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху. Брахма̄, На̄рада и всички останали са едновременно и еднакви с Върховния Бог, и различни от него. Всички ние сме еднакви с него, така както златните украшения са еднакви по качество с необработеното злато; но отделното украшение никога не може да бъде еднакво по количество със златната руда. Тя никога не се изчерпва, дори ако от нея се направят безброй украшения, защото тя е пӯрн̣ам, цялостна; дори ако от пӯрн̣ам се отнеме пӯрн̣ам, върховният пӯрн̣ам си остава пак пӯрн̣ам, непроменен. Този факт е непостижим за сегашните ни несъвършени сетива. Затова Бог Чайтаня нарекъл философската си теория ачинтя (непостижима). Както потвърждават Бхагавад-гӣта̄ и Бха̄гаватам, теорията на Бог Чайтаня ачинтя-бхеда̄бхеда-таттва е съвършената философия за Абсолютната Истина.

Тук вселенската форма на Бога, т.е. безличностният му аспект брахмаджьоти, е обяснен много добре и е сравнен със сиянието на слънцето. Слънчевата светлина прониква из цялата вселена, но основа на това сияние е източникът ѝ – слънчевата планета или божеството Сӯря-на̄ра̄ян̣а. По същия начин Бог Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, е основата на безличностното сияние брахмаджьоти, което е безличностният аспект на Бога. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (14.27). Следователно вселенската форма на Бога е вторична представа за безличностната му форма, а първичната форма на Бога е Шя̄масундара, който има две ръце и свири на вечната си флейта. Три четвърти от разпространяващото се сияние на Бога са проявени в духовното небе (трипа̄д-вибхӯти), а една четвърт от сиянието му обхваща съвкупната експанзия на материалните вселени. Това също се потвърждава и обяснява в Бхагавад-гӣта̄ (10.42). Трите четвърти от експанзията на сиянието на Бога се наричат негова вътрешна енергия, а едната четвърт от експанзията му се нарича външна енергия. Живите същества, които населяват духовните и материалните експанзии, са негова междинна енергия (тат̣астха-шакти) и имат свободата да живеят в една от двете енергии. Тези, които живеят в духовната експанзия на Бога, се наричат освободени души, докато обитателите на външната експанзия се наричат обусловени души. Ако пресметнем приблизително броя на обитателите на вътрешните експанзии в сравнение с броя на обитателите на външната енергия, лесно ще открием, че освободените души са далеч повече от обусловените.

Величието на Бога в трансценденталните три четвърти от вътрешната му енергия е описано в Падма Пура̄н̣а (Уттара кхан̣д̣а). Там се казва, че планетите в духовното небе, което съставлява три четвърти от вътрешната енергия на Бога, са много повече на брой от планетите във вселените, принадлежащи към външната енергия на Бога. В Чайтаня чарита̄мр̣та вселените, които се намират във външната енергия на Бога, са сравнени с торба синапени семена. Всяка вселена е като едно синапено семе. Не е по човешките сили да бъдат преброени планетите в една вселена, например във вселената, в която живеем сега, какво остава за общия брой планети във всички вселени, които пък са като пълна торба синапени семена. А планетите в духовното небе са поне три пъти повече от тези в материалното небе. Духовните планети са трансцендентални, отвъд материалните гун̣и; те са изградени единствено от гун̣ата на чистото добро. Там намира пълна реализация понятието за духовно блаженство (брахма̄нанда). Тези планети са вечни, неразрушими и освободени от замърсяванията на материалния свят. Те са самоозаряващи се и сиянието на всяка една от тях е по-силно от светлината на милиони материални слънца, взети заедно (ако изобщо можем да си представим това). Обитателите на духовните планети са освободени от раждане, смърт, старост и болести и имат съвършено знание за всичко; те са божествени и не изпитват материални копнежи. Единственото им занимание там е да отдават трансцендентално любовно служене на Върховния Бог На̄ра̄ян̣а, който е управляващото Божество на планетите във Вайкун̣т̣ха. Освободените души пеят вечно песните, записани в Са̄ма Веда (ведаих̣ са̄н̇га-пада-крамопаниш̣адаир га̄янти ям̇ са̄мага̄х̣), и са олицетворение на петте Упаниш̣ада. Трипа̄д-вибхӯти, или трите четвърти, наречени вътрешна енергия на Бога, представляват царството на Бога, което е далеч отвъд материалното небе; а па̄да-вибхӯти, едната четвърт, която съставлява външната енергия на Бога, се отнася до сферата на материалния свят. Освен това в Падма Пура̄н̣а се казва, че царството на трипа̄д-вибхӯти е трансцендентално, а па̄да-вибхӯти е материално; трипа̄д-вибхӯти е вечно, докато па̄да-вибхӯти е временно. Богът и вечните му слуги в трансценденталното царство имат вечни форми, които са благодатни, лишени от недостатъци, духовни и вечно млади. С други думи, там няма раждане, смърт, старост и болести. Вечните земи са изпълнени с трансцендентално наслаждение, красота и блаженство. Настоящата шлока на Шрӣмад Бха̄гаватам потвърждава тази истина и описва трансценденталната природа с думата амр̣та. Както се казва във Ведите, ута̄мр̣татвасйеша̄нах̣ – Върховният Бог е Бог на безсмъртието, т.е. Богът е безсмъртен и като Бог на безсмъртието, Той може да даде безсмъртие и на своите предани. В Бхагавад-гӣта̄ (8.16) Богът уверява, че този, който отиде в безсмъртната му обител, никога няма да се върне в земята на смъртта и тристранните страдания. Богът не е като светските господари. Слугите на светските господари и владетели никога не се наслаждават наравно с господарите си. Тези господари не са безсмъртни, не могат да дадат безсмъртие и на подчинените си. Върховният Бог, който е предводител на всички живи същества, може да дари своите предани с всички качества на собствената си личност, включително и с безсмъртие и духовно блаженство. В материалния свят сърцата на всички живи същества са изпълнени с безпокойство и страх, но Богът, който е върховното безстрашие, дарява с това качество и чистите си предани. Самото материално съществуване е вид страх, защото във всички материални тела последиците на раждането, смъртта, старостта и болестите държат живото същество в състояние на непрекъснат страх. В материалния свят времето постоянно упражнява своето влияние, карайки нещата да се променят и да преминават от едно състояние в друго, и живото същество, което по природа е авика̄ра, неизменно, страда силно заради тези промени. В безсмъртното царство на Бога не може да се открие променящото въздействие на вечното време; времето там е безсилно, а това на свой ред означава, че липсва и страхът. В материалния свят така нареченото щастие е резултат от собствените дейности на човека. Човек може да забогатее с тежък труд, но продължителността на това извоювано щастие е свързана с постоянни страхове и опасения. В царството на Бога обаче никой не трябва да полага усилия, за да стане щастлив. Щастието е заложено в природата на духа, както се казва във Веда̄нта сӯтра: а̄нандамайо 'бхя̄сат – по природа духът е изпълнен с щастие. Щастието в духовната природа постоянно нараства и се обновява; там блаженството никога не намалява. Такова кристалночисто духовно блаженство не може да се открие никъде във владенията на материалната вселена, дори и на планетите Джаналока, Махарлока или Сатялока, защото даже и Брахма̄ е подчинен на законите на плодоносните дейности и на закона на раждането и смъртта. Затова тук е употребена думата дуратяях̣ – дори великите брахмача̄рӣ и сання̄сӣ, които са способни да стигнат до планетите отвъд райските владения, не могат да си представят духовното щастие във вечното царство на Бога. Величието на Върховния Бог е толкова голямо, че е извън представите дори на великите брахмача̄рӣ и сання̄сӣ, но кристалночистите предани го постигат на практика благодарение на възвишената милост на Бога.

Една четвърт от всички проявления на енергията сандхинӣ на Бога се намира в материалния свят, а три четвърти – в духовния свят. Енергията на Бога се разделя на три съставни части: сандхинӣ, сам̇вит и хла̄динӣ, т.е. Богът е пълното проявление на съществуването, знанието и блаженството. В материалния свят това усещане за съществуване, знание и удоволствие се проявява едва-едва. В освободеното си състояние живите същества, които са малки частици от Бога, могат да се насладят, макар и в малка степен, на съзнанието, изпълнено със съществуване, знание и блаженство, но в обусловеното им състояние на материално битие е абсолютно невъзможно да изпитат реалното, същинско, познаваемо и чисто щастие на живота. Освободените души, които са много повече от душите в материалния свят, наистина могат да използват могъществото на енергиите на Бога, за които стана дума по-горе – сандхинӣ, сам̇вит и хла̄динӣ, – тоест да бъдат безсмъртни, безстрашни и неподчинени на старостта и болестите.

Планетарните системи в материалния свят са разпределени в три сфери, наречени трилока: Сварга, Мартя и Па̄та̄ла – и съставляват една четвърт от съвкупната енергия сандхинӣ. Отвъд тях се простира духовното небе и там, отвъд седемте покривни материални слоя, се намират планетите Вайкун̣т̣хи. На нито една от планетите в трилока човек не може да постигне състояние на безсмъртие, съвършено знание и пълно блаженство. Планетите в трите висши планетарни системи се наричат са̄ттвика, защото предоставят условия за дълъг живот и частично освобождение от болестите и старостта, а също и от чувството на страх. Великите мъдреци и святи личности се издигат до Махарлока, отвъд райските планети, но тя също не е място на абсолютно безстрашие, защото в края на всяка калпа Махарлока се унищожава и обитателите ѝ трябва да се преселват на други, още по-висши планети. Но дори и на тези планети никой не е застрахован от смърт. Там може да има сравнително дълъг живот, огромно знание и усещане за пълно блаженство, но истинското безсмъртие, безстрашие и освобождение от старостта и болестите могат да съществуват единствено отвъд материалните обвивки на материалното небе. Всичко това е разположено върху главата на Бога (адха̄йи мӯрдхасу).

В тази шлока от Шрӣмад Бха̄гаватам е описана кулминацията, до която води системата на варн̣а̄шрама дхарма, още сана̄тана-дхарма. Най-висшето благо, с което тя може да дари човека, е да го научи как да се освободи от привързаността си към половия живот, защото половото наслаждение е единствената причина, заради която раждане след раждане продължава обусловеното съществуване в материалното битие. Цивилизацията, в която не се ограничава половият живот, е изключително низша цивилизация, тъй като в подобна среда душата не може да се освободи от клетката на материалното тяло. Раждането, смъртта, старостта и болестите са свързани с материалното тяло и не засягат по никакъв начин душата. Но докато се насърчава телесната привързаност към сетивното наслаждение, индивидуалната душа е принудена да се ражда и да умира отново и отново, сменяйки като дрехи материалните си тела, които са подчинени на закона за унищожението.

Системата варн̣а̄шрама дава на последователите си най-висшето благо на човешкия живот, като от степента брахмачаря започва да ги учи да спазват обет за полово въздържание. Животът в брахмачаря е предназначен за хората, които се учат да следват този обет. Младежите, които не са изпитвали вкуса на половия живот, лесно могат да следват обета за полово въздържание, а щом веднъж приемат този жизнен принцип, те с лекота ще напредват към най-висшето съвършенство, царството на трите четвърти от енергията на Бога. Вече обяснихме, че в космоса на трите четвърти от енергията на Бога няма смърт и страх и живото същество се наслаждава на съвършен живот, изпълнен с щастие и знание. Семейният човек, който е привързан към семейния живот, лесно ще може да изостави половото наслаждение, ако в младостта си е следвал принципите на брахмачаря. След като навърши петдесет години (пан̃чашордхвам̇ ванам̇ враджет), е най-добре той да напусне дома си и да заживее в гората. Когато напълно се освободи от семейните привързаности, той може да приеме живота на отреченията, сання̄са, и да се посвети изцяло на служене на Бога. Всички видове религиозни принципи, които изискват от последователите си да спазват обет за полово въздържание, са полезни, защото само след като преминат през такова обучение, хората могат да сложат край на жалкото си съществувание в материалното битие. Принципите на нирва̄н̣а, които препоръчва Бог Буда, също помагат на човека да се издигне над жалкия живот в материалното битие. Тук, в Шрӣмад Бха̄гаватам се препоръчва най-висшата форма на същия този процес и се дава ясна представа за истинското съвършенство, макар че основата на будизма, на учението на Шан̇кара и на ваиш̣н̣авизма е една и съща. Нито един от тези процеси не позволява на последователите си да нарушават обета за полово въздържание, ако искат да се издигнат до най-висшето ниво на съвършенство – освобождението от раждането и смъртта, безпокойствата и страха.

Семейните хора и тези, които нарушават обета за полово въздържание, не могат да проникнат в царството на безсмъртието. Благочестивите семейни, провалилите се йогӣ или неуспелите трансценденталисти могат да отидат на по-висши планети в материалния свят (който представлява една четвърт от енергията на Бога), но няма да получат достъп до царството на безсмъртието. Хората, които са нарушили обета за полово въздържание, се наричат абр̣хад-врати. Ва̄напрастхите (тези, които са се оттеглили от семейния живот) и сання̄сӣте (които са приели живота на отреченията) не трябва да го нарушават, ако искат да постигнат успех. Брахмача̄рӣте, ва̄напрастхите и сання̄сӣте се стремят към освобождение от прераждането (апраджа), затова не могат да си позволяват да се наслаждават тайно на полов живот. Подобно падение по духовния път се компенсира с възможността след това човек да се роди в добро семейство (т.е. в семейство на учени бра̄хман̣и или богати търговци), за да продължи да напредва. Но най-добре е още в сегашното си съществуване човек да постигне безсмъртието, най-висшето съвършенство; в противен случай животът му ще бъде просто поражение. Бог Чайтаня предявявал много строги изисквания към последователите си по отношение на въздържанието от полов живот. Той сурово наказал един от личните си придружители, Чхот̣а Харида̄са, задето престъпил този обет. За трансценденталиста, който има желание да се издигне до царството отвъд материалните страдания, съзнателното полово наслаждение е по-лошо и от самоубийство, особено ако той е приел живота на отреченията. Половият живот в степента на отречението е най-извратената форма на религиозен живот. Човек, станал жертва на подобно заблуждение, може да бъде спасен само ако по волята на съдбата срещне чист предан.

В дадената шлока заслужава внимание думата вишван̇. Този, който може да пътува безпрепятствено из всички полета на действие, се нарича пуруш̣а или кш̣етрагя. Двата термина са еднакво приложими както към индивидуалния аз, така и към Върховния Аз, Бога. В Бхагавад-гӣта̄ (13.3) това е обяснено по следния начин:

Кш̣етра означава „място“, а този, който познава мястото, се нарича кш̣етрагя. Индивидуалният аз познава собственото си ограничено поле на действие, но Върховният Аз, Богът, познава безграничното поле на действие. Индивидуалната душа познава своите мисли, чувства и желания, но Свръхдушата, или Парама̄тма̄, върховният господар, познава мислите, чувствата и желанията на всеки, тъй като се намира навсякъде. Индивидуалното живо същество е нищожният господар на личните си работи, докато Върховната Божествена Личност е господар на дейностите на всеки в миналото, в настоящето и в бъдещето (веда̄хам̇ саматӣта̄ни и т.н.). Само невежите не познават това различие между Бога и живите същества. За разлика от несъзнаващата материя живите същества могат да имат познание, равно по качество с познанието на Бога, но никога не могат да постигнат съвършеното знание на Бога за миналото, настоящето и бъдещето.

Тъй като живото същество има ограничено знание, понякога то забравя за духовната си природа. Тази забрава се проявява във владенията на екапа̄д-вибхӯти на Бога, т.е. в материалния свят; в полето на действие трипа̄д-вибхӯти, в духовния свят, живите същества не са подвластни на забравата и са освободени от замърсяванията, до които води тя. Материалното тяло е символ на грубата и фината форма на забрава; затова атмосферата на материалния свят се нарича авидя̄, или невежество, а атмосферата на духовния свят се нарича видя̄, съвършено знание. Авидя̄ има различни степени, наречени дхарма, артха и мокш̣а. Идеята на монистите за мокш̣а, или освобождението, която се свежда до изравняване на живото същество с Бога чрез сливането им в едно цяло, е последната степен в развитието на материализма, т.е. тя е проявление на все същата забрава на живото същество. Знанието за качествената еднаквост на аза и Свръхаза е частично и погрешно, защото в него липсва понятието за количествено различие, обяснено по-горе. Индивидуалният аз никога не може да има познанието на Бога, в противен случай нямаше да стигне до състоянието на забрава. Заради склонността си да забравят, индивидуалните души, или живите същества, не могат да бъдат равни на Бога, така както частите не могат да бъдат равни на цялото. Една част никога не е равна на цялото. Следователно концепцията за абсолютното равенство между живото същество и Бога също е невежество.

В полето на невежеството дейностите са насочени към господство над творението. В материалния свят всички се опитват да забогатеят, за да господстват над материалния свят, затова постоянно има конфликти и разочарования, които са признаци на невежеството. Но преданото служене на Бога (бхакти) е в полето на знанието, затова когато извършва освободените дейности на преданото служене, човек не може да се замърси от невежеството или забравата (авидя̄). Богът е собственикът и на двете полета: и на невежеството, и на познанието, а живото същество има свободата да избере в кое от тези владения да пребивава.

В предишната шлока върховната истина бе наречена пуруш̣а или пуруш̣оттама, Върховната Личност. Благодарение на различните си енергии Абсолютната Личност е ӣшвара, върховен повелител. Екапа̄д-вибхӯти, проявлението на материалната енергия на Бога, е като една от многобройните слугини на Бога, към които Той не изпитва особено влечение, както личи от езика на Гӣта̄ (бхинна̄ пракр̣тих̣). Владенията на трипа̄д-вибхӯти, които са чисто духовно проявление на енергията на Бога, го привличат повече. Затова Богът създава материалните проявления, като опложда материалната енергия и след това се разпространява във всяко от тях, приемайки гигантската форма вишва-рӯпа. Вишва-рӯпа, която Богът показал на Арджуна, не е изначалната му форма. Изначалната форма на Бога е трансценденталната форма на Пуруш̣оттама, т.е. самият Кр̣ш̣н̣а. Сравнението със слънцето много добре обяснява как Той се разпространява. Чрез изгарящата си топлина и лъчи слънцето се разпространява навсякъде и в същото време винаги съществува отделно от тях. Имперсоналистите насочват вниманието си към сиянието на Бога, без да знаят за същинската, трансцендентална и вечна форма на Бога, позната като Кр̣ш̣н̣а. Затова Кр̣ш̣н̣а във върховната си личностна форма с две ръце и флейта обърква имперсоналистите, които могат да възприемат само гигантската му вишва-рӯпа. Те би трябвало да знаят, че лъчите на слънцето са подчинени на слънцето и че по същия начин безличностната гигантска форма на Бога е второстепенна и подчинена на личностната му форма Пуруш̣оттама. Брахма сам̇хита̄ (5.37) потвърждава това по следния начин:

„Говинда, Върховната Божествена Личност, който чрез сиянието на тялото си влива живот в сетивата на всички, живее в трансценденталната си обител, наречена Голока. В същото време Той присъства във всяко кътче на творението си, като разпространява блажените си духовни лъчи, равни по могъщество на собствената му енергия на удоволствието“. Следователно благодарение на непроницаемото си могъщество Той е едновременно и личностен, и безличностен. Той е единствен и неповторим, показвайки пълно единство в многообразието на материалните и духовните проявления. Той съществува отделно от всичко и в същото време нищо не се различава от него.

Брахма̄, творецът на космическото проявление, се нарича Сваямбхӯ – „този, който не е роден от баща и майка“. Обикновено живите същества се раждат след полово съединяване на бащата (мъжкото начало) и майката (женското начало). Но Брахма̄, първороденото живо същество, се родил от лотосовия цвят, израснал от корема на Маха̄-виш̣н̣у, който е пълна експанзия на Бог Кр̣ш̣н̣а. Този лотос е част от тялото на Бога, а Брахма̄ се родил от него. Следователно Брахма̄ също е част от тялото на Бога. След като се появил в гигантската вселенска кухина, Брахма̄ видял около себе си само мрак и нищо повече. Той бил много объркан, но Богът, който бил в сърцето му, го вдъхновил да се подложи на отречения, за да получи нещата, необходими за жертвоприношенията. Тогава не съществувало нищо друго, освен тях двамата – Божествената Личност Маха̄-виш̣н̣у и Брахма̄, роден от неговото тяло. За жертвоприношенията са необходими много неща, и особено животни. Животното се принася в жертва не за да се убие, а за да се постигнат целите, заради които се извършва церемонията. Принесеното в жертва животно загива, но благодарение на ведическите химни, изпълнявани от опитни жреци, още в същия миг получава ново тяло. Ако няма такива опитни жреци, е забранено в огъня на жертвения олтар да се принасят в жертва животни. Брахма̄ създал от крайниците на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у дори съставките за жертвоприношенията, което означава, че космосът в настоящия му вид е дело именно на Брахма̄. Освен това не може да се създаде нещо от нищото; всичко се създава от личността на Бога. Богът казва Бхагавад-гӣта̄ (10.8): ахам̇ сарвася прабхаво маттах̣ сарвам̇ правартате – „Аз съм източникът на всички духовни и материални светове. Всичко води началото си от мен“.

Имперсоналистите възразяват, че щом всичко е самият Бог, тогава няма смисъл да обожаваме Бога. Но персоналистите обожават Бога с чувство на безкрайна благодарност, използвайки съставките, произлезли от крайниците му. Плодовете и цветята растат по тялото на майката земя, но преданият има разум и я обожава с това, което самата тя е родила. По същия начин хората обожават и майка Ганг с вода от самата нея, но получават от това обожание много блага. Когато се обожава Богът, също се използват неща, произлезли от неговите крайници, но резултатите от това предано служене остават за човека – частицата от Бога. За разлика от имперсоналиста, който прави погрешното заключение, че самият той е бог, персоналистът с благодарност обожава Бога чрез преданото служене, съзнавайки добре, че всичко е част от Бога. Той се стреми да използва всичко в служене на Бога, защото знае, че всичко принадлежи на Бога и никой няма правото да твърди, че нещо е негово. Тази съвършена концепция за единството помага на обожаващия да служи на Бога с любов, докато имперсоналистът, изпълнен с неоснователна гордост, никога не се отдава на Бога и никога не получава признанието му.

За да се извърши успешно жертвоприношението, са необходими поне четирима опитни жреци: един да предлага (хота̄), друг да пее мантрите (удга̄та̄), трети да запали жертвения огън без помощта на друг огън (адхварю) и четвърти да следи хода на церемонията (брахма̄). Подобни жертвоприношения се извършвали от рождението на Брахма̄, първото живо същество, чак до управлението на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Но в съвременната епоха на разложение и раздори опитни бра̄хман̣и се срещат много рядко, затова в днешно време се препоръчва като ягя единствено повтарянето на святото име на Бога. Писанията нареждат:

Извършването на жертвоприношения спада към категорията на плодоносните дейности, за които съществува цяла наука. Успехът на жертвоприношенията зависи главно от произнасянето на звуците по точно определен начин. Това е много голямо изкуство и понеже повече от четири хиляди години не се използва правилно поради липса на опитни бра̄хман̣и, жертвоприношенията вече не носят желания резултат. Те не се и препоръчват за тази пропаднала епоха. Всички демонстративни жертвени церемонии, които се извършват днес, са най-често обикновена измама на изобретателни жреци и не носят никаква полза. Сега плодоносните дейности се извършват предимно с помощта на материалната наука и в незначителна степен с помощта на физическия труд, но материалистите все още не са овладели по-финия материален прогрес, който се постига с произнасянето на звуците, съставящи ведическите химни. Грубата материална наука не може да помогне на човека да постигне истинската цел на човешкия живот. Тя може само да увеличи неестествените потребности, без да разреши проблемите на живота; следователно пътят на материалистичния живот води цивилизацията в погрешна посока. Тъй като крайна цел на живота е духовното познание, Бог Чайтаня категорично препоръчва директния път на повтаряне на святото Божие име, както съветва и тази шлока. Хората от съвременната епоха лесно могат да се възползват от този прост метод, който е особено подходящ за сложната съвременна обществена ситуация.

В този стих специално се подчертава, че източникът на всички богатства е личността на Върховния Бог, а не безличностното му брахмаджьоти. На̄ра̄ян̣а, Върховният Бог, е целта на всички жертвоприношения и ведическите химни в крайна сметка са предназначени за постигането на тази цел. Човешкият живот може да се нарече успешен, ако човек е удовлетворил На̄ра̄ян̣а и е получил достъп до духовното царство Вайкун̣т̣ха, където може да общува лично с него.

Хората искат умовете им да са спокойни и в света да цари мир, но не знаят как да постигнат това. Световен мир може да има, когато се извършват жертвоприношения и отречения. Бхагавад-гӣта̄ (5.29) дава следната препоръка:

„Човек в пълно съзнание за мен, който разбира, че Аз съм крайният наслаждаващ се на жертвоприношенията и въздържанията, че съм Бог на всички планети и полубогове и приятел и благодетел на живите същества – той намира покой от материалните страдания“.

Брахма̄, първото живо същество в материалния свят, ни е завещал пътя на жертвоприношенията. Думата „жертвоприношение“ предполага, че човек жертва собствените си интереси, за да удовлетвори някого другиго. Това е принцип на всички видове дейности. Всеки жертва интересите си заради другите, било то заради семейството си, обществото, класата, родината или цялото човечество. Но съвършенството на жертвоприношенията е те да се извършват заради Върховната Личност, Бога. Тъй като Богът е собственикът на всичко, тъй като е приятелят на всички живи същества, тъй като Той поддържа вършителите на жертвоприношения и им доставя необходимите неща, всички жертвоприношения трябва да се извършват единствено в името на неговото удовлетворение.

Цялото човечество жертва енергията си в името на научния прогрес, обществения напредък, икономическото развитие и плановете за цялостно подобрение положението на човека, но никой не желае да пожертва нещо за Бога, както съветва Бхагавад-гӣта̄. Затова на земята няма мир. Ако хората наистина искат да живеят в мир, трябва да извършват жертвоприношения, които да служат на интересите на върховния собственик и приятел на всички.

Проявените личности са полубоговете – владетелят на небесното царство Индра и придружителите му, – а непроявената личност е самият Бог. Проявените личности са светски управници на материалните дела, докато непроявената Божествена Личност е трансцендентална и е отвъд пределите на материалната атмосфера. В епохата на Кали проявените полубогове също са невидими, защото космическите пътешествия напълно са спрели. За слепите очи на съвременните хора е непроявена не само Върховната Божествена Личност, непроявени са и могъщите полубогове. Съвременният човек настоява да види всичко със собствените си очи, въпреки че не притежава достатъчно способности за това. По тази причина той не вярва в съществуването на полубоговете и на Върховния Бог. Но вместо да вярват единствено на несъвършеното си зрение, хората би трябвало да погледнат света през очите на автентичните писания. Дори и днес човек може да види Бога, ако очите му са намазани с елея на любовта към него.

Даити са тези, които обожават полубоговете, защото искат да получат от тях колкото се може повече материални блага. Преданите на Бога са ека-ниш̣т̣ха, привързани единствено към преданото служене на Бога. Затова на тях практически не им остава време да мислят за материални блага и удобства. Те съзнават духовната си същност и се интересуват повече от духовното освобождение, отколкото от материалния комфорт.

Тук Брахма̄ отговоря на въпроса на На̄рада, кой поддържа материалното творение. Материалните взаимодействия и техните следствия, които учените наблюдават, не са първопричината за сътворяването, поддържането и унищожаването на вселената. Материалната енергия е енергия на Бога, която Той проявява в определено време, като приема трите качества добро, страст и невежество под формата на Виш̣н̣у, Брахма̄ и Шива. Така материалната енергия действа под неговото върховно божествено влияние, въпреки че Той е отвъд тези дейности. Богатият човек построява голяма къща, като използва енергията си под формата на пари; когато унищожава голяма къща, той пак използва средствата си; но с поддържането на къщата той винаги се занимава лично. Богът е най-богатият сред богатите, защото притежава шестте съвършенства в пълната им степен. Затова не се налага Той лично да върши нещо, всичко в материалния свят се движи от неговите желания и указания; така цялото материално проявление се намира в На̄ра̄ян̣а, Върховната Божествена Личност. Безличностната концепция за върховната истина е резултат от невежество и Брахма̄джӣ, творецът на вселенските дела, обяснява много добре този факт. Брахма̄джӣ е най-висшият авторитет във ведическата мъдрост, затова казаното от него по този въпрос е върховно знание.

Тук категорично се утвърждава концепцията, че Богът е един. Ва̄судева е единственият Бог, а неговите разнообразни енергии и експанзии поддържат различните проявления в материалните и духовните светове. В материалния свят Бог Ва̄судева също е всичко, както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.19). Ва̄судевах̣ сарвам ити – всичко е Ва̄судева. И във ведическите химни Ва̄судева е приет за върховен. Във Ведите се казва: ва̄судева̄т паро брахман на ча̄ньо 'ртхо 'сти таттватах̣ – няма по-висша истина от Ва̄судева. Бог Кр̣ш̣н̣а потвърждава това в Бхагавад-гӣта̄ (7.7). Маттах̣ паратарам̇ на̄нят – „Няма нищо над мен (Бог Кр̣ш̣н̣а)“. Така че преданите персоналисти също приемат концепцията за единството, на която имперсоналистите отдават такова голямо значение. Разликата е в това, че имперсоналистите накрая отричат понятието за личност, докато преданите отдават по-голямо значение на личността на Бога. Настоящите стихове на Шрӣмад Бха̄гаватам обясняват тази истина по следния начин: Бог Ва̄судева е единствен и неповторим, но благодарение на всемогъществото си Той се разпространява, а също и изявява абсолютната си енергия. Тук се казва, че Богът е всемогъщ повелител на трите основни енергии (три-шакти-дхр̣к). Основните му енергии са вътрешната, междинната и външната. Външната енергия от своя страна се разкрива в три гун̣и: добро, страст и невежество. Вътрешната енергия също се изявява в три духовни качества: сам̇вит, сандхинӣ и хла̄динӣ. Междинната енергия, представена от живите същества, също е духовна (пракр̣тим̇ виддхи ме пара̄м), но живите същества никога не са равни на Бога. Върховният Бог е нираста-са̄мя-атишая, т.е. няма никой равен на него или по-велик от него. Следователно всички живи същества, включително и великите личности като Брахма̄ и Шива, са подчинени на Бога. Във вечната си форма на Виш̣н̣у Той поддържа и управлява действията на Брахма̄, Шива и на всички полубогове в материалния свят.

Всички космически материални и духовни проявления на енергиите на Бога действат и се развиват най-напред като причина, а после като следствие. Но първоначалната причина е Върховната Божествена Личност. Следствията от първоначалната причина се превръщат в причини на други следствия и по този начин всичко – вечно и временно – действа като причина и следствие. И тъй като Богът е предвечната причина на всички личности и енергии, Той се нарича причината на всички причини, както потвърждават Брахма сам̇хита̄ и Бхагавад-гӣта̄. В Брахма сам̇хита̄ (5.1) се казва:

А в Бхагавад-гӣта̄ (10.8) се казва:

И така, изначалната предвечна причина е виграха, личност, а безличностното духовно сияние брахмаджьоти е следствие от Върховния Брахман (брахман̣о хи пратиш̣т̣ха̄хам), Бог Кр̣ш̣н̣а.

Брахма̄ пръв предава ведическата мъдрост на На̄рада, а На̄рада разпространява трансценденталното знание из целия свят чрез многобройните си ученици – Вя̄садева и други. Последователите на ведическата мъдрост приемат думите на Брахма̄джӣ като евангелска истина и от незапомнени времена, от началото на творението, трансценденталното знание се разпространява по целия свят по този начин – чрез процеса на ученическата последователност. Брахма̄ е съвършено и освободено същество в материалния свят и всички, които искрено изучават трансценденталното знание, трябва да приемат думите му за непогрешими. Ведическото знание е непогрешимо, защото самият Върховен Бог го предава в сърцето на Брахма̄, а тъй като Брахма̄джӣ е най-съвършеното живо същество, той винаги е безупречен. Това е така, защото Брахма̄ е велик предан на Бога и с цялото си сърце е приел лотосовите му нозе за върховната истина. В съставената от него Брахма сам̇хита̄ той многократно повтаря: говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми – „Обожавам изначалната Божествена Личност Говинда, предвечния Бог“. Всички неща, които Брахма̄ казва, мисли и прави в това настроение, трябва да се приемат за истина, защото той има пряка и много съкровена връзка с Говинда, предвечния Бог. Шрӣ Говинда, който с радост приема любовното трансцендентално служене на преданите си, поема цялата отговорност за думите и действията им. В Бхагавад-гӣта̄ (9.31) Богът казва: каунтея пратиджа̄нӣхи – „О, сине на Кунтӣ, моля те, заяви това!“. Защо Богът моли Арджуна да оповести волята му? – Защото думите на самия Говинда понякога се струват противоречиви на земните създания, но те никога не откриват противоречия в словата на преданите на Бога. Преданите се ползват със специалното покровителство на Бога и никога не грешат. Затова процесът на преданото служене винаги започва със служене на предан, който се появява в ученическата последователност. Преданите са вечноосвободени, но това не означава, че са безличностни. Богът е личност и преданите му също винаги са личности. Тъй като имат своите сетивни органи дори в освободеното си състояние, преданите винаги са личности. Богът приема и откликва с взаимност на служенето им и затова Той също е личност в своето цялостно духовно въплъщение. Сетивата на преданите, заети в служене на Бога, никога не се отклоняват от пътя, подмамени от лъжливото материално наслаждение. Заради всеотдайната привързаност на преданите към служенето на Бога плановете им никога не се провалят. Това е равнището на съвършенството и освобождението. Всеки – като се започне от Брахма̄джӣ и се стигне до човешките същества, – всеки един веднага може да поеме по пътя към освобождението просто като се привърже ревностно към Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, предвечния Бог. Той потвърждава това в Бхагавад-гӣта̄ (14.26):

Ето защо този, който от цялото си сърце и душа желае да общува с Божествената Личност в процеса на трансценденталното любовно служене, винаги ще бъде непогрешим в словата и в действията си. Причината за това е, че Богът е Абсолютната Истина, а всичко, което е истински свързано с Абсолютната Истина, придобива нейните трансцендентални качества. А всички умозрителни разсъждения, които се основават на материалната наука и знание и нямат авторитетна връзка с Абсолютната Истина, са материални, погрешни и безуспешни – просто защото не са свързани с Абсолютната Истина. Човек никога не трябва да се доверява на подобни безбожни, неистинни думи и действия, независимо от материалните им достойнства. В това се заключава смисълът на тази важна шлока. Едно зрънце преданост е по-ценно от тонове безверие.

Брахма̄, най-великото от всички живи същества във вселената, признава, че не е в състояние да опознае Върховния Бог, въпреки огромните си познания върху ведическата мъдрост, въпреки своите отречения, аскетизъм, мистични сили и себепознание и въпреки че е обожаван от великите Праджа̄пати, праотците на живите същества. И така, тези постижения не са достатъчни, за да може човек да опознае Върховния Бог. Брахма̄джӣ успял да разбере Бога до известна степен само когато се опитал да му служи с плам в сърцето си (хр̣дауткан̣т̣хявата̄), и това е духът на преданото служене. Следователно човек може да опознае Бога само когато има искрено и ревностно желание да му служи, а не чрез материалните си достойнства на учен, философ или притежател на мистични сили. Този факт е категорично потвърден в Бхагавад-гӣта̄ (18.54 – 55):

Само себепознанието, което се постига чрез изброените по-горе ведическо знание, отречения и пр., може да помогне на човека да напредва по пътя на преданото служене. Но без преданото служене човек е обречен на несъвършенство, защото себепознанието само по себе си не е достатъчно, за да може той истински да опознае Върховния Бог. Когато постигне себепознание, човек може да стане предан, а като стане предан, с настроението на служене (бхактя̄) постепенно може да узнава Божествената Личност. Човек не трябва да прави погрешния извод, че вишате („влиза в“) означава сливане с битието на Върховния. Дори в материалното съществуване живото същество е потънало в битието на Бога. Нито един материалист не може да се отскубне от мрежите на материята, защото азът е потънал във външната енергия на Бога. Както един невежа не може да отдели маслото от млякото, така никой не може да освободи затъналата душа от материята с придобиването на материални способности. Вишате, което се постига с предаността (бхактя̄), означава да можеш да общуваш лично с Бога. Бхакти, преданото служене на Бога, означава човек да се освободи от мрежите на материята, да влезе в царството на Бога и да стане подобен на него. Целта на бхакти йога и на преданите не е загубването на индивидуалността. Има пет вида освобождение, един от които е са̄юджя-мукти – сливането с битието или тялото на Бога. При останалите видове освобождение индивидуалността на мъничката душа се запазва и душата постоянно отдава трансцендентално любовно служене на Бога. Думата вишате, която се среща в стиховете на Бхагавад-гӣта̄, се отнася до преданите, които не се стремят към никакъв вид освобождение. Преданите са напълно удовлетворени, ако могат да служат на Бога, независимо от обстоятелствата, в които се намират.

Брахма̄ е първото живо същество, което изучило ведическата мъдрост направо от Бога (тене брахма хр̣да̄ я а̄ди-кавайе). Следователно никой не може да бъде по-учен веда̄нтист от него. Той признава, че въпреки съвършените си познания върху Ведите, не е в състояние да опознае величието на Бога. И щом никой не може да бъде нещо повече от това, което е Брахма̄, нима е възможно някой самопровъзгласил се веда̄нтист да опознае съвършено Абсолютната Истина? Подобни личности не могат да влязат в битието на Бога, ако не овладеят бхакти-веда̄нта, т.е. веда̄нта, съчетана с бхакти. Веда̄нта означава себепознание, а бхакти означава частично опознаване на Божествената Личност. Никой не може да опознае Божествената Личност напълно, но човек може да опознае Абсолютната Истина, Божествената Личност, поне до известна степен, като се отдаде и служи с преданост. Това е единственият начин. В Брахма сам̇хита̄ също се казва: ведеш̣у дурлабхам – човек много трудно може да разбере битието на Божествената Личност само като изучава Веда̄нта, но Богът е адурлабхам а̄тма-бхактау, леснодостъпен за преданите си. Затова Шрӣла Вя̄садева не бил истински удовлетворен, след като съставил Веда̄нта сӯтра, и по поръка на духовния си учител На̄рада съставил и Шрӣмад Бха̄гаватам, за да може да се разбере истинският смисъл на Веда̄нта. Следователно Шрӣмад Бха̄гаватам е абсолютното средство, чрез което може да се разбере Абсолютната Истина.

Брахма̄ – най-великото и учено живо същество, най-великият жрец в жертвоприношенията, най-великият съблюдател на аскетичния живот и най-великият мистик в себепознанието, е върховният духовен учител на всички живи същества; и той ни съветва просто да се отдадем в лотосовите нозе на Бога, за да постигнем всички успехи, дори и освобождение от нещастията на материалния живот и всеблаго духовно съществуване. Брахма̄ е известен като пита̄маха, т.е. баща на бащата. Младият човек се допитва до мъдрия си баща как да изпълнява задълженията си, защото бащата винаги е добър съветник. Но Брахма̄ е баща на всички бащи. Той е баща на бащата на Ману, който е баща на живите същества, населяващи всички планети във вселената. Затова хората от нашата мъничка планета трябва да се вслушат в съвета на Брахма̄джӣ и да се отдадат в лотосовите нозе на Бога, вместо да се опитват да измерват мащаба на енергиите му. Енергиите му са неизмерими, както се потвърждава във Ведите. Пара̄ся шактир вивидхаива шрӯяте сва̄бха̄викӣ гя̄на-бала-крия̄ ча (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 6.8). Той е най-велик от всички и всички, дори Брахма̄джӣ, най-великото от живите същества, признават, че най-добре за нас е да му се отдадем. Следователно само изключително невежите твърдят, че са господари на това, което виждат около себе си. И какво всъщност могат да видят? Те не могат да обхванат с поглед дори границите на малкото небе в една малка вселена. Така наречените „учени“ твърдят, че ще са необходими четиридесет хиляди години, за да се достигне с космически кораб най-висшата планета във вселената. Това също е утопия, защото никой не може да живее четиридесет хиляди години. Още повече че когато великият космонавт се завърне, никой от приятелите му няма да е жив, за да го посрещне като най-големия космически герой, както е популярно сред заблудените съвременни учени. Имаше един учен, който не вярваше в Бога, но беше голям ентусиаст да гради планове за материалното съществуване. Той отвори болница, за да спасява живота на другите, но шест месеца по-късно самият той умря. Животът, получен след смяна на много, много тела в цикъла от 8 400 000 форми на живот, не трябва да се пропилява в напразна гонитба на призрачно материално щастие, което човек се надява да постигне, като задоволява с икономическо развитие и научен прогрес едни неестествени потребности. Нещо повече, той трябва да се отдаде в нозете на Бога и така да сложи край на всички страдания в живота си. Това са наставленията на самия Бог Кр̣ш̣н̣а в Бхагавад-гӣта̄, това са наставленията и на Брахма̄джӣ, върховния баща на всички живи същества, в Шрӣмад Бха̄гаватам.

Този, който отрича процеса на отдаването, препоръчан в Бхагавад-гӣта̄ и в Шрӣмад Бха̄гаватам, а и във всички автентични писания, ще трябва да се подчинява на законите на материалната природа. По природа живото същество не е независимо. То трябва да се подчини – или на Бога, или на материалната природа. Тя също е зависима от Бога и Той самият я нарича мама ма̄я̄ – „моя енергия“ (Бхагавад-гӣта̄, 7.14), и ме бхинна̄ пракр̣тир аш̣т̣адха̄ – „моя осемсъставна отделена енергия“ (Бхагавад-гӣта̄, 7.4). Следователно Богът управлява и материалната енергия, както сам заявява в Бхагавад-гӣта̄ (9.10). Мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте сачара̄чарам – „Единствено под мое ръководство създава всички движещи се и недвижещи се същества“. А живите същества, понеже са по-висша енергия от материята, имат свободата да преценят и да изберат на кого да се отдадат – на Бога или на материалната енергия. Когато се отдаде на Бога, живото същество е щастливо и освободено, а когато се отдаде на материалната природа, страда. Да се сложи край на страданието, означава живото същество да се отдаде на Бога, защото самият процес на отдаване е бхава-ччхидам (освобождение от всички материални страдания), свастй-аянам (изпитване на пълно щастие) и суман̇галам (източник на цялата благодат).

Следователно освобождението, щастието и доброто бъдеще могат да се постигнат единствено чрез отдаване на Бога, защото Той е съвършената свобода, пълното щастие и цялата благодат. Тази свобода и това щастие са безкрайни. Сравняват ги с небето, но те всъщност са безкрайно по-велики от небето – просто на нас ни е по-лесно да добием представа за величието на нещо, като го сравним с небето. Ние не можем да измерим небето, а щастието и свободата, които се постигат в общуването с Бога, са много по-необятни от него. Това духовно щастие е толкова голямо, че дори самият Бог не може да го измери, какво остава за другите.

В писанията се казва: брахма-саукхям̇ тв анантам – духовното щастие е безкрайно. Тук се твърди, че дори Богът не може да го измери. Това не означава, че понеже не може да направи това, Той е в известен смисъл несъвършен. Истината е, че Богът може да го измери, но по силата на абсолютната природа на Бога щастието му е тъждествено на самия него. Богът може да измери щастието, което изпитва, но то постоянно нараства. Тогава Богът го измерва отново, а то нараства все повече и повече, и Богът отново го измерва – така между нарастването и измерването се води вечно съперничество, което никога не спира, а продължава безкрайно (ад инфинитум). Духовното щастие е а̄нанда̄мбудхи-вардханам, океан от щастие, който вечно нараства. Материалният океан е инертен, но духовният океан е динамичен. В Чайтаня чарита̄мр̣та (А̄ди лӣла̄, четвърта глава) Кавира̄джа Госва̄мӣ прекрасно обяснява динамичния растеж на океана от духовно щастие в трансценденталната личност на Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, енергията на удоволствието на Кр̣ш̣н̣а.

Вече неколкократно споменавахме имената на дванадесетте избрани авторитета (два̄даша-маха̄джана), които познават в някаква степен Върховния Бог, и първи сред тях са Брахма̄, На̄рада и Шива. Останалите – полубогове, второстепенни полубогове, гандхарви, ча̄ран̣и, видя̄дхари, човешки същества и асури – не могат да знаят много за енергиите на Абсолютния Бог, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Полубоговете, второстепенните полубогове, гандхарвите и пр. са високоинтелигентни същества, които обитават висшите планети, човешките същества живеят на средните планети, а асурите живеят на низшите. Те всички имат свои представи и схващания за Абсолютната Истина, подобно на учените и философите емпирици в човешкото общество. Всички живи същества са творения на материалната природа и затова е естествено да са заблудени от трите ѝ гун̣и. Това заблуждение е описано в Бхагавад-гӣта̄ (7.13). Трибхир гун̣амаяир бха̄ваир ебхих̣ сарвам идам̇ джагат – всяко живо същество, като се започне от Брахма̄ и се стигне до мравката, е заблудено по специфичен начин от трите гун̣и на материалната природа: добро, страст и невежество. Всеки мисли, според собствения си капацитет, че вселената, която се простира пред очите му, е всичко, което съществува. Така и учените в човешкото общество на двайсети век изчисляват началото и края на вселената по свой начин. Но какво могат да знаят учените? Дори самият Брахма̄ веднъж бил заблуден и мислел, че е единственият, който се ползва с благосклонността на Бога, но по-късно по милостта му научил, че съществуват безброй по-могъщи от него Брахма̄ във вселени, много по-големи от тази. Всички вселени, събрани заедно, представляват екапа̄д-вибхӯти, или една четвърт от проявлението на съзидателната енергия на Бога. Останалите три четвърти от енергията му са проявени в духовния свят; тогава възможно ли е нищожният учен с нищожния си мозък да узнае Абсолютната Божествена Личност, Бог Кр̣ш̣н̣а? Затова Богът казва: мохитам̇ на̄бхиджа̄на̄ти ма̄м ебхях̣ парам авяям – объркани от гун̣ите на материалната природа, те не могат да разберат, че отвъд тези проявления съществува Върховна Личност, която е абсолютният повелител на всичко. Брахма̄, На̄рада и Шива са велики личности, които познават Бога в значителна степен, затова човек трябва да следва техните наставления, вместо да се задоволява с нищожния си мозък и неговите смехотворни открития – космическите кораби и други подобни постижения на научната мисъл. Както майката е единственият авторитет, който може да посочи самоличността на бащата, така Ведите, представени от признати личности като Брахма̄, На̄рада и Шива, са единственият авторитет, който може да ни даде знание за Абсолютната Истина.

Казва се, че трансценденталното име, форма, качества, забавления, атрибути и личност не могат да бъдат възприети от грубите материални сетива. Но когато сетивата се пречистят в процеса на слушането, възпяването, помненето и обожаването на лотосовите нозе на мӯртите, Богът се разкрива пропорционално на напредъка в преданото служене (йе ятха̄ ма̄м̇ прападянте). Не трябва да смятаме Бога за свой доставчик или слуга, който е длъжен да се явява пред нас веднага щом пожелаем да го видим. Трябва да сме готови да изпълняваме предписаните задължения в преданото служене, следвайки пътя, указан от предшествениците в ученическата последователност: Брахма̄, На̄рада и другите авторитети. Когато постепенно пречистим сетивата си чрез авторитетното предано служене, Богът ще ни открие същността си пропорционално на духовния ни напредък. Но човек, който не отдава предано служене, не може да узнае Бога, колкото и да изчислява и разсъждава. Той може ловко да борави с думите и да смайва слушателите си, но никога не може да узнае личностния облик на Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ Богът ясно казва, че човек може да го узнае само чрез предано служене. Никой не може да узнае Бога чрез самоуверени материални предизвикателства. А смиреният предан може да го удовлетвори с искреността си в преданото служене – тогава Богът му се открива според искреността му. Затова Брахма̄, който е истински духовен учител, отдава смирените си почитания и ни съветва да следваме процеса на шраван̣а и кӣртана. Единствено чрез този процес на слушане и възпяване дейностите на Бога човек може да види вътре в себе си същността на Бога. Вече говорихме за това в Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам, когато разглеждахме следната шлока:

Заключението е, че чрез никакъв метод човек не може да узнае Божествената Личност напълно, но чрез процеса на преданото служене (слушане, възпяване и пр.) преданите могат до значителна степен да видят и да почувстват Бога.

Творението не се различава от Бога и в същото време Богът не се намира в него. Това е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (9.4) по следния начин:

Безличностната концепция за Абсолютната Истина също е форма на Бога, наречена авякта-мӯрти. Мӯрти означава „форма“, но безличностният аспект на Бога е недостъпен за ограничените ни сетива, затова Богът е авякта-мӯрти. В тази необяснима форма на Бога се намира цялото творение, или с други думи, цялото творение е самият Бог, то не се различава от него, но същевременно, като изначалната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Богът е отвъд пределите на проявеното творение. Имперсоналистите отдават по-голямо значение на безличностната форма или аспект на Бога и не вярват в изначалната му личност, но ваиш̣н̣авите приемат изначалната му форма, съзнавайки че безличностната форма е само един от аспектите ѝ. Безличностната и личностната концепция за Бога съществуват едновременно и този факт е подробно обяснен в Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, а също и в други ведически писания. Неразбираема за човешката интелигентност, тази идея трябва просто да бъде приета от авторитетните писания. Човек може да я осъзнае на практика единствено като напредва в преданото служене на Бога, а не чрез умозрителни разсъждения или индуктивна логика. Имперсоналистите разчитат повече или по-малко на индуктивната логика и затова остават в мрака на невежеството по отношение на изначалната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Те нямат ясна представа за Кр̣ш̣н̣а, въпреки че във ведическите писания всичко е представено ясно. Нищожното знание на имперсоналистите не може да обхване съществуванието на изначалната личностна форма на Бога, който се разпространява във всичко. Това тяхно несъвършенство се дължи най-вече на материалната им представа, че субстанция, която се разпространява в различни части, престава да съществува в първоначалната си форма.

Изначалната Божествена Личност (а̄дях̣), Говинда, се разширява в инкарнацията Маха̄-виш̣н̣у, който лежи в Причинния океан, създаден от самия него. Брахма сам̇хита̄ (5.47) потвърждава това по следния начин:

Брахма̄джӣ казва в своята Брахма сам̇хита̄: „Обожавам предвечния Бог Говинда, който лежи в Причинния океан в пълната си част Маха̄-виш̣н̣у. От порите на трансценденталното му тяло се раждат всички вселени. Той спи своя вечен мистичен сън“.

И така, Маха̄-виш̣н̣у е първата инкарнация в творението. От него произлизат всички вселени и се създават едно след друго всички материални проявления. Богът сътворява Причинния океан като махат-таттва, облак в духовното небе, който е само една част от различните му проявления. Духовното небе е експанзия на личното сияние на Бога, Богът е също и облакът махат-таттва. Той лежи и създава вселените с диханието си, след това влиза във всяка вселена като Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и създава Брахма̄, Шива и много други полубогове, които да поддържат вселената, и накрая, както се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (9.7), отново поглъща всичко в себе си:

„О, сине на Кунтӣ, в края на епохата всички материални проявления влизат в моята природа, а в началото на следващата епоха Аз ги създавам отново чрез моята енергия“.

Заключението е, че всичко е проявление на непроницаемите лични енергии на Бога, които никой не може да разбере напълно. Вече разисквахме този въпрос.

Тук Богът е описан отделно от трансценденталните си дейности във временните, материалните проявления. С философията си ма̄я̄ва̄дӣте се опитват да принизят Бога, като твърдят, че когато приема форма на инкарнация, Той се замърсява с материално тяло. Дадената шлока напълно отрича подобни „допълнения“, като обяснява, че Богът остава чист и свободен от замърсявания във всички обстоятелства. Според философията ма̄я̄ва̄да когато душата е покрита от невежество, тя се нарича джӣва, а когато се освободи от него, се слива с безличностното битие на Абсолютната Истина. Тук обаче се казва, че Богът е вечен символ на пълното и съвършено знание. Неговата позиция е уникална: Той е вечноосвободен от всички материални замърсявания. Това го отличава от обикновените индивидуални живи същества, които са склонни да попадат под влиянието на невежеството и да приемат материални обозначения. Във Ведите се казва, че Богът е вигя̄нам а̄нандам, изпълнен с блаженство и знание. Обусловените души никога не могат да бъдат сравнявани с него, защото притежават склонността да се замърсяват. След като се освободят, тяхното съществувание става качествено равно на съществуванието на Бога, но склонността им да падат, която никога не може да се появи у Бога, ги прави различни от него. Във Ведите се казва: шуддхам апа̄па-виддхам – индивидуалната а̄тма̄ се замърсява с грехове, но Богът никога не може да бъде осквернен от грях. Богът е като могъщото слънце. То никога не се замърсява от заразите, защото е много силно. Нещо повече, с лъчите си то пречиства заразените неща. Богът никога не се замърсява с грехове; напротив, греховните живи същества се пречистват, когато общуват с него. Това означава, че Той също е всепроникващ като слънцето, затова в стиха е използвана думата пратяк. Съществуванието на потенциалните експанзии на Бога включва всичко. Богът е във всичко и покрива всичко, без да се влияе от дейностите на индивидуалните души. Следователно Той е безкраен, а живите същества са безкрайно малки. Във Ведите се казва, че съществува само Богът, съществуването на всички други зависи от него. Той е източникът, който поражда жизнеспособността на всеки; Той е Върховната Истина на истините от всички категории. Той е изворът на цялото великолепие, затова никой не може да се мери с него. Той притежава в пълна степен всички достояния: богатство, слава, сила, красота, знание и отречение, и затова е Върховната Личност. И тъй като е личност, Той има много качества, въпреки че излиза от обсега на материалните гун̣и. Вече разисквахме сентенцията иттхам̇-бхӯта-гун̣о харих̣ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.7.10). Трансценденталните качества на Бога са толкова притегателни, че привличат дори освободените души (а̄тма̄ра̄мите). Въпреки че притежава всички качества на личност, Той си остава всемогъщ. Той самият не е длъжен да прави нищо, защото всичко се върши от всемогъщите му енергии. Ведическите мантри потвърждават това: пара̄ся шактир вивидхаива шрӯяте сва̄бха̄викӣ гя̄на-бала-крия̄ ча. Това означава, че Той има специфична духовна форма, която не може да бъде възприета с материални сетива. Човек може да го види само когато пречисти сетивата си в процеса на преданото служене (ям еваиш̣а вр̣н̣уте тена лабхях̣). Следователно между Бога и живите същества има основни, принципни различия. Ведите утвърждават, че никой не може да бъде равен на Бога (екам ева̄двитӣям̇ брахма, дваита̄д ваи бхаям̇ бхавати). Богът няма съперници и няма причина да се бои от друго същество; Той няма равен на себе си. Въпреки че е основата на всички останали същества, между него и тях има съществени разлики. Иначе в предишната шлока нямаше да се каже, че никой не може да опознае в цялост истинската му природа (на ям̇ виданти таттвена). Сега също се казва, че никой не може да го разбере напълно, но се споменава и какви качества трябва да притежава човек, за да може да го разбере до известна степен. Само праша̄нтите, безкористните предани, могат да го опознаят в значителна степен. Причината е, че те не искат нищо друго в живота си, освен да бъдат покорни слуги на Бога, а всички останали – философите емпирици, мистиците и вършителите на плодоносни дейности – обикновено имат и други желания и затова не могат да бъдат спокойни. Кармӣте искат възнаграждение за работата си, мистиците искат да постигнат някакво съвършенство, а философите искат да се слеят с битието на Бога. Докато човек таи у себе си желание за сетивно наслаждение, няма никаква надежда да постигне спокойствие; тъкмо обратното, излишните разсъждения опорочават всичко и още повече отдалечават Бога от него. Благодарение на тежките отречения, които следват, сухите философи могат да узнаят до известна степен безличностния аспект на Бога, но няма никаква надежда да разберат най-висшата му форма, Говинда, защото само амала̄тманите, напълно безгрешните личности, могат да приемат чистото предано служене на Бога. Това се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄ (7.28):

Вече много пъти говорихме, че материалното творение не е вечно. То е временно проявление на материалната енергия на Всемогъщия Бог. Материалното проявление е необходимо за обусловените души, които не искат да общуват с Бога в отношения на любовно трансцендентално служене. На тях не се разрешава да проникнат в освободения живот в духовното битие, защото в сърцето си не изпитват желание да служат. Те искат да се наслаждават сами, подражавайки на Бога. По природа живите същества са вечни слуги на Бога, но някои от тях злоупотребяват с независимостта си и не искат да му служат; тогава те получават възможността да се наслаждават на материалната енергия, която се нарича ма̄я̄ (илюзия). Тя се нарича илюзия, защото пленените от нея живи същества си мислят, че се наслаждават, а всъщност не се наслаждават. През определени интервали от време на заблудените живи същества се дава възможност и да променят неестествения си манталитет на мними господари на материалната природа – тогава те получават уроци от Ведите за вечните си отношения с Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а (ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣). И така, временното материално творение е проява на материалната енергия на Бога. За да управлява работите му, самият Бог инкарнира като Ка̄ран̣а̄рн̣ава-ша̄йӣ Виш̣н̣у, така както правителството назначава за определен срок губернатор, който да управлява отделната провинция. Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у става причина за проявяването на материалното творение, като поглежда материалната си енергия (са аикш̣ата). В Първа песен обяснихме донякъде смисъла на стиха джагр̣хе пауруш̣ам̇ рӯпам. Продължителността на илюзорното съществуване на материалното творение се нарича калпа и с всяка нова калпа съзиданието започва отново. Приемайки инкарнация във вселената, с енергиите си Богът проявява всички съставни елементи на творението: времето, пространството, причината, следствието, ума, грубите и фините елементи заедно с взаимодействащите си гун̣и на природата – добро, страст и невежество, – сетивата и техния източник, гигантската вселенска форма като втората инкарнация Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и всички живи същества, подвижни и неподвижни, които се раждат от тази втора инкарнация. В крайна сметка всички елементи на творението, както и самото творение, са проявления на енергията на Върховния Бог; всички са зависими от властта на Върховното Същество. Ка̄ран̣арн̣ава-ша̄йӣ Виш̣н̣у, първата инкарнация в материалното творение, е пълна част от първоначалната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. В Брахма сам̇хита̄ (5.48) Той е описан по следния начин:

Неизброимите вселени съществуват само докато трае едно дихание на Маха̄-виш̣н̣у, или Ка̄ран̣арн̣ава-ша̄йӣ Виш̣н̣у, който е само една пълна част от Говинда, Върховната Божествена Личност Бог Кр̣ш̣н̣а.

Живите същества, изброени по-горе: първото създание във вселената (Брахма̄джӣ), Шива, Бог Виш̣н̣у, На̄рада и останалите могъщи полубогове, хората, свръхчовеците, мъдреците, р̣ш̣ите и низшите създания, надарени с необикновена сила и богатство: трупове, сатани, зли духове, джинове, риби, птици и животни, – могат да ни се струват, че са Върховният Бог, но нито едно от тях не е Върховният Бог; те притежават само незначителна частица от великото могъщество на Бога. Невежите хора се удивляват на необикновените материални явления, например туземците се боят от силната мълния, от гигантското баняново дърво или от високата планина в джунглата. Дори най-незначителната проява на могъществото на Бога пленява примитивните човешки същества. По-напредналите хора се възхищават от способностите на полубоговете и богините. Всички тези, които се удивляват от могъществото на нещо в творението на Бога, без да имат същинско знание за самия Бог, се наричат шакти, или поклонници на велики сили. Необикновените действия и взаимодействия на природните явления привличат и съвременните учени, затова те също са шакти. Подобни примитивни хора постепенно се издигат и стават саурӣи (поклонници на бога на Слънцето) или га̄н̣апати (които в лицето на Ган̣апати почитат обикновените хора, наричайки ги джаната̄-джана̄рдана или даридра-на̄ра̄ян̣а), след това стигат до обожанието на Шива, търсейки вечната душа, после обожават Бог Виш̣н̣у, Свръхдушата и т.н., без да имат знание за Говинда, Бог Кр̣ш̣н̣а, който е изначалният Бог Виш̣н̣у. Някои други обожават своето потекло, националност, птиците, животните, злите духове, сатаните и т.н. Простите хора често обожават Шанидева, покровителя на страдащите, и Сӣтала̄девӣ, богинята на едрата шарка. Не са малко глупаците, които обожават човечеството или бедните. И така, различните хора, общества и съсловия обожават различни проявления на могъществото на Бога, приемайки обекта на обожанието си за Бог. Но в тези стихове Брахма̄джӣ казва, че нито едно от тези могъщи неща или същества не е Върховният Бог; те са заели величието си от първоначалния Всемогъщ Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ Богът ни съветва да обожаваме само него и това означава, че обожаването на Бог Кр̣ш̣н̣а включва в себе си обожаването на всичко споменато, защото Той, Бог Кр̣ш̣н̣а, съдържа у себе си всички.

Когато във ведическата литература се казва, че Богът е лишен от форма, се има предвид, че всички изброени по-горе форми, с които се срещаме в процеса на опознаване на вселената, са само различни проявления на трансценденталните енергии на Бога и никоя от тях не е истинската трансцендентална форма на Бога. Когато на Земята или на някоя друга планета във вселената дойде самият Той, ограничените хора го вземат за подобен на тях. Затова те си въобразяват, че Трансценденталното е лишено от форма или личност. Всъщност Богът не е нито без форма, нито е някоя от многообразните форми във вселената. Човек трябва да се опита да узнае истината за него, като следва наставленията на Брахма̄джӣ.

В началото на Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.8) се каза, че човек не може да бъде напълно удовлетворен от слушането, докато не получи възможност да чуе за трансценденталните дейности на Бога. На свой ред Брахма̄джӣ също се опитва да подчертае значението на разказите за трансценденталните забавления, които Богът показва при идването си на материалните планети. Всяко живо същество обича да слуша хубави истории, затова почти всички слушат новините и предаванията на различните радиостанции. Проблемът е, че когато слушат тези неща, дълбоко в сърцето си не изпитват удовлетворение. Причина за неудовлетворението е несъвместимостта на чутото със съкровената същност на живата душа. По поръка на Шрӣ На̄рада Муни Шрӣла Вя̄садева подготвил трансценденталната литература специално за обикновените хора, за да могат те да изпитат най-висшето удоволствие, докато слушат за дейностите на Бога. Дейностите на Бога се разделят на два основни вида. Едните са свързани с проявлението на материалната съзидателна сила, а другите – със забавленията му под формата на различни инкарнации в различни времена и на различни места. Инкарнациите на Бога са безброй като речните вълни, които постоянно прииждат и се отдръпват. Ограничените хора се интересуват повече от съзидателните сили на Бога в материалния свят. Прекъснали връзката си с Бога, те измислят множество теории за сътворението, наричайки това научни изследвания. Тъй като преданите на Бога познават добре механизма на действие на съзидателните сили, които се управляват от причинно-следствените закономерности на материалната енергия на Бога, те се интересуват повече от трансценденталните дейности на Бога в материалния свят. Шрӣмад Бха̄гаватам е летопис на тези дейности и хората, които го слушат, пречистват сърцата си от натрупалите се материални замърсявания. На пазара се продават долнопробни книги с хиляди, но този, който се увлече от Шрӣмад Бха̄гаватам, загубва интерес към тези нечистотии. И така, Шрӣ Брахма̄джӣ възнамерява да разкаже за главните инкарнации на Бога, за да може На̄рада Муни да се наслади на описанията им като на трансцендентален нектар.