Шрӣмад Бха̄гаватам 2.6.37

नाहं न यूयं यद‍ृतां गतिं विदु-
र्न वामदेव: किमुतापरे सुरा: ।
तन्मायया मोहितबुद्धयस्त्विदं
विनिर्मितं चात्मसमं विचक्ष्महे ॥ ३७ ॥
на̄хам̇ на йӯям̇ яд-р̣та̄м̇ гатим̇ видур
на ва̄мадевах̣ ким ута̄паре сура̄х̣
тан-ма̄яя̄ мохита-буддхаяс тв идам̇
винирмитам̇ ча̄тма-самам̇ вичакш̣махе

Дума по дума

нанито; ахамаз; нанито; йӯямвсички вие, синове; ятчиито; р̣та̄мистински; гатимдвижения; видух̣знам; нанито; ва̄мадевах̣Шива; кимкакво; утадруго; апаредруги; сура̄х̣полубогове; татот неговата; ма̄яя̄от заблуждаващата енергия; мохитаобъркани; буддхаях̣с такава интелигентност; туно; идамтова; винирмитамкаквото е сътворено; часъщо; а̄тма-самамспоред собствените си способности; вичакш̣махенаблюдаваме.

Превод

След като нито Шива, нито вие, нито аз можем да определим границите на духовното щастие, как могат останалите полубогове да ги узнаят? Ние сме объркани от заблуждаващата външна енергия на Върховния Бог, затова можем да видим единствено проявения космос, и то всеки според своите способности.

Пояснение

Вече неколкократно споменавахме имената на дванадесетте избрани авторитета (два̄даша-маха̄джана), които познават в някаква степен Върховния Бог, и първи сред тях са Брахма̄, На̄рада и Шива. Останалите – полубогове, второстепенни полубогове, гандхарви, ча̄ран̣и, видя̄дхари, човешки същества и асури – не могат да знаят много за енергиите на Абсолютния Бог, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Полубоговете, второстепенните полубогове, гандхарвите и пр. са високоинтелигентни същества, които обитават висшите планети, човешките същества живеят на средните планети, а асурите живеят на низшите. Те всички имат свои представи и схващания за Абсолютната Истина, подобно на учените и философите емпирици в човешкото общество. Всички живи същества са творения на материалната природа и затова е естествено да са заблудени от трите ѝ гун̣и. Това заблуждение е описано в Бхагавад-гӣта̄ (7.13). Трибхир гун̣амаяир бха̄ваир ебхих̣ сарвам идам̇ джагат – всяко живо същество, като се започне от Брахма̄ и се стигне до мравката, е заблудено по специфичен начин от трите гун̣и на материалната природа: добро, страст и невежество. Всеки мисли, според собствения си капацитет, че вселената, която се простира пред очите му, е всичко, което съществува. Така и учените в човешкото общество на двайсети век изчисляват началото и края на вселената по свой начин. Но какво могат да знаят учените? Дори самият Брахма̄ веднъж бил заблуден и мислел, че е единственият, който се ползва с благосклонността на Бога, но по-късно по милостта му научил, че съществуват безброй по-могъщи от него Брахма̄ във вселени, много по-големи от тази. Всички вселени, събрани заедно, представляват екапа̄д-вибхӯти, или една четвърт от проявлението на съзидателната енергия на Бога. Останалите три четвърти от енергията му са проявени в духовния свят; тогава възможно ли е нищожният учен с нищожния си мозък да узнае Абсолютната Божествена Личност, Бог Кр̣ш̣н̣а? Затова Богът казва: мохитам̇ на̄бхиджа̄на̄ти ма̄м ебхях̣ парам авяям – объркани от гун̣ите на материалната природа, те не могат да разберат, че отвъд тези проявления съществува Върховна Личност, която е абсолютният повелител на всичко. Брахма̄, На̄рада и Шива са велики личности, които познават Бога в значителна степен, затова човек трябва да следва техните наставления, вместо да се задоволява с нищожния си мозък и неговите смехотворни открития – космическите кораби и други подобни постижения на научната мисъл. Както майката е единственият авторитет, който може да посочи самоличността на бащата, така Ведите, представени от признати личности като Брахма̄, На̄рада и Шива, са единственият авторитет, който може да ни даде знание за Абсолютната Истина.