Шрӣмад Бха̄гаватам 2.6.1

Тук се описват богатствата на вселенската форма на Бога. Казва се, че устата на Бога е източник на всички видове гласове, а нейно управляващо божество е полубогът на огъня. Кожата и останалите шест пласта, изграждащи тялото на Бога, са центрове, които създават седемте вида ведически химни, един от които е Га̄ятрӣ. Както бе обяснено в Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам, Га̄ятрӣ е изначалната ведическа мантра. Тъй като гласът, езикът, кожата и другите центрове са различни части от вселенската форма на Бога и тъй като формата на Бога е трансцендентална по отношение на материалното творение, трябва да се заключи, че Богът ги притежава и в трансценденталната си форма. Материалният глас и енергията на храносмилането произлизат от Бога; всички тези функции не са нищо друго, освен изкривени отражения на първоначалните образи – трансценденталната атмосфера не е лишена от духовно многообразие. В духовния свят се намират истинските духовни първообрази на всички изкривени форми от материалното многообразие. Единствената разлика между едните и другите е, че материалните дейности са замърсени от трите гун̣и на материалната природа, докато енергиите в духовния свят са съвършено чисти, защото участват в безкористно трансцендентално любовно служене на Бога. В духовния свят Богът е върховният наслаждаващ се на всичко и всички живи същества му отдават трансцендентално любовно служене, което е освободено от замърсяванията на материалната природа. Дейностите в духовния свят са лишени от недостатъците, присъщи на материалния свят, но в духовните владения не цари безличностна пустота, както твърдят имперсоналистите. На̄рада пан̃чара̄тра дава следното определение на преданото служене:

Сетивата произлизат от Бога, първоизточника на всички сетива, затова сетивните дейности в материалния свят могат да се пречистят в процеса на преданото служене. Като пречистим сегашните си материални дейности, ще можем да постигнем съвършенството на живота. Пречистването започва от момента, когато човек се освободи от обозначения. Всички живи същества служат на някого – на себе си или на семейството си, на обществото, страната и т.н., – но, за съжаление, вършат това от материална привързаност. Ако материалните склонности се използват в служене на Бога, с това автоматично започва процесът на освобождаване от материалните привързаности. Следователно освобождението се постига по-лесно чрез преданото служене, отколкото с някакви други методи. В Бхагавад-гӣта̄ (12.5) се казва, че хората, които са привързани към безличностното, ще се срещат с много изпитания: клешо 'дхикатарас теш̣а̄м авякта̄сакта-четаса̄м.