Шрӣмад Бха̄гаватам 2.6.11

В Бхагавад-гӣта̄ (8.17 – 18) се казва, че според земното летоброене един ден на Брахма̄ се равнява на хиляда милениума, всеки от които се състои от четири епохи и продължава 4 300 000 години. Такава е продължителността и на нощта на Брахма̄. Брахма̄ живее сто такива години и след това умира. Обикновено Брахма̄ е велик предан на Бога и след падението си постига освобождение. Така се унищожава вселената (наречена брахма̄н̣д̣а, което означава „сферичното, подобно на футболна топка владение на Брахма̄“), а заедно с нея загиват и всичките ѝ обитатели. Думата авякта, спомената в този стих, обозначава нощта на Брахма̄, когато настъпва частично унищожение. Тогава живите същества от всички планети в тази брахма̄н̣д̣а (освен от планетите в Брахмалока), огромните океани и всичко останало се оттегля в корема на вира̄т̣-пуруш̣а. В края на нощта на Брахма̄ отново има сътворение и живите същества, освободени от корема на Бога, пак започват да играят ролите си, сякаш пробудени от дълбок сън. Живите същества са вечни и затова унищожението на материалния свят не може да ги погуби. Но докато не постигнат освобождение, те са принудени да приемат едно след друго материални тела, отново и отново. Целта на човешкия живот е да се сложи край на непрестанната смяна на телата и живото същество да постигне място в духовното небе, където всичко е вечно, изпълнено с блаженство и знание. Фините тела на живите същества се създават в сърцето на Върховното Същество, а по време на сътворението приемат съответни груби материални тела.