Шрӣмад Бха̄гаватам 2.6.35
Деванагари
सोऽहं समाम्नायमयस्तपोमय:
प्रजापतीनामभिवन्दित: पति: ।
आस्थाय योगं निपुणं समाहित-
स्तं नाध्यगच्छं यत आत्मसम्भव: ॥ ३५ ॥
प्रजापतीनामभिवन्दित: पति: ।
आस्थाय योगं निपुणं समाहित-
स्तं नाध्यगच्छं यत आत्मसम्भव: ॥ ३५ ॥
Стих
со 'хам̇ сама̄мна̄ямаяс тапомаях̣
праджа̄патӣна̄м абхивандитах̣ патих̣
а̄стха̄я йогам̇ нипун̣ам̇ сама̄хитас
там̇ на̄дхягаччхам̇ ята а̄тма-самбхавах̣
праджа̄патӣна̄м абхивандитах̣ патих̣
а̄стха̄я йогам̇ нипун̣ам̇ сама̄хитас
там̇ на̄дхягаччхам̇ ята а̄тма-самбхавах̣
Дума по дума
сах̣ ахам — аз (великият Брахма̄); сама̄мна̄я-маях̣ — във веригата на ученическата последователност на ведическата мъдрост; тапах̣-маях̣ — успешно преминал всички отречения; праджа̄патӣна̄м — всички праотци на живите същества; абхивандитах̣ — обожаван; патих̣ — господар; а̄стха̄я — успешно извършвах; йогам — мистични сили; нипун̣ам — много изкусен; сама̄хитах̣ — постигнал себепознание; там — Върховният Бог; на — не; адхягаччхам — разбирам добре; ятах̣ — от когото; а̄тма — аз; самбхавах̣ — се родих.
Превод
Макар че съм известен като великия Брахма̄, постигнал съвършенство във ведическата мъдрост, която се предава по ученическата последователност, макар че съм преминал през всички отречения и съм овладял мистичните сили и себепознанието, макар че великите праотци на живите същества ме признават и ми се покланят почтително, аз пак не мога да разбера Бога, от когото се родих.
Пояснение
Брахма̄, най-великото от всички живи същества във вселената, признава, че не е в състояние да опознае Върховния Бог, въпреки огромните си познания върху ведическата мъдрост, въпреки своите отречения, аскетизъм, мистични сили и себепознание и въпреки че е обожаван от великите Праджа̄пати, праотците на живите същества. И така, тези постижения не са достатъчни, за да може човек да опознае Върховния Бог. Брахма̄джӣ успял да разбере Бога до известна степен само когато се опитал да му служи с плам в сърцето си (хр̣дауткан̣т̣хявата̄), и това е духът на преданото служене. Следователно човек може да опознае Бога само когато има искрено и ревностно желание да му служи, а не чрез материалните си достойнства на учен, философ или притежател на мистични сили. Този факт е категорично потвърден в Бхагавад-гӣта̄ (18.54 – 55):
брахма-бхӯтах̣ прасанна̄тма̄
на шочати на ка̄н̇кш̣ати
самах̣ сарвеш̣у бхӯтеш̣у
мад-бхактим̇ лабхате пара̄м
на шочати на ка̄н̇кш̣ати
самах̣ сарвеш̣у бхӯтеш̣у
мад-бхактим̇ лабхате пара̄м
бхактя̄ ма̄м абхиджа̄на̄ти
я̄ва̄н яш ча̄сми таттватах̣
тато ма̄м̇ таттвато гя̄тва̄
вишате тад анантарам
я̄ва̄н яш ча̄сми таттватах̣
тато ма̄м̇ таттвато гя̄тва̄
вишате тад анантарам
Само себепознанието, което се постига чрез изброените по-горе ведическо знание, отречения и пр., може да помогне на човека да напредва по пътя на преданото служене. Но без преданото служене човек е обречен на несъвършенство, защото себепознанието само по себе си не е достатъчно, за да може той истински да опознае Върховния Бог. Когато постигне себепознание, човек може да стане предан, а като стане предан, с настроението на служене (бхактя̄) постепенно може да узнава Божествената Личност. Човек не трябва да прави погрешния извод, че вишате („влиза в“) означава сливане с битието на Върховния. Дори в материалното съществуване живото същество е потънало в битието на Бога. Нито един материалист не може да се отскубне от мрежите на материята, защото азът е потънал във външната енергия на Бога. Както един невежа не може да отдели маслото от млякото, така никой не може да освободи затъналата душа от материята с придобиването на материални способности. Вишате, което се постига с предаността (бхактя̄), означава да можеш да общуваш лично с Бога. Бхакти, преданото служене на Бога, означава човек да се освободи от мрежите на материята, да влезе в царството на Бога и да стане подобен на него. Целта на бхакти йога и на преданите не е загубването на индивидуалността. Има пет вида освобождение, един от които е са̄юджя-мукти – сливането с битието или тялото на Бога. При останалите видове освобождение индивидуалността на мъничката душа се запазва и душата постоянно отдава трансцендентално любовно служене на Бога. Думата вишате, която се среща в стиховете на Бхагавад-гӣта̄, се отнася до преданите, които не се стремят към никакъв вид освобождение. Преданите са напълно удовлетворени, ако могат да служат на Бога, независимо от обстоятелствата, в които се намират.
Брахма̄ е първото живо същество, което изучило ведическата мъдрост направо от Бога (тене брахма хр̣да̄ я а̄ди-кавайе). Следователно никой не може да бъде по-учен веда̄нтист от него. Той признава, че въпреки съвършените си познания върху Ведите, не е в състояние да опознае величието на Бога. И щом никой не може да бъде нещо повече от това, което е Брахма̄, нима е възможно някой самопровъзгласил се веда̄нтист да опознае съвършено Абсолютната Истина? Подобни личности не могат да влязат в битието на Бога, ако не овладеят бхакти-веда̄нта, т.е. веда̄нта, съчетана с бхакти. Веда̄нта означава себепознание, а бхакти означава частично опознаване на Божествената Личност. Никой не може да опознае Божествената Личност напълно, но човек може да опознае Абсолютната Истина, Божествената Личност, поне до известна степен, като се отдаде и служи с преданост. Това е единственият начин. В Брахма сам̇хита̄ също се казва: ведеш̣у дурлабхам – човек много трудно може да разбере битието на Божествената Личност само като изучава Веда̄нта, но Богът е адурлабхам а̄тма-бхактау, леснодостъпен за преданите си. Затова Шрӣла Вя̄садева не бил истински удовлетворен, след като съставил Веда̄нта сӯтра, и по поръка на духовния си учител На̄рада съставил и Шрӣмад Бха̄гаватам, за да може да се разбере истинският смисъл на Веда̄нта. Следователно Шрӣмад Бха̄гаватам е абсолютното средство, чрез което може да се разбере Абсолютната Истина.