Шрӣмад Бха̄гаватам 2.6.34

Брахма̄ пръв предава ведическата мъдрост на На̄рада, а На̄рада разпространява трансценденталното знание из целия свят чрез многобройните си ученици – Вя̄садева и други. Последователите на ведическата мъдрост приемат думите на Брахма̄джӣ като евангелска истина и от незапомнени времена, от началото на творението, трансценденталното знание се разпространява по целия свят по този начин – чрез процеса на ученическата последователност. Брахма̄ е съвършено и освободено същество в материалния свят и всички, които искрено изучават трансценденталното знание, трябва да приемат думите му за непогрешими. Ведическото знание е непогрешимо, защото самият Върховен Бог го предава в сърцето на Брахма̄, а тъй като Брахма̄джӣ е най-съвършеното живо същество, той винаги е безупречен. Това е така, защото Брахма̄ е велик предан на Бога и с цялото си сърце е приел лотосовите му нозе за върховната истина. В съставената от него Брахма сам̇хита̄ той многократно повтаря: говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми – „Обожавам изначалната Божествена Личност Говинда, предвечния Бог“. Всички неща, които Брахма̄ казва, мисли и прави в това настроение, трябва да се приемат за истина, защото той има пряка и много съкровена връзка с Говинда, предвечния Бог. Шрӣ Говинда, който с радост приема любовното трансцендентално служене на преданите си, поема цялата отговорност за думите и действията им. В Бхагавад-гӣта̄ (9.31) Богът казва: каунтея пратиджа̄нӣхи – „О, сине на Кунтӣ, моля те, заяви това!“. Защо Богът моли Арджуна да оповести волята му? – Защото думите на самия Говинда понякога се струват противоречиви на земните създания, но те никога не откриват противоречия в словата на преданите на Бога. Преданите се ползват със специалното покровителство на Бога и никога не грешат. Затова процесът на преданото служене винаги започва със служене на предан, който се появява в ученическата последователност. Преданите са вечноосвободени, но това не означава, че са безличностни. Богът е личност и преданите му също винаги са личности. Тъй като имат своите сетивни органи дори в освободеното си състояние, преданите винаги са личности. Богът приема и откликва с взаимност на служенето им и затова Той също е личност в своето цялостно духовно въплъщение. Сетивата на преданите, заети в служене на Бога, никога не се отклоняват от пътя, подмамени от лъжливото материално наслаждение. Заради всеотдайната привързаност на преданите към служенето на Бога плановете им никога не се провалят. Това е равнището на съвършенството и освобождението. Всеки – като се започне от Брахма̄джӣ и се стигне до човешките същества, – всеки един веднага може да поеме по пътя към освобождението просто като се привърже ревностно към Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, предвечния Бог. Той потвърждава това в Бхагавад-гӣта̄ (14.26):

Ето защо този, който от цялото си сърце и душа желае да общува с Божествената Личност в процеса на трансценденталното любовно служене, винаги ще бъде непогрешим в словата и в действията си. Причината за това е, че Богът е Абсолютната Истина, а всичко, което е истински свързано с Абсолютната Истина, придобива нейните трансцендентални качества. А всички умозрителни разсъждения, които се основават на материалната наука и знание и нямат авторитетна връзка с Абсолютната Истина, са материални, погрешни и безуспешни – просто защото не са свързани с Абсолютната Истина. Човек никога не трябва да се доверява на подобни безбожни, неистинни думи и действия, независимо от материалните им достойнства. В това се заключава смисълът на тази важна шлока. Едно зрънце преданост е по-ценно от тонове безверие.